Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-70 Година 2013, 27.05.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Трети въззивен
граждански състав
На четиринадесети май,
две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Ж.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
Гражданско
дело номер 774 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Б.Н.Г.,
ЕГН ********** *** действаща лично за себе си и в качеството на майка и законен
представител на малолетните си деца Л.И.Х. ЕГН ********** и Р.И.Х. ЕГН **********
против Решение № 53 от 11.03.2013г., постановено по гр. дело № 1152 / 2012г. по
описа на КРС, с което съдът е отхвърлил иска на Б.Н.Г. против И.Х.Х. ЕГН **********
*** за налагане на мярка по чл.5 ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно
насилие, като задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо
въззивницата и децата при максимален срок предвиден в закона, на основание чл.5
ал.1, т.3 от Закона за домашно насилие да забрани на извършителя да приближава
въззивницата и малолетните деца при максимален срок предвиден в закона, за
налагане на мярка по реда на чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН като забрани на извършителя
да приближава жилището на Б.Г. и малолетните деца при максимален срок предвиден
в закона, на основание чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН да забрани на извършителя на домашно
насилие да приближава училището на децата – ОУ „Христо Смирненски”- гр.
Карнобат при максимален срок предвиден в закона, отхвърлил е иска за
постановяване на решение, с което да се наложи мярка да не приближава местата
за социални контакти и отдих на Б.Г. и децата.
Недоволство от така
постановеното съдебно решение на КРС изразяват въззивниците,
които го намират за неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни
съображения.
В срока предвиден в ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.Х.Х. с искане
постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Страната излага
съображения.
Дирекция „Социално
подпомагане” град Карнобат не изпраща представител и не взема становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е
подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл.
259 и следващите от ГПК.
Предявените пред КРС
искове са с правно основание чл.2 ал.2, чл.8 и чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното:
Не се спори по делото,
че въззиваемият И.Х.Х. и пострадалата от домашно насилие Б.Н.Г. са живели във
фактическо брачно съжителство в периода от 2002г. до 2005г., като имат родени
две деца – Л. и Р.. Съгласно представените по делото доказателства се
установява, че родителските права върху родените деца са предоставени на
майката, като е определен режим на лични отношения за бащата. Молбата за защита
от домашно насилие започва с изброяване на обстоятелствата, възникнали на
07.10.2012г. по повод осъществяване на режима на лични отношения на бащата с
децата. Искането за защита касае изложеното от молителката за действията на
бащата на 03.11.2012г. и на 17.11.2012г. спрямо нея и двете малолетни деца.
Твърдението за нищожност
на постановения от Карнобатския районен съд акт не се споделя от настоящата
съдебна инстанция. Не може да става дума за нищожен съдебен акт, тъй като
същият е постановен от състав на КРС, подписан е от съдия и е съобразен с
изискванията на закона. Не съществува и проблем с оглед на издадената заповед
за незабавна защита и постановения от съда краен акт. В този смисъл, съдът
намира, че актът е допустим и валиден.
Молителката, съгласно
изискванията на закона, е подала декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Там са
описани извършените действия от бащата на 03.11.2012г. и на 17.11.2012г. По
делото са разпитани в качеството им на свидетели множество лица. Всичко е
започнало когато на 07.10.2012г. бащата е взел децата за осъществяване на лични
отношения и в 19.30 часа ги е върнал на майката. Не се спори, че дъщерята Р. е
взела 55 лв. от собствените си пари в касата, която държи при своя баща.
Половин час по-късно Х. се обадил по телефона на майката с твърдение, че Р. е
взела 300 лв. от своята и от касата на брат си и поискал да говори с децата.
В молбата е описано
твърдяното домашно насилие на 03.11.2012г., както и на 17.11.2012г. На
03.11.2012г. в 9 часа бащата е отишъл пред блока и започнал да свири с клаксона
на колата, звъннал по телефона, като е поискал да говори с децата, но те са му
отказали. Обиждал децата, че крадат и че майката ги учила да лъжат. Твърдял е,
че децата са откраднали 1000 лв. Описаното в молбата насилие на 17.11.2012г. се
изразява в това, че бащата в 9 часа дошъл да вземе децата, свирнал с клаксона
децата да излязат, но те не пожелали това. Тогава той се качил до апартамента и
започнал да звъни на звънеца, като не е отстранил пръста си от него 15 минути.
По делото са разпитани
свидетели за установяване на действителните обстоятелства по посочените дати. Разпитаните
служители на МВР, присъствали на случките, твърдят, че въпреки нежеланието на
децата да излязат с бащата, той не е обиждал никого. Единствено свидетеля Н. Б.
– баща на въззивницата, твърди, че И. е отправил обиди към Б. на 03.11.2012г.
Същото се повторило и на 17.11.2012г. И. обиждал Б. и казвал, че децата са
взели парите и настоявал да се върнат. Разпитаната по делото свидетелка Х. /*
на въззиваемия/ е видяла как детето Р. е взела парите от касичката до секцията
в техния дом. Свидетелката твърди, че първоначално нищо не е казала на бащата,
за да не се разстройва детето, а в последствие, когато му казала, той се ядосал
много защото считал, че така детето ще се научи да пипа и скришно да взема
пари, поради което решил да разговаря с майката.
С оглед на така
изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице данни
за извършено домашно насилие на изрично посочените във въззивната жалба дати.
Не се установи по делото бащата да е осъществил насилие над майката и децата,
обидни епитети, които да е използвал спрямо тях или да е осъществил
психологическо насилие. Развилите се събития на посочените дати сочат на
неразбирателство и конфликт, който обаче не е прераснал в домашно насилие под
каквато и да е форма. При това положение настоящата съдебна инстанция намира
постановеното от първостепенния съд решение за правилно и законосъобразно,
което налага същото да бъде потвърдено. Следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, както и дължимата държавна такса.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53
от 11.03.2013г., постановено по гр. дело № 1152 / 2012г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Б.Н.Г., ЕГН **********
*** действаща лично за себе си и в качеството на майка и законен представител
на малолетните си деца Л.И. Х. ЕГН ********** и Р.И.Х. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв. – разноски по делото, а
по сметка на БОС – сумата от 15 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.