№ 96
гр. ********, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101417 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр.
********, ул. ********** № 5 срещу Д.И.П., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.
********** № 5 иск с правно основание чл. 244, ал.3 ЗЗД за осъждане ответникът да му
заплати сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения на ищеца л.а ********* с рег. № **********, предоставен за ползване на
ответника по сключен между страните устен договор за заем за послужване през м.08.2020г.,
изразяващи се в – счупвания в дясна част на предна броня, изкривявания в долна част на
преден десен калник, две драскотини на заден десен калник.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С ответника са баща и син. През м.август 2020г. двамата се договорили и ищецът
предоставил на ответника за ползване собствения си л.а ********* с рег. № **********
срещу задължение ответникът да заплаща разходите за него- данъци, поддръжка и ремонти.
Твърди, че в периода на ползване, по предна и задна броня, и преден десен калник на
автомобила му, ответникът е нанесъл материални щети. Сочи увреждането на предна броня
да е станало през м. август 2022г. при управление и извършване маневра на паркинг в гр.
*****. Охлузването по заден десен калник било от зимата на 2022г. при паркиране.
В края на м. октомври 2023г. ответникът предприел действия по отстраняване на
твърдяните увреждания, които обаче се твърди да не са извършени качествено, поради което
и за привеждане автомобила му във вида, в който го е предоставил на ответника било
необходимо извършване на ремонт, на стойност сумата предмет на исковата претенция.
С уточняваща молба, ищецът сочи с ответника да са постигнали споразумение,
съгласно което ответникът е признал задължението и го е платил по банков път на ищеца.
Представил е постигната между страните спогодба, която е отправено искане съдът да
одобри.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Не оспорва обстоятелствата, на които е основана исковата претенция. Твърди, че е
1
изпълнил задължението предмет на търсената защита.
Прави изявление за признание на иска, каквото сочи да е изявил още на 22.12.2023г.,
когато е извършил плащане към ответника по банков път на исковата сума. Прави
възражение срещу искането на ищеца за присъждане на разноски, защото нямало представен
списък.
В с.з. ищецът не се явява. С писмено становище поддържа исковата молба. В
изпълнение на съдебни указания потвърждава, че е получил плащане на сумата предмет на
исковата претенция. Иска постановяване на решение при признание на иска. Претендира
разноски.
Ответникът редовно призован, не се явява в о.с.з. С писмено становище поддържа
направеното от него признание на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 244, ал.3 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствен на ищеца л.автомобил, предоставен за ползване на ответника по сключен между
страните устен договор за заем за послужване.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, същият е
следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно валидно сключен с
ответника на през м. август 2020г. договор за заем за послужване, по който ищецът е
предоставил на ответника ползването на собствения му л.а ********* с рег. № **********
срещу задължение ответникът да заплаща разходите за автомобила- данъци, поддръжка и
ремонти; че по време на действие на договора ответникът е причинил на собствения на
ищеца л.а ********* с рег. № ********** сочените увреждания по вид и време на
настъпване, и размер на стойността нужна за отстраняване на уврежданията. При проведено
успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си
по обезщетяване на причинените от него вреди на заетата за послужване вещ.
Между страните не е имало спор, че помежду им през м.08.2020г. е бил сключен
договор за заем по послужване, по който ищецът е предоставил на ответника ползването на
собствения си автомобил л.а ********* с рег. № **********. Съгласно чл. 244 ЗЗД
заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното
запазване пред запазването на своите вещи. Неизпълнението на това задължение, поражда
право на заемодателят да иска обезщетение за причинените на вещта от заемателя вреди.
Между страните не е имало спор, че заемодателят във време на ползване на вещта й е
причинил вреди изразяващи се в – счупвания в дясна част на предна броня, изкривявания в
долна част на преден десен калник, две драскотини на заден десен калник. За
обезщетяването им ищецът е претендирал сумата от 1000лева. Ответникът е направил
признание на фактите, че е причинил твърдяните увреждания по автомобила, както и че за
тяхното възстановяване е нужна сумата от 1000лева.
Следователно, претенцията е доказана в своето основание, а и по размер.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е представил
доказателства за извършено в хода на процеса, на 22.12.2023г. плащане към ищеца на сумата
от 1000лева.
В изпълнение указанията на съда с молба от 26.03.2024г. ищецът е потвърдил
получаването на сумата, поради което погасителният ефект на така извършеното плащане
следва да се признае.
В заключение, ответникът е изпълнил изцяло задължението си по обезщетяване на
2
причинените имуществени вреди по собствения на ищеца автомобил във време на действие
на сключен между страните заем за послужване. Ето защо, искът следва да се отхвърли, но
поради погасяване на задължението чрез плащане извършено в хода на процеса, който факт
на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взет предвид от съда.
Ищецът не е ангажирал доказателства за извършени разноски, поради което и съдът
не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.
********** № 5 срещу Д.И.П., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ********** № 5
иск за осъждане ответникът да му заплати сумата от 1000лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а ********* с рег. №
**********, предоставен за ползване на ответника по сключен между страните устен
договор за заем за послужване през м.08.2020г., изразяващи се в – счупвания в дясна част на
предна броня, изкривявания в долна част на преден десен калник, две драскотини на заден
десен калник, поради погасяване на задължението чрез плащане извършено в хода на
процеса, на основание чл. 244, ал.3 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
3