№ 866
гр. Бургас, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100101028 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по исковите претенции на Б. П. З.,
ЕГН ****** с адрес ********, чрез адв. Николай Николаев Димитров, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 80 000 лева, частично предявени от сума в размер на 120 000 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените телесни
увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.03.2022г., законната
лихва върху посочената сума съгласно чл.429 ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция- 15.04.2022г., до окончателното й изплащане, както и законната
лихва върху посочената по- горе сума (главница и лихва по чл.429 ал.3 КЗ), считано от
датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ, или от дата 13.05.2022г.
до окончателното изплащане. Претендират се и съдебно-деловодните разноски, ведно с
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 26.03.2022г., около 22:27ч., в гр.Бургас на
кръстовището, образувано от ул.„Апостол Карамитев“ и ул.“Христо Ботев“, настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Пежо 508“, с
регистрационен номер А 9361НХ, управляван от И. К. М. блъснал с предната си част
ищцата Б. П. З., явяваща се пешеходец, пресичащ от дясно на ляво, гледано по посока на
движението на леката кола. Сочи се, че инцидентът настъпил поради непредпазливост и
занижено внимание по отношение на пътната обстановка от водача на моторното превозно
средство. В резултат на сблъсъка, ищцата претърпяла телесни увреждания, изразяващи се
във фрактура на лумбалната кост на таза и фрактура на дясна подбедрица, поради което е
1
хоспитализирана по спешност в „УМБАЛ - Бургас“ АД.
По повод настъпилото произшествие било образувано досъдебно производство ДП №
195/2022г. по описа на 01 РУП- гр. Бургас, по което към настоящия момент нямало
привлечено лице към наказателна отговорност.
Сочи се също така, че към датата на събитието за процесното превозно средство е
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със „Застрахователна компания Лев Инс“
АД. Уточнява се в тази връзка, че на 15.04.2022г., ищцата депозирала пред ответното
дружество извънсъдебна претенция и е образувана щета № 0000-1000-03-22-7241 пред
застрахователя. Представени били всички необходими документи, за да се произнесе
ответникът. Ищцата счита, че отговорът по образуваната щета се съдържа в писмо от
19.04.2022г. по описа на ответника, посредством което застрахователната компания е
поискала да се представят допълнителни документи за установяване на застрахователното
събитие, които обаче не били физически налични към този момент, а именно -
автотехническа и съдебномедицинска експертизи, краен акт от наказателното производство.
З. счита освен това, че ответното дружество й дължи законна лихва на основание
чл.429 ал.3 КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция за неимуществени вреди-
15.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва съгласно чл.497 ал.1 т.1
КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, което включва- главница и лихва по
чл.429 ал.3 КЗ, определена върху главницата, считано от изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или в случая от 13.05.2022
г. Въведени са съображения, че и двете задължения за лихви са дължими, тъй като едното е
част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, а другото е за забава на
застрахователя и не попада в покритието по застраховката гражданска отговорност.
По отношение на търпените от ищцата неимуществени вреди се излагат доводи, че
същите са в пряка причинно- следствена връзка с процесното произшествие и се изразяват в
болки и страдания, както и претърпян шок и ужас от настъпилото събитие.
На следващо място се прави преглед на представените по делото медицински
документи, от които се установявало, че получените от ищцата травми са пряка причинно-
следствена връзка с процесното произшествие. Ищцата претърпяла фрактура на лумбалната
кост на таза и фрактура на дясна подбедрица, поради което се наложило хоспитализирането
и по спешност в „УМБАЛ - Бургас“ АД за периода от 27.03.2022г. до 08.04.2022г. Въпреки
проведеното лечение, функциите, които изпълнявал крайникът не могли да се възстановят в
пълен обем. Изразено е мнение, че счупването ще доведе до влошаване работата на опорно-
двигателния апарат и тежки артрозни промени, които с времето ще се задълбочават. След
инцидента, ищцата изпитвала силен срам и ужас, че е безпомощна и се налага близките и
семейството да полагат ежедневни грижи за нея- осигурявали и тоалет, къпане, прехрана.
Появили се чувство на раздразнителност, тревожност, което се изразявало в обща
напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със
загуба на интерес от общуване, мрачни мисли, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит,
2
ненамиране на смисъл в живота.
Излагат се доводи в исковата молба, че в бъдеще ще бъдат необходими допълнителни
оперативни интервенции, включително процедури по рехабилитация и физиотерапия, работа
с психолог и психиатър. Твърди се, че ищцата никога няма да постигне здравословното си
състояние преди инцидента. Тя търпяла и продължавала да търпи сериозни психически
последици, като загуба на памет и ясен спомен за събития и лица преди катастрофата,
посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица,
непълноценност, постоянен страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови
очаквания, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на семейството
й, бързо разстройване и засилена емоционалност.
На следващо място се прави финансова обосновка на заявените претенции, като се
излагат съображения за икономическата обстановка в страната и се цитира практиката по
чл. 52 от ЗЗД.
В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател заявява, че не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, но оспорва заявените претенции
по основание и размер.
Изразява се несъгласие с описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното произшествие. Оспорва се и вината на водача на лекия автомобил, съответно
настъпването на претендираните от ищцата вреди.
Въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца
Б. З., която е нарушила разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 113, ал. 1 т.1 и т.2
ЗДвП, както и чл. 114 т.1 и т. 2 ЗДвП.
Противопоставя се и на твърдението на ищцата, че вследствие на инцидента за нея са
настъпили претендираните с исковата молба вреди, както и че тези увреждания обосновават
размера на претенцията. Счита се, че предявеният иск за неимуществени вреди е
неоснователно завишен и прекомерен по своя размер в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
На следващо място, ответникът оспорва и предявените акцесорни искове за лихва за
забава, както и началната дата, от която същата се претендира. В тази връзка се сочи, че
застрахователната претенция е предявена пред „Застрахователна компания Лев Инс” АД на
15.04.2022г. След образуването на преписка по щета № 0000-1000-04-22-7241, с писмо изх.
№ 2881/19.04.2022г. са изискани допълнителни документи по претенцията, включително
протокол за оглед на местопроизшествие и скица. Същите са представени пред
застрахователя с молби вх. № 5349/26.05.2022г. и вх. №5448/30.05.2022г. Не била
представена обаче банкова сметка, съгласно изискването по чл.380 ал.1 КЗ и медицинска
документация, установяваща настъпването на травми и увреждания при ищцата. От
посоченото се прави извод, че застрахователят не следва да дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение.
3
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 26.03.2022г., около 22.00 часа в гр.Бургас по ул.“Христо Ботев“ в посока
бул.“Стефан Стамболов“ се движил лек автомобил марка „Пежо 508“ с регистрационен
номер А 93 61 НХ, управляван от И. К. М.. По същото това време на Т-образното
кръстовище с улица „Апостол Карамитев“ ищцата З., без да се огледа и да се увери, че не
приближават автомобили, започнала пресичане на платното с бърз ход, отдясно наляво, по
посока на движение на леката кола. Пешеходката вървяла по ул.“Христо Ботев“ косо на оста
на пътя към разделителната линия, като в момента в който изминала разстояние от 2.85
метра и намираща се все още в дясната лента се обърнала и продължила движението си в
обратна посока. Последвал удар с автомобила, като в резултат на сблъсъка тялото на ищцата
било избутано напред и паднало вдясно от превозното средство. След хоспитализиранено на
З. в МБАЛ-Бургас са конститарани фрактура на лумбална кост на таза и фрактура на дясна
подбедрица.
За установяване твърдените от страните фактически обстоятелства по делото са
приобщени писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по
досъдебно производство №431 ЗМ-195/2022г. по описа на Първо РУ-Бургас при ОДМВР-
Бургас, в това число протоколи за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум,
медицинска документация, свидетелстваща за състоянието на ищцата след инцидента и
проведеното лечение, разменена кореспонденция по повод на предявената застрахователна
претенция.
Разпитани са свидетелите И. М. и К. А.. Първият от тях заявява, че е шофирал
процесния автомобил, движейки се в дясната лента на ул.“Христо Ботев“ в гр.Бургас и
управлявайки с допустимата в конкретния пътен участък скорост. Споделя, че пешеходката
прибягала пред автомобила му, стигайки донякъде, след което се върнала обратно, като
ударът се случил по време на опита му да я заобиколи, с надежда да избегне сблъсъка. Дава
подрбно описание на пътния участък, в който е настъпило произшествието, спирайки се на
поведението на ищцата, която изкочила ненадейно и бягайки на пътното платно на място,
което не било предвидено за пресичане на пешеходци. Свидетелят А. си спомня, че е
пътувал като пътник в таксито, шофирано от М. и възприел прибягването на пешеходката,
облечена в черни дрехи. Уточнява, че водачът на леката кола се опитал да избегне удара, но
последната се върнала обратно, попадайки пред колата. Разказва също така, че ищцата се
появила от неосветената част на улицата, а мястото не било обозначено с пешеходна
пътека.
Настоящият състав, при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие
и кредитира казаното от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без пристрастия
възприятията и спомените си във връзка със случилото се.
По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза.
4
В заключението си вещото лице д-р Парасков посочва, че пострадалата след
инцидента е получила счупване на таза в дясно, счупване на дясна подбедрица и порезна
рана на дясното бедро, както и че същите са последица от съприкосновението с лекия
автомобил и последващото падане на терена. Според експертизата първото увреждане е
довело до затрудняване движението на десния долен крайник за срок от около 5 месеца,
като болката в областта на симфизата може да продължи 6-7 месеца след възстановяване на
костта, счупването на подбедрицата отзвучава в рамките на 6-7 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, а порезната рана в рамките на 1-1.5 месеца. Автотехническата
експертиза като част от комплексната, допусната такава е изготвена, без вещото лице да се
запознае с видеозаписа на произшествието. След обсъждане на всички останали, приобщени
по делото материали, експертът е стигнал до извод, че причините за възникване на
произшествието са субективни и се дължат, както на поведението на пешеходката,
пресичаща извън пешеходна пътека, така и на предприетата маневра от страна на лекия
автомобил по заобикаляне на пострадалата отпред. След преглед на видеозаписа вещото
лице е депозирало допълнителна експертиза, в която е отговорило на въпроса кога
пешеходката е станала опасност за движението, приемайки, че се е придвижвала с бърз ход,
не е спирала и не се е връщала назад, като е определена и опасната зона за спиране на леката
кола, съпоставена с разстоянието, на което се е намирала ищцата преди мястото на удара.
Формирано е мнение, че в конкретната ситуация водачът е нямал възможност да
предотврати сблъсъка.
За изясняване поведението на ищцата преди и по време на произшествието съдът е
допуснал съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че З. е
започнала да пресича пътното платно, след което е спряла и се е върнала назад, в който
момент е настъпил сблъсъка, както и че водачът на превозното средство в опит да избегне
удара също е завил надясно и по този начин се е стигнало до пресичане на траекториите им
на движение.
Съдът е допуснал повторна автотехническа експертиза, изготвена от доц. д-р инж.
Станчо Станчов. Вещото лице след прецизен анализ на всички, събрани писмени
доказателства и съобразяване на свидетелските показания е отговорило мотивирано и
обосновано на поставените му задачи. Определено е точното място на удара по дължината
и ширината на пътното платно- в дясната лента за движение на дясното платно. Изчислени
са скоростите на движение на превозното средство и пешеходката, както и опасната зона за
спиране на автомобила, като е изведена констатация, че сблъсъкът е бил непредотвратим.
Според вещото лице при своевременна реакция /предприемане на аварийно спиране/ от
страна на водача на появилата се на пътното платно-пресичаща пешеходка, ударът отново
би настъпил, но с по-малка интензивонст, а вредоносният резултат би бил по-слабо изразен.
Експертът уточнява, че при движение със скорост не по-голяма от 36 км/ч и своевременно
аварийно спиране произшествието би било предотвратимо.
Съдът възприема изцяло и без всякакви резерви констатациите на вещото лице
Станчев относно механизма на настъпване на произшествието, включително направените в
5
тази връзка математически изчисления и пресмятания, свързани със скоростта на движение
на превозното средство и пешеходката по време на сблъсъка, разстоянието, от което водача
на леката кола е възприел пресичащата и начина, по който е реагирал на настъпилата
опасност.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, за да възникне отговорност
на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на лекия автомобил, произтичащо от сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за времето от
26.01.2022г. до 26.01.2023г. не се оспорва.
Няма спор също така, че лекият автомобил марка „Пежо 508“ с регистрационен номер
А 93 61 НХ е управляван от И. К. М., а извод за наличие на негово виновно и противоправно
поведение се извежда без колебания от всички, събрани доказателства, включително приети
експертни заключения. Напълно изяснен е механизмът на произшествието и причинната
връзка между деликта и претърпените увреждания от ищцата. Такова успешно доказване е
проведено по делото, като е установен подробно и в детайли начина на настъпване на
инцидента, включително поведението на водача на лекия автомобил марка „Пежо 508“,
което е било в разрез с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП, указващ задължение при избиране
скоростта на движение да се съобрази характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост, за да може превозното средство да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Конкретното нарушение в настоящия казус се изразява най-вече в
пренебрегване задължението, произтичащо от последното предложение на цитираната
законова норма, а именно да бъде намалена скоростта и в случай на необходимост водачът
да спре, при възникване на опасност за движението. При стъпването на платното за
движение пешеходката е възприета от водача на превозното средство и е представлявала
опасност за движението. Това е именно момента, в който последният е бил длъжен да
предприеме аварийно спиране. М. обаче счел, че може да заобиколи пострадалата и ударът
се е случил без въобще да има данни за задействане на спирачната система от негова страна.
Това е единственото дължимо и предписано от закона поведение в случая, като
субективните нагласи, възприятия и усещания на шофьора, че може да предотврати
инцидента по друг начин- извършване на маневра са без всякакво значение. Ясно е при това
положение, че при своевременно спиране /което не се е случило/ ударът е щял да настъпи с
минимална скорост и последиците от съприкосновението с тялото на пострадалата биха
6
били съвсем различни. М. напълно самонадеяно е предприел действия по заобикаляне на
пешеходката, без да е сигурен в техния успешен завършек и надценявайки възможностите
си е допуснал удара. Настъпилите травматични увреждания на ищцата, представляват
последица от сблъсъка и не биха се случили в случай на спазване законовите предписания за
намаляване на скоростта от водача.
Безспорно са установени получените увреждания от пострадалата в резултат на
произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и поведението на
делинквента.
От казаното следва, че е осъществено виновно и противоправно деяние, изразяващо
се в нарушаване посочените по-горе правила за движение по пътищата, което се намира в
пряка причинна връзка с настъпилите противоправни последици. Именно пренебрегване на
законовите предписания за намаляване на скоростта в случай на поява на опасност на
пътното платно е довело до пътно-транспортното произшествие и причиняване телесните
повреди на пострадалата.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на
полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания, понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,
след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по- горе, се доказа недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания
от получените травми, както и от продължилия повече от седем месеца сериозен физически
дискомфорт и неразположение. З. дълго време е изпитвала значителни затруднения в
ежедневието си, до степен трудно да се обслужва и грижи пълноценно сама за себе си. Била
е обездвижена по лекарско предписание, а преживения силен стрес е нямало как да не се
отрази на качеството и на живот, включително и на комуникацията и с околните. Травмите в
областта на таза и дясната подбедрица са довели до продължителни болки и страдания,
налице е било сериозно обездвижване на тялото, като в продължителния период на
възстановяване З. несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения.
Не проведено необходимото и успешно доказване на твърденията на ищцата за
настъпили конкретни нарушения във вегетативната нервна система и възникнали сериозни
психически проблеми, като последица от случилото се, които биха могли да преминат в
7
постоянна психическа болест.
При определянето размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалата
съдът изхожда най-вече от продължителността на ефективно претърпените болки и
възстановителен процес и значително ограничения обем от движения в периода на
възстановяване, както несъмнено следва да бъде съобразена и направената от вещото лице
констатация, че болката в областта на симфизата може да продължи около 6-7 месеца след
възстановяване на костта. На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата, за
претърпените в резултат на увреждането неимуществени вреди трябва да се определи в
размер на 60 000 лв., които съда намира за достатъчни за възмездяването им. Този размер
съдът счита за съобразен и с конкретните икономически условия към датата на увреждането,
ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми, предвидени от
законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2
ЗЗД е налице, когато е несъмнено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. От приетите по делото доказателства се установява наличие на
причинна връзка между несъобразяването на пострадалата с предписанията на закона и
настъпилия инцидент. З. е пренебрегнала въведените от законодателя изисквания в
качеството и на пешеходец да пресича платното само на обозначените за това места, при
наличие на такива в близост, както и да се съобрази с приближаващите моторни превозни
средства, включително да не спира без необходимост и не навлиза внезапно на пътя- чл. 113
ал.1 и чл.114 ЗДвП. Като не е изпълнила тези си ангажименти сама е препятствала
възможността на водача на лекия автомобил да я възприеме от по-голямо разстояние и да
реагира навреме на създалата се опасност за движението, каквато е представлявала
пострадалата на пътното платно. Нещо повече връщайки се обратно тя е предизвикала
объркване и у водача на превозното средство да се ориентира за действителните и
намерения, което също е една от причините за настъпване на инцидента.
Ето защо при изяснения механизъм на произшествието, съдът приема, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При това положение, следва да бъде
съобразена степента на приноса за настъпването на вредите, чрез съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до противоправните последици. В случая въз основа на
паралелното сравнение между поведението на водача- делинквент и пострадалата с оглед и
на задълженията, които всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че приносът на
потърпевшата е еднакъв, дори по-голям от този на водача на автомобила, което
предопределя и съотношението при разпределянето на отговорността за причиняването на
вредите от деликта. Относителното значение на нарушението, допуснато от шофиращия
превозното средство, което е подробно изследването и анализирано, като причина за
настъпването на произшествието, не е по-високо по степен. Поради това, но и при
съобразяване на обстоятелството, че вменената от закона отговорност на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително
8
завишена спрямо тази на пешеходците, приносът на пострадалия за настъпването на вредите
следва да бъде определен в размер на 50%. При така приетия по-горе размер на
обезщетението, след редуцирането му с определения процент съпричиняване от 50 %, на
ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, като за
разликата над присъдената до претендираната сума от 80 000 лева, заявена частично от
сумата от 120 000 лева претенцията следва да се отхвърли.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определената сума,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата, считано от
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя- 15.04.2022г. Застрахователят
няма как да дължи още веднъж лихва по начина, по който това е поискано от ищцата за
времето от 13.05.2022г., поради което и искането в тази му част следва да се отхвърли. В
тази връзка решение №128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.д. №2466/2018г., първо Т.О., в което
изрично е посочено, че на основание чл.493 ал.1 т.5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 КЗ и при липса на произнасяне дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. За пълнота следва да се посочи, че
непредставянето на банкова сметка не освобождава застрахователя от отговорността да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 1200 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 696.87 лева, за направени разноски /включващи депозити за
експертизи 750 лева, 5 лева такса за удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Георги
Георгиев Радков от САК, със служебен адрес гр.София, ул.Христо Белчев“ №2, четвърти
полуетаж, офис №6 в размер на 3660 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
9
предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази
връзка определение №70/ 08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение
№41/25.01. 2017г. на ВКС по ч.т.д. №2127/16г. първо т.о. / Категорично не са налице
основания за присъждане на двукратен размер на адвокатско възнаграждение, тъй като от
една страна делото не е от особена правна и фактическа сложност, а от друга процесуалният
представител на ищцата е присъствал едва на две от общо проведени седем съдебни
заседания по делото.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Б. П. З., ЕГН
****** с адрес ********, чрез адв. Николай Николаев Димитров, с адрес за призоваване: гр.
София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените
телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.03.2022г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на ответника-
15.04.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищеца З. и за
присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за времето
13.05.2022г./датата на изтичане на срока от 15 работни дни по чл.497 ал.1 т.1 КЗ/ до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1200 лева / хиляда и
двеста/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат
Георги Георгиев Радков от САК, със служебен адрес гр.София, ул.Христо Белчев“ №2,
четвърти полуетаж, офис №6 сумата от 3660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА ищцата Б. П. З., ЕГН ****** с адрес ******** да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 696.87 /шестстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
10
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11