№ 210
гр. Плевен, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234400500013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С протоколно определение от 21.11.2022 г., постановено по гр.д. №
525/2022 г. по описа на Районен съд - Л., съдът е прекратил производството
по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД.
Недоволен от така постановеното определение, ищецът в
първоинстанционното производство ЗПК „***“ с. ***, представлявана от
председателя А.П.А., е обжалвал същото пред Плевенски окръжен съд, чрез
пълномощника адв. Ф. П. от АК-Плевен. С подадената частна въззивна жалба
срещу прекратителното определение на районния съд се поддържа довод, че
след като упълномощителят по фалшивото пълномощно - П.Н. не е потвърдил
приживе сключения от негово име договор за наем, то сключеният от негов
наследник последващ договор за наем отменя договора, сключен без
представителна власт. Жалбоподателят претендира отмяната на обжалваното
определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Плевенският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, като взе
предвид данните по делото и оплакванията на жалбоподателя, намира
разглеждането на частната въззивна жалба за процесуално допустимо, а по
1
същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
С депозираната пред районния съд искова молба ищецът ЗПК „***“ с.
***, общ.Л., обл.Плевен, е заявил претенция да бъде установено, че
сключеният договор за наем от 03.04.2020 г. между П.Х.Н., представляван от
И.А.А., и „***“ ЕООД с. *** е нищожен, тъй като е сключен при липса на
пълномощно от страна на собственика П.Х.Н. и представеното пълномощно е
фалшиво.
За да постанови обжалваното прекратително определение,
първоинстанционният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС с
тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК,
съгласно което висящата недействителност при договор, сключен с лице без
представителна власт, е установена в защита на мнимо представлявания и
само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и трети
лица не могат да се позовават на тази недействителност. С тълкувателното
решение е прието също така, че възприемането на тезата, че
недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо
представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило
сигурността на гражданския оборот.
Въззивният съд счита, че така постановеното определение за
прекратяване на производството поради недопустимост на иска е правилно.
В случая ищецът претендира установяване нищожност на договор за
наем на земеделска земя, сключен приживе от собственика на земеделските
имоти П.Х.Н., като наемодател, чрез пълномощника И.А.А., за когото
твърди, че се е легитимирал с фалшиво пълномощно и счита, че
волеизявлението на пълномощника не е породило правни последици.
Следователно претенцията на ищеца касае договор, сключен в хипотезата на
чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има
представителна власт.
В мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС,
което се явява приложима за случая задължителна съдебна практика, е
посочено, че при договора, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД, мнимият
представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на
мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е
2
равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и
може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
възможност за потвърждаване на договора. Посочено е също така, че когато
се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля,
т.е. прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания и
съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правните последици от договора настъпват
направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт
засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно,
единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди
договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се
позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Другата страна по
договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. –
правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко такъв
правен интерес е налице за трети за договора лица.
В настоящия случай земеделската кооперация-ищец не е страна по
наемното правоотношение, чиято недействителност претендира да бъде
установена в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД, а се явява трето лице за този
договор. При това положение и с оглед изложените по-горе съображения, за
ищеца не съществува правен интерес от предявения иск.
Доколкото както субективното материално право на мнимо
представлявания да потвърди висящо недействителния договор, така и
неговото субективно материално право да се позове на тази
недействителност, респ. процесуалното му право да предяви установителен
иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, са наследими, то единствено
наследниците на наемодателя по процесния договор - П.Н. биха имали правен
интерес от претендират по съдебен ред недействителност на договора като
сключен от лице, действало като представител на техния праводател, без да
има представителна власт.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения установителен иск и при липсата на такава
искът се явява недопустим.
3
В този смисъл обжалваното определение на районния съд, с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, е
правилно, с оглед на което частната въззивна жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на ЗПК „***“ с.
***, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника адв. Ф.П., срещу определение №
261 от 21.11.2022 г. на Районен съд – Л., постановено по гр.д. № 525/2022 г., с
което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4