Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 9061 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Х.П.П. срещу „A.E.V.AG“,
с адрес на управление: Austria, Wien, *****, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.01.2015
г. управлявал личния си мотоциклет
„Сузуки GS-500 по шосето от аерогара Пловдив в посока Асеновградско
шосе. Пред него на около 300 м се движил с личния си автомобил „Опел Астра“ с
австрийски регистрационен номер G-399C-И.К.Т., чийто автомобил бил застрахован
при ответника със зелена карта с полицейски номер А/23 за периода от 07.01.2015
г. до 13.01.2015 г. Поддържа се, че ищецът управлявал мотора си с допустима и
законосъобразна скорост от 89 км/ч за участъка, в който се движил и тъй като
автомобила на Терзийски се движил с по-ниска скорост, ищецът предприел
изпреварване. Твърди се, че непосредствено преди изравняванe със задната линия
на автомобила, водачът му внезапно и без да подаде светлинен сигнал, както и
без да се съобрази с това, че е предприето изпреварване на автомобила му,
предприел маневра завой на ляво с цел да навлезе в път без асфалтово покритие,
в резултат на което настъпил удар между двете превозни средства. Твърди се, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът получил: счупен 5-ти пръст на дясно
ходило, охлузване на лявата ръка от дланта до лакътя, усукване в лявата китка,
усукване в ляво коляно, травма на гръкляна и гърдите с насинявания и множество
леки охлузвания и насинявания по корема, гърба и крайници, болки по цялото тяло
и крайници. Твърди се, че за лечение на получените травми ищецът бил опериран
два пъти, били му поставени метални импланти. Поддържа се, че виновното
поведение на водача на лекия автомобил е установено в производството по
н.а.х.д. № 4936/17 г. на Пловдивски районен съд. Поддържа се, че от получените
травми ищецът претърпял силни болки, страдания, неудобства и унижения.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 29 100 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие ПТП на 11.01.2015 г. на шосето от аерогара Пловдив в посока
Асеновградско шосе, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с
австрийски регистрационен номер G-399C, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „A.E.V.AG“, с адрес на
управление: Austria, Wien, *****, със зелена карта с полицейски номер А/23 за
периода от 07.01.2015 г. до 13.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-11.01.2015 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Б..
Ответникът счита предявените
искове за неоснователни и ги оспорва. Твърди прекалена завишеност на
претендираните размери. Твърди, че изложените обстоятелства, на които се
основават исковете не отговарят на обективната истина. Оспорва наличието на
виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил, както и
причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдяните вреди. При
условията на евентуалност заявява съпричиняване в значителна степен от ищеца,
който като водач на мотоциклет е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата-движел се е с несъобразена с пътната обстановка и атмосферни условия
скорост, не е бил с необходимата защитна екипировка. Оспорва претенцията за
лихва.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски по
списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязлото в сила на 21.05.2018
г. Решение № 89/15.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 4936/2017 г. по описа
на Пловдивски районен съд, И.К.Т. е признат за виновен в това, че на 11.01.2015
г. на пътя на летище Крумово, обл.Пловдив, при управление на л.а.м. „Опел
Астра“ с рег. № G-399, е нарушил правилата за
движение-чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1,
чл.37, ал.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Х.П.П., изразяваща се във фрактура на метатерзална кост на дясното
ходило, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за
повече от 30 дни.
С приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на СМЕ се установява, че този вид счупване е резултат от
стъпване върху ръбест предмет-в случая степенката на мотоциклета. Върху
ходилото са действали сили с по-голям интензитет. Тази травматична увреда е
довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около
два-три месеца.
Вещото лице сочи, че ако ищецът е
пътувал с необходимата екипировка за долните крайници, е малко вероятно да
настъпи това счупване.
Разпитан свидетелят Е.М.И.обаче установява, че е пристигнал на мястото на
произшествието и видял, че ищецът е с пълна екипировка-каска, ръкавици, яке,
панталони, ботуши, като цялата тази екипировка е специално предназначена за
мотори.
С оглед тези свидетелски
показания, които съдът намира за достоверни, при разпита си в съдебно заседание
вещото лице д-р Д.установява, че при това положение счупването е станало при
падането върху терена.
Между страните е прието за
безспорно, че към 11.01.2015 г. за л.а.м. „Опел Астра“ с австрийски
регистрационен номер G-399C, е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при „A.E.V.AG“, със зелена карта с полицейски номер
А/23 за периода от 07.01.2015 г. до 13.01.2015 г.
От заключението на САТЕ се
установява, че настъпването на произшествието се дължи на субективните действия
и на двамата водачи на превозни средства: от страна на водача на л.а.м. „Опел
Астра“, който при предприемане на маневра завой на ляво за навлизане в
крайпътна територия, не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на
задминаващия го мотоциклет и от страна на ищеца в качеството му на водач на
мотоциклет, който се е движел зад автомобила и е имал възможност да възприеме
през цялото време движещият се пред него автомобил, както и намаляването на
скоростта на автомобила и въпреки това е предприел маневра по изпреварване на
същия с навлизане в лентата за насрещно движение.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице Д. установява, че когато лекият автомобил е започнал да
се отклонява, ищецът е бил на 54 метра и това е било достатъчно да възприеме
маневрата и де спре, въпреки че не е подаден мигач.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля В.М.Б., който установява, че след като изписали ищеца от
болница, той често го посещавал. Х. се чувствал изключително зле, боляло го
цялото тяло, бил с гипсиран крак. Не можел да извършва нормалните си човешки
нужди самостоятелно, трябвало някой да му помага, да го обслужва. Болката му била
изключително голяма, бил на болкоуспокояващи. Около месец-месец и половина
ищецът бил в гипс, но се появили усложнения на състоянието му и трябвало да му
бъде направена повторна операция, което удължила периода за възстановяване с
още толкова време.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъветстно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено и решението по чл.78а
от НК, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали
е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача И.К.Т., както и
настъпилото в пряка причинна връзка увреждане на ищеца, е установено в
настоящия процес с влязлото в сила на 21.05.2018 г. Решение № 89/15.01.2018 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4936/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд.
С оглед ангажираните
доказателства по делото, включително и заключението на кредитираната от съда
СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилото произшествие и полученото от
ищеца травматично увреждане-счупване на пета предноходилна кост на дясното
ходило, за
което ищецът следва да бъде обезщетен.
Ищецът не следва да бъде
обезщетяван за претендираните от него леки телесни повреди, изразяващи се в:
охлузване на лявата ръка от дланта до лакътя, усукване в лявата китка, усукване
в ляво коляно, травма на гръкляна и гърдите с насинявания, множество леки
охлузвания и насиняване по корема, гърба и крайниците, болки по цялото тяло и
крайници.
Получаването на такива травми не
се установяват със заключението на приетата по делото СМЕ, не се установяват и
с представените по делото медицински документи.
Безспорно обаче се установи, че
ищецът също е допринесъл за настъпване на произшествието, нарушавайки
задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, да управлява мотоциклета със скорост
съобразена с характера на движението и с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да намали и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението.
Със заключението на САТЕ и
разпита на вещото лице Д. в съдебно заседание се установява, че ищецът е имал
обективна възможност да възприеме възникналата опасност за движението и въпреки
това, не е намалил скоростта на движение, а е предприел изпреварване на лекия
автомобил, навлизайки в насрещната лента за движение, с което си поведение също
е станал причина за настъпване на произшествието, от което е пострадал.
Установява се, че ищецът е могъл да възприеме несигнализираната маневра,
извършване от лекия автомобил и съответно да намали скоростта на движение и да
спази праволиейното движение, при което не е щяло да настъпи пътно-транспортно
произшествие.
Ето защо възражението за принос
на ответника е основателно.
При извод, че поведението на
пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта
Съдът като съобрази, че водачът
на лекия автомобил е допуснал повече по брой и по тежест нарушения, както и че
извършените от него нарушения са основната причина за настъпване на процесното
произшествие, намира, че приносът на пострадалия е в размер на 30 %.
По отношение на размера на
предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира,
че не е обвързан от посочените от ищеца суми за отделните травматични уведи, в
рамките на общо претендираната сума от 29 100 лв., доколкото и съобразно
трайната съдебна практика, при получени няколко на брой травматични увреди,
съдът определя едно общо, глобално обезщетение, при което съобразява: характер
и степен на уврежданията; интензитет и продължителност на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди; протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции; период на оздравителния процес (срок на лечение); възможност за
пълно възстановяване от травмата; време за възстановяване; усложнения
вследствие на уврежданията; възможност за бъдещо влошаване на състоянието (по
лекарска преценка); остатъчни негативни последици от уврежданията; белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот
и др.; общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания; наличие и процент на временна или трайна
загуба на работоспособност, инвалидност; възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава; професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си; начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП; причинените морални и психически страдания; социално-икономическите
условия в страната; съдебната практика при подобни случаи; брой на лицата имащи
право на обезщетение с оглед наличието на нормативно определени лимити на
отговорност.
С оглед така посочените по-горе
критерии и като съобрази, че ищецът доказа причиняването на една телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на пета предноходилна кост на дясното
ходило, довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
около два-три месеца, за лечението на което увреждане е пролежал в болница в
периода от 11.01.2015 г. до 14.01.2015 г., т.е. за четири дни, по време на
което е извършена оперативна интервенция чрез открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация с имплантиране на тарзални и метатерзални уреди и поставяне
на киршнерова игла, както и в периода от 19.03.2015 г. до 22.03.2015 г., т.е.
за четири дни, когато е извършена втора операция за отстраняване на
имплантираните уреди, както и че към момента ищецът е напълно възстановен от
травмата, без остатъчни
негативни последици от уврежданията, намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 25 000 лв.
Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то съдът намира, че така определеното обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определения размер следва да
бъде намален със сумата от 7500 лв., съобразно приетия принос, или искът се
явява основателен за сумата от 17 500 лв., в който следва да бъде уважен.
Предвид горното искът за неимуществени
вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 17 500 лв. и отхвърлен за разликата
над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 29 100 лв. като
неоснователен и за разликата над 17 500 лв. до 25 000 лв. на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на
деликта-11.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не е правил и не му се присъждат.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозит вещи лица, 100,80 лв.-стойност на извършен превод от
немски на български език и адвокатско възнаграждение в размер на 2 244,80
лв.
Основателно е възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
При материален интерес от 29 100 лв.
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в
размер на сумата от 1403 лв.
Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност и е приключило в рамките на едно проведено
открито съдебно заседание.
След намаляване на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, ответникът е направил разноски в общ
размер на сумата от 1 903,80 лв., от която сума и съобразно отхвърлената
част от иска /11 600 лв./ ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 758,90 лв.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
700 лв., както и сумата от 240,55 лв. - възнаграждение вещи лица заплатено от
бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част от иска /17500 лв./.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „A.E.V.AG“, с адрес на
управление: Austria, Wien, ***** (А. Е.Ф. АГ, Република Австрия,
Виена, Хитцингер Кай 101-105), със съдебен адрес ***, адвокат Т.Б.
да заплати на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на Х.П.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Й.Д. сумата от 17 500 лв. /седемнадесет
хиляди и петстотин лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания от травматична увреда, получена в пряка
причинна връзка от ПТП, осъществено на 11.01.2015 г. на шосето от аерогара
Пловдив в посока Асеновградско шосе, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Опел Астра“ с австрийски регистрационен номер G-399C, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „A.E.V.AG“,
с адрес на управление: Austria, Wien, *****, със зелена карта с полицейски
номер А/23 за периода от 07.01.2015 г. до 13.01.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-11.01.2015 г. до
окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер
от 29 100 лв. като неоснователен, а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид
приет принос от 30% за разликата над 17 500 лв. до 25 000 лв.
ОСЪЖДА Х.П.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Й.Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на „A.E.V.AG“, с адрес на управление:
Austria, Wien, ***** (А. Е.Ф. АГ, Република Австрия, Виена, *******), със съдебен
адрес ***, адвокат Т.Б. сумата от 758,90 лв. /седемстоти петдесет и осем и 0,90
лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „A.E.V.AG“, с
адрес на управление: Austria, Wien, ***** (А.Е.Ф.АГ, Република Австрия, Виена, ******),
със съдебен адрес ***, адвокат Т.Б. да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 700 лв. /седемстотин лв./, както и сумата от 240,55
лв./двеста и четиридесет и 0,55 лв./ - възнаграждение вещи лица заплатено от
бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част от иска /17500 лв./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: