№ 3453
гр. Варна, 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501769 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. М., ЕГН **********, срещу
Решение №1258/18.04.2023г. по гр. д. №930/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в
частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение
5363/21.12.2018г., постановено по гр. д. №17996/2018г. пна ВРС издръжка,
дължима от бащата М. Г. М., ЕГН**********, в полза на детето Георги М.
М., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. С. М.,
ЕГН**********, само за над 220.00лв. до 360.00лв. на месец, считано от
датата на предявяване на иска – 26.01.2023г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, както и е съответно осъден бащата за разноски и за държавна
такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 150.00лв. до 220.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и с процесуалния закон, както и при неправилно интерпретиране на събраните
по делото доказателства. Посочва се, че още с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска до размера от 220.00лв. и че е изразил желание и е
очаквал сключването на спогодба с майката на детето, но тя отказала. Поради
това му убеждение не е представил и доказателства за заплащани разходи за
1
детето. Представените от майката такива счита, че в голямата си част касаят
нея, а не сина им, отделно че ВРС ги е тълкувал произволно. Неправилно ВРС
е обсъдил и показанията на свидетелите на ищеца, единият от които изобщо
не е бил очевидец на разказаните обстоятелства. След като е приел
необходимия общ размер на издръжката на детето от 600лв.,
първоинстанционният съд не е съобразил, че момчето прекарва при баща си
приблизително 1/3 от месеца и по тази причина бащата е недопустимо да
дължи 360лв. от месечната сума. Наред с това задължение в този размер е
непосилно за бащата, който получава само минимални доходи от труд, но има
и други задължения (по банков кредит). Като в същото време майката
реализира приходи от около 2298лв. на месец, тоест около четири пъти по-
високо от бащата, поради което недопустимо последният е осъден да заплаща
повече издръжка от майката. Първоинстанционният съд е следвало да
съобрази и нуждата от лична издръжка на ответника по делото. По тези
причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че бащата
плаща издръжка под признатия от него размер. Твърди и че той разполага с
по-големи от вписаните в справката от НАП доходи и поддържа висок
стандарт на живот, като в това число редовно посещава ресторанти и барове,
турнири по „дартс“ и часове по народни танци, които изискват значителни
доходи. Управлява и МПС „Фолксваген Пасат“, което не е негово собствено.
Задълженията му по банков кредит и предходната продажба на негово МПС
счита за ирелевантни за спора. Счита за нормално майката да има по-малък
дял в задължението за издръжка на детето. Счита приетия размер на
издръжката за съобразен с възможностите на ответника. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски
пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Приложените към въззивната жалба документи не
следва да се приемат като доказателства, защото в по-голямата си част са
съставени преди устните състезания пред ВРС, а очакването за спогодба не е
основание за непредставяне на доказателства, тоест предпоставките на чл.266
от ГПК липсват. Останалите документи са неотносими към заявените
въззивни оплаквания.
Следва да бъдат допуснати до приемане по делото тези от документите
2
към отговора на въззивната жалба – медицински такива и фискални бележки,
които датират след 07.04.2023г. Платежните нареждания за суми в размер под
220лв. месечно са неотносими към предмета на спора пред ВОС и не следва
да се приемат. Справка от ОД на МВР относно МПС, за което се твърди, че
„не се води на негово име“, т.е. на ответника по делото, е също неотносима.
Други искания по доказателствата не са отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 31.10.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмени доказателства по
делото, представените с отговора на въззивната жалба документи –
медицински такива и фискални бележки, които датират след 07.04.2023г.
* НЕ ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмени доказателства по
делото:
- представените с въззивната жалба документи;
- представените с отговора на въззивната жалба платежни нареждания
за суми за издръжка в размер под 220лв. месечно.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, заявена с отговора на
въззивната жалба, за изискване от ОД на МВР-Варна на справка за МПС с ДК
№В9530ВС, което „не се води“ на ответника по делото.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
3
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4