Решение по дело №1047/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.Е.Р., чрез адв. А.Х.Д., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000522/02.05.2023г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна и иска отмяната й, поради противоречие с чл.56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Посочено е, че административният акт не съдържа мотиви. Изложени са твърдения, че няколко дни преди да бъде извършена проверката на Р. му се е наложило да приема сироп за кашлица и лекарства за понижаване на температурата, за които не е знаел, че реагират при тест с Дрегер „Drug Test 5 000“. Сочи, че тези лекарствени препарати реагират на опиати при полевия тест, тъй като в тях се съдържат кодеин и ефедрин, като твърди, че съдържанието в малки дози от 8 до 20 мг в различните лекарствени продукти са достатъчни за отчитане на положителен резултат. Излага съображения, че вследствие на незаконосъобразно издадената заповед се осуетяват трудовите и семейните му задължения. Иска се отмяна на заповедта.

В молба с. д. № 13770/29.09.2023 г. жалбоподателят, чрез адв. Д., излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски, а в условие на евентуалност моли съда да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът в производството – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Изтъква, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, налице са материално-правни предпоставки за издаването й. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваният административен акт е съобщен на М.Е.Р. на 02.05.2023г., а жалбата срещу него е постъпила на 04.05.2023г., което я прави подадена в 14-дневния законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес от това, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства стигна до следните фактически изводи:

Принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. “б“ във връзка с чл.172 ал.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя за това, че на 01.05.2023 г., около 03.50 ч., в гр. Варна на бул. „Мария Луиза“, в посока бул. „Владислав Варненчик“ до кръстовището с ул. „Шопен“, управлява лек автомобил Мерцедес Ц 270 ЦДИ с рег. № В **** ВА, собственост на Е. К., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARPK-0014. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0151904.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № GA930579/01.05.2023 г., за нарушение на чл.5, ал.3, t. 1, предл.2 от ЗДвП, от полицейския служител М. М. П.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в присъствието на свидетеля Л. М. М.. Въпросният АУАН № GA667155/06.05.2022 г. е връчен на Р. на същата дата.

Като доказателства по делото са приобщени докладна записка от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна М. Петров, талон за изследване № 0151904, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 01.05.2023г., АУАН № GA930579/01.05.2023 г., мотивирана резолюция № 23-0819-М000174 от 02.05.2023г., издадена от началник на група в ОД на МВР Варна, с която е прекратено производството по АУАН № GA930579/01.05.2023 г., предвид образуваното ДП № 155/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Тези доказателства обосновават предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.

От жалбоподателя е представен лист за преглед на пациент № 002444/01.05.2023 г., издаден от МБАЛ – Варна към ВМА – София.

В изпълнение на съдебно указание по делото е представена съдебно-химическа експертиза с № 23/ТЛ-165/04.10.2023г. от МБАЛ при Военномедицинска академия гр. Варна – с.д. № 15324/30.10.2023г., във връзка с талон за изследване № 0151904 на М.Р., според която в пробите от кръв на същото лице е установено наличие на метамфетамин, а в пробата от урина е установено наличие на карбокси ⁹ – тетрахидроканабинол – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС) и метамфетамин.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следния правен извод:

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 365з-8226/30.12.2021г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона, реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП. Възражението в жалбата за това, че оспорената заповед не съдържа мотиви, съдът счита за неоснователно. Изложените в заповедта мотиви са в достатъчна степен конкретни и ясни, т.е. за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна мярка и да организира защитата си. В оспорената заповед подробно е описана фактическата обстановка, както и въз основа на нея е направен извод за осъществен състав на административно нарушение за налагане на ПАМ, във връзка с което има съставен и акт за установяване на административно нарушение. Следователно не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл.146, т.2 от АПК.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Съгласно чл.171, т.1, б. “б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая се установява, че при проверката е използвано техническо средство, надлежно определено по вид със заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. /л. 13 от преписката/ на министъра на вътрешните работи, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало текущ метрологичен контрол /л. 12 от преписката/. Резултатът от теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е положителен за канабис, амфетамини и метамфетамини /л. 11 от преписката/. Издаден е талон за медицинско изследване, което е било задължение на контролните органи по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, а не в резултат от оспорване от страна на Р. на показанията на техническото средство, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя, направени с допълнителна молба.

От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят, на посоченото място, дата и час, е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. От представения протокол за извършена експертиза № 23/ТЛ-165 от 04.10.2023 г. е видно, че при изследване на пробата от кръв на Р. е установено наличието на метамфетамин, а в пробата от урина е установено наличие на карбокси 9 – тетрахидроканабинол – метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС) и метамфетамин. С оглед на изложеното всички доводи, изложени във връзка с липсата на представен по делото резултат от химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът счита за неоснователни.

При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1 б. “б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на наркотични вещества или техните аналози. Със съставения АУАН е установено, че водачът /жалбоподател по делото/ е извършил нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 предл. второ от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка в заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е оборена от жалбоподателя, върху който лежи доказателствената тежест.

Твърдението на жалбоподателя, че няколко дни преди проверката е употребил лекарствени препарати, съдържащи кодеин и ефедрин, поради което извършения тест е положителен, съдът приема за защитна теза. В хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства, че Р. е бил със заболяване, което налага използването на лекарствените препарати, посочени в допълнителната молба с.д. №8076/29.05.2023 година. Липсват доказателства, че са му изписани тези медикаменти или че той си е закупил лекарствата по своя преценка. Жалбоподателят не доказа, че е употребил именно лекарства, за които твърди, че съдържат кодеин и ефедрин, което може да бъде установено само с химична експертиза, за което му е дадено и указание от съда.

Безспорно са възникнали материално-правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. “б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. При установяване на наличие на наркотични вещества с извършено химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Целите, които поставя чл.171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

С оглед на изложеното съдът счита за неоснователна жалбата. Оспореният с нея индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивиран и с посочени фактически и правни основания, които сочат към правилно приложение на материалния закон и спазване на целта на закона. Не бяха установени съществени нарушения на административно-производствените правила. Не са налице основания за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

При този изход на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и на основание чл.143 ал.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Р. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000522/02.05.2023г. по чл.171, т.1 буква „б“ от Закона за движението по пътищата, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.

ОСЪЖДА М.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: