Решение по КНАХД №338/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Фондация „***“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от Е. Д. Р. чрез адвокат А. Н. от Адвокатска колегия- Монтана срещу Решение № 20 от 09.04.2025 година, постановено по АНД № 49 по описа за 2025 година на Районен съд - Р..

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш, серия Г № 0063562 на ОДМВР- Перник, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ на Фондация „***“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а също така е и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че Районен съд - Р. неправилно приема, че по отношение на глобите наложени с фишове не следвало да тече давностен период от момента на действителното налагане на съответното наказание. В подкрепа на твърденията си се позовава на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС, постановено по т.д. № 1/2014 година на ОСНК и ОСС на ВАС, а така също и сочи съдебна практика. С оглед на изложеното иска от съда да постанови съдебно решение, с което пъровинстанционният съдебен акт да бъде отменен, респективно да бъде отменен и потвърденият с него електронен фиш.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР Перник, редовно призован, за представител изпраща юрк. З. В., която оспорва касационната жалба. Пледира обжалванато решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото надхвърля минималния размер.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Р., като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд- Р. е бил Електронен фиш (ЕФ), Серия Г № 0063562, издаден от ОД на МВР- Перник за налагате на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който на Фондация „***“, с [ЕИК], представлявано от Е. Д. Р., с което на основание чл. 638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 10.08.2022 година в 12:59 часа в [населено място], път III- 627, км.52+000- пред фирма „ ***“ АД при максимално разрешена за населеното място скорост 50 км/ч и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. АТСС е насочено към бензиностанция „***“. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд - Перник, който с Определение № 117 от 11.02.2025 година, постановено по АНД № 172 по описа за 2025 година е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Районен съд - Радомир. С Решение № 20 от 08.04.2025 година, постановено по АНД № 49 по описа за 2025 година на Районен съд - Радомир електронният фиш е изцяло потвърден.

Първоинстанционният съд след установяване на фактическата обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ по отношение на условията за издаването му и изискванията към съдържанието на същия, които са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като съдържанието му позволява формиране на несъмнени изводи относно правилност на дадената правна квалификация на нарушението. Съдът е приел, че безспорно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че дружеството е реализирало състава на административното нарушение по чл.483, ал.1 ,т.1 от КЗ и за това правилно му е била наложена имуществена санкция на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ в размер на 2 000 /две хиляди/ лев. С оглед на това е потвърдил изцяло обжалвания пред него електронен фиш.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд - Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Както вече се посочи, административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за извършено от него административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда, че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец, а според чл.483, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, договор за застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съвкупният анализ на посочените две разпоредби води до извод, че задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ възниква за всяко лице, било то физическо или юридическо, което е собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като законодателят е скрепил неизпълнението на това задължение с различни по вид и фиксиран размер административнонаказателни санкции според това, дали субект на нарушението е физическо лице или субектът е юридическо лице или едноличен търговец. Следва да се добави също, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерски съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В КЗ е предвиден именно такъв случай, при който за неизпълнение на задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на юридическите лица, притежаващи МПС се налага имуществена санкция.

Същевременно, от систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС, за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че дружеството касатор е собственик на процесното МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие. Всички посочени по- горе елементи от фактическия състав в случая са налице и са установени и доказани по безспорен начин.

По отношение направеното в касационната жалба възражение за изтекла „погасителна давност“, съдът намира следното: съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година, постановено по т.д. № 1/ 2014 година на ВКС и ВАС, при наказателно преследване на административни нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на администравнонаказателната отговорност на лицето и при субсидирано прилагане на регламентирания в чл.81,ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 от НК. В случая, с оглед вида на наложеното наказание, това е срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК, а именно – три години. Следователно, срокът по чл.81, ал.3 от НК е четири години и полива /четири години и шест месеца/, считано от датата на извършване на деянието.

Безспорно установено по делото е, че нарушението, за което е санкционирано дружеството- касатор е извършено на 10.08.2022 година. Това е и датата, посочена в електронния фиш като такава на извършване на нарушението. Следователно абсолютният давностен срок от 4 години и 6 месеца за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо Фондация „***“ с [ЕИК], и със седалище: [населено място] [улица], представлявано от Е. Д. Р. за извършено на 10.08.2022 година нарушение по КЗ ще изтече на 10.02.2027 година. От тук следва, че нито към датата на постановяване на решението на Районен съд – Радомир (08.04.2025 година), нито към датата на постановяване на настоящото решение този абсолютен давностен срок по чл.81, ал.3 от НК не е изтекъл. Предвид изложеното този довод на касатора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд- Радомир е съответстващо на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора е основателно направеното от пълномощника на ответната по делото страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, същото следва да се определи в минимално предвидения размер от 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правата помощ вр. чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 08.04.2025 година, постановено по АНД № 49 по описа за 2025 година на Районен съд - Радомир.

ОСЪЖДА Фондация „***“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от Е. Д. Р. да заплати в полза на ОДМВР – Перник, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.