Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 122
30.06.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1011 по
описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №6405/28.04.2020г., подадена от В.Д.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***,
чрез адв. Лора Станкова – БАК, с която се обжалва Решение №22/21.01.2020г.,
постановено по гр.д. №1229/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР, да
заплати на В.Д.Ч.с ЕГН: **********,***,
общежитие ***, сумата в размер на 1 424,20 лв. (хиляда четиристотин двадесет и
четири лева и 20 ст.), представляваща възнаграждение за положен 207,93 часа
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за
периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. и за периода от 01.07.2018г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
мораторната лихва в общ размер на 199,80 лв. (сто деветдесет и девет
лева и 80 ст.), като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
главницата от 1 719,02 лева, и за разликата над уважения до пълния претендиран
размер на мораторната лихва от 243,50 лева, е отхвърлил исковете като
неоснователни.
Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, да заплати на В.Д.Ч.с ЕГН **********,***, общежитие ***, сумата
в размер на 289,63 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 63 ст.), представляваща
направени по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Осъден е В.Д.Ч.с ЕГН **********,***, общежитие ***, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР, сумата в размер на 51,75 лв. (петдесет и един лева и 75
ст.), представляваща присъдено юристконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, да заплати в полза на Несебърския районен съд, сумата в размер
на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени разноски за вещо
лице, както и сумата в размер на 106,97 лв. (сто и шест лева и 97 ст.),
представляваща дължима държавна такса върху цената на уважените искове.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно в частта, с която са отхвърлени исковете. Оспорва се като неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че за два от процесните периоди – от
01.01.2018г. до 31.03.2018г. и от 01.04.2018г. до 30.06.2018г., предвид
действието на разпоредбата на чл.9г от Наредба за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, отработеният от ищеца нощен труд не следва да се преобразува
в дневен с коефициент 1,143. Изложени са съображения, че тази разпоредба касае
начина на отчитане в Инспекцията по труда на отработените над установената норма
за отчетния период часове работно време, а не че не следва да се превръщат
действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен и че му се
дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в тази част. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР.
По делото е постъпила въззивна жалба от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, в която се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Сочи се, че приложението на общите
правила по ЗДСл
(и съответно КТ
и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл.187,
ал.9 от ЗМВР 2014г., който
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им
не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава
се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая
чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи –
положен по график в рамките на месечната
норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се
отхвърли изцяло. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са
ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.Д.Ч., чрез адвокат Л.С. - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е
правилно, законосъобразно, в частта, с която са уважени предявените искове. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, в частта, с
която са уважени исковите претенции.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника-ищец В.Д.Ч. не се явява,
вместо него се явява адв. Станкова, която поддържа въззивната жалба, оспорва
въззивната жалба, депозирана от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“.
В съдебно заседание за въззивника-ответник не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд се
е произнесъл по искове с
правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба,
подадена от В.Д.Ч., чрез пълномощника адв. Станкова, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1400 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен и неплатен извънреден /нощен/ труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане; сумата от 200 лв., представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
за процесния период от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане –
30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „водач на
специализиран автомобил I степен в Районна
служба „Пожарна безопасност и зашита на населението“ гр. Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопаснот и зашита на населението към МВР“, като се посочва, че същият е със статут на държавен
служител.
Посочва се, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 1920 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води
до 240 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1400 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ,
касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за
периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентиращи, че полаганите от
държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на
чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НСОРЗ, а
специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че
положеният от ищеца нощен труд му е заплатен като такъв и не се явява
извънреден труд, като превръщането на часовете нощен труд в дневен е установено
единствено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден такъв. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени множество писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 07.01.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1719,02 лв. – главница и 243,50 лв. - мораторна
лихва.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от
страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ищецът е положил 1742 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 1742 часа става на 1991,11 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 249,11 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд от 249,11 часа възлиза на 1719,02 лв.
Лихвата за забава върху главницата, възлиза на 243,50 лв.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил частично предявените искове, като е приел, че за част от процесния
период е било в сила правилото на чл.9г от НРВПО и е отхвърлил исковете за
294,82 лв. – главница и 43,70 лв. – мораторна лихва.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество намира следното:
Въззивната жалба на В.Д.Ч. е основателна. С
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен
труд не се превръща в дневен, действаща в периода 01..01.2018г. - 30.06.2018г.,
се определя начинът на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над
установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът, който е
възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в
Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително
отработените часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. В този
смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията на положен извънреден труд
в Инспекцията по труда и не следва да бъде съобразена в настоящия случай при
определяне на действително положения от ищеца извънреден труд вследствие
превръщане на отработените от него часове нощен труд през процесния период в
дневен.
Поради гореизложеното, въззивната жалба на
В.Д.Ч. е основателна и като такава следва да се уважи, а първоинстанционното
решение да се отмени в отхвърлителните части.
Възивната жалба, подадена от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, настоящият състав
намира за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е
неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за
спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния
исков период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприетият подход е в
съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило,
което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение
следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния
вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна
сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи
времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в
който и да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин
да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се
приеме, че специалният закон замества общия. Освен това възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от
тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Ето защо,
настоящият състав намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Представената от въззивника правна консултация от проф. Васил Мръчков не
е годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени съображения,
че по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче
касае случаите на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия
случай се касае за сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза,
уредена в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф.
Васил Мръчков съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно
неотносими към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд
следва да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в
МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от
22:00 до 6:00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1
от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и отменящата я Заповед №8121з-1429 от
23.11.2017г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото
правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно
нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е
една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент,
установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира
следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР
работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение
при полагане на нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на
работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за
изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа)
и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за
подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1, 143 не е налице положен извънреден труд:
Относно изложените в писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика (МТСП) съображения, че в процесния
случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ,
съдът намира следното. В практиката си за периода 2005 – 2010 година (писма с
изх. № 29-20 от 5.12.2005 г., изх. № 26-34 от 6.06.2006 г., изх. № 12-914 от
08.12.2006 г., изх. № 61-269 от 04.01.2008 г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г.,
изх. № 26-581 от 28.12.2010 г.) МТСП е поддържало становището, че при
установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, той следва
да отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в
края на отчетния период, като часовете, получени над определената норма (след
превръщането на нощните часове в дневни), представляват извънреден труд, който
се заплаща с увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. С писма с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г. и изх. № 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело
обратното становище, като е приело, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. Посочените писма
нямат нормативна сила, но сочат, че са налице противоречиви разбирания относно
наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл. 9, ал. 2
НСОРЗ.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време,
при която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай
е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Неоснователни са оплакванията на въззивника по повод извършената
съдебно-икономическа експертиза. Видно от съдържанието на протокола от
съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице и е прието заключението
му, ответникът нито го е оспорил, нито му е задал въпроси, нито е направил
искане за извършване на повторно или допълнително заключение. В тази насока
несъстоятелни са доводите на въззивника, че обжалваното решение се основава
експертиза с манипулативен резултат, която не е отчела, че част от положения
нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Твърденията на
въззивника, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като
извънреден труд, не са въведени като правопогасяващо възражение в срока за
отговор на исковата молба (а се излагат едва с въззивната жалба), поради което
се явяват преклудирани съобразно правилото на чл. 133 ГПК. Освен това на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът е следвало да установи фактите, на които
основава своето възражение за частично изпълнение, но в тази насока не са били
ангажирани доказателства чрез поставяне на допълнителни въпроси към вещото
лице. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК
оспорването на заключението може да бъде направено докато трае изслушването на
вещото лице.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1742 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно
време тези часове възлизат на 1991,11 часа, като
разликата от 249,11 часа експертизата отчита като извънреден труд, който
не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е
изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1719,02 лева. Вещото лице е изчислило още, че лихвата за
забава върху тази сума, възлиза общо в размер на 243,50 лв.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен
извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за
процесния период, се явява основателна за сумата от 1719,02 лв. – главница и 243,50 лв. - лихва за забава /предвид забавата в плащането на дължимото
допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди/, поради
което следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат частично, поради което първоинстанционното решение следва да
се отмени
в частта, с която са отхвърлени исковете и вместо това да се постанови ново
решение в горепосочения смисъл. В останалата част първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
При този изход на спора, в полза на въззиваемия В.Д.Ч. се следват направените от него съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция. Претендират се
разноски в размер от 300 лв. - адвокатски хонорар. Представени
са доказателства за заплащането му. Направено е от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Съдът намира същото за основателно, предвид
измененията в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
№1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
горепосочената наредба, за защита по дела с определен интерес възнагражденията
са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв. + 6 % за горницата над
1000 лв., което в настоящия случай е 257,75 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №22 от 21.01.2020г.,
постановено по гр.д. №1229/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта,
с която са отхвърлени исковете на В.Д.Ч., ЕГН: **********,***, общежитие ***, за
разликата над 1424,20 лв., до пълния претендиран размер от 1719,02 лв., т.е. за
сумата от 294,82 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за периода от
01.01.2018г. до 01.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; в частта, в
която е отхвърлен иска за сумата над 199,80 лв. до пълния претендиран размер от
243,50 лв., т.е. за сумата от 43,70 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2018г.
до 01.07.2018г., както и в частта, с която е осъден В.Д.Ч., да заплати на
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, сумата в
размер на 51,75 лв. /петдесет и един лева и 75 ст./, представляваща присъдено
юристконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението към МВР, да заплати на В.Д.Ч., ЕГН: **********,***,
общежитие ***, сумата в размер на 294,82 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към извънреден
такъв, за периода от 01.01.2018г. до 01.07.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 43,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.01.2018г. до 01.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22 от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №1229/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, в
останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов – директор, да заплати на
В.Д.Ч., ЕГН: **********,***, общежитие ***, сумата от 257,75 /двеста петдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: