Р Е Ш Е Н И Е
№………./.......
08.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1739 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
исковата молба на К.А.Б., ЕГН **********,***, с
която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул.
„Черни връх” №51Д, са
предявени следните искове:
1.
за
заплащане на сумата 100 000 лева, съставляваща общия
претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на внучката й Н. А.Б., починала в резултат на ПТП,
настъпило на 25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а. „Алфа
Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН, управляван от
водача Б.Р.Н. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111890180037 от
08.08.2011г., издадена от ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД;
2.
за
заплащане на сумата 30 533,25 лева, съставляваща общия размер на дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв.
за периода от 21.12.2013г. до
датата на подаване на исковата молба (21.12.2016г.);
3.
за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба (21.12.2016г.) до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендират осъждане на ответника
да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78,
ал.1 от ГПК.
По почин на първия ответник ЗК „ЛЕВ ИНС” АД прекият причинител на
вредите Б.Р.Н., ЕГН **********,*** е конституиран като трето лице – негов помагач в процеса.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 15.06.2017г.
За да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главния иск е
претендираното пряко право на ищцата К.А.Б.,
ЕГН **********, от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр. София, обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н. А.Б., починала в
резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ
6146 ХН, управляван от водача Б.Р.Н. и по негова вина, обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111890180037/08.08.2011г.,
издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Претендираното обезщетение за обезвреда на понесените
неимуществени вреди първоначално е заявено в размер на 165 000 лева.
Същото се претендира ведно
със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
21.12.2013г. до окончателното
плащане, чийто размер за периода до датата на подаване на исковата молба (21.12.2016
г.) първоначално е заявен в размер на 50 379,85 лева.
В последното по делото заседание на основание чл.214
от ГПК е допуснато изменение на исковете чрез
намаляване на размерите им, като същите се считат предявени за сумата 100
000 лева (по главния иск), съответно
за сумата 30 533,25 лева (по акцесорния иск).
Така предявените искове намират своето правно основание в в
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1
във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
От приложения по делото като писмено доказателство
заверен препис от влязла в сила присъда
№30/25.06.2012г. по НОХД №364/2012г. на Русенски окръжен съд,
се установява, че Б.Р.Н., ЕГН **********,***, е бил
признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343а, ал.1, б. “в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
25.12.2011г. в гр. Русе, при управление на МПС - л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН, нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.5,
ал.2, т.1, предл.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП и чл.194 от
ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на Н. А.Б., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, за което му е
било наложено съответно наказание.
С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Б.Р.Н. ***, и неговата противоправност.
Ето защо и в съответствие с направения доклад по
делото (т.14) оспорването на ответника, направено в подадения отговор на
исковата молба, на механизма на осъществяване на процесното ПТП, се цени като
ирелевантно за настоящото гражданско производство и не се разглежда по
същество.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП –
25.12.2011г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за
л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН по полица №22111890180037/08.08.2011г.
с начална дата на покритие 09.08.2011г. и крайна дата на покритие 08.08.2012г.
Този факт се установява и от приетия по делото като писмено доказателство
заверен препис на застрахователна полица №22111890180037/08.08.2011г.
(л.8 от делото), както и от
извършената справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което на основание чл.155 от ГПК съдът е указал на
страните с определението по чл.374 от ГПК.
Въз основа на представения по делото документ -
договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2008г., и съобразявайки
разпоредбата на чл.357, ал.2 КЗ (отм.) обосновано може да се приеме, че към
момента на настъпването на застрахователното събитие - 25.12.2011г., водачът на лекия автомобил водача Б.Р.Н., е бил обхванат от застрахователната
закрила на тази застраховка.
С оглед на това призованото като ответник застрахователно дружество „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. София е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по
предявените спрямо него искове.
По делото няма спор между страните, установява се по
безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства – присъда №30/25.06.2012г. по НОХД №364/2012г. на Русенски окръжен съд,
констативен протокол за ПТП от 25.12.2011г., препис-извлечение от
акт за смърт №2273/30.12.2011г., издаден от Община Русе, удостоверение за
наследници №020320 от 06.02.2012г. на Община Варна, че в резултат на ПТП,
виновно причинено на 25.12.2011г. от водача Б.Р.Н., е причинена смъртта на пешеходеца Н. А.Б., на 12 години от
гр. Варна. Ищцата по делото е негов възходящ родственик по права линия от втора
степен (баба), загубила по нелеп начин своето внуче.
Ответникът оспорва
активната материалноправна легитимация на ищцата като твърди, че съгласно
трайната практика на Върховния съд, основана и на Постановления на Пленума на Върховния съд №4/1961г. и
№5/1969г., същата не e от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени и
неимуществени вреди от смъртта на починалото при процесното ПТП лице – нейна
внучка.
Това възражение съдът
намира за неоснователно.
Редакцията на чл.45 от ЗЗД
възпроизвежда принципа за забрана да се вреди другиму. Съгласно посочената
законова разпоредба всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД).
Според закона всеки, който е претърпял вреди от непозволено увреждане, може и следва да
получи обезщетение от виновния причинител. Основно при деликта е
щетата и нейното поправяне (за разлика например от престъплението в
наказателното право, където в основата стои проблемът около виновността на
дееца).
Ограничителното изброяване на лицата, легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от
деликт, направено с Постановления № 4/61 г., № 5/69 г., № 2/84 г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС), не съответства на закона.
Всъщност и в Постановление № 4/1961 г. и в
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд се дават указания да се
изследва във всеки отделен случай какви са били действителните отношения между
починалия и търсещия обезщетение и да се присъждат обезщетения само, когато
наистина смъртта е засегнала тежко психичната сфера на ищеца.
В раздел ІІІ, т.2 от мотивите на ППВС № 4/1961 г. е
изразено разбирането, че чувството за справедливост (чл.52 ЗЗД) следва да се
отнесе не само към размера на обезщетението, но и до кръга на лицата. Воден от
този критерий, диспозитива на постановлението каза, че това са „най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт“, като изброяването им като че ли е само
примерно (за разлика от мотивите, в които те са изброени лимитативно).
Следва да се съобразят в тази връзка и мотивите на
ППВС № 5/1969 г., в които изрично Върховният съд е приел, че предходното
Постановление № 4/1961 г. определя кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди, като се ръководи от изискването за
справедливост, свързвайки го с родството им с пострадалия („...най-близките
роднини, като низходящите, възходящите и съпругът“), а установената след това
Постановление практика на съдилищата е приела, че това изброяване е
изчерпателно.
Следва да се има предвид и че се касае за
постановления на Пленума на Върховния съд, датиращи от 60-те години на миналия
век, приети в различни от настоящите обществени и социално–икономически
условия, при които интересите на държавата имат особен приоритет пред тези на
отделния гражданин и са обект на засилена закрила, включително и чрез
изграждане на система от мерки, които да ограничат нейната отговорност (чрез
единствения в този период действащ застраховател ДЗИ).
С оглед горното и като съобразява общите разпоредби
на закона – чл.45 и чл.51, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че липсва основание
изначално да се отрече правото на лице извън посочения в ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г. кръг на легитимирани лица да търси и получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на свой близък, настъпила в резултат на деликт.
Онова, което трябва да служи за критерий при признаване на правото за
неимуществено обезщетение, е доколко се отнася за загуба на човек, с
когото животът на останалия жив е бил
свързан по най-тесен начин, и то само при условие, че каквито и да са
родствените връзки, действителните отношения са били наистина съвършено близки
и скръбта е засегнала чувствително ищеца.
В конкретния случай между страните липсва спор,
установява се и от събраните по делото доказателства – удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1554/14.06.1967г. на ГНС-Варна,
удостоверение за наследници №020320 от 06.02.2012г. на Община Варна, че ищцата К.Б.
е възходящ родственик по права линия от втора степен (баба) на починалата в
резултат на процесното ПТП Н. А.Б..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.
Г. И. и М. П. З. се установява, че между ищцата и пострадалата Н. Б. е имало
много силна връзка. Н., както на галено са наричали детето, била най-малката от
всички внуци на ищцата и била „нещо като любимка“, постоянно била обгрижвана от
своята баба и вниманието към нея било огромно (св.Б. И. – дъщеря на ищцата К. Б.,
леля на пострадалата Н. Б.). От 1996г., когато починал съпругът й, ищцата
останала сама и след раждането на Н. вниманието й било почти изцяло погълнато
от нея. Независимо, че обичала еднакво всичките си внуци, тъй като другите били
вече големи, а Н. била най-малката, към нея тя проявявала специално отношение („К. беше по-емоционално свързана с Н.“, „Н.
… беше непрекъснато в устата на баба си“, „…това дете запълваше дните й“, св.М. З.). Н. отраснала край баба
си и често, дори след като тръгнала на училище, оставала при нея. Двете имали
общи занимания – ходели заедно на църква, на тържества, на плаж, на
представления, на събирания с приятелки на бабата в пенсионерските клубове. К.
имала много и различни умения, изработвала много хубави картички, а Н. била
започнала да се учи от баба си да прави такива неща (св.М. З.). Семейството
като цяло било много задружно и сплотено, всяка година на Коледа и на Великден
всички се събирали и празнували заедно – К., заедно със семействата на двете й
деца сина А. Б. и дъщерята Б. И.. Така било и на Бъдни вечер през 2011г. Вестта
за катастрофата в деня, в който по-рано изпратила внучката си с уговорка да
бъдат отново заедно през зимната ваканция, съкрушила ищцата.
След смъртта на любимата си внучка ищцата се
променила до неузнаваемост. Затворила се в себе си, плачела постоянно,
ограничила социалните си контакти, не искала да излиза и да се вижда с
приятелките си, дори с близките си не искала да говори. Свидетелката Б. И.
споделя, че при посещенията й майка и постоянно плачела, на два-три пъти
припадала в дома си и на улицата (така и св. М. З.), заради което я завели на
скенер. Появил се проблем с високо кръвно, като и в момента ищцата била на
сериозна терапия.
Според свидетелката М. З. преди случилата се трагедия
ищцата К.Б. била жена, от която лъха здраве, и физически много била добре, не е
имала някакви видими заболявания. Загубата на любимата й внучка, с която била
изключително емоционално свързана , и се отразило негативно. Преди била
по-весела, имала има по-бистра мисъл, по-отчетлива реакция, а сега била
по-различна, като в унес, забравяне, била като „отнесена“.
След смъртта на Н. ищцата била покрусена и това й
състояние продължило доста дълго време. Дори и понастоящем не е преодоляла и не
може да превъзмогне мъката си.
За това, че нелепата и ненавременна смърт на любимата
внучка е било изключително тежко събитие за ищцата свидетелства и вещото лице
по изслушаната и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ) д-р К..
Според вещото лице случилото се все още се преживява от ищцата и доминира в
съзнанието й като обуславя най-общо една повишена невротичност (неспокоен сън,
вегетативни смущения, раздразнителна слабост, интровертна насоченост –
затваряне в себе си и невъзможност за пълна свобода на действията, за пълна
автономност), чувство за непълноценност и неувереност. Сочи се, че ищцата е
вътрешно напрегната, неспокойна и емоционално лабилна, случилото се
представлява за нея стрес както в психологичен, така и в соматичен план, като в
последвалите стресогонното събитие години стресът се е трансформирал в
дистрес-психотравма със съответните психосоматични симптоми – болки в главата,
чувство за загуба на памет, липса на интереси, кошмарни сънища, световъртеж,
повишена раздразнителност. Констатираните към настоящия момент клинични
симптоми могат да бъдат диагностицирани като смесено тревожно-депресивно
разстройство макар и с по-малка интензивност. Допълнително неблагоприятните
факти, при които се е случило събитието – възрастта на ищцата и периода от
годината (Коледа - семеен празник, натоварен по принцип с хубави емоции), не
дават възможност за рационално преработване на травмата. По мнение на експерта
към момента е уместно ищцата да потърси специализирана помощ на специалист –
психотерапевт за комплексно лечение.
Въз основана така установените фактически положения
съдът намира за надлежно доказано по делото съществуването както на родствена,
така и на действителна, трайна, емоционална връзка на ищцата с починалото лице
– малолетната й внучка Н. А.Б., чиято загуба е била понесена много тежко от
ищцата и е засегнала сериозно душевния й мир, причинявайки й болки и мъка,
които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек.
Ето защо съдът приема, че ищцата К.А.Б. се легитимира надлежно като пострадало
от процесния деликт лице и поради това има право да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за
установена причинно - следствената връзка между виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН и увреждането на
пострадалия Н. А.Б., б.ж. на гр. Варна, поч. на 29.12.2011г., което налага
извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател за обезвреда на вредите,
настъпили в резултат на виновните противоправни действия на застрахования водач
Б.Р.Н., обхванат от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ответното застрахователно дружество е направило възражение за
съпричиняване на вредите, настъпили за ищеца в
резултат на деянието, обосновано с
твърдения, че пострадалата Н. А.Б. се е движела по пътното платно, пресичайки
на необозначено за целта място, а именно в районна на пешеходна пътека, в
тъмната част на денонощието, в нарушение на чл.113 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП,
не е положила необходимата грижа за предотвратяване на ПТП, с което сама е
поставила себе си в риск от увреждания.
За установяването на тези твърдения
ответникът не е посочил и представил доказателства, поради което възражението
се преценява като недоказано и се отхвърля.
При определяне на размера на дължимото от ответника
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди съдът, от една страна,
взе предвид установените по-горе в мотивите фактически положения относно
промяната в здравословното и емоционално състояние на ищцата, настъпила в
резултат на процесния деликт, причинените й душевни болки, мъка, продължително
страдание от непрежалимата загуба на любимата внучка – дете на 12 години, с
което са я свързвали силни и дълбоки чувства на обич и любов, грижа и подкрепа.
Като утежняващ фактор за обема на вредите съдът отчита и възрастта на
пострадалата (в т.ч. и към датата на събитието), спрямо която, както сочи
вещото лице по СПЕ, хората са по-застойни, по-трудно приемат случващото се с
тях, в по-голяма степен се фиксират върху близките си и страхът от загубата им
и оставането сам е по-голям, а това важи в особена степен за ищцата, тъй като е
загубила отдавна брачния си партньор. Това състояние на ищцата се установява и
от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. И. и М. З., сочещи, че и
понастоящем, т.е. повече от 5 години от трагичното събитие, ищцата не само, че
не е възстановена, но продължава да понася тежко загубата на любимото внуче,
което е осмисляло дните й, внасяло е радост и смисъл в тях. Като допълнителен
фактор в тази насока (утежняващ обема на вредите) следва да се отчете и особения
период от годината, през който е било причинено увреждането – коледните
празници, свързвани по традиция със събирането на семейството и прекарването
заедно (с деца и внуци) на хубавите празнични емоции, което е нарушено в
резултат на деликта.
С оглед на това и като отчита и обществения критерий
за справедливост, както и обстоятелството, че установената в чл.52 от ЗЗД
свобода за преценка на съда не е безгранична, а следва да се съобразява и с
принципа за забрана на обогатяването на пострадалия, съдът определя общият размер на обезщетението на засегната
неимуществена ценност, установена за ищцата К.Б. на 80 000 лева.
Ето защо предявения от ищцата пряк иск срещу
застрахователя за обезвреда на търпените от нея неимуществени вреди от смъртта
на внучката й Н. А.Б., починала в резултат на ПТП, настъпило на
25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а. „Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН,
управляван от водача Б.Р.Н. и по
негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111890180037/08.08.2011г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, за основателен и доказан
в размер на 80 000 лева, в който именно размер искът следва да се уважи, като в
останалата му част до пълния претендиран размер от 100 000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По общата разпоредба на
закона - чл.84, ал.3 ЗЗД, вземането от
непозволено увреждане е изискуемо и без покана - от деня на настъпилото
увреждане. В настоящия случай вредоносното събитие е настъпило на 25.12.2011г.,
но обезщетението за забава се претендира считано от 21.12.2013г. до окончателното плащане на търсеното
обезщетение за непозволеното увреждане. За периода до датата, предхождаща
подаването на исковата молба (20.12.2016г., вкл.) размерът на законната лихва върху главницата от 80 000 лв. е 24 392,60
лева, в който именно размер предявения
иск се уважава, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 30 533,25
лева искът се отхвърля.
С оглед изхода на спора и направеното нарочно искане
от ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
репарира направените разноски за тази инстанция. Видно от представения нарочен
списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата за тяхната направа
(л.69-70), направените от ищцата разноски са в размер на 7 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.
По съразмерност с уважената част на иска се присъждат разноски в размер на
6 078 лева.
На ответника, формулирал своевременно претенция по
чл.78, ал.3 от ГПК, разноски не се присъждат, тъй като не са представени
доказателства за направата на такива.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД следва да
бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд следващите
се държавни такси за уважените искове, определени съобразно правилата на чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.), както и разноските по делото. Техният общ размер е 4 375,70
лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н. А.Б.,
починала в резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2011г. в гр. Русе, с МПС - л.а.
„Алфа Ромео” с ДК № РВ 6146 ХН, управляван от водача Б.Р.Н. и по негова вина, обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22111890180037/08.08.2011г., издадена сот ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба (21.12.2016г.) до
окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така
предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 80
000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (21.12.2016г.) до окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
24 392,60 лева (двадесет и четири хиляди триста деветдесет и два лева и шестдесет стотинки),
представляваща дължимо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата 80 000 лв. за периода от 21.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба (20.12.2016г., включително), като
ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за разликата над присъдения от съда размер от 24 392,60 лева до пълния претендиран размер от
30 533,25 лева, като
неоснователeн.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
6 078 лева (шест
хиляди седемдесет и осем лева), представляваща направени от ищцата разноски за
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 4 375,70 лева (четири хиляди триста седемдесет и пет лева и седемдесет
стотинки), представляваща държавна такса, дължима по уважените искове и
разноски за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на Б.Р.Н., ЕГН **********,***, като трето лице – помагач на страната на
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр. София, поради
което има действието, посочено в чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба,
предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: