Решение по дело №3802/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  .............  от 27.10.2010 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               

Иск с правно основание чл.50 СК.

            Молителите Е.Г.Д. и П.Х.Д. ***, излагат в молбата си, че са сключили граждански брак на 14.02.2004 г. в гр. Велико Търново. От брака си имат родено едно дете. Заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си с развод, без съдът да издирва мотивите за това, поради което и на основание чл.50 от СК молят да бъде допуснат развода, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Същите са сключили споразумение относно личните и имуществени отношения между тях след развода, което поддържат в съдебно заседание.

Съдът намира, че постигнатото споразумение между съпрузите е пълно, съобразено  с изискванията на закона, поради което следва да бъде одобрено. Налице са изискванията на чл.50 СК и бракът следва да бъде прекратен, без съдът да издирва мотивите на съпрузите за прекратяването му. Следва да се уважи и утвърди постигнатото между съпрузите споразумение.

            Съдът, след като прецени събраните по дело доказателства и взе предвид становищата на молителите, приема за установено следното:

            Молителите Е.Г.Д. и П.Х.Д. ***, са сключили граждански брак на 14.02.2004 г. в гр. Велико Търново,  което е видно от Удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 19/14.02.2004 г. на община Велико Търново. От сключването на брака са минали повече от три години. Двамата съпрузи са постигнали непоколебимо и сериозно съгласие за развод, като поддържат становището си в съдебно заседание. Същите са сключили споразумение относно личните и имуществени отношения между тях след развода, което поддържат в съдебно заседание.

Съдът намира, че постигнатото споразумение между съпрузите е пълно, съобразено с изискванията на закона, поради което следва да бъде одобрено. Налице са изискванията на чл.50 СК и бракът следва да бъде прекратен, без съдът да издирва мотивите на съпрузите за прекратяването му. Следва да се уважи и утвърди постигнатото между съпрузите споразумение.

            При този изход на делото съдът определя окончателен размер на държавната такса 40 лв., от която 25 лв. са внесени при подаване на молбата от молителя, като остатъкът от 15 лв. следва да се заплати също от молителя.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Е.Г.Д. ***, с ЕГН ********** и П.Х.Д. ***, с ЕГН **********, сключен на 14.02.2004 г. с Акт за граждански брак №19/14.02.2004 г. на Община Велико Търново, поради постигнатото между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.

            УТВЪРЖДАВА споразумението между страните по чл.51 СК, както следва:

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете А. Е.Д., ЕГН ********** на майката П.Х.Д., като за бащата Е.Г.Д. ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ СВИЖДАНИЯ И КОНТАКТИ с детето както следва: всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца, от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото,  които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

            Местоживеенето на детето А. Е.Д. ще бъде местоживеенето на П.Х.Д., в качеството й на родител, упражняващ родителските права, а именно: гр. В. Търново, бул. Б№26 вх. А, ет.1.

            ОСЪЖДА Е.Г.Д. ***, с ЕГН ********** да заплаща на П.Х.Д. ***, с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Е.Д., ЕГН **********  месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от датата на завеждане на молбата – 01.09.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

Молителите не притежават семейно жилище.

            Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

            След прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име С..

            ПОСТАВЯ в дял на Е.Г.Д. ***, с ЕГН **********  и същият става изключителен собственик на товарен автомобил Х., модел САНТА ФЕ, с регистрационен номер ВТ ***ВМ, с рама ***, със застрахователна стойност 1000 лв. /хиляда лева/.

            За уравнение на дела П.Х.Д. е получила сумата 250.00 лева.

            Придобитите в режим на съпружеска имуществена общност движими вещи, представляващи: лек автомобил „М.”, модел МЛ 270 ДЦИ, тип Комби с ДК № ВТ*** ВМ, номер на двигател ***и идентификационен номер ***и лек автомобил „Т.”, модел С.Х., тип Комби, с ДК № ВТ ***ВМ, номер на двигателя ***и идентификационен номер ***остават в обикновена съсобственост на молителите.

            По време на брака си молителите не са придобивали други движими вещи на значителна стойност, влогове или други недвижими имоти, поради което нямат претенции един към друг в тази насока.

            Молителите нямат каквито и да било претенции спрямо активите, придобити от осъществяваната от тях търговска дейност по реда на ТЗ.

            ОСЪЖДА Е.Г.Д. ***, с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ВТРС в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 72.00 лв. /седемдесет и два лева, както и 20 лв. /двадесет лева/ държавна такса върху имуществените отношения

Решението не подлежи на обжалване.

                                                            Районен съдия: