№ 41
гр. Пловдив , 13.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Елена Р. Арнаучкова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно
гражданско дело № 20215000500212 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Въззивникът-ищец Р. ИВ. Н. , редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Е.Н., упълномощена от по-рано.
Възивникът-ответник Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор Д.К. от Апелативна прокуратура
Пловдив.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Във връзка с допуснатия на въззивника – ищец Н. свидетел, при
допълнителната служебна проверка съдът констатира следното:
1
Във въззивната жалба на Р.Н. е заявено доказателствено искане да бъде
допусната до разпит Ант. П., посочена от свидетелката Н.а като психолога,
когото ищецът е посещавал. Нейният разпит се налагал поради твърдението
на съда, че следва да има пълно описание на съдържанието на описаните от
свидетелката Н.а „паник атаки“, за да се установи дали страданията, визирани
в исковата молба, съответстват на съобщеното от свидетеля Н.а.
С Разпореждане № 10 от 15.04.2021 г. съдът не се е произнесъл по
доказателствените искания в жалбата на Р.Н., тъй като е прието, че се налага
уточняването им за изследване допустимостта им във въззивното
производство, предвид разпоредбата на чл. 266 от ГПК.
В съдебното заседание на 14.06.2021 г. адв. Н. е уточнила, че е поискала
двама свидетели, но съдът е допуснал само един свидетел, с което съдът е
допуснал процесуално нарушение, като не й е допуснал втория поискан
свидетел, без да поиска конкретизация. В същото съдебно заседание на
жалбоподателя-ищец е допуснат един свидетел – Ант. П., за установяване
твърденията в исковата молба за влошаване на здравословното състояние в
резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство.
При допълнителната служебна проверка на първоинстанционното
производство съдът констатира, че действително в исковата молба ищецът е
заявил искане за допускане на двама свидетели, които да установяват
различни аспекти на претърпените болки и страдания.
С определението от 02.09.2020 г. – подготвителното заседание по чл.
140 от ГПК, съдът е допуснал само един свидетел на ищеца.
В съдебното заседание на 03.11.2020 г. е разпитан допуснатия на ищеца
свидетел Р. Н.а – бивша съпруга на ищеца, но е заявено изрично от адв. Н.
изявление, че оттеглят искането си за втори свидетел.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, тогава, когато съм счела фактите
за установени, съм оттеглила искането за втори свидетел. Аз не случайно съм
пояснила в каква връзка искам пред вас да разпитаме този свидетел, който не
е разпитан. Аз не мога да преценя към момента, в който от моя гледна точка
2
фактите, които подлежат на установяване, са установени, каква
интерпретация ще им даде решаващият съдия. Аз не на едно място съм
написала във въззивната жалба, че става дума за извращаване на факти от
страна на първоинстанционния съдия, за едно тенденциозно отношение, което
не е за първи път проявявано по тези дела. То не е персонално, но е
тенденциозно отношение, насочено, целенасочено към намаляване размера на
обезщетението. Това, че съм разпитала свидетелка, която е описала
симптоматично какво се включва в понятието „паник атаки“, но не е
употребила названието „паник атаки“, е било достатъчно на съдията от първа
инстанция да интерпретира едностранчиво нейните свидетелски показания и
да твърди, че те не установяват посоченото в исковата молба. Ето защо
считам, че не трябва да се съобразяваме само с фактическите положения,
които подлежат на установяване, при преценка на допустимостта на
доказателствата пред втората инстанция, но те трябва да бъдат съобразени и с
онези порочни действия на съда, довели евентуално до неизясняване на
фактическото положение. За мен искането да бъде разпитана тази свидетелка
не е толкова по установяване на фактите, а поради неправилната тяхна
интерпретация от страна на първоинстанционния съдия. За мен тези факти са
установени, но съдията е спекулирал с показанията на свидетелката Н.а. Това
ме е накарало да се откажа от разпита на свидетеля, а сега го поисках от
въззивната инстанция.
Ако трябва да приложим формално разпоредбата на чл. 266 от ГПК и
юридически стриктно, да - може би е недопустимо искането от тази гледна
точка. Но какво е средството за защита на която и да е страна в процеса срещу
извращаване на фактите от страна на съдията, има ли такова средство,
разписано в ГПК? Според мен по общите принципи на справедливия съдебен
процес не може да се счита, че ние сме били изправени пред безпристрастен
съдебен състав на първа инстанция. Ако считате, че в ГПК няма формално
основание, приложете директно чл. 6 и § 1 от Европейската конвенция по
отношение на справедливия съдебен процес, което е с пряко приложение от
гледна точка на Конституцията. В този смисъл аз не си оттеглям искането.
Обстоятелството, че не съм поискала пред първата инстанция, съм го
споделила още в миналото съдебно заседание. На въпрос на съда съм
признала това, което съдът твърди, че е констатирал впоследствие след
3
проверката.
ПРОКУРОР КАЛЧЕВА: При така докладваното от съда в резултат на
извършената допълнителна проверка, намирам, че искането се явява
недопустимо. Изложените в подкрепа на противното доводи в съдебно
заседание от страна на адв. Н. са неоснователни. Разпоредбата на закона е
ясна и следва да бъде приложена.
С оглед уточненията и коментираната допълнително извършена от
съда служебна проверка, съдът намира, че следва да бъде ревизирано
определението от съдебно заседание на 14.06.2021 г., с което на
жалбоподателя-ищец е допусната като свидетел Ант. П. за посочените
обстоятелства, като бъде постановено друго, с което искането за допускане на
тази свидетелка, заявено във въззивната жалба, да бъде оставено без уважение
по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 от ГПК е налице принципна забрана
за събиране на нови доказателства пред въззивния съд, освен в изрично
посочени в разпоредбата хипотези, една от които наистина е допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение във връзка със събирането на
конкретно доказателство. В случая сега посоченото от адв. Н. твърдяно да е
извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение е във връзка
с интерпретирането на фактите в първоинстанционното решение, поради
което същото не може да се свърже с недопускането на свидетеля. От друга
страна адв. Н. изрично е заявила в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, след като е разпитан единият посочен свидетел, че
се отказва от втория допуснат свидетел, респ. не се касае за процесуално
нарушение на съда във връзка с недопускане на свидетели, а непопълването
на делото с доказателства по причина на страната не е основание по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя протоколно определение от съдебно заседание на 14.06.2021 г.,
с което е допусната в качеството на свидетел Ант. П..
4
Оставя без уважение доказателственото искане, направено във
въззивната жалба на ищеца да бъде допусната до разпит за посочените
обстоятелства като свидетел Ант. П..
Адв. Н.: Нямаме други доказателствени искания.
ПРОКУРОР К.: Също няма да соча доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приключва съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Н.: Моля да уважите въззивната жалба. Поддържам я и моля да
разгледате всички вписани в нея основания, вкл. това за проявения
субективизъм от страна на окръжния съд, както и за тотално изкривената му
представа за справедливост на дължимото обезщетение. Това е директна
подигравка със страданията, обичайните дори, на всеки един човек, когото
прокуратурата разхожда по следствията и съдебните зали 4 години. Да, на
фона на едни по-продължителни производства може би този срок ще се види
кратък на прокуратурата. Обаче, тогава, когато не касае персонално всеки от
участниците в един граждански процес, те трудно могат да си дадат сметка за
това какви биха били болките дори тогава, когато те не са споделени с
околните, дори тогава, когато нямат форма на външна изява. Не случайно аз
твърдя, че подобен размер на обезщетението се присъжда тогава, когато не са
събрани абсолютно никакви доказателства за влошени здраве, социални
контакти, за загуба на работа, както е в настоящия случай и т. н.
Първоинстанционният съд е докарал от 9 кладенеца вода, за да установява, че
претърпените болки и страдания от доверителя ми се дължат на всичко
друго, но не е и на неправомерното, незаконосъобразно поведение на
прокуратурата, която е повдигнала незаконосъобразно обвинение, без да
анализира доказателствата така, както впоследствие е направил наказателния
съд на първа и втора инстанция. 3000 лв. са обидно ниско обезщетение.
5
Не случайно има разлика в стандарта, който прилага този
първоинстанционен съд, който миналата година присъди по дело, по което
също бях пълномощник, 5000 лв. обезщетение за 24-часово задържане, при
което все още делото не е приключило и не се знае дали ще има оправдателна
или осъдителна присъда. Решението за обезщетение от 5000 лв. за 24-часово
задържане бе потвърдено и от Пловдивски апелативен съд. Сега още от
разпита, който е проведен от съда на вещото лице, е видно как съдът се
опитва да омаловажи констатациите на това вещо лице и да доведе едва ли не
до изводи за необоснованост на неговото заключение, както го е обсъдил в
решението си, само защото това вещо лице свързва емоционалните
преживявания, проблемите в психическото състояние на моя доверител най-
вече с воденото с/у него наказателно производство. С оглед на това и с оглед
приложението на критерия за справедливост, аз ви моля да преразглеждате
изводите на първоинстанционния съд в контекста на всички събрани по
делото доказателства, като игнорирате неговата едностранна преценка и
извършите самостоятелен анализ, от който е видно, че фактите, посочени в
исковата молба, са в достатъчна степен установени чрез събраните
доказателства в първата съдебна инстанция, за да обосноват много по-висок
размер на обезщетението, което е присъдено от тази първа инстанция.
Моля да съобразите и стандартите, които прилагат съдилищата и най-
вече разликата в стандартите, прилагани тогава, когато са „пострадали“ от
прокуратурата магистрати и обикновени граждани. Не може ножицата в
обезщетенията, присъждани на незаконно обвинен прокурор или съдия или на
незаконно обвинени търговци или граждани, които нямат нищо общо със
съдебната система, да е толкова драстична. Българският съд, присъждайки
обезщетения в такива минимални размери, отново отваря вратата към
отнасяне на жалбите към ЕСПЧ, защото доказва, че законово отговорността
на държавата не е ефикасно вътрешно-правно средство, защото този
първоинстанционен съд няма предвидими критерии, при които присъжда
обезщетенията и ако тези решения, в които не се виждат предвидимите
критерии и устойчивата съдебна практика, продължат да се потвърждават от
съдебните инстанции, то тогава очевидно ще се стигне до извода, че ЗОДОВ
представлява само едно средство, чрез което се присъждат едни минимални,
едни обидно ниски обезщетения, които не водят до прекратяване на
6
нарушенията от страна на прокуратурата, а на практика бонифицират
прокуратурата да извършва нови нарушения на правата на обвиняемите лица,
на българските граждани като повдига необосновани обвинения, защото не
понася санкцията в онзи размер, в който съдебната практика приема, че е
справедлив. Едно обезщетение по-ниско от 15 000 лв. в нашия случай считам,
че не отговаря на критериите за справедливост, а е само реверанс, жест към
прокуратурата, която никога няма да спре да нарушава правата на
българските граждани.
Не претендираме разноски за въззивната съдебна инстанция.
Моля, ако уважите исканията ни да преразгледате това обезщетение и
то бъде увеличено, да преизчислите разноските съобразно крайния си съдебен
акт.
ПРОКУРОР К.: Становището ми е, че следва да се остави без
уважение жалбата на ищеца Н., а тази на Пловдивската окръжна прокуратура
моля да уважите. В нея са изложени подробни съображения.
Най-общо претенцията на Прокуратурата към съдебното решение е, че
съдът е приложил неправилен и незаконосъобразен подход при формиране на
размера на присъденото обезщетение, като на практика едни и същи
обстоятелства е оценил веднъж с оглед защита на присъждане на обезщетение
за обичайни вреди при отчитане на конкретно съществуващи обстоятелства,
както изисква в тълкувателната си практика ВКС, а втори път същите тези
обстоятелства е ценил като такива, обуславящи вреди извън обичайните,
съответно по-висок размер на присъденото обезщетение. Действително
считаме, че този подход е в разрез с материалния закон и тълкувателната
практика на ВС и ВКС. Нарушени са и процесуалните правила. По този начин
съдът в мотивите си не е успял да защити дори този размер на определеното
обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ищеца е било да докаже
тези вреди, които са извън обичайните и настъпват за всяко лице, обект на
наказателна репресия, съответно на обвинение, което е било прието за
незаконно. В конкретния случай, по конкретното дело тези вреди извън
обичайните са останали недоказани от страна на ищеца.
7
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 13.10.2021 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8