№…………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 1138 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение № 8543 от 05.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10349/2019
г., по описа на Районен съд - Варна, с което е повдигната препирня за
подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр. Варна
и Районен съд – гр. София.
Окръжен съд-Варна е оправомощен
да разреши спора за местна подсъдност между Районен съд-София и Районен
съд-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 122, изр. 2 от ГПК, като по-горен на Районен съд-Варна, който последен е отказал да разгледа
делото.
По същество на
спора за подсъдност:
ЗД
„БУЛ ИНС“ АД е предявил иск пред Районен съд-гр. София с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу М.И.М. за заплащане на сумата в размер на 5103.82 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника в пияно състояние на застраховано при
ищеца МПС по застраховка “Гражданска отговорност“ и ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева, ведно с мораторната
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 1064.71 лева за
периода от 17.04.2017г. (датата на падежа на плащане) до датата на предявяване
на иска – 07.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното погасяване на сумата.
Софийски районен съд, приемайки, че искът е предявен
срещу потребител, служебно, на основание чл. 118, ал. 1, вр.
чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК, с определение № 124327
от 27.05.2019 г. е прекратил производството по предявената претенция и е изпратил
делото на Районен съд - Варна, доколкото адресът на ответника е гр. Варна, бул.
„Средна Гора“ № 42а.
Районен съд - Варна с определение № 8543 от 05.07.2019
г., постановено по гр. д. № 10349 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, е
повдигнал препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд,
изхождайки от обстоятелството, че ответникът – делинквент
не попада сред кръга от лица, посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от КЗ,
т.е. не е ползвател на застрахователни услуги, оттам не е и потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Настоящият съдебен
състав счита, че Районен съд-гр. София е компетентен да разгледа предявения
иск, като съображенията за това са следните:
Ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в
специалната суброгационна норма на чл. 500, ал. 1, т.
1 от КЗ. Ищецът упражнява предоставеното му по закон право на регрес срещу
ответника в качеството му на водач, който виновно и противоправно
е причинил вреди при управление на МПС в пияно състояние. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ урежда правопораждащия фактически състав
за възникване на регресното правоотношение между застрахователя
и виновния водач. Поради тази причина, в случая, регресното
вземане срещу ответника не се търси в качеството му на „застраховано“ лице, респ.
ползвател на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2,
ал. 2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен
договор между страните, а по силата на специално уредената в
закона регресна отговорност. Облигационното
правоотношение, по силата на сключения между страните застрахователния договор,
е един от задължителните елементи от фактическия състав на регресното
право по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което се явява преюдициално
спрямо главния предмет на делото – възникнало ли е в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД регресно
вземане към М.И.М..
С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав счита, че регресната отговорност по чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ на виновния
водач, не се ангажира в качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.
105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК.
Доколкото липсва, наведено от ответника
изрично възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – София,
последният неправилно е прекратил делото по служебен път и го изпратил на
Районен съд – Варна.
С оглед изложеното, настоящият състав на
съда намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от ЗД “БУЛ ИНС“
АД, против М.И.М., е Районен
съд-гр. София.
Воден от горното и на основание чл. 122,
изр. 2 от ГПК, Окръжен съд Варна
О П Р Е Д Е Л И:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу М.И.М.,
е Районен съд-гр.София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд-гр.София по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР
от 9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Препис от определението да се
изпрати на Варненския районен съд за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: