РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Чепеларе, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шести февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело №
20245450200097 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от Ю. О. Д., родена на ****** год. в гр.******,
******, живуща в гр.****, ******* против Наказателно постановление №5/02.12.2024 г.,
издадено от Началник на РУ – Чепеларе, с което за нарушение на чл.64, ал.4 във вр. с ал.2 от
ЗМВР, на жалбоподателя е нало****** глоба в размер на 500 лв. на основание чл.264, ал.1
от ЗМВР. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на
което се иска да бъде отменено. На първо място се оспорва материалната компетентност на
издателя на наказателното постановление и на съставителя на АУАН. На второ място се
навеждат възражения за това, че повдигнатото административно обвинение е неясно, тъй
като не е посочено кой полицейски орган е издал разпореждането и какви са били тези
разпореждания.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. К., който поддържа жалбата
и моли наказателното постановление да бъде отменено. В хода по същество навежда
допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно по време
на полицейската проверка на жалбоподателката не й е бил назначен ******, а тя е *****
гражданка и не владее български език, поради което не е разбирала смисъла на действията
на контролните органи.
Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.11.2024 год. св.В. П. и св.Т. П. – ***** в РУ - Чепеларе били назначени в дежурен
наряд по контрол на обществения ред и на пътното движение на територията на Община
Чепеларе. Около 20,30 – 21,00 часа в ОДЧ при РУ – Чепеларе били получени няколко сигнала
за лек автомобил „******“, който се движел криволичейки по пътя, в посока от с.Хвойна към
гр.Чепеларе. В тази връзка на св.П. и св.П. било възложено да установят автомобила и да
извършат проверка. Двамата полицейски служители веднага тръгнали от гр.Чепеларе към
с.Хвойна, но когато подминали бензиностанция „Спринт“ извън града, забелязали идващият
в насрещното движение лек автомобил „******“ с рег. №*******. Полицаите обърнали
движението и тръгнали след автомобила, като няколко метра след това подали светлинен и
звуков сигнал и го спрели на път II – 86 в района на безниностанция „Спринт“. При отваряне
на вратата на автомобила от страната на водача, св.П. и св.П. забелязали, че водачът била
******, която пътувала сама, била неадекватна и миришела силно на алкохол. Полицейските
служители поискали документите за да установят самоличността й, но тя отказала да им ги
предостави и ги попитала защо са я спрели. Обяснили й, че имало сигнали, че кривилочи по
1
пътя и че създава предпоставки за ПТП. Въпреки това тя отново отказвала да предостави
документите за проверка, като настоявала да си тръгне и дори се опитала да запали
автомобила и да потегли. Тогава полицейските служители я накарали да извади ключа от
стартера на автомобила и да го остави на таблото. Полицейските служители отново и
поискали документ за самоличност, но тя отказвала и не желаела да им съдейства да
извършат проверката. Впоследствие им дала СУМПС и СРМПС, от които установили, че
водач на автомобила е Ю. Д. и че тя е собственик на същия. След това полицейските
служители я поканили да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, но
Д. отказала. Полицейските служители задържали Д. и я отвели в ФСМП – Чепеларе за да и
бъде извършен медицински преглед. Докато били в спешния център Д. се съгласила да бъде
изпробвана за алкохол, а след направената проба с техническо средство, уредът отчел 2,01
промила алкохол в издишания въздух. Във връзка с констатираното, св. В. П. съставил
срещу Д. АУАН Серия GA №598620/06.11.2024 год. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
АУАН бл. №324766/06.11.2024 год. за нарушение чл.64, ал.4 вр. с ал.2 от ЗМВР. И двата
АУАН били връчени на Ю. Д., като първия подписала без възражения, но във втория
изрично записала, че има възражения по акта.
Във връзка с установеното управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, срещу Ю. О. Д. било образувано бързо производство №151/2024 год. по описа на
РУ – Чепеларе за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което с протоколно определение от
26.11.2024 год. е одобрено споразумение по НОХД №88/2024 год. по описа на РС –
Чепеларе и на Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието
изтърпяване е отложено за срок от три години и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
За извършеното деяние от Ю. Д., във връзка с което е съставен АУАН бл.
№324766/06.11.2024 год., е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което й е
повдигнато административно обвинение за това че „на 05.11.2024 год. в 22,00 часа в
гр.Чепеларе бензиностанция „Спринт“, при извършване на полицейска проверка лицето не
съдейства и съзнателно пречи на полицейски органи да изпълнят задълженията си по
служба изразяващи се в – не желае да представи документ за самоличност като прави опити
да запали автомобила си и да тръгне по време на извършване на проверката. Същата не
изпълнява полицейски разпореждания“, което е квалифицирано като нарушение на чл.64,
ал.4 вр. с ал.2 от ЗМВР, с което на жалбоподателят била наложена глоба в размер на 500
лева на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите В. П. и Т. П., както и от
приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят В. П. потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Твърди, че жалбоподателката не изпълнявала
разпорежданията им, като не им давала документите за самоличност, пречела им да
извършат проверката и опитвала се да си тръгне. Твърди, че разговаряли с нея на български
език, но е категоричен, че тя добре разбирала техните разпореждания въпреки, че е *****
гражданка.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от тези на св.П.. Действията на
жалбоподателката след като била спряна били възприети от него лично, като Д. не само не
искала да им съдейства да извършат проверката, но дори им пречела да изпълняват
задълженията си. Твърди, че с Д. разговаряли на български и **** език, като ползвали и
„гугъл ******“, но е категоричен, че тя ги разбирала добре какво й казват и за какви
нарушения са й съставени актовете.
Показанията на свидетелите П. и П. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
последователни, като същите са в пълно съответствие с приетите по делото писмени
2
доказателства, поради което съдът им дава вяра.
При така установените фактически положения, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна
процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно – наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване, за които съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При
извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, надлежно предявен и
връчен на санкционираното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на
извършване на нарушението. Наказателното постановление също е съставено от
компетентен орган – началник РУ – Чепеларе, съгласно приложената заповед №8121з-
1371/11.11.2015 год. на МВР.
Според състава на съда в производството по налагане на административното наказание е
допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание
на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в наказателното постановление е налице
неяснота относно извършеното нарушение като е налице смесване фактическите състави на
две отделни административни нарушения от ЗМВР - "неизпълнение разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му" и "противозаконно пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си", които административни нарушения в санкционните
норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по
размер наказания.
От описанието на нарушението не става ясно какво точно нарушение е извършило
санкционирано лицето – дали противозаконно е пречил на полицейските органи да изпълнят
задълженията си или не изпълнил техните разпореждания, или е извършил и двете
нарушения. Това от своя страна води до неяснота за какво точно нарушение е санкциониран
и невъзможност да се прецени дали правилно е приложен материалния закон.
Настоящото деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение
на чл.64, ал.4 от ЗМВР, съгласно който „разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му", което се
санкционира по реда на чл.257 ал.1 от ЗМВР, предвиждащ отговорност при неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното
не съставлява престъпление и се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В обстоятелствената част
3
на НП е посочено, че санкционираното лице „не съдейства и съзнателно пречи на
полицейските органи да изпълнят задълженията си“, което деяние съставлява нарушение по
чл.264, ал.1 от ЗМВР, който предвижда административно наказателна отговорност за лице,
което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното
не съставлява престъпление и се наказва с глоба от 500 лева – 1000 лева. Освен това в
обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателя не изпълнява полицейски
разпореждания, което съставлява отделно нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Очевидно е смесването на двете цитирани разпоредби, от една страна е вменено на
жалбоподателя бездействие (каквото е деянието по чл. 257, ал. 1 ЗМВР), а от друга е
очертано активно поведение на жалбоподателя, което се твърди да е довело до
съставомерния по чл. 264, ал. 1 ЗМВР резултат - попречване на органите да изпълнят
функциите си. Ако пък наказващия орган е приел, че са налице няколко самостоятелни
нарушения на разпоредби от ЗМВР, както се сочи в обстоятелствената част на АУАН и НП,
то съгласно чл. 18 ЗАНН, е следвало да наложи отделни наказания за всяко едно от тях.
Съгласно константната съдебна практика неспазването на разпоредбата на чл.18 ЗАНН
всякога съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото внася неяснота досежно
обстоятелството за кое нарушение е санкционирано привлеченото към отговорност лице, а
това закономерно ограничава правото му на защита /в този смисъл решение от 17.06.2009 г.
по к. н. а. х. д. № 2946/2009 г. на АССГ, II касационен състав, докладчик-съдия Д. А./.
На следващо място съдът счита, че в хода на производството е допуснато и друго
съществено нарушение. В АУАН и НП не е посочено кой точно е издал разпорежданията, за
които се твърди, че не са били изпълнени. Посочено е абстрактно: "не изпълнява полицейски
разпореждания". Следва да се има предвид, че разреждания по чл. 64 ЗМВР могат да
отправят само полицейските органи, които съгласно чл. 57, ал. 1 ЗМВР - пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 ЗМВР.
С оглед изложените фактически и правни доводи, съдът намира, че така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление.
Доколкото съдът констатира посочените съществени нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление не намира за необходимо да обсъжда наведените от
жалбоподателя други възражения относно незаконосъобразността на оспореното
постановление. За пълнота само ще отбележи, че не споделя възражението на жалбоподателя
за нарушаване правото й на защита поради това, че по време на проверката не й е назначен
******, имайки предвид, че такова задължение на първо място проверяващите нямат
/Директива 2010864/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г.,/ а освен това, свидетелите П. и
П. са категорични, че жалбоподателката е разговаряла с полицейските служители на
български и на ****** език и е разбирала всичко, което са говорили по време на проверката.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса,
но с оглед изхода на делото в случая разноски се дължат единствено на жалбоподателя. В
настоящото производство жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора
за правна защита и съдействие надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
платено в брой. Същото е уговорено в размер, по-висок от минималния, съгласно чл.18, ал.2
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но доколкото от въззиваемата страна не е направено възражение по реда на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН, то липсва основание за редуциране на неговия размер. Следователно
искането на жалбоподателя за присъждането на разноски е основателно и следва да бъде
4
уважено в пълния си заявен размер. На осъждане подлежи юридическото лице, в чиято
структура е учреждението, чийто орган е издал отмененото НП, поради което тази сума
следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Смолян, в структурата на което е РУ – Чепеларе.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5 от 02.12.2024 год., издадено от Началник РУ -
Чепеларе, с което на Ю. О. Д., родена на *** год. в гр.******, ******, живуща в гр.****,
************ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500,00 лева, на
основание чл.264, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал.4 вр. с ал.2 от ЗМВР, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ОДМВР – Смолян да заплати на Ю. О. Д.,
родена на ***** год. в гр.******, ******, живуща в гр.**********, ************, сумата от
500,00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5