Р
Е Ш Е
Н И Е
№201 21.07.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ИРЕНА
ЯНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и
с участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело № 163 по
описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна
инфраструктура София, подадена чрез пълномощника гл. юрисконсулт Светлана С.,
против Решение № 102 от 29.03.2022г., постановено по АНД № 20215510101226/ 2021г.
по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 7491 от 14.09.2022г. на Началник на отдел „Контрол“ по
РПМ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като поддържа, че
санкционираното нарушение правилно е квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Направено е искане обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
Наказателно постановление № 7491 от 14.09.2022г.
Ответникът по касационната жалба – И.П.Б. оспорва
жалбата като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд се
е развило по жалба на И.П.Б. против Наказателно постановление /НП/ № 7491 от 14.09.2022г.
на Началник на отдел „Контрол“ по РПМ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
на И.П.Б. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2500
лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37,
ал. 1, т. 1 на Наредба №11/03.07.20001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че на 19.08.2021 г., в 11.18 ч., на път 1-5, км 203+850 м
в посока гр. Казанлък - гр. Стара Загора, И.П.Б. е управлявал и осъществявал
движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Рено, модел Керакс с peг. № ****.
В процеса на проверката е било направено измерване, при което е констатирано,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: При
измерено разстояние между осите 1.37 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.850 т при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от
Наредбата. Измерването се сочи за извършено с техническо средство - ел.
везна модел DFW-KR № 118873 и ролетка 1308/18 /5 м/. ППС превозва чакъл.
Наказващият
орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС И.Б. е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г.,
без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от
специално ползване на пътищата.
Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото формулиране на
административно наказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен
извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът И.П.Б. – за управление
на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г без
разрешение по чл.26 от ЗП или за управление на такова ППС, но без квитанция за
платена пътна такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В мотивите към
решението са изложени съображения, че с оглед начина на формулиране на
изпълнителното деяние, не може еднозначно да се установи волята на наказващия
орган по фактите и по приложението на закона, което води до нарушаване правото
на защита на привлеченото към отговорност лице.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
правилно.
Обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона въззивният съд е приел, че липсва изискуемото се ясно,
точно и конкретно формулиране на административнонаказателното обвинение от
фактическа страна. Не е спорно по делото, че управляваното от санкционираното
лице ППС с четири оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на
определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №
11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само
на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Както правилно е посочил
Казанлъшкият районен съд, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва
без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във
вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от
ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП, а когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява
състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Тъй като
разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава от
органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските
пътища/, а в случаите на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса без да се
издава индивидуален административен акт, няма как заплащането на такса да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от
ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Доколкото не може да се приеме, че движението на
извънгабаритно или на тежко ППС, както в хипотезата на липса на издадено
разрешение по общия ред, така и в хипотезата без заплатена такса по реда на
чл.14, ал.3 от Наредбата, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП, обоснован е извода на въззивния съд, че в случая липсата на яснота във фактическото
формулиране на административнонаказателното обвинение /осъществяване на
движение на ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), не позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като
релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно
съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС, с което е нарушено и правото
на защита на привлеченото към отговорност лице.
Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК.
Касационното основание по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено
бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на
процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни
съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от 29.03.2022г., постановено по
АНД № 20215510201226/ 2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.