Р Е Ш Е Н И
Е
№ 20
гр. Русе, 28.04.2022 г.
Административен съд - Русе, VІІ - ми
състав, в открито съдебно заседание
на 18 април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията АГУШ адм. дело
№ 107 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.К.А. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник Р.К. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-997 от
21.02.2022 г. на Директора на Регионална дирекция (РД) „Автомобилна
администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С оспорената заповед
на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал.1, т. 1, б. “б“, ал. 2
т. 1 и ал. 7 от ЗАвПр, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) – л. а. Дачия
Логан от категория М1 с рег. № Р0279АМ, собственост на К.К.А., до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
табела с рег. № Р0279АМ и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 26.05.2021 г.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в
административното производство съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби.
Претенцията е заповедта
да бъде отменена.
Претендира се и
присъждането на разноски съгласно представен списък на разноските (л. 19 от
преписката).
Ответната страна – Директорът на РД АА - Русе, чрез депозирано писмено
становище вх. № 1251 от 24.03.2022 г. по описа на съда (л. 15 от преписката),
развива доводи за законосъобразността на оспорваната заповед и за
неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради което иска оспорването да
бъде отхвърлено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Административният
съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По фактите
Със ЗППАМ № РД-14-997
от 21.02.2022 г. на Директора на РД АА – Русе е наложена принудителна
административна мярка – временно спиране от движение на МПС – л. а. Дачия Логан
от категория М1, с рег. № Р0279АМ, собственост на К.К.А., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
табела с рег. № Р0279АМ и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено
на 26.05.2021 г. (л. 1 от преписката).
Фактическо основание за
издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 317053 от 21.02.2022 г. (л. 3 от
преписката), съставен срещу водача Павлин Атанасов Пеев след извършена проверка
от служители на РД АА – Русе.
В хода на проверката било
установено, че на 21.02.2022 г., около 08:20 ч., в гр. Русе, на ул. „Чипровци“,
пред зала Дунав, Павлин Атанасов Пеев управлява лек таксиметров автомобил Дачия Логан от категория
М1, с рег. № Р0279АМ, собственост на К.К.А., оборудван съгласно изискванията на
чл. 21 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, с включен
ЕТАФП, без табела „Не работи“, с поставена и открита табела „Такси“, като при
управление на лекия таксиметров автомобил водачът: 1. не представя разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници, валидно за територията на
Община Русе, както и 2. пътна книжка, издадена и заверена от регистриран
търговец – Приложение № 12 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, което негово
поведение представлявало нарушения на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т.
3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, за които на водача бил съставен и
АУАН, който бил подписан от него без възражения.
В оспорената заповед
е посочено още, че при извършена проверка в информационните масиви на ИА АА и
публичния регистър по чл. 12, ал. 4 от ЗАвПр се установило, че таксиметровият
превоз на пътници се извършвал без за автомобил с рег. № Р0279АМ да има
издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на община Русе, поради което било налице основание за прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр - временно спиране от движение на моторно
превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
Впоследствие, след
издаването на оспорената заповед, на 01.03.2022 г. Павлин Атанасов Пеев е
представил пред РД АА – Русе Разрешение № 537 от 25.02.2022 г. на Община Русе
за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил марка Дачия Логан
от категория М1 с рег. № Р0279АМ, с валидност от 01.03.2022 г. до 31.12.2022 г.
(л. л. 16 и 17 от преписката).
Правни изводи
Производството е допустимо, тъй като е депозирана жалба
от адресата на административния акт – собственика на превозното средство,
временно спряно от движение, с който акт се засягат негови права и законни
интереси, жалбата се явява подадена в срок, предвид факта, че са налице данни
само за връчването й на водача, управлявал превозното средство на посочените
дата, час и място, не и на собственика на автомобила.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В настоящото
производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът намира
оспорената заповед за издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗАвПр,
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е
представена Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. (л. 2 от преписката), издадена
от изпълнителния директор на ИА АА, от която е видно, че директорите на РД АА
са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 106 и 106а от ЗАвПр. С оглед изложеното
се налага изводът, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт. По компетентността на
органа липсва и спор.
Спазена е изискуемата писмена форма -
заповедта съдържа реквизитите по чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Фактическите основания
за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в
административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част
на административния акт, сред тях и АУАН № 317053 от 21.02.2022 г. Няма пречка в мотивите
на заповедта да се посочат именно установените обстоятелства в хода на
съставяне на АУАН, след като именно те обосновават фактически прилагането на
ПАМ.
С оглед изложеното за
съда се налага изводът, че в производството по издаването на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 106а, ал. 1 от
ЗАвП,
за преустановяване на административните нарушения по Закона за автомобилните превози, се прилагат
принудителни административни мерки. Сред тях е и мярката по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗАвПр.
Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се
прилага за определен срок.
За да е приложима
цитираната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр, законодателят
приема като съставомерни признаци - управлението на моторно превозно средство,
с което се извършва таксиметров превоз на пътници, което не е включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община.
Наложената ПАМ на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр е насочена обаче не към
извършителя на нарушението, а към средството, с което е извършено то, поради
което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а
собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е
дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „б“ от ЗАвПр.
За поведението на
водача Павлин Атанасов Пеев, както беше посочено и по-горе, е бил съставен АУАН, който съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. А противно на така установеното и в проведеното съдебно
производство не се доказва.
Релевантните факти и обстоятелства за
налагане на процесната ПАМ изцяло се потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават.
Установява се, че към момента на проверката
на служители в РД АА - Русе, Пеев като водач на лек автомобил Дачия Логан от
категория М1 с рег. № Р0279АМ, собственост на жалбоподателя К.К.А., на
посочените дата, час и място е управлявал таксиметровия автомобил с открита
табела „Такси“, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет ЕТАФП и
без табела „Не работи“. При тази проверка водачът не е представил изискуемите
от проверяващите разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на Община Русе и пътна книжка на автомобила. Такива не са
представени и впоследствие, както и в хода на съдебното дирене. Представено е
Разрешение № 537 от 25.02.2022 г., което обаче касае последващ на проверката
период.
С представеното Разрешение № 537 от
25.02.2022 г. всъщност се отстранява установеното нарушение. По този начин наложената ПАМ е
изчерпала правното си действие поради настъпване на предвиденото в закона
прекратително условие. С отстраняване на нарушението се прекратява и действието
на процесната ПАМ. Както се сочи и в депозираното по делото писмено становище
на ответната страна при отстраняване на нарушението и посочените от ответната
страна данни за издадено въз основа на съставения АУАН наказателно
постановление, то за пускане в движение на МПС и отпадане на основанието за
задържане на регистрационна табела и свидетелство за регистрация на МПС, по
аргумент на разпоредбата на чл.106а, ал. 7 от ЗАвПр, е достатъчно да бъде
заплатена глобата по издаденото НП. Така пускането в движение на МПС зависи
изцяло от активното поведение на заинтересованите лица.
Нарушението, послужило като основание за
налагане на принудителната административна мярка се установява категорично от
събраните по делото писмени доказателства. В допълнение съдът намира за
необходимо да отбележи и следното: За да е налице извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗАвПр не е необходимо в момента на извършваната
от служителите на РД АА – Русе проверка да се извършва таксиметров превоз на
пътници, т.е. пътниците да са в автомобила. Достатъчно е да се установи, че
такъв превоз е извършван на посочената дата от водача, което в настоящото
производство е сторено, предвид данните, че таксиметровият автомобил е бил
управляван при включен електронен таксиметров апарат с фискална памет ЕТАФП, с
поставена открита табела „Такси“, без поставена табела „Не работи“, като към
момента на проверката водачът не е възразил, че не извършва таксиметров превоз,
подписвайки съставения срещу него АУАН без възражения. При тези данни съдът
намира доводът на жалбоподателя, че към датата на проверката с автомобила не е
била извършвана таксиметрова дейност изцяло като израз на неговата защитна теза
срещу наложената ПАМ. По делото не се доказа твърдението му, че след
закупуването на автомобила през м. май 2021 г., той го е предоставил на неговия
свако - водача Павлин Пеев, който да извърши ремонт на автомобила и да го
снабди с необходимата документация за извършване на таксиметрова дейност, едва
след което да бъде извършвана такава.
С оглед горното съдът намира, че
жалбоподателят не проведе обратно доказване, касателно изводите на
административния орган, че е налице основание за прилагане на ПАМ. Всъщност
жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че собственият му автомобил, с който
е бил извършван превоза, към момента на проверката няма издадено разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за Община Русе. Следователно в
случая едновременно са били изпълнени и двете предпоставки за прилагане на
процесната ПАМ.
Следва да се отбележи, че законът – чл. 106а от ЗАвПр не държи сметка за
това, чия собственост е МПС-то, с което е извършено нарушението. Без значение е
дали превозът е извършван от името и за сметка на собственика или на трето лице
и в какви взаимоотношения са били тези лица. Целта на принудителната мярка е да
преустанови вече започналото и продължаващо правонарушение, което може да
стане, когато се отнеме средството, с което нарушението се извършва. Предвид
това, следва да се приеме, че оспорената заповед съответства на целта на
закона. Това е така с оглед изричната необходимост от засилена охрана на живота
и здравето на пътниците в обществения транспорт. Превозваческата дейност,
включително таксиметровия превоз на пътници, е строго регламентирана и
необходимостта от включване на съответното МПС в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и наличието на
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община
е безусловно контролирана.
За пълнота следва да се посочи и че срокът
на ПАМ е определен в закона и не е необходимо същият да бъде мотивиран в заповедта
за налагане на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 12968 от 17.12.2021 г. по адм.
дело № 5866/2021 г. на ВАС, седмо отд.
Нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. “б“ от
ЗАвПр предвижда „временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на
нарушението“, т.е. законодателят е предвидил, че в момента, в който бъде
отстранено констатираното нарушение и са налице останалите изискуеми от закона
предпоставки, наложената ПАМ следва да бъде прекратена. Или казано по друг
начин срокът на наложената ПАМ не зависи от волята на административния орган, а
от поведението на собственика на автомобила. Идеята на законодателя е да
отстрани нарушението и да предотврати допускане на същото в бъдеще като
мотивира заинтересованото лице да предприеме действие по изпълнение на
законовите изисквания за извършване на превоз на пътници.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и в
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.К.А. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-997 от
21.02.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Русе.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: