№ 39
гр. Шумен, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201685 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В – 002422 от 03.07.2023г. на Директора
на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.200 от Закона за защита на
потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК
*********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за
нарушение на чл.16 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като излага подробно доводите си за това в жалбата си. Счита, че същото е
издадено в нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Не оспорва констатираното от контролните органи разминаване в продажната
цена за килограм поставена на опаковката на процесната стока и продажната цена на същия
продукт посочена на поставения на стелажа етикет, но оспорва констатираното нарушение.
Посочва причините, поради които станало това разминаване в продажната цена. Излага
също така, че посредством поставените в обекта уреди бързо и лесно можело да се получи
информация за цената на конкретната разфасовка. Намира предприетите мерки за обявяване
на цените в съответствие с чл.16 от ЗЗП. Също така счита, че при преценка на евентуалният
заблуждаващ характер на потребителската информация, следва да се изхожда от гледна
точка на възприятията на средния потребител, а не на конкретни жалбоподатели, съобразно
практиката на СЕС. При условията на евентуалност моли да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъдат присъдени направените в производството разноски. В съдебно заседание, за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано представител не се явява. Депозирана е
молба от юрисконсулт П.Т., в която заявява, че поддържа жалбата. Моли за присъждане на
направени в производството разноски.
За АНО редовно призован, представител не се явява. Депозирано е писмено становище.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 02.03.2023. в КЗП постъпил потребителски сигнал №В – 03 – 419, в който
1
потребителят посочил, че при посещение в магазин «Лидл», находящ се в гр.Шумен, бул.
«Симеон Велики» №40, констатирал съществена разлика в цена на стока обявена на етикета
на стоката и цената на касата като последната била по-висока.
Във връзка с постъпилия потребителски сигнал на 09.03.2023г. свидетелите В. К. Г. и
Н. И. Й. - служители на КЗП – офис Шумен, извършили проверка в търговския обект –
магазин «Лидл», находящ се в гр.Шумен, бул. «Симеон Велики» №40, стопанисван “ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК *********, с.Равно поле.
В хода на проверката установили, че на стелаж била изложена за продажба стока –
„салам цели парчета“, опакован във вакуумни опаковки, с различен грамаж. На всяка
разфасовка бил прилепен етикет с информация за теглото, обявена продажна цена за
килограм 6.49 лева и цената на конкретната разфасовка. Над стелажа бил поставен етикет с
информация „Луканков салам, цели парчета“, на който била посочена продажна цена за
килограм – 7.49 лв. Проверяващите извършили проверка на касата като маркирали
произволно избрана опаковка от наличните 9 броя. Съгласно издадения фискален бон за
разфасовка 0.408 кг. цената била 3.06 лв. като маркираната цена за килограм била 7.49 лв.,
т.е. на касата стоката се таксувала на по - високата цената за килограм, която била обявена
на поставения етикет над стелажа, а не на цената посочена на етикета поставен на самата
разфасовката.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К - 2692781,
съставен на място на същата дата, в присъствието на В.Д.Т. – зам.управител на магазина, на
която е и връчен. Било наредено представител на жалбоподателя на 14.03.2023г. да се яви в
офиса на КЗП - офис Шумен и да представи становище по сигнала, в което да посочи
причината, поради която е допуснато несъотвествие между обявената цена на стоката на
етикета и тази поставена върху опаковката. В депозираното становище, дружеството е
изложило същите аргументи, които впоследствие е посочило и в жалбата срещу НП.
Въз основа на направените констатации при извършената проверка на 09.03.2023г. в
търговския обект, контролните органи приели, че обявената различна продажна цена на
една и съща стока, на самата стока и на етикета над нея, е двусмислена, трудно разбираема
и е в състояние да въведе потребителя в заблуждение, което и се е получило при
потребителя подал сигнала, поради което на 24.03.2023г. св.В. Г. – гл. инспектор в област
Шумен в КЗП – ТД Варна съставил срещу “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК
*********, с.Равно поле Акт №002422, за нарушение на чл.16 от ЗЗП, в отсъствие на
нарушителя, тъй като след изпратена покана за съставяне на акт, представител не се явил на
посочената дата. На основание чл.233 ал.4 от ЗЗП актът бил връчен на 21.04.2023г. на
М.С.Д. – мениджър филиал Шумен. В акта не са отразени възражения. Такива са
депозирани в законоустановения срок. Дружеството не оспорва констатираното
разминаване в цените като посочва причините за това. Според дружеството предприетите
мерки за обявяване на цените били изцяло в съответствие с чл.16 от ЗЗП и не криели
рискове среден потребител да бъде заблуден.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното
НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.200 от
Закона за защита на потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”
КД с ЕИК *********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на
500лв., за нарушение на чл.16 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите В. К. Г. - актосъставител и Н. И. Й. - свидетел при съставяне на акта и
установяване на нарушението, както и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
2
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити.
В раздел IV, глава II на ЗЗП са дадени правилата за обозначаване на цените на стоките
и услугите. Принципът е, че продажната цена и цената за единица мярка на стоките и
услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не
въвеждат потребителя в заблуждение - чл.16 от ЗЗП.
Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на
основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.16 от същия закон. Касае се за формално
нарушение, което е довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП
задължения на търговците, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за
безспорно установено, че на процесната дата в търговския обект е бил изложен за продажба
„салам цели парчета“ опакован във вакуумни опаковки, с различен грамаж, като на всяка
разфасовка е имало залепен етикет с обявена продажна цена за килограм 6.49 лева и цената
на конкретната разфасовка. Доказано е и обстоятелството, че над стелажа бил поставен
етикет, който касаел същият продукт, на който била посочена по-висока продажна цена за
килограм, а именно – 7.49 лв, на която цена продуктът се маркирал на касата. Тези
обстоятелства не се оспорват и от дружеството – жалбоподател.
В изразеното писмено становище във връзка с съставения констативен протокол,
депозираното възражение срещу съставения АУАН и жалбата срещу издаденото НП,
дружеството – жалбоподател по идентичен начин обосновава причините, поради които е
било налице разминаване в продажната цена за килограм поставена на опаковката на
процесната стока и продажната цена на същия продукт посочена на поставения на стелажа
етикет. Посочва, че артикулът се доставял с етикети на производителя, на които била
посочена цена за единица мярка и за разфасовка. При промяна на продажната цена от
търговеца, доколкото се касаело за месен продукт, който се предлагал в охладен вид в
хладилна витрина, ваденето и преетикетирането на всяка разфасовка било несъвместимо с
изискванията за съхранение, поради което според дружеството - жалбоподател единствената
възможност при промяна на цената е същата да се обяви на ценова табела в близост до
стоката по начин, че да бъде видима и лесна за възприемане от потребителите, което в
случая било направено. Твърди, че в обекта е имало поставена информационна табела в
близост до артикула, която указвала на потребителите разминаването в цените. Излага също
така, че посредством поставените в обекта уреди бързо и лесно можело да се получи
информация за цената на конкретната разфасовка. Намира предприетите мерки за обявяване
на цените в съответствие с чл.16 от ЗЗП. Също така счита, че при преценка на евентуалният
заблуждаващ характер на потребителската информация, следва да се изхожда от гледна
точка на възприятията на средния потребител, а не на конкретни жалбоподатели, съобразно
практиката на СЕС. Намира предприетите мерки за обявяване на цените в съответствие с
чл.16 от ЗЗП.
Съдът не споделя аргументите на дружеството – жалбоподател. Съществения момент,
на който следва да се обърне внимание в случая е, дали отразените цени въвеждат
потребителя в заблуждение. Съдът намира, че е налице нарушение по чл.16 от ЗЗП,
доколкото потребителите са въведени в заблуждение. В подкрепа на този извод е и факта,
че е бил подаден сигнал от потребител. В случай на щанда над процесната стока е поставена
цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху етикета на разфасовката и е
по - висока. При маркиране на стоката продажната цена се изчислява върху поставената над
стоките по - висока цена за единица мярка/кг/. По – ниската цена за килограм посочена на
етикета залепен на самия продукт въвежда потребителите в заблуждение, т. к. при
маркиране се заплаща друга цена от обозначената на разфасовката и то по - висока, с което е
нарушен чл.16 от ЗЗП. Разликата в цените не е в полза на потребителите и безспорно ги
ощетява.
Съдът споделя становището на дружеството - жалбоподател, че право на търговеца
е да определи продажната цена, както и че не е обвързан с продажната цена на
производителя, но в случая търговецът не е наказан за това, че е обявил по – висока
продажна цена от тази на производителя, а за това, че клиента остава с убеждението, че
3
закупува стока с цена от 6.49 лв./кг., която в крайна сметка на касата се таксува на цена 7.49
лв./кг., т.е. по – висока от очакванията на потребителя.
Изложените от дружеството доводи, че предвид вида на конкретната стока
ваденето и преетикетирането на всяка разфасовка било несъвместимо с изискванията за
съхранение, поради което единствената възможност при промяна на цената била същата да
се обяви на ценова табела в близост до стоката по начин, че да бъде видима и лесна за
възприемане от потребителите, което в случая било направено, съдът намира за несериозни.
Най – малкото, което дружеството е можело да направи е да заличи цената посочената от
производителя на поставения на самата разфасовка етикет, което не отнема много време, че
да бъдат нарушени изискванията за съхранение на месните продукти. Нормите на ЗЗП целят
защита на неограничен кръг потребители и се отнасят без изключение за търговците,
упражняващи дейност си в обхвата на този закон. Задължение на търговеца е
недвусмислено, точно, ясно и разбираемо да посочи актуалната продажната цена на
продукта, който предлага. Потребителят няма задължение да проверява каква е актуалната
цена, чрез поставените в обекта прайзчейкъри. По отношение твърдението на дружеството,
че в обекта е имало поставена допълнителна информационна табела, която пояснявала
разминаването в цените, не са представени доказателства нито в административното, нито в
съдебното производство. Обикновено допълнителни табели се поставят, когато продуктът се
предлага на промоционална цена, която е по – ниска от обичайната.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна
нарушение на разпоредбата на чл.16 от ЗЗП. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели
непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за
тяхната заинтересованост. Кореспондират с приобщените по делото доказателства. В случая
по отношение на дружеството е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в
неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение в
качеството му на търговец, който предлага стоки на потребителите.
Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с правата на неограничен кръг потребители.
Административно - наказващият орган правилно квалифицирал нарушението и е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, съобразно
санкционната норма на чл.200 от ЗЗП, която предвижда за нарушение на разпоредбите по
чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се
налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Наложеното наказание е в минимално
предвидения размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото писменото
становище е изготвено от Венета Подбалканска – ст. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от
съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно
заседание, а единствено е изготвил и депозирал писменото становище, поради което съдът
намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а
именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 002422 от 03.07.2023г. на
Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград
и Силистра към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.200 от Закона
за защита на потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с
ЕИК *********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на
500лв., за нарушение на чл.16 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК *********, с.Равно поле,
обл.София да заплати на Комисия за защита на потребителите гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5