О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 29.07.2022г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и втора
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №80/2022г. по
описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Административното дело е образувано по подадена искова молба от С.А.М.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч,
чрез адв. С.Г. от САК против Административен съд Плевен, с посочено правно
основание чл.2в от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в
размер на 50 лева, представляващи присъдено с крайния съдебен акт по адм. дело
№811/2021г. по описа на Административен съд Плевен юрисконсултско
възнаграждение, и неимуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи
морални вреди от породено чувство на беззаконие, незащитеност и пр.
В исковата молба се излагат твърдения за образувано в Административен съд
Плевен адм. дело №811/2021г. по описа на този съд, което дело е разгледано и
приключило с краен съдебен акт, без съдията по него да е събрал от
жалбоподателя, сега ищец следващата се държавна такса. Поддържа се, че съдията
е правораздавал в противоречие с императивните правни норми на чл.129, ал.6 от ГПК и чл.6 от ЗДТ.
При
така изложеното съдът намира следното:
По аргумент
от чл.203, ал.3 от АПК исковете за обезщетения за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и ВАС се разглеждат по реда на АПК
единствено в хипотезата, когато същите са причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз (чл.2в от ЗОДОВ).
Действително
съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6 от АПК, на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и на Върховния административен съд. Допълнението „както
и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд“ е извършено с § 7, т.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, обн.
ДВ бр.94/29.11.2019г. Също със ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г. – § 2 от
него, е приета и новата разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ, според ал.1, т.1 на която
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за
вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и на Върховния административен съд.
Фактът
на приемането на новия чл.2в от ЗОДОВ и на допълнението на чл.128, ал.1, т.6 от АПК все с един и същ закон – ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г.,
недвусмислено сочи, че кръгът на подведомствените на административните съдилища
дела по искове за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на
чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, като е сведен единствено до вредите, причинени в
тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз.
В титулната
част на исковата молба са посочени чл.47, чл.51 и чл.52 от ХОПЕС, чл.267 от ДЕС
и чл.8 от ЕКЗПЧ. В конкретния случай обаче твърденията в исковата молба, с
която се претендира обезщетение за вреди от действия/бездействия на съда при
решаване и приключване на правен спор, не са свързани с никакъв конкретен довод
за нарушаване на правото на ЕС, това не
би могло да бъде извлечено и от съдържанието на исковата молба. Претендира се
единствено разглеждане и приключване на правен спор, без да е събрана от
жалбоподателя, сега ищец държавна такса, представляващо нарушение на
българското законодателство по чл.129, ал.6 от ГПК и чл.6 от ЗДТ. ЕКЗПЧОС е
международноправен акт, задължителен за Република България, но същият не е част
от правото на ЕС, поради което и не може да съставлява основание на иска по чл.
2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
От
друга страна, изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на
ищеца се отнасят до допуснати от административния съд процесуални нарушения при
разглеждане на правния спор, с които са били нарушени само норми от вътрешното
право на Република България.
Горното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че правната квалификация на
предявения от С.А.М. иск е като такъв по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и сл.
от ЗЗД, доколкото изложените факти и обстоятелства, на които ищецът основава
претенцията си, не могат да се субсумират под нито една от специалните хипотези
на ЗОДОВ. Тези искове са родово подсъдни на общите граждански съдилища. Предвид
цената на иска и с оглед разпоредбата на чл.108 от ГПК настоящият съдебен
състав намира, че делото не му е подсъдно и че компетентен да се произнесе по
настоящия иск е Районен съд Плевен.
Мотивиран
от горното и на основание чл.135, ал.1, ал.2 и ал.8 от АПК, Административен съд
Ловеч, втори административен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от С.А.М. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, чрез адв. С.Г. от САК против
Административен съд Плевен, поради неподсъдност на спора на настоящия съд.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 80/2022г. по описа на Административен съд Ловеч.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Административен
съдия: