М О Т
И В И към
Присъда № 260022/02.03.2021г., постановена
по НОХД № 35/2020г. по описа на
Пловдивски окръжен съд
ОП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Б.В.М. – роден на ***г***, българин, български гражданин,
неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че в периода от 31.10.2018г. до
05.01.2019г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти, при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - Присъда №
83/05.03.2014г. по НОХД № 505/2014г. на PC - Пловдив,
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 720,31 лв. от владението на А.Б.Б., В.С.А. и В.М.С., като е употребил за това сила, за да
запази владението върху открадната вещ за деянията, извършени на 31.10.2018г.,
и като грабежът е придружен със средна телесна повреда по отношение на В.М.С.,
както следва:
На
31.10.2018г. около 23:50ч. в гр. Пловдив, на ул. „****“, в близост до северната
страна на жилищен блок с адрес ул. „****, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. портмоне на стойност 13,00 лв., пари в размер на 190,00 лв., 1
бр. дебитна карта на „Инвестбанк“, издадена на името
на Е.Й.Б., без стойност, 1 бр. лична карта, издадена на името на Е.Й.Б., без
стойност, и 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд Дуо 80“ на стойност
100,00 лв., или вещи на обща стойност 303,00 лв. от владението на А.Б.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, за да запази владението върху
открадната вещ;
На
31.10.2018г. около 23:50ч. в гр. Пловдив на ул. „****“, в близост до северната
страна на жилищен блок с адрес ул. „****, е отнел чужди движими вещи - пари в
размер на 90,00 лв. от владението на В.С.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, за да запази
владението върху открадната вещ;
На
05.01.2019г. около 19:30ч. в гр. Пловдив на ул. „****“, пред № 22 е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон „Сони
Експерия“ на стойност 60,00 лв., пари в размер на
70,00 лв., 1 бр. дамско портмоне тип „плик“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. черна
кожена дамска чанта на стойност 10,00 лв., 1 бр. чадър с размер 25 см. сгънат,
с калъф на стойност 3,00 лв., 1 бр. гребен за коса, жълт на цвят с размери 4
см. на 18 см. на стойност 0,50 лв., 1 бр. лента за коса с размер 7 см. на 45
см. на стойност 1,00 лв., 1 бр. черно-бяла найлонова торбичка с размери 38 см.
на 50 см. с надпис от двете страни Adidas PERFORMANCE на стойност 0,20 лв., 1 бр.
прозрачна найлонова торбичка с размери 18 см. на 40 см. на стойност 0,10 лв., 1
бр. тъмносин платнен несесер с две дръжки и цип с надпис VICHY Laboratories
на стойност
1,00 лв., 2 бр. червило Golden Rose на стойност 2,00 лв. /при цена
от 1,00 лев за 1 бр./, 2 бр. използвани моливи за очи на стойност 2,00 лв., 1
бр. метална пила за нокти с дължина 14,5 см. на стойност 0,50 лв., 3 бр.
пинсети на стойност 1,50 лв. /при цена от 0,50 лв. за 1 бр./, 1 бр. острилка с
две гнезда, червена на цвят на стойност 0,50 лв., 1 бр. кръгло огледало без
капак на стойност 0,50 лв., 1 бр. малък черен гребен с размери 2,5 см. на 12,5
см. на стойност 0,20 лв., 1 бр. метален инструмент за нокти с дължина 7,5 см.
на стойност 1,00 лв., 1 бр. зелена пластмасова кутийка с размери 13 см. на 3
см. на 2 см. на стойност 0,50 лв., 13 бр. таблетки „Ел Тироксин
75“ на стойност 0,86 лв. /при цена от 0,066 лв. за 1 бр./, 25 бр. таблетки „Ел Тироксин 50“ на стойност 1,25 лв. /при цена от 0,05 лв. за
1 бр./, 1 бр. черен калъф за очила с размери 5,5 см.
на 15 см., ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt
dent оптика“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. черен калъф за очила с размери 4,5
см. на 15,5 см. с надпис „GM-H8013- КЗ“, ведно
с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt dent оптика“ на стойност 5,00
лв., 2 бр. запалки на стойност 1,00 лв. /при цена от 0,50 лв. за 1 бр./, 1 бр.
химикал бяло-зелен на цвят с надпис „Reparil“ на стойност 0,20 лв., 1 бр.
химикал, червен на цвят с надпис „CORFU“ на
стойност 0,20 лв., 2 бр. бонбони, увити в червена целофанена опаковка с размери
2,5см. на 1,5 см. на стойност 0,20 лв. /при цена от 0,10 лв. за 1 бр./, 1 бр.
флакон с помпичка, съдържащ синя течност с надпис на
флакона „opt dent оптика“ на стойност 2,00 лв., 1
бр. книжка „100 национални туристически обекта“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. визитник, черен на цвят с надпис „лични документи“ на
стойност 1,00 лв., 1 бр. очила за далечно гледане на стойност 130,00 лв., 1 бр.
задграничен паспорт, издаден на името на В.М.С., без стойност, 1 бр.
разпореждане за отпускане на пенсия, издадено на името на В.М.С., без стойност,
1 бр. здравно-осигурителна книжка, издадена на името на В.М.С., без стойност, 1
бр. лична карта, издадена на името на В.М.С., без стойност, 1 бр. свидетелство
за управление на МПС, издадено на името на В.М.С., без стойност, 1 бр.
контролен талон за МПС, издаден на името на В.М.С., без стойност, 1 бр. карта
за магазин „Метро“, издадена на името на В.М.С., без стойност, 1 бр. СИМ-карта
без стойност, 1 бр. дебитна карта на ДСК, издадена на името на В.М.С., без
стойност, 8 бр. бели кръгли капачки с надпис „Кока-Кола“ без стойност, пилешки бутчета на стойност 7,00 лв., 200 грама мандарини на
стойност 1,00 лв., 3 бр. вафли „Чудо“ на стойност 2,10 лв., 1 бр. кутия цигари
марка „ЛМ“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. препарат за канали „Тубофло“
на стойност 1,00 лв., или вещи на обща стойност 327,31 лв. от владението на
В.М.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и като грабежът е придружен със средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник за повече от един месец –
престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.198 ал.1 и ал.3 вр. чл.29 ал.1 б.А
вр. чл.26 ал.1 от НК.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство са приети предявените от св. С. срещу подс. М. граждански иск в общ размер на 3 747,31 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от инкриминираното деяние, от
които 3 420 лв. – заплатени за подмяна на тазобедрената става и 327,31 лв.
– стойността на отнетите вещи, както и граждански иск в размер на 20 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 05.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Св. С.
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. М. обвинение, като предлага
същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и при липса на смекчаващи такива, а именно в
максимално предвидения от закона размер, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, като от същото се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР. Гражданските искове според прокурора следва да бъдат
уважени в предявените размери, като на подсъдимия се възложат и направените по
делото разноски.
Гражданският ищец и частен
обвинител С., чрез процесуалния си представител адв. С.К., моли съда да признае
подс. М. за виновен и да му наложи справедливо
наказание, да уважи предявените граждански искове в пълен размер и да възложи
направените от пострадалото лице разноски в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подс. М. – адв. А.Б. по изложените от него съображения моли
съда да признае подзащитния му за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли предявените граждански
искове.
Подс. М. не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подс. Б.В.М. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. М. е осъждан многократно, като от значение за
настоящото дело е осъждането му по НОХД № 505/2014г. по описа на ПРС, XIV н.с., по което с Присъда № 83/05.03.2014г. е
признат за виновен за извършено на 22.10.2013г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, като на основание чл.58А вр.
чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. На основание
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определено така наложеното наказание да бъде изтърпяно в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим
на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР,
считано от 25.10.2013г. до 26.10.2013г., с постановление на РП – Пловдив,
считано от 26.10.2013г. до 28.10.2013г., както и времето, през което спрямо
същия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
28.10.2013г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 21.03.2014г.
Наказанието е изтърпяно на 23.09.2015г.
През 2018г. подс.
М. работил известно време в Австрия, където бил осъден за държане на наркотици
и през м. август същата година бил екстрадиран в България. Един-два месеца след
прибирането му в страната подсъдимият отново започнал да употребява наркотици и
тъй като не работел, средствата за закупуването им си набавял чрез извършване
на кражби, включително и най-вече в кв. „Изгрев“, където бил известен с прякора
си „****“, а някои го наричали „****“.
На 31.10.2018г. преди полунощ подс. М. се намирал в района на дома си в гр. Пловдив, кв.
„Изгрев“, легнал на южния тротоар на ул. „****“, в близост до северната страна
на жилищния блок, в който живеел на ул. „****.
Свидетелите В.А., А.Б. и Е.Б. ***.2018г. св. А.,***, се намирал в дома на
братовчед си св. Б. ***, където последният живеел със съпругата си св. Б..
Преди полунощ тримата решили да отидат да купят цигари от магазин „Нон стоп“, който се намирал на ул. „****“. Тръгнали от ул.
„****“, след което минали по ул. „****“ и стигайки до ул. „****“ /пресечка на
ул. „****“/ тръгнали по нея в посока „обръщалото“ на автобуси от градския
транспорт. Когато стигнали до „****“ пресекли ул. „****“ и продължили да вървят
по тротоара от страната на ул. „****“. По това време св. Б. носел в себе си 1
бр. портмоне, в което имало пари в размер на 190 лв., 2 бр. дебитна карта на „Инвестбанк“, издадени на негово име и на името на св. Б., и
2 бр. лични карти – неговата и на съпругата му, както и два броя мобилни
телефона, единият от които „Самсунг Галакси Гранд Дуо 80“ със сим-карта за интернет, а другият – „Нокия“.
Вещите, които носел св. Б., се намирали джобовете му. Св. А. носел в себе си
сумата от 90 лв., мобилен телефон „Нокия“ и ключове,
които също държал в джобовете си.
Докато вървели видели, че на
земята лежи човек, като св. Б. разпознал познатото му от махалата лице,
известен с прякора „****“, за когото знаел, че е наркоман. До лежащия на земята
човек се приближил и св. А., а малко по-назад от тях останала св. Б.. Двамата
свидетели видели, че подсъдимият има от едната страна на врата си татуировка.
Св. Б. побутнал подс. М., при което той се събудил,
станал, пребъркал си джобовете и казал, че му липсват някои неща, като обвинил
свидетелите, че са му взели една „десятка“ хероин и
парите в размер на 15 лв., поради което и поискал да им прерови джобовете. Тъй
като свидетелите преценили, че подсъдимият е дрогиран, поради което и за да
нямат проблеми, се съгласили. Понеже св. Б. имал травматологични проблеми с
единия крак и едната си ръка, дал портфейла и мобилния си телефон „Самсунг Галакси Гранд Дуо 80“ на св. А., за да може той да избяга с вещите, което
обаче последният не разбрал.
Първо подсъдимият преровил
джобовете на св. А. и взел вещите, които последният носел в себе си – сумата от
90 лв., мобилния телефон и ключовете, след което прибрал парите в джоба си. При
това действие на подс. М. св. А. преценил, че той
няма намерение да му върне вещите, поради което и си взел обратно телефона и
ключовете. В този момент подсъдимият видял, че в ръцете си св. А. държи
портфейл и друг мобилен телефон, като това всъщност били вещите на св. Б.. Първо
подс. М. взел от ръцете на св. А. портфейла на св.
Б., отворил го и видял, че в него има пари, а именно сумата от 190 лв., след
което прибрал парите и портфейла в джобовете си. След това взел от ръцете на
св. А. и телефона на св. Б.. Подсъдимият преровил и джобовете на св. Б., но
видял, че в тях няма нищо, което да предизвика интереса му. Св. Б. също
разбрал, че подсъдимият няма намерение да му върне вещите и се опитал да си ги
вземе обратно, но не успял. В този момент се намесил св. А. и казал на подс. М. да им върне всички вещи, които бил взел от тях.
Тъй като подсъдимият започнал да се оглежда, за да му попречи да избяга св. А.
го хванал за ръкава, при което двамата се сборичкали, в резултат на което
паднали на земята и продължили да се боричкат. Св. Б. се опитал да ги раздели,
както и да си вземе вещите, но подсъдимият го дръпнал за крака, в резултат на
което свидетелят паднал на земята. Малко след това подсъдимият успял да се
отскубне от св. А., станал от земята и побягнал. Св. А. побягнал след него, гонел
го известно време, но тъй като не успял да го настигне, се върнал при св. Б. и
съпругата му.
Малко след полунощ св. Б. се
обадил на тел.112 и съобщил за случая. Сигналът бил препратен на дежурен при
Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив, като на място бил изпратен полицейски патрул.
На 01.11.2018г. подс. М. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На следващия ден било извършено
разпознаване, при което св. Б. разпознал подс. М.
като лицето, което го е ограбило. Това процесуално-следствено действие било обективирано в Протокол за разпознаване на лица и предмети
от 02.11.2018г.
Разпознаване било извършено и
от св. Б., която разпознала подс. М. като човека,
който взел нещата от съпруга, за което бил съставен Протокол за разпознаване на
лица и предмети от 01.02.2019г.
На 05.01.2019г. след 19.00ч. подс. М. ***, в близост до магазин „Триумф“, находящ се на ул. „****“ № 1. Същият бил облечен с червен
елек без ръкави, с качулка, под което бил с дреха с черни ръкави. По това време
в района се намирала и св. С., която работела като *** в аптека „Деафарма“, находяща се на ул. „****“ в кв. „Изгрев“. Св. С. носела
дамската си чанта, в която се намирали следните вещи: 1 бр. мобилен телефон „Сони Експерия“ с телефон номер
****, пари в размер на 70,00 лв., 1 бр. дамско портмоне тип „плик“, 1 бр. чадър
с размер 25 см. сгънат, с калъф, 1 бр. гребен за коса, жълт на цвят с размери 4
см. на 18 см., 1 бр. лента за коса с размери 7 см. на 45 см., 1 бр. черно-бяла
найлонова торбичка с размери 38 см. на 50 см. с надпис от двете страни Adidas PERFORMANCE, 1 бр. прозрачна найлонова
торбичка с размери 18 см. на 40 см., 1 бр. тъмносин платнен несесер с две
дръжки и цип с надпис VICHY Laboratories
с намиращи
се в него 2 бр. червило Golden Rose, 2 бр. използвани моливи за очи, 1 бр. метална пила за нокти с дължина
14,5 см., 3 бр. пинсети, 1 бр. острилка с две гнезда, червена на цвят, 1 бр.
кръгло огледало без капак, 1 бр. малък черен гребен с размери 2,5 см. на 12,5
см., 1 бр. метален инструмент за нокти с дължина 7,5 см., 1 бр. зелена
пластмасова кутийка с размери 13 см. на 3 см. на 2 см., 13 бр. таблетки „Ел Тироксин 75“, 25 бр. таблетки „Ел Тироксин
50“, 1 бр. черен калъф за очила с размери 5,5 см. на
15 см., ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt dent
оптика“, 1
бр. черен калъф за очила с размери 4,5 см. на 15,5 см. с надпис „GM-H8013- КЗ“, ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt dent
оптика“, 2
бр. запалки, 1 бр. химикал бяло-зелен на цвят с надпис „Reparil“, 1 бр. химикал, червен на
цвят с надпис „CORFU“, 2 бр. бонбони, увити в
червена целофанена опаковка с размери 2,5см. на 1,5 см., 1 бр. флакон с помпичка, съдържащ синя течност с надпис на флакона „opt dent оптика“, 1 бр. книжка „100 национални туристически обекта“, 1 бр. визитник, черен на цвят с надпис „лични документи“, 1 бр.
очила за далечно гледане, 1 бр. задграничен паспорт издаден на името на В.М.С.,
1 бр. разпореждане за отпускане на пенсия издадено на името на В.М.С., 1 бр.
здравно-осигурителна книжка издадена на името на В.М.С., 1 бр. лична карта издадена
на името на В.М.С., 1 бр. свидетелство за управление на МПС издадено на името
на В.М.С., 1 бр. контролен талон за МПС издаден на името на В.М.С., 1 бр. карта
за магазин „Метро“ издадена на името на В.М.С., 1 бр. СИМ-карта, 1 бр. дебитна
карта на ДСК издадена на името на В.М.С., 8 бр. бели кръгли капачки с надпис
„Кока-Кола“.
Придвижвайки
се към работното си място, св. С. решила да се отбие в магазин „Триумф“,
откъдето напазарувала някои неща, а именно - пилешки бутчета,
200 грама мандарини, 3 бр. вафли „Чудо“, 1 бр. кутия цигари марка „ЛМ“ и 1 бр.
препарат за канали „Тубофло“, които сложила в
дамската си чанта. Около 19:30ч. св. С. излязла от магазина и тръгнала към
аптеката, в която работела, като дамската си чанта носела преметната през
дясното рамо. Пътят й минавал покрай оградата на училище „Симон Боливар“. По
пътя св. С. била изпреварена от св. П., който също пазарувал в магазин
„Триумф“, след което тръгнал по ул. „****“ в посока изток.
Междувременно
подс. М., който като беше посочено се намирал в района
на магазин „Триумф“, тръгнал след св. С. след излизането й от магазина. И
когато тя минавала покрай оградата на училището и навлязла в неосветената част
на улицата, в близост до намиращите се там казани за боклук, подсъдимият се
приближил зад нея, хванал дръжката на дамската й чанта и силно я издърпал, като
едновременно с това рязко я блъснал. В резултат на дърпането дръжката на
чантата се отскубнала и останала в ръката на пострадалата. По това време нямало
други хора в непосредствена близост. Св. С. извикала на висок глас и паднала на
тротоара, при което получила счупване на шийката на дясната бедрена кост и
малка контузия на мозъка в лявата челна област и контузия на главата. Подс. М., след като успял да отнеме чантата на св. С. с
намиращите се в нея вещи, посочени по-горе, побягнал по пътеката между
намиращите се в близост две детски градини. Св. С. видяла фигурата на мъж,
който избягал.
Междувременно
викът на св. С. бил чут от св. П., който по това време се намирал на около
100-200 м. пред нея. Той веднага се обърнал и видял, че жената, която преди
това изпреварил, е паднала на земята, а лицето, което в този момент било до нея
и държало под ръка чантата й, тръгнало да бяга. Св. П. веднага побягнал след
него, като сменил посоката си на движение от изток на запад, но в
пространството между двете детски градини го изгубил от погледа си, тъй като
звъннал на тел.112, за да съобщи за случилото се.
Подс. М. взел от чантата на св.
С. част от вещите, а именно – 1 бр. мобилен телефон „Сони
Експерия“, пари в размер на 70,00 лв., 1 бр. дамско
портмоне тип „плик“, 1 бр. очила за далечно гледане, пилешки бутчета, 200 гр. мандарини, 3 бр. вафли „Чудо“, 1 бр. кутия
цигари ЛМ и 1 бр. препарат за канали „Тубофло“, като
чантата с останалите, намиращи се в нея вещи - 1 бр. чадър с размер 25 см.
сгънат, с калъф, 1 бр. гребен за коса, жълт на цвят с размери 4 см. на 18 см.,
1 бр. лента за коса с размери 7 см. на 45 см., 1 бр. черно-бяла найлонова
торбичка с размери 38 см. на 50 см. с надпис от двете страни Adidas PERFORMANCE, 1 бр. прозрачна найлонова торбичка с
размери 18 см. на 40 см., 1 бр. тъмносин платнен несесер с две дръжки и цип с
надпис VICHY Laboratories с намиращи се в него 2 бр.
червило Golden Rose, 2 бр. използвани моливи за очи,
1 бр. метална пила за нокти с дължина 14,5 см., 3 бр. пинсети, 1 бр. острилка с
две гнезда, червена на цвят, 1 бр. кръгло огледало без капак, 1 бр. малък черен
гребен с размери 2,5 см. на 12,5 см., 1 бр. метален инструмент за нокти с
дължина 7,5 см., 1 бр. зелена пластмасова кутийка с размери 13 см. на 3 см. на
2 см., 13 бр. таблетки „Ел Тироксин 75“, 25 бр.
таблетки „Ел Тироксин 50“, 1 бр. черен калъф за очила
с размери 5,5 см. на 15 см., ведно с 1 бр. кърпичка
за очила с надпис „opt dent
оптика“, 1 бр. черен калъф за очила с размери 4,5 см. на 15,5 см. с надпис
„GM-H8013- КЗ“, ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt
dent оптика“, 2 бр. запалки, 1 бр. химикал бяло-зелен
на цвят с надпис „Reparil“, 1 бр. химикал, червен на
цвят с надпис „CORFU“, 2 бр. бонбони, увити в червена целофанена опаковка с
размери 2,5см. на 1,5 см., 1 бр. флакон с помпичка,
съдържащ синя течност с надпис на флакона „opt dent оптика“, 1 бр. книжка „100 национални туристически
обекта“, 1 бр. визитник, черен на цвят с надпис
„лични документи“, 1 бр. задграничен паспорт, издаден на името на В.М.С., 1 бр.
разпореждане за отпускане на пенсия, издадено на името на В.М.С., 1 бр.
здравно-осигурителна книжка, издадена на името на В.М.С., 1 бр. лична карта,
издадена на името на В.М.С., 1 бр. свидетелство за управление на МПС, издадено
на името на В.М.С., 1 бр. контролен талон за МПС, издаден на името на В.М.С., 1
бр. карта за магазин „Метро“, издадена на името на В.М.С., 1 бр. СИМ-карта, 1
бр. дебитна карта на ДСК, издадена на името на В.М.С., 8 бр. бели кръгли
капачки с надпис „Кока-Кола“, изхвърлил под терасата на първия етаж на жилищен
блок на ул. „****, намираща се на южната страна на двете детски градини. След
това подсъдимият тръгнал към ул. „“, като пътят му минавал през зеленчуковия
пазар, намиращ се на ул. „З****“.
Междувременно
св. П. също стигнал до зеленчуковия пазар, където започнал да се оглежда и да
разпитва хората дали са видели съмнително лице, за което казал, че е извършил
грабеж на една жена, но никой от присъстващите там по това време не реагирал. В
момента, в който св. П. отново се обадил на тел.112, за да обясни, че е
изпуснал лицето, което гонел, подс. М. излезнал от тъмната част на намиращите се в близост блокове
и пресякъл пазара напречно. В този момент св. П. бил на разстояние от около 1-2
м. от подсъдимия, когото видял отстрани, като чантата вече не била в него. Св.
П. извикал на подсъдимия да спре, но последният побягнал отново - в посока ул.
„****“ и след като го изгубил от погледа си, св. П. преустановил преследването
му, тъй като кварталът бил опасен.
Сигналът,
подаден от св. П. на тел.112 бил препратен по етапния ред на дежурен при Шесто
РУ на ОДМВР – Пловдив, като на мястото на произшествието бил изпратен
полицейски патрул в състав полицаите М. И. и С.А., както и екип на бърза помощ.
Дежурният лекар предложил на св. С., предвид състоянието в което се намирала,
да бъде хоспитализирана, но тя отказала. Била откарана в Шесто РУ на ОДМВР –
Пловдив, за да бъде разпитана като свидетел, след което за нея се погрижил
синът й – св. Д.А., който я откарал в УМБАЛ „Свети Г.“***, където на следващия
ден й била направена операция за смяна на тазобедрената става, което наложило
пострадалата да остане в болничното заведение за около един месец.
На
следващия ден при оглед на местопроизшествие под терасата на първия етаж от
южната страна на жилищен блок на ул. „**** била намерена дамската чанта на св.
С. и до нея посочените по-горе вещи, които били изхвърлени от подс. М.. За извършеното процесуално-следствено действие
били съставени Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.01.2019г., с който
намерените вещи били приобщени като веществени доказателства по делото, както и
албум за посетено местопроизшествие от 19.01.2019г. Впоследствие бил извършен и
оглед на вещите с Протокол за оглед на веществени доказателства от
23.01.2019г., за което бил съставен и албум за посетено местопроизшествие от
25.01.2019г. Вещите били разпознати от св. С..
Междувременно
на 06.01.2019г. към 11.35ч. в Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив бил получен сигнал за
извършен опит за кражба в магазин, находящ се на бул.
„****, от лицето М.С.Т.. Бил извършен оглед на местопроизшествие и започнало
досъдебно производство № 9/2019г. по описа на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК. Били иззети бяла раирана блуза с
качулка, сив суитшърт с качулка, червено шушлеково елече с качулка и тъмносин шушлеков
елек. След преглеждане на записите от камерите в магазина полицейските
служители преценили, че става въпрос за Б.М., който бил криминално проявен. Още
същия ден последният бил доведен в сградата на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив и
задържан по реда на ЗМВР. По описанието, дадено от св. П. за извършения грабеж
от предходната вечер, полицаите преценили, че евентуален извършител и на това
деяние е М.. В тази връзка още същата вечер св. П. извършил разпознаване на
лице, при което разпознал М. като лицето, извършило грабежа, което преследвал
предната вечер по уличите на кв. „Изгрев“. Извършеното процесуално-следствено
действие било обективирано в Протокол за разпознаване
на лица и предмети от 06.01.2019г. На св. П. били показани и иззетите по
досъдебно производство № 9/2019г. по описа на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив като
веществени доказателства дрехи, сред които той разпознал червеното шушлеково елече. От същото била иззета следа от мирис с
Протокол № 0070604/25.01.2019г. в 12:10ч. в лаборатория на БНТЛ – Пловдив.
Впоследствие на св. П. бил предявен и Протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.02.2019г., съставен по досъдебно производство № 9/2019г. по
описа на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив, на който той разпознал лицето, което
отнело чантата на жената и което гонел.
На подс. М. било извършено освидетелстване, за което били
съставени Протокол от 07.01.2019г. и албум за посетено местопроизшествие от
16.01.2019г. С Протокол за вземане на образци за сравнително изследване №
0018694/07.01.2019г. в 16:10ч. бил иззет сравнителен материал от мирис на подс. М..
Междувременно
подс. М. продал откраднатия от св. С. мобилен телефон
„Сони Експерия“ на
неустановено по делото лице. Впоследствие телефонът бил продаден на А.Г.Н.,
който заложил телефона в заложна къща „****“ ЕООД, намираща се на ул. „****в
гр. Пловдив, за което бил издаден заложен билет № ****, първи номер ****. Тъй
като лицето било непълнолетно, заложният билет бил издаден на името на св.
Г.Й.. Няколко дни по-късно А.Н. откупил телефона, но на 23.02.2019г. отново го
заложил в същата заложна къща, за което бил издаден заложен билет № 4***, първи
номер 4***. Заложният билет този път бил издаден на името на св. Ю.И. – *** на таксиметров автомобил, който откарал Н. до заложната къща. И този път
телефонът бил откупен, но на 26.02.2019г. Н. го заложил за пореден път с
намерение повече да не го ползва. И този заложен билет № 4***, първи номер 4***6, бил издаден на името
на св. И.. На 09.03.2019г. телефонът бил закупен от св. Л.П., който веднага го
активирал със СИМ-карта № *******, собственост на майка му – св. П.П.. Същият бил предаден от св. П. на органите на МВР с
Протокол за доброволно предаване от 25.03.2019г. На телефона бил извършен
оглед, за което бил съставен Протокол за оглед на веществени доказателства от
11.07.2019г. Същият бил разпознат от св. С.. В периода от 15.01.2019г. до
12.03.2019г. телефонът бил регистриран с номера +*******на А.А.И., +***** на П. Л. П., +3******* на Г.Ф.Н. и +3********
на М.К.М..
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза /л.64-72 от т.2 на ДП/ на В.М.С. е било
причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост и малка контузия на
мозъка в лявата челна област и контузия на главата. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да са получени при въпросния инцидент, станал на
05.01.2019г. с бутане и падане на земята на пострадалата, с контактуване на
десния крак и главата на пострадалата със земята. Счупването на шийката на
дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник за повече от месец по смисъла на чл.129 от НК. Травмата на
главата, представена от малка контузия на мозъка и контузия на главата, която е
протекла без развитието на реална животозастрашаваща
симптоматика, която да е проявена с кома или сърдечносъдова и дихателна недостатъчност,
е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Възстановителният период е в рамките на поне 2-3 месеца предвид наличието на
счупване на шийка на бедрена кост.
Назначената съдебно-оценъчна
експертиза /л.53 от т.1 на ДП/ дава заключение относно стойността на отнетите
от А.Б.Б. вещи -
портмоне
на стойност 13,00 лв., налична сума от 190,00 лв., дебитна карта на „Инвестбанк“, на името на А.Б., без стойност, дебитна карта
на „Инвестбанк“, на името на Е.Б., без стойност, лична
карта, на името на Е.Б., без стойност, мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд Дуо 80“ на стойност 100,00 лв., или вещи на обща стойност
303,00 лв., както и на тези, отнети от В.С.А. - налична сума от 90 лв.
Назначената
съдебно-оценъчна експертиза /л.87 от т.2 на ДП/ дава заключение относно
стойността на отнетите от В.М.С. вещи - мобилен телефон „Сони
Експерия“ /неустановен модел/ на стойност 60,00 лв.,
пари в размер на 70,00 лв. /български лева – 50 лв. и български монети – 20
лв./, дамско портмоне тип „плик“, естествена кожа на стойност 5,00 лв., черна
кожена дамска чанта с размери 30 см. на 40 см., изкуствена кожа на стойност
10,00 лв., чадър с размер 25 см. сгънат и прибран в светлосин калъф на стойност
3,00 лв., гребен за коса, жълт на цвят с размери 4 см. на 18 см. на стойност
0,50 лв., лента за коса, тъмносиня на цвят, плетена с размери 7 см. на 45 см.
на стойност 1,00 лв., черно-бяла найлонова торбичка с дръжки с размери 38 см.
