Решение по дело №859/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от началник група в Сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР- Варна чрез процесуалния му представител гл.ю.к.К.Л.-А., против Решение №353/06.03.2023г по АНД № 4803/2022г по описа на РС-Варна, ХХХVІ с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №22-0819-005437/28.10.2022г и наложените на П.Г.Б., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 600лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Релевирано е касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС досежно липсата на основание за квалифициране на нарушението като системно; в алтернативност се поддържа, че ако е считал, че нарушението не е системно, но е повторно извършено, то съгл.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН въззивният съд е имал задължение да измени НП, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата, в какъвто смисъл е и ТР №8/16.09.2021г на ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, но не и да го отменя изцяло. В тази насока е мотивирано искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърджаване на НП, или евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание, редовно призовани, касаторът не се явява и не се представлява. С писмени бележки гл.ю.к. Л. поддържа изцяло жалбата.

С отговора си касационният ответник чрез пълномощника си адв.В.Я. *** оспорва жалбата като неоснователна с аргумент, че освен неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд е приел наличието и на съществени процесуални нарушения, мотивирали го да отмени НП. С тези съображения настоява за оставяне на жалбата без уважение, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание адв.Я. поддържа изцяло становището си за неоснователност на касационната жалба.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.11.2021г около 09:30ч в обл.Варна, общ.Аврен, по път І – 9 извън населено място, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, автоматизирано техническо средство (АТСС) Sitraffic Linx ERS400 № 100B947С010800BD заснело управлявания от П.Б. л.а. „БМВ М240И Х драйв“ с рег. №**. При максимално разрешена скорост 60 км/ч, измерената скорост на движение на л.а. била 94 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч, като превишението на максимално допустимата скорост на движение било 34 км/ч.

При обработка на заснетите данни в ОД-МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ св.С.Д. на длъжност мл.автоконтрольор установил извършеното нарушение и собственика на МПС, когото призовал за съставяне на АУАН. На място П.Б. попълнил декларация, че самият той лично е управлявал МПС на 10.11.2021г около 09:30ч. При проверка в АИС АНД било установено, че в едногодишния срок от 10.11.2020г до 10.11.2021г срещу Б. били издадени и влезли в сила НП №20-0814-000345/21.01.2021г на ОДМВР-Ямбол, в з.с. от 13.04.2021г, и ЕФ серия „К“, бл.№ 444342/10.01.2021г на ОДМВР-Добрич, в з.с. от 29.07.2021г.

На 13.09.2022г в присъствие на нарушителя св.С.Д. съставил против него АУАН за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че на посочените дата и място управлявал МПС със скорост 94 км/ч след приспаднат толеранс при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като нарушението е извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на горецитираните НП и ЕФ. Актът бил предявен на Б. без възражения, такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, при които посочил различна правна квалификация на нарушението – чл.21 ал.1 от ЗДвП, и за същото, извършено в условията на системност (водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място с 31 до 40 км/ч), наложил кумулативните наказания по чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При тези фактически установености, неоспорени от страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като конкретно посочил, че АУАН е съставен в тримесечния срок от установяване (заснемане) на нарушението; че съдържанието и на двата акта е съответно на императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, вкл. нарушението е описано пълно и в достатъчна степен и се изразява в управление на МПС с превишена с 34 км/ч скорост, налице е единство между фактическото и юридическото обвинение; мотивиран е квалифициращият признак системност чрез посочване на предходно издадените ЕФ и НП за същото нарушение, т.е. съдът приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП. На следващо място съдът изложил мотивирани съображения защо кредитира показанията на АТСС досежно спазването на техническите и на процедурните изисквания за употребата му с оглед валидност на отчетените от него резултати. По-нататък съдът приел, че авторството и обективната съставомерност на нарушението – управление на МПС с превишена скорост, са безспорно доказани. Независимо от горното съдът приел, че в случая не е доказан квалифициращият признак „системност“ на нарушението, доколкото в процесния случай след влизане в сила на предходните ЕФ и НП, нарушението е извършено само два пъти в рамките на едногодишния срок по §6 т.62 от ДР на ЗДвП. При тези констатации съдът приел, че НП е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон – предвид налагането на наказания в условията на чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.5 от ЗДвП. С тези съображения ВРС отменил изцяло НП.

Така достигнатият краен правен извод по същество е незаконосъобразен.

На първо място следва да бъде посочено, че касационният съдебен състав споделя всичко изложено от предходния досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП като самостоятелни основания за отмяната му, за обективната съставомерност, безспорна доказаност, вкл. на авторството на нарушението, и правилна квалификация на нарушението като управление на МПС с превишена скорост. Необходимо е в тази връзка да бъде адресирано едно пропуснато от ВРС несъответствие – нарушението е заснето на 10.11.2021г, а АУАН е издаден 10 месеца по-късно – на 13.09.2022г. Срокът по чл.24 от ЗАНН обаче е спазен, понеже нарушителят е установен на 25.08.2022г с депозирането на декларацията от водача П.Б., и към момента на издаване на АУАН не е бил изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушението.

Нещо повече – касационният състав преценява като съответен на материалния закон и извода на предходния, че конкретното нарушение неправилно е било квалифицирано от АНО като системно по см.чл.182 ал.5 вр.§6 т.62 от ПЗР на ЗДвП

„Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая първото НП за такова нарушение е влязло в сила на 13.04.2021г, на 29.07.2021г е влязъл в сила ЕФ за същото нарушение, поради което настоящото, извършено на 10.11.2021г, е второ поред нарушение в едногодишния срок от 13.04.2021г. Безспорно в случая не е налице квалифициращият признак системност по §6 т.62 от ПЗР ЗДвП, но пък е налице квалифициращият признак повторност по см.§6 т.33 от ПЗР ЗДвП.

При констатиране на горното въззивният съд е бил длъжен да упражни правомощието си по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН и да измени НП, като при същите факти – управление на МПС с превишена скорост от 34 км/ч – приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно – чл.182 ал.4 вр.§6 т.33 от ПРЗ ЗДвП. В този смисъл е т.1 от ТР №8/16.09.2021г по т.д. №1/2020г на ОС от І и ІІ колегии на ВАС, изменението на нормата на ЗАНН е в сила от 23.12.2021г, а проверяваното съдебно решение е постановено на 06.03.2023г – период, достатъчен за всеки практикуващ юрист да се запознае със изменението и да го прилага в практиката си. Като не е упражнил това си правомощие и е отменил НП при липса на правни основания, ВРС е постановил незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение решение, което квалифицира като основателно искането на касатора за отмяната му. След това съгл.т.2 от горецитираното ТР №8/16.09.2021г по т.д. №1/2020г на ОС от І и ІІ колегии на ВАС, касационният съдебен състав е длъжен да върне делото за ново разглеждане на въззивния, понеже не разполага с възможност за първи път да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

При този изход на делото по исканията за разноски ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.2 т.1 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №353/06.03.2023г по АНД № 4803/2022г по описа на РС-Варна, ХХХVІІ с-в, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд при съобразяване на задължителните указания, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: