№ 1492
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110205083 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Д. М. ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 21-0819-004775 от 16.11.2021 г., издадено от
Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на въз.М., на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 , 2 от
Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение
по пътищата.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че вина за настъпилото ПТП
има водачката на индивидуалното електрическо ППС, сочи се, че
жалбоподателката е спряла на знак „Б2“, след което частично е навлязла в Т-
образното кръстовище, след което е забелязала бързо движещо се
индивидуално електрическо ППС, идващо от дясната страна, обратно на
маркировката на велоалеята, след което жалбоподателката е спряла
управляваното от нея МПС, но индивидуалното електрическо ППС не е
1
успяло да спре и е настъпил удар в предната дясна част на
автомобила.Визират се вменени задължения за водачите на електрически
превозни средства, като участници в движението, като същите следва да
съобразяват поведението си с пътната маркировка, като се сочи, че водачката
на вторият участник в ПТП не е съобразил поведението си с пътната
маркировка на велоалеята и не е изпълнил и останалите си задължения на
участник в ПТП и в следствие на това поведение е настъпило ПТПВ
заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В с.з. въз. М. се представлява от адв.Д., надлежно упълномощен и
приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество отново акцентира върху факта, че индивидуалното
електрическо ППС се е движило в обратна посока на тази, визирана от
пътната маркировка, твърди, че жалбоподателката е изпълнила задължението
си да спре на съответния знак, като освен горното се сочи, че автомобилът на
въз.М. е бил в покой в момента на настъпване на ПТП, и в заключение се
иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з.,
депозират се писмени бележки, в които са изложени аргументи за доказаност
и съставомерност на приетото за установено нарушение с искане НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 13:10 часа на 06.10.2021 г. въз.М. управлявала лек автомобил „
Рено Клио" с рег. № В2400НВ, като се движела с него по ул. „Атанас Томов"
в гр. Варна в посока към магазин "център".
На кръстовището на ул. "Атанас Томов" и бул. "В.Левски" бил
поставен знак "Б2", който произвеждал действие за автомобилите движещи се
по ул. "Атанас Томов".
Жалбоподателката първоначално спряла на пътния знак "Б2", но след
това навлязла в кръстовището.
2
По същото това време, по бул. "В.Левски" в посока от дясно на ляво
спрямо управлявания от жалбоподателката лек автомобил, по велоалеята се
предвижвала св. В. Д. с управляваното от нея индивидуално електрическо
ППС „Шауми“.
Жалбоподателката не изпълнила задължението си да пропусне
индивидуално електрическо ППС „Шауми, управляван от св.Д., която се
движила по път с предимство, поради което между двете превозни средства
настъпил удар, вследствие на който св.Д. паднала на земята и получила
контузия на десен крак и ляво рамо.Изкривена била предната рег. табела на
лекия автомобил, охлузени били предния калник и предната рама на
електрическото ППС, като рамата била и изкривена.Първоначално въз.М.
напуснала местопроизшествието, но в последствие се върнала на мястото на
инцидента.
На мястото на произшествието бил повикан екип на сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, в който участвал и св.Е. – мл.
автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна.
Св.Е. установил, че вина за произшествието носи жалбоподателката,
която не се е съобразила с пътен знак "Б2" и не е пропуснала движещото се по
пътя с предимство индивидуално електрическо ППС, тъй като маркировката
на велоалеята била само препоръчителна.На место въз.М. заявила пред св.Д. и
пред св.Е., че не е възприела приближаващото електрическо ППС.Съставен
бил протокол за ПТП.
Приемайки, че с това свое поведение въз.М. е нарушила разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 06.10.2021г.
св.Е. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателката за нарушение на посочената законова разпоредба.
Срещу съставения АУАН постъпило писмено възражение, което било
разгледано от сформирана от АНО комисия и след като било преценено за
неоснователно, на 16.11.2021 г. Началник група към сектор "Пътна полиция",
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл.
179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1 и 2 от ЗДвП наложил на Т. Д. М.
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършеното
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
3
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди,
въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на
свидетелите Е., Д. и М. в кредитираните части,Протокол за ПТП; снимков
материал от настъпилото ПТП; АУАН и от останалите писмени
доказателства, приобщени по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Е. и Д., като
последователни, логични и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира показанията на св. М. единствено в частта, в
която същата сочи, че в момента на настъпване на ПТП автомобилът,
управляван от жалбоподателката е бил спрял, тъй като в тази им част
показанията на свидетелката са непоследователни, колебливи и противоречат
на категоричните показания на св.Д..В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
В случая от категоричните и непротиворечиви показания на
свидетелите Е. и Д. се установява, че жалбоподателката не е съобразила
поведението си с пътен знак "Б2" и след като е навлязла в кръстовището не е
пропуснала движещото се на пътя с предимство електрическо ППС и е
причинила пътно – транспортно произшествие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство
да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице
4
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен на нарушителя. Самото наказателно постановление също е издадено
от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН.Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото й на
защита.
Императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата предвижда задължение водачите на превозни средства да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния случай, жалбоподателката М. е нарушила цитираната
нормативна разпоредба, тъй като не се е съобразила с действието на пътен
знак "Б2"-който визира две задължения за водачите:“ Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“и въпреки, че е спряла първоначално,
след това е навлязла в кръстовището между улиците "Атанас Томов" и
бул."Васил Левски", непропускайки движещото се по пътя с предимство
електрическо ППС, с което свое виновно поведение е предизвикала пътно –
транспортно произшествие, с което поведение не е изпълнила второто си
задължение, посочено по-горе.В тази връзка дали въз.М. е спряла в
кръстовището или не е ирелевантен въпрос, тъй като е била длъжна да
пропусне ППС, движещо се по пътя с предимство.Както се установи от
показанията на св.Е., маркировката на велоалеята е само препоръчителна и
дали електрическото ППС се е движило в съответствие с тази маркировка и
дали има някакво съпричиняване, не касае извършеното нарушение от страна
на жалбоподателката, а доказателства, че електрическото ППС се е движило с
някаква категорично несъобразена скорост, ограничаваща възможността на
въ.М. да го възприеме своевременно не се ангажираха.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
5
произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление, поради което съдът намира наложеното
административно наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Разпоредбата на чл.179 ал.1т.5 пр.1,2 предвижда санкция за водач на
пътно превозно средство, който не спазва предписанието на пътните знаци и
пътната маркировка и според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на въз.М. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Предвид наличието на основания за потвърждаване на НП, искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
6
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесното
НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради
което:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-004775
от 16.11.2021 г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" към
ОД на МВР – гр. Варна, с което на въз.М., на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 1 , 2 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл.
6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Т. Д. М. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7