№ 15133
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110139008 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „............“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Д.
Х. за сумата 570,11 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г. в имот, находящ се в ........... с абонатен
№201448, сумата 78,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2023 г., сумата 39,50
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до
м.04.2022 г. и сумата 6,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13723/2023 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът счита, че
претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма качеството потребител на
1
топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Заявява, че в имота няма
отоплителни тела. Оспорва количеството потребена енергия в имота като счита, че не
отговаря на действително доставеното. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност
по отношение на вземанията на ищеца. Претендира присъждането на разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......... ООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот №33, том
LXXIII, дело №1563/1992 г. от 07.10.1992 г. на Е Д нотариус при Втори районен съд София,
представляващ апартамент №3, находящ се в .........., видно от който С. Д. Х. е придобила
правото на собственост върху имота. Съгласно удостоверение от Столична община, район
......... стар административен адрес ул. „........“ е нов адрес ул. ...... Не са представени
доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди подаване на исковата
молба, поради което може да се направи извод, че ответникът е в качеството си на
собственик на процесния топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия. В този
смисъл следва да се цени и приобщената по делото молба – декларация от 27.09.2002 г.,
подадена от С. Д. Х. до ищцовото дружество, с която моли да й бъде открита партиза за
имот, находящ се в ........... Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014 г. и
Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г., действащи през процесния период. Същите са влезли в
сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ
не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
2
„............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката през процесния период. По делото не са представени доказателства
удостоверяващи нежеланието на етажната собственост, в която се намира процения имот за
преустановяване на доставяната от ищеца услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ,
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през исковия период в
процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била
начислявана от топлофикационното дружество, тъй като отоплителни тела - радиатори в
жилището са били демонтирани. Установено е, че в имота има щранг лира в банята,
отдадената топлинна енергия от която се изчислява по служебен път. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода 01.05.2019 до 30.04.2022 г. стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 573,13 лева. Подаването на топлинна енергия към имота
през процесния период, се установява и от приетите като писмени доказателства по делото
документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от
третото лице - помагач. Според заключението показанията на измервателните уреди и
определеното количество топлинна енергия съответстват на действащата нормативна
уредба, поради което и наведените от ответника възражения са неоснователни. Вещото лице
е констатирало, че отчетите са направени редовно през всички отоплителни сезони,
включени в процесния период, за което свидетелстват и представените от третото лице –
помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В случая, се установи посредством заключението на съдебно –техническата експертиза, че
ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот посредством намиращата се в
банята щранг-лира, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация,
заплащането на която е задължение на етажните собственици в съответната сграда, в която
не е преустановено топлоподаването. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. Предвид изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил
до имота на ответника топлинна енергия в установените от съдебно – техническата
експертиза размери.
За установяване релевантни за делото факти е прието заключение на съдебно -
3
счетоводна експертиза, според което за реално потребената топлинна енергия в имота за
периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. е на обща стойност 570,11 лева. Според заключението
сумата за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г. е 39,50 лева, а
обезщетенията за забава върху двете главници 76,97 лева и съответно 7,31 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът
приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в
установения със съдебно – счетоводната експертиза размер.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.10.2018 вкл., независимо, че същите са отразени в обща фактура, издадени на 31.07.2020 г.,
тъй като както се посочи по-горе задължението на абоната да заплати топлинната енергия е
в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а не след с издаването на
обща фактура. Предвид това исковата претенция на ищеца за заплащане на реално
потребена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като погасена по давност за сумите
дължими за периода от м.05.2019 г. до м.10.2018 вкл. възлизащи на 76,52 лева, колкото е
стойността на реалния разход за топлинна енергия според издадените от третото лице и
приобщени по делото изравнителни сметки. Доколкото възражението на ответника за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
4
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 493,59 лева като за горницата до 570,11 лева подлежи на отхвърляне като погасена по
давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022
г., възлизащи на 39,50 лева. Установява се от представените писмени доказателства и
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се
намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „.......... ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Към сключения договор между „.......... ООД и етажната собственост
с е представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните
собственици. Съдът намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокола на общото
събрание и същия обвързва етажните собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно
сключения между „............“ ЕАД като възложител и „.......... ООД като изпълнител, договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл.
22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника.
Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 57,59 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 78,78 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,91
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 505,47 лева - за платена държавна такса, депозити за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
5
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 63,71 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, от което съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му се присъди сумата 60,19 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
..... ........ дължи на „............“ ЕАД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. .........
на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 493,59 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 11.2019 г. - м. 04.2022 г. в имот, находящ се в ........... с
абонатен №201448, сумата 57,59 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2023 г., сумата
39,50 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020
г. до м.04.2022 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13723/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата до
пълния предявен размер от 570,11 лева и за периода м.05.2019 г. до м.10.2019 г. вкл. като
погасен по давност, както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата над уважения размер до пълния предявен от 78,78 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 06.03.2023 г., и на сумата 6,91 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 31.03.2020 г. до 06.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №13723/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ..... ........ да заплати на
„............“ ЕАД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 505,47 лева – разноски в настоящото производство и сумата 63,71 лева
- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. .........
да заплати на С. Д. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ..... ........ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 60,19 лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„............” ЕАД – „.......... ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6