на 50 см. с надпис на латиница от двете страни „аdidas
PERFORMANCE“ на стойност 0,20 лв., прозрачна найлонова торбичка с размери 18
см. на 40 см. на стойност 0,10 лв., тъмносин платнен несесер с две дръжки и цип
с надпис „VICHY Laboratories“ на стойност 1,00 лв., 2
бр. червило „Golden Rose“ /черен и сива опаковка/ на
стойност 2,00 лв. /при цена от 1,00 лев за 1 бр./, 2 бр. използвани моливи за
очи /единият черен на цвят, а другият сив на цвят/ на стойност 2,00 лв.,
метална пила за нокти с дължина 14,5 см. на стойност 0,50 лв., 3 бр. пинсети на
стойност 1,50 лв. /при цена от 0,50 лв. за 1 бр./, острилка с две гнезда,
червена на цвят на стойност 0,50 лв., кръгло малко огледало без капак на
стойност 0,50 лв., малък черен гребен с размери 2,5 см. на 12,5 см. на стойност
0,20 лв., метален инструмент за нокти с дължина 7,5 см. на стойност 1,00 лв.,
метална пластмасова кутийка с размери 13 см. на 3 см. на 2 см. на стойност 0,50
лв., 13 бр. таблетки „Ел Тироксин 75“ в кръгла форма
с жълт надпис на стойност 0,86 лв. /при цена от 0,066 лв. за 1 бр./, 25 бр.
таблетки „Ел Тироксин 50“ в кръгла форма с лилав
надпис на стойност 1,25 лв. /при цена от 0,05 лв. за 1 бр./, черен калъф за очила с размери 5,5 см. на 15 см., ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt dent оптика“ на стойност 5,00
лв., черен калъф за очила с размери 4,5 см. на 15,5 см. с надпис „GM-H8013-
КЗ“, ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt dent оптика“ на стойност 5,00 лв., 2 бр. запалки /едната в
син, другата в зелен цвят, еднакви по размер 8 см. на 2 см./ на стойност 1,00
лв. /при цена от 0,50 лв. за 1 бр./, химикал бяло-зелен на цвят с надпис „Reparil“ на стойност 0,20 лв., химикал, червен на цвят с
надпис „CORFU“ на стойност 0,20 лв., 2 бр. бонбони, увити в червена целофанена
опаковка с размери 2,5см. на 1,5 см. на стойност 0,20 лв. /при цена от 0,10 лв.
за 1 бр./, флакон с помпичка, съдържащ синя течност с
надпис на флакона „opt dent
оптика“ на стойност 2,00 лв., книжка „100 национални туристически обекта“ на
стойност 5,00 лв., визитник, черен на цвят с надпис
„лични документи“ на стойност 1,00 лв., очила за далечно гледане на стойност
130,00 лв., задграничен паспорт без стойност, разпореждане за отпускане на
пенсия, издадено от НОИ – Пловдив на 10.03.2016г., на името на В.М.С. без
стойност, здравно-осигурителна книжка № 03077023 на името на В.М.С. без стойност,
лична карта № *********, издадена на 21.02.201г., валидна до 21.02.2021г., на
В.М.С. без стойност, свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
21.07.2011г., валидно до 21.07.2021г., на В.М.С. без стойност, контролен талон
№ 4398196 на името на В.М.С. без стойност, карта за магазин „Метро“ на името на
В.М.С. без стойност, СИМ-карта без стойност, дебитна карта „ДСК Банка“ без
стойност, 8 бр. бели кръгли пластмасови капачки с надпис на всяка „Коледна
промоция 2018, 1 точка, правила на coca-cola.bg“ без стойност, пилешки бутчета на стойност 7,00 лв., мандарини на стойност 1,00
лв., 3 бр. вафли „Чудо“ на стойност 2,10 лв. /при цена 0,70 лв. за 1 бр./,
цигари марка „ЛМ“ на стойност 5,00 лв., препарат за канали марка „Тубофло“ на стойност 1,00 лв., или вещи на обща стойност
327,31 лв.
Съгласно
заключението на одорологическата експертиза /л.81-82
от т.2 на ДП/ при извършеното сравнително одорологическо
изследване не се е установило сходство между предоставените за изследване следи
от мирис, иззети от ВД 1 бр. шушляков елек с качулка
с Протокол № 0070604/25.01.2019г. в лаборатория на „БНТЛ – Пловдив“ в 12:10ч. с
предоставения като сравнителен материал от мирис на лицето Б.В.М. с Протокол за
вземане на образци за сравнително изследване № 0018694/07.01.2019г. в 16:10
ч.
Съгласно
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза представеният за изследване компактдиск съдържа два видеофайла,
които са цифрови презаписи от оригинални файлове на
записан върху твърдия диск на видеоохранителната
система видеозапис. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса
при записаната информация. Видеозаписите са заснети през тъмната част от
денонощието, без звук, записани са във файлов формат „аvi“, с резолюция 928х576 пиксела. От техническа гледна точка понятието
„изчистване на образа“ е неприложимо. Видеозаписите и извлечените от тях
снимкови кадри притежават информационна стойност, върху която не може да се
въздейства с цел подобряване на качеството. При увеличаване на част от
изображението /човешката фигура/ допълнително се влошава качеството на
фрагмента. Качеството и съдържанието на видеозаписите и снимковите кадри е
незадоволително и същите са негодни за целите на лицевата идентификация. Не е
възможно да се определи идентичност или сходство на някое от заснетите на
видеозаписите лица с подс. М. и св. С.. Изготвени са
и снимкови кадри от видеозаписите, като същите са записани и на оптичен носител
– компактдиск, приложен към протокола.
Описаната фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на подс. М.,
както и от показанията на свидетелите – Г.Ф.Н. /на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха приобщени показанията му, дадени пред орган на
досъдебното производство/, В.М.С. /на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени част от
показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство/, М.Г.П. /на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК, бяха приобщени част от показанията му, дадени пред орган на досъдебното
производство/, Ю.И.И. /на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, А.Б.Б. /на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ.
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени показанията му, дадени
пред оран на досъдебното производство/, В.С.А. /основание чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Е.Й.Б. /на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК, бяха приобщени показанията й, дадени пред орган на досъдебното
производство/, А.А.И. /на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.2 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени
част от показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство/, и изцяло
от показанията на свидетелите – М.К.М. /на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК бяха приобщени показанията му, дадени пред орган на досъдебното
производство/, Л.С.П. /на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр2. от НПК бяха
приобщени показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, П.
Л.П., Д. Б. А., Е. И. Д., Щ.С. Т., Н.Ж.Ж.. По това в
кои части съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите и поради какви причини, съдът ще изложи съображения по-долу.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: от досъдебно
производство № 588/2018г. по описа на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив: т.I – Заповед за задържане на лице рег. №
299/01.11.2018г. /л.18/, Протокол за разпознаване на лице и предмети от 02.11.2018г.
/л.32/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 01.02.2019г. /л.37/,
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 01.02.2019г. /л.39/, Протокол за
оглед на веществени доказателства от 04.02.2019г. /л.44-50/, Протокол за оглед
на веществени доказателства /л.51/, писмо изх. № 12840/10.05.2019г. на „Теленор България“ ЕАД /л.60/, писмо изх. №
9758/10.05.2019г. на „А1 България“ ЕАД /л.62/, писмо рег. №
10585р-781/08.04.2019г. на Началник РЦ 112 - Кърджали /л.64/, писмо рег. №
1525/15.05.2019г. на Началник на Затвора – Пловдив /л.84/; т.II – Протокол за разпознаване на лица и предмети от
06.01.2019г. /л.26/, Протокол за доброволно предаване от 25.03.2019г. /л.39/,
заложен билет № ****, първи номер 4***** /л.40/, заложен билет № 4*****, първи
номер **** /л.41/, заложен билет № 4****, първи номер 4**** /л.42/, Протокол за
доброволно предаване от 03.04.2019г. /л.43/, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.01.2019г. /л.44/, албум за посетено местопроизшествие
от 19.01.2019г. /л.47-50/, Протокол за освидетелстване от 07.01.2019г. /л.51/,
Протокол за изземване на следи от миризми № 0018694/07.02.2019г. /л.52/, албум
за посетено местопроизшествие от 16.01.2019г. /л.5557/, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 23.01.2019г. /л.38/, албум за посетено
местопроизшествие от 25.01.2019г. /л.59-62/, Протокол за изземване на
веществени доказателства и одорологически следи от
25.01.2019г. /л.85/, Протокол за оглед на веществени доказателства от
05.03.2019г. /л.91-92/, снимки на електронни картони /л.93, л.94/, писмо рег. №
10585р-371/20.02.2019г. на Началник РЦ 112 – Кърджали /л.95/, експертна справка
№ 1/07.01.2019г. /л.100/, Протокол за доброволно предаване от 06.01.2019г.
/л.105/, справка за съдимост /л.111-116/; т.III – Разпореждане № 431/2019г. по ЧНД № 471/2019г. по
описа на ПОС /л.2/, писмо изх. № 6825/12.03.2019г. на „Теленор
България“ ЕАД с разпечатка към него /л.5-11/, Разпореждане № 428/2019г. по ЧНД
№ 469/2019г. по описа на ПОС /л.13/, писмо рег. № С 5651/12.03.2019г. на „БТК“
ЕАД /л.15/, Разпореждане № 430/2019г. по ЧНД № 470/2019г. по описа на ПОС
/л.17/, писмо изх. № 5345/11.03.2019г. на „А1 България“ ЕАД /л.19/,
Разпореждане № 193/2019г. по ЧНД № 227/2019г. по описа на ПОС /л.21-22/, писмо
изх. № 2717806.02.2019г. на „А1 България“ ЕАД /л.24/, Разпореждане № 192/2019г.
по ЧНД № 226/2019г. по описа на ПОС /л.26-27/, писмо рег. № С 2602805.02.2019г.
на „БТК“ ЕАД /л.29/, Разпореждане № 191/2019г. по ЧНД № 225/2019г. по описа на
ПОС /л.31-32/, писмо изх. № 3129/2019г. на „Теленор
България“ ЕАД /л.34/, писмо изх. № 4503/18.02.2019г. на „Теленор
България“ ЕАД /л.39/, Разпореждане № 313/2019г. по ЧНД № 350/2019г. по описа на
ПОС /л.42/, писмо рег. № 4179/21.02.2019г. на „БТК“ ЕАД /л.44/, Разпореждане №
312/2019г. по ЧНД № 349/2019г. по описа на ПОС /л.46/, писмо изх. № 3990/2019г.
на „А1 България“ ЕАД /л.48/, Разпореждане № 311/2019г. по ЧНД № 348/2019г. по
описа на ПОС /л.50/, писмо изх. № 4844/21.02.2019г. на „Теленор
България“ ЕАД /л.52/, медицински документи, изпратени с писмо изх. № 204/18.01.2019г.
на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД /л.55-120/, разписка от 12.07.2019г. /л.125/,
характеристична справка /л.127/, справка за съдимост /л.133-138/; от НОХД №
35/2020г. по описа на ПОС: т.I – справка за
съдимост /л.21-23/, заложен билет № 43406, първи номер 43406 /л.259/, заложен
билет № 43503, първи номер 43406 /л.260/, заложен билет № 42993, първи номер
42993 /л.261/, писмо изх. № 1100-461/16.10.2020г. на Кмета на Район „Източен“,
Община Пловдив /л.319/, справка за съдимост /л.387-394/, фактура № 1400023115806.01.2019г.
с фискален бон към нея /л.483, л.484/.
В подкрепа на фактическата
обстановка са и приобщените към делото веществени доказателства, а именно
приложените компактдискове.
Фактическата обстановка се
подкрепя и от заключенията на съдебномедицинската, съдебно-оценъчните, одорологическата и съдебно-техническата експертизи, които съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
Относно деянието с пострадали
свидетелите А.Б. и В.А.:
Фактическата обстановка на
първо място се установява от показанията на свидетелите Б. и А.. Действително и
двамата са пострадали от деянието, поради което се явяват заинтересовани от
изхода на делото лица, но при обсъждане на техните показания поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, се установяват именно приетите
от съда факти и обстоятелства. Така в показанията си, дадени в разпита му в
съдебно заседание, св. Б. заявява, че след като двамата със св. А. се съгласили
подс. М. да прерови джобовете им, като се установява,
че това те направили, тъй като не искали да имат проблеми, последният взел
намиращите се в джоба на св. Б. вещи, а именно – портмоне, в което имало сума в
размер на 190 лв., а така също 2 бр. лични карти и 2 бр. дебитни карти на „Инвестбанк“, издадени на негово име и на името на съпругата
му – св. Б., както и единият от двата мобилни телефона, които свидетелят носел
в себе си - „Самсунг Галакси
Гранд Дуо“. Поради наличие на съществени противоречия
между показанията на св. Б., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
дадени пред орган на досъдебното производство, относно това от кого подсъдимият
е взел вещите му, респ. дали ги е взел или са му били дадени, беше приложена
процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. Съгласно показанията на св. Б.,
дадени в разпита му от 01.11.2018г., посочените по-горе вещи същият дал на св.
А., за да може последният да избяга с тях, което св. Б. не можел да направи,
тъй като имал проблеми с крака и ръката си. По-нататък в показанията си св. Б.
твърди, че св. А. дал на подсъдимия портфейла и телефона му, тъй като
последният му казал да направи това, след като пребъркал джобовете му. Това за
разлика от дадените от св. Б. в разпита му от 02.11.2018г. показания, съгласно
които подсъдимият дръпнал портфейла му от ръката на св. А. и след като взел
сумата от 190 лв., го върнал на последния, а той от своя страна го дал на св.
Б.. Впоследствие от джоба на св. Б. подсъдимият взел както портфейла с
останалите вещи в него, така и мобилния му телефон „Самсунг
Галакси Гранд Дуо“. В
разпита му от 29.01.2019г. св. Б. посочва, че вещите си е дал на св. А., от
ръцете на когото подсъдимият ги взел и си ги прибрал в джобовете. Съдът
кредитира показанията на св. Б. относно това, че вещите му са били в св. А.,
откъдето подс. М. ги е взел. След прочитане на
показанията и относно тези, дадени в разпита му от 29.01.2019г., св. Б.
заявява, че подс. М. е взел нещата от св. А., след
което, че тъй като в първите показания бил казал, че св. А. е дал вещите на
подсъдимия, значи било така, без обаче да посочва защо относно това са верни
първите му показания, а другите не поддържа. Действително казва, че е минало
време, поради което не си спомня кога какви показания е давал, но не и че
поради това поддържа първоначално дадените. Единствено в тези св. Б. твърди, че
св. А. е дал на подс. М. портфейла и телефона му за
разлика от показанията във всички останали разпити, включително и тези, дадени
в хода на съдебното следствие, от които се установява, че вещите му са били
взети от подсъдимия. Що се отнася до това от кого подс.
М. е взел вещите на св. Б., следва да се посочи, че във всички, дадени в
досъдебното производство показания, последният твърди, че от св. А. подсъдимият
е взел сумата от 190 лв. Същото св. Б. твърди и относно останалите отнети му
вещи в показанията си от 01.11.2018г. и в тези от 29.01.2019г. Единствено в
разпита му от 02.11.2018г. посочва, че с изключение на сумата от 190 лв.
останалите вещи подс. М. взел от джоба му.
Относно твърдението на св. Б.,
че по време на разпитите е потвърждавал това, което му е било казвано от дознателката, като за нещата, за които не се сещал, бил
подсещан, следва да се посочи не само, че тези негови твърдения не са
подкрепени от каквито и да било доказателства, но и това, че самият свидетел
заявява, че е чел протоколите и едва след това ги е подписал.
Съдът дава вяра на показанията
на св. Б. в посочената им част и защото те кореспондират с кредитираните от
съда показания на св. А. и тези на св. Б.. Що се отнася до св. А. в показанията
му, дадени в хода на съдебното следствие относно горепосочените обстоятелства
същият заявява, че подсъдимият е взел вещите на св. Б., а именно портмонето, в
което имало сума в размер на 250 лв., 2 бр. лични карти и 2 бр. банкоматни карти и телефона, след като пребъркал джобовете
на последния. Поради наличие на съществени противоречия между така дадените от
св. А. показания и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. В показанията, дадени
в разпита му от 01.11.2018г. св. А. твърди, че портфейлът с намиращите се в
него вещи, както и мобилният телефон „Самсунг Галакси Гранд Дуо“ на св. Б. са
били в него и той ги е дал на подсъдимия. В разпита му от 31.01.2019г. св. А.
отново заявява, че вещите на братовчед му са били в него и че ги е дал на
подсъдимия след като св. Б. му казал да направи това.
Св. Б. в разпита й в съдебно
заседание заявява, че портмонето на св. Б., в което имало сума в размер на 250
лв., 2 бр. лични карти и 2 бр. карти за банкомат, подсъдимият е взел от ръката
на съпруга й, а относно мобилния телефон „Самсунг“,
който последният носел в джоба си, същата не знае какво е станало с него.
Поради наличие на съществени противоречия между така дадените от св. Б.
показания и тези, които е дала пред орган на досъдебното производство,
последните бяха приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. В същите
св. Б. твърди, че съпругът й е дал портмонето и телефона си на св. А., за да
може последният да избяга с вещите, което съпругът й не можел да направи, тъй
като бил болен и не можел да тича, като именно от св. А. подсъдимият ги
издърпал.
Съдът кредитира дадените от
свидетелите А. и Б. в досъдебното производство показания относно това, че
вещите на св. Б. са се намирали в първия от тях, въпреки че след прочитането им
св. Б. заяви, че от съпруга й подс. М. е взел
портмонето и телефона му. Именно обаче дадените от св. Б. в досъдебното
производство показания кореспондират с тези на св. А., а така също и с
кредитираните от съда показания на св. Б.. Съдът не кредитира показанията на
св. А. относно това, че е дал на подсъдимия вещите на св. Б., доколкото същите
се опровергават от тези на св. Б. и от кореспондиращите им показания на св. Б.
в онази им част, която съдът кредитира. В тази връзка следва да се отбележи и
това, което всъщност важи и относно вещите на св. А., анализът на
доказателствата относно отнемането на които ще бъде направен по-долу, че от
показанията на свидетелите се установява, че подс. М.
е преровил джобовете на св. А., както и тези на св. Б.. