НОХД № 662/2015 г. по описа на
Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия И.Г. ***, с ЕГН: **********, за това, че на 25.10.2010 г. в село Ляхово, обл.
Пазарджик е причинил на Р.Д.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на левия ставен израстък на долната челюст, представляващо счупване на
челюстта, затрудняващо дъвченето и говоренето за около 45 дни от датата на
травмата - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск предявен от пострадалата Р.Д.А. против подсъдимия И.Г.Г. за сумата от 13 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на деянието, ведно със законната лихва считано от 25.10.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата и е конституирана пострадалата Р.Д.А. като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Нейният процесуален представител пледира за признаване
на подсъдимия за виновен и уважаване на предявения граждански иск.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия или
евентуално налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 НК.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г. ***. Домът му се намира на ул. „Седма”
№ 5. Познат е в селото с прякора „Д.”. Пострадалата свидетелка Р.А. *** г.
пострадалата Р.А. и съпругът и Г. А. – понастоящем покойник – се занимавали с
животновъдство, като отглеждали крави. Всекидневно двамата извеждали животните
на паша на полето, като за целта минавали именно по улица „Седма“, където живее
подсъдимия Г.. Това ставало повод за чести конфликти между подсъдимия от една
страна и пострадалата и нейния съпруг от друга. Р.А. твърдяла пред подсъдимия,
че лично кметът на селото им наредил да минават по тази улица, за да не минават
по централната улица на селото. На 25.10.2010 г. след обяд Р.А. и съпругът и Г.
А. отново минавали по улица „Седем“, прибирайки се от полето към дома им, като
освен кравите, водили с тях и кончето им. Когато стигнали дома на подсъдимия, Р.А.
видяла, че вратата на двора му към улицата е отворена. Пострадалата застанала
пред вратата с гръб към нея, за да наблюдавала някоя от кравите да не влезе в
двора на подсъдимия. В този момент подсъдимият излязъл с една вила и се опитал
да намушка А. в гръб, но съпругът и Г. успял да реагира и да му вземе вилата от
ръцете. А. попитала подсъдимия какво иска от тях, при което той им отговорил,
че иска да не минават покрай дома му с животните. А. и съпругът и отново
отговорили, че кметът им е разрешил да минават по улицата, след което тръгнали подир
животните отново към дома им, но като върнали вилата на подсъдимия. След като
изминала няколко метра Р.А. се сетила, че подсъдимият може да нарани кончето им
с вилата и се върнала обратно към вратата на подсъдимия, за да може да преведе
кончето. Същата застанала на улицата пред вратата на двора на подсъдимия
странично, като лявата й част на тялото била обърната към вратата на
подсъдимия. В момента, в който А. стояла край входната врата на дома на
подсъдимия, видяла как подсъдимият Г. хвърлил камък по нея. Камъкът я ударил в лявата
част на лицето, в челюстта. От удара А. изпитала силна болка и паднала на
земята. Започнала силно да писка, като съпругът и се притекъл на помощ с
думите: „Аз казах ли ти да не се връщаш”. Г. А. помогнал на пострадалата да
стане и двамата тръгнали към дома си, но не по улица „Седма“, а се върнали
назад и заобиколили църквата на селото. Докато заобикаляли срещнали свидетеля П.П.,
който като видял Р.А., която плачела, попитал какво и е, а А. отговорила, че я е
ударил „Д.” И.. П. видял, че на бузата на пострадалата има кръв. П. веднага набрал
телефона на полицията и казал какво се е случило, така както му го предала
пострадалата. След което пострадалата А. седнала на пейка, която се намирала
пред дома им на автобусната спирка от другата страна на улицата. Съпругът и
влязъл в гаража да изкара автомобила им, за да превози А. до болница. В този
момент на място пристигнал свидетеля И.И. ***, който към онзи момент отговарял
за село Ляхово. Същият бил изпратен от дежурния на РУП Пазарджик. И. разговарял
с Р.А. и разбрал от нея, че е била ударена с камък от подсъдимия И.Г.. И.
веднага отишъл до дома на подсъдимия и разговарял с него. Подсъдимият Г. отрекъл
пред полицая да е удрял А. с камък. Казал му само, че е видял, че А. и съпругът
и минават по улицата и да се разправят, но свидетелят И. не помни дали е било
за сутринта и по обяд на същия ден. Тъй като И. разбрал от А., че подсъдимият
има пушка, поискал да огледа дома му. И. извършил щателен оглед на дома, като
открил само газов пистолет, за който подсъдимият имал документи. Не установил в
дома на подсъдимия да има други лица. Не установил и в дома на подсъдимия да се
извършват каквито и да е строителни дейности по ремонт на къщата. Свидетелят
твърди, че къщата била мръсна и разхвърляна – дрехи навсякъде, буркани по
масата - но е категоричен, че ремонт вътре не се извършвал. След това
предупредил подсъдимия Г. да не се саморазправя с Р.А.. В същото време А. била
превозена от съпругът и до Центъра за спешна помощ в гр. Пазарджик, където била
прегледана от лекар, който и казал, че трябва да отиде в болница в гр. Пловдив,
където може да и помогнат. А. се обадила на дъщеря си – свидетелката К. И.,
която живеела в гр. Пловдив и заедно посетили МБАЛ „Св. Г.“ Пловдив, където
било наместено ченето на А. и били поставени шини. По време на тази манипулация
А. изпитвала силна болка. Поради липса на финансова възможност не била
извършена операция на А.. Пред дъщеря си А. отново заявила, че е била ударена
от „Д.“. Г. А. също заявил на И., че майка и е ударена от „Д.“. След като А. се
прибрала в дома си, изпитвала силна болка и известен период от време се хранила
със сламка. А. се снабдила със медицинско удостоверение № 120-І/2010 г., в
което било отразено причиненото счупване на долната челюст в ляво, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни.
По делото са приети заключения на една основна
съдебно-медицинска експертиза и три допълнителни такива. От тях се установява,
че в резултат на удар на пострадалата е причинено счупване на ляв ставен
израстък на долната челюст, представляващо счупване на челюст, с което се
затруднява дъвченето и говоренето за около 45 дни от датата на травмата –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Счупването на ставния израстък е възникнало по директен механичен удар с или
върху твърд, тъп предмет, какъвто може да бъде и камък, в потвърждение на което
говори наличието на разкъсно-контузна рана, която след своето заздравяване е
довела до появата на съединителнотъканен цикатрикс – белег. След нанасянето на
травмата на долната челюст, мекотъканната травма и разкъсно-контузната рана на
лявата буза, първоначално болката е била по-слаба, придружена с изтръпване, но
в последствие се е засилила, особено при движение на челюстта при опит за говор
и е продължава до края на втората седмица. При срещата на пострадалата със свидетеля
И.И. тя е изпитвала болки в областта на травмата, които са се усилвали
значително при движение на долната челюст при опит за говорене, което означава,
че тя не е могла да движи долната си челюст нормално, но е можела да говори,
макар и със затруднения. Затрудненията в речта произтичат почти изключително от
болката, която може да възникне дори при минимални движения на счупената долна
челюст.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите Р.А., П.П., И.И., П.М., Г.Н.,
П.М. и К. И., дадени пред съда, прочетените такива по реда на чл.281, ал.5 НПК
от ДП на П.П. и на починалия свидетел Г. А., както и от писмените такива – справка
за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно
материално положение и имотно състояние, СМУ, медицинско досие от Спешно
отделение, докладни записки, писмо с приложени документи от „Пътстрой” ООД,
писмо от „Т.” ЕАД, копие от книга за постъпили сигнали в ОД МВР Пазарджик,
протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за следствен експеримент.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.А., П.П., И.И.
и Г. А., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по
отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени
като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за
факти, които са пряко възприети от тях. Нещо повече – конкретно показанията на П.
и И. са дадени от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин от изхода
на делото. Съдът изцяло кредитира показанията на Р.А., като все пак отчита
обстоятелството, че същата се явява заинтересовано лице, доколкото е пострадала
от престъплението. Независимо от това обстоятелство обаче, съдът прецени
показанията и като обективни, последователни, достоверни и кореспондиращи на
събрания по делото доказателствен материал и в частност с показанията на П.П., И.И.
и Г. А., както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза. В показанията
си А. с категоричност в хода на съдебното следствие посочи, че лично е възприела
как подсъдимият е хвърлил камъка, с който я ударил в лицето. Това се подкрепя и
от показанията прочетените по реда на чл.281, ал.5 НПК от ДП на починалия
свидетел-очевидец Г. А.. Тези факти се потвърждават и от показанията на П.П., И.И.
и изготвената съдебно-медицинската експертиза. Съдът приема, че медицинската
експертиза е отговорила в своите заключения конкретно и точно на поставените въпроси.
Обясненията на самия подсъдим следва да преценяват най-вече с оглед
изразяващата се в тях защитна позиция от страна на последния. Съдът не
кредитира показанията и на свидетелите И.П. и Г.Т., които в показанията си
твърдят, че са били в дома на подсъдимия същия ден, където са помагали на
последния да мести мебели и да направи ремонт. От една страна те не
кореспондират с другите доказателства по делото. От друга страна те си
противоречат дори помежду си по отношение на това какво точно са правили в дома
на подсъдимия свидетелите в процесния ден и до кога са стояли там. Показанията
на П. и Т. се опровергават от показанията на полицая И.И., който е направил
щателен оглед на дома на подсъдимия след инцидента, тъй като е имало сигнал за
оръжие и при огледа на всички помещения в къщата не само не е видял П. и Т.,
които познава от селото, но дори не е установил да е има следи от какъвто и да
е ремонт в къщата на подсъдимия. Не на последно място съдът лично възприе как
свидетелят Т. не беше убеден в своите показания, а показанията на П. се
различаваха по отношение на основни твърдения с дадените от него на ДП, което
наложи прочитането им по реда на чл.281, ал.5 НПК. Напълно естествено е
свидетелят да не си спомня нещо с оглед изминалия период от време, но в
конкретния случай самият свидетел твърдеше, че помни много добре, включително и
датата – 25.10.2010 г. (или един ден пред Димитровден), но твърди различни
обстоятелства по евентуалния ремонт. Колкото до показанията на свидетелката Г.Н.
съдът счита, че същите не променят фактическата обстановка по делото, тъй като
от нейните показания не се установява категорично, че когато е видяла А. и
съпругът и Г. да минават по улицата без животните, това е било именно на
процесната дата.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият И.Г.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, във
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна на 25.10.2010 г. в село Ляхово,
област Пазарджик подсъдимият И.Г.Г. е причинил на Р.Д.А. *** телесна повреда,
изразяваща се в счупване на левия ставен израстък на долната челюст,
представляващо счупване на челюстта, затрудняващо дъвченето и говоренето за около
45 дни от датата на травмата.
От субективна стана подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието по чл.129, ал.1 от НК, като е имал
представа за всички елементи на състава, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване – действал е при
пряк умисъл. В подкрепа на горния извод на съда е поведението на подсъдимия Г.,
който е знаел, че удряйки пострадалата с камък в областта на главата, ще и
причини при всички случай сериозни травми и наранявания и въпреки това е
нанесъл удара, като е хвърлил по нея камък, при което е била причинена
описаната телесна повреда. Той е съзнавал, че извършва действие, което според
използваните начини и средства е от естество да причини увреждане на здравето и
телесната цялост на друго човешко същество, като е съзнавал най-общо, че
деянието слага начало на причинния процес на телесното увреждане на жертвата.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия Г.
деяние, за което се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода и
което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на подсъдимия. Същият, макар и осъждан, включително и за друго
престъпление по чл.129 НК, за което е и реабилитиран, все пак е с много добри
характеристични данни и се ползва с много добро име в селото. Обстоятелство,
потвърдено и от част от свидетелите по делото. По отношение на второто му
осъждане е видно също така, че в изпитателния срок подсъдимият също не е
извършвал противообществени прояви и той е оказал своето въздействие. По това
второ осъждане подсъдимият все още не е реабилитиран обаче.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства и напредналата възраст на
подсъдимия и фактът, че пострадалата е минавала всекидневно с кравите по
улицата, където живее, което е водило до неизбежни проблеми за него – накланяне
на оградата, мръсотия и дори животните са влизали в двора му.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени и
периодът от време, изминал към момента от процесното деяние – почти 5 години. С
оглед трайната практиката на Европейския съд за правата на човека по отношение
на правото на справедлив процес, гарантирано от чл.6 ЕКПЧ, настоящият съдебен
състав счита, че следва продължителността на наказателния процес също да се
отчете в полза на подсъдимия.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на чуждата телесна неприкосновеност, както и в желанието на
подсъдимия да извърши такова действие, с което да прекрати ежедневното
преминаване на кравите на пострадалата по неговата улица.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия И.Г. наказание за
престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр. ал.1 от НК -
пробация при следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация
по настоящ адрес с честота на явяване и подпис два пъти седмично за срок от
една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Размерът
на наказанието съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, тъй като счита, че в
случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, изброени по-горе, които
да обуславят прилагането му – много добри характеристични данни, напреднала
възраст и здравословно състояние, продължителността на наказателния процес.
Съдът е убеден, че именно така определеното наказание ще изпълните целите,
визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за възрастен човек, който с оглед
обстоятелствата се е подал на гнева си и е извършил престъплението, но на когото
категорично мястото не е в затвора за това, което е извършил. Ако считаме, че
на тази възраст човек следва да попада в затвора, за да бъде превъзпитан, то
наказателната ни политика е очевидно ретроградна. В същото време по делото има
много данни, че подсъдимият е работлив, а понастоящем е безработен, което дава
идеална възможност да му бъде наложено и като част от наказанието пробация
мярката за контрол и въздействие безвъзмезден труд в полза на обществото. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на тежестта на
самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена
опасност. С налагането му подсъдимият Г. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на пробация е
достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да
се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. В същото време това
наказание ще даде възможност на подсъдимия да работи, за да изплати дължимо
обезщетение на пострадалата за причинените й вреди. Ефективното му лишаване от
свобода би било пречка и от тази гледна точка, т.е. няма да се получи реално и
срочно овъзмездяване и за пострадалата.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик
разноските по делото в размер на 350 лева, да заплати разноските по делото в размер
на 60 лева по сметка на РС Пазарджик, както и ДТ в размер от по 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист, плаТ.и по сметка на РС Пазарджик.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от пострадалата
Р.Д.А. против подсъдимия И.Г.Г. за сумата от 13 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно
със законната лихва считано от 25.10.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата, съдът намира същия за основателен по основание, но не и по размер. По
делото безспорно е установено, че подсъдимият е причинил на пострадалата
неимуществени вреди – болки и страдания. В подкрепа на този извод на съда са
показанията на пострадалата А., нейния съпруг Г. А., дъщеря й К. И., свидетелите
И.И. и П.П., както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза, които
съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени. Поведението на
подсъдимия е противоправно и общественоопасно - обявено от закона за
престъпление. С оглед гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените
вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за
пострадалата, изразяващи се в болки и страдания от причиненото телесно
увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Съдът,
базирайки се на събраните и проверени по делото доказателства, счита, че сумата
от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 25.10.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата е справедливо овъзмездяване на претърпените
болки и страдания от страна на пострадалата в резултат на нанесената средна
телесна повреда. Видно от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, е че
в резултат на деянието извършено от подсъдимия на пострадалата е било причинено
счупване на ляв ставен израстък на долната челюст, представляващо счупване на
челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето за около 45 дни от датата
на травмата. След нанасянето на травмата на долната челюст, мекотъканната
травма и разкъсно-контузната рана на лявата буза, първоначално болката е била по-слаба,
придружена с изтръпване, но в последствие се е засилила, особено при движение
на челюстта при опит за говор и е продължава до края на втората седмица.
Затрудненията в речта произтичат почти изключително от болката, която може да
възникне дори при минимални движения на счупената долна челюст. Съдът счита, че
предявеният граждански иск за размера над 2000 лв. до 13000 лв. е неоснователен
и следва да го отхвърли като такъв.
С оглед размера на уважения
граждански иск ще следва да се осъди подсъдимият да заплати в полза на
държавата държавна такса в размер на 80 лв., както и сумата от 5 лв. ДТ за
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, плаТ.и по сметка на РС Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: