РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201223 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
Т. Д., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв. Ж. Г. от АК -
гр. Варна против Наказателно постановление № 24-0460-000266, издадено на
11.03.2024г. от ВПД Началник група в ОД МВР-Варна, РУ 05 „*“, с което му е
наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло
фактическата обстановка описана в него.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява в две поредни заседания от адвокатите Г. и Бончев. Същите поддържат
жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото адв.Б. пледира за
отмяната на НП, тъй като счита, че възз. не бил установен да управлява от
полицейските служители. .
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Т. Д. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС
№*********, валидно до 08.02.2029г. за категории С, В, М, АМ, ТКТ, В1, С1.
На 17.02.2024г., около 21:30 часа възз.Д. и негов познат, неустановен по делото ,
посетили магазин „*“, находящ се в гр. Варна, на ул.“*“. По това време в магазина
били на работа св. Г. Р. и негова колега. Доведеният от Д. клиент влязъл с ритник в
магазина, започнал да крещи, да заплашва и ругае. Тъй като магазинът се охранявал от
СОД „*“ служителите в него решили да сигнализират охранителната фирма. На
сигнала се отзовали свидетелите П. Д. и И. Х.. Малко преди тяхното пристигане в
обекта, възз. и спътника му си тръгнали, като св.Р. успял да заснеми автомобила, с
който потеглили. Св.Р. показал снимката на охранителите и те видели, че се касае за
черен лек автомобил „Смарт“. Извършили обход в района, но не го открили.
Междувременно, около 22:00ч. възз.Д. се върнал в магазина, като този път бил сам.
Закупил водка, след което отново потеглил с автомобила си. Св.Р. останал с
впечатление, че възз. е употребил алкохол. За появата на Д. в магазина отново били
сигнализирани служителите на СОД. Същите извършили обход в района. В една от
улиците, в близост до магазина те засекли черен автомобил „*“. Понеже улицата била
тясна, двата автомобила не могли да се разминат и служителите на охранителната
фирма попитали водача дали той е бил по-рано в магазина. Възз. отговорил
утвърдително и тогава бил помолен от охранителите да ги придружи до магазина.
Възз. се съгласил и управлявайки лекият автомобил „*“ с рег.№В * ТМ последвал
екипа на СОД по ул.“*“ до магазин „*“. На служителите на СОД им направило
впечатление, че в автомобила на възз. има алкохол, като той изглеждал употребил
алкохол. За случая били уведомени и органите на полицията. На място пристигнал
екип на Пето РУ-Варна в състав свидетелите С. Г. и И. И.. От заварените на място лица
органите на реда се осведомили за случилото се. Установили самоличността на Д. чрез
документи за самоличност. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 , като
му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.Д. не се
съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, като заявеният от
него отказ бил възприет както от св.И., така и от свидетелите Р., Д. и Х.. Предвид
отказа на водача, св.Г. издал на възз.талон за медицинско изследване №0172770, в
което вписал, че той отказва да бъде изпробван за алкохол с Алкотест дрегер, както и
че трябва да се яви МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен
в 22.20ч., както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 120 мин от часа на
връчване на талона-връчен в 23.30ч. Възз. подписал талона за изследване.
2
При така установеното, още същата вечер св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който
отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.Р..
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 11.03.2024г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за
медицинско изследване, писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 460000-6459
от 29.05.2024г. ведно с копие от докладна записка изготвена от мл. инсп. И. И., копие
от обяснение от Г. С. Р., заверено за вярност копие от информационна карта за
дейността на наряда № Г 0084897 от 17.02.2024г. и копие от доклад за проверени лица
и превозни средства за дейността на АП-547 от 17.02.2024г. и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротИ.речиви.
Като непротИ.речиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите С. Г. и И. И. –очевидци на отказа за тестване с
Алкотест дрегер. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се
довери изцяло на показанията на свидетелите Г. Р., П. Д. и И. Х.. Тримата свидетели са
случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така
щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или
пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в
безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените
разминавания в показанията на Д. и Х. са напълно житейски логично оправдани. Все
пак се касае за охранители , които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните
показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че
възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата
посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.03.2024. видно от
пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник
група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е
налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел,
че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест дрегер.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две
форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на
4
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „*“ с рег.№В *
ТМ на 17.02.2024г, около 22:00 ч. на ул.“*“ до №111 посока к.к. Златни пясъци и отказ
да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и не изпълнение предписанието за
изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични
проби за хим. Лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта.
Същите фактически обстоятелства, без посочване, че не е изпълненил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и
вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е
цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на
извършеното нарушение от Д. след като тази част от мотивите на НП не съдържат
конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на
нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените
съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено
описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този
смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по
описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени
и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, служители на СОД и
свидетеля Р. са последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват
5
проверката, която е извършена на място, непосредствено след управлението на
автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба
на алкохол, състоял се на мястото на проверката. Събраните доказателства са
еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а
именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има
качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция
на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
жИ.тни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на
МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от както от св.Р., така и от органите
на СОД „Спартак“- Д. и Х.. След разясняване на начина за извършване на проверката,
както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на
контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на
проверката, а напротив категорично е отказал тестване, поради което е налице отказ.
Липсват каквито и да било доказателства Д. да е съдействал на проверяващите с оглед
извършването на проверка за алкохол.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за
извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено
манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него
пред органите на реда, възприето от органите на СОД и св.Р., че отказва да бъде
тестван.
Съдът намира, че не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе
визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка
на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични
6
вещества и/или техни аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е посочил при
спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици,
органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо
средство и/или тест и едва тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични
вещества и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или тест да му издадат предписание за
медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство и/или
тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената
разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. / В този смисъл Решение на АдмС-Варна по
КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г., Решение на АдмС-Варна по КНАХД №
279/2018г. и много други /. В конкретния случай е налице отказ за проверка с
техническо средство за употреба на алкохол на наказаното лице, както не се оспорва, а
и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проб, но както посочи
съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС
води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. От
страна на възз. не са ангажирани и доказателства, че се е явил за медицинско
изследване във МБАЛ Св.Анна-Варна.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Ето защо дадената от АНО правната
квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав
на административно нарушение , така и санкция за допуснато такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 години се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от
законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на
чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
7
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на
предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с
висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване
на законоустановения ред. Нещо повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.
28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедлИ. и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 15
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на
настоящото производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
8
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, в жалбата се
претендират разноски, като реално доказателства за направени такива по делото не са
представени. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя предвид изхода на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0460-000266, издадено на
11.03.2024г. от ВПД Началник група в ОД МВР-Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с което
на С. Т. Д., ЕГН ********** му е наложено : административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№1223/2021г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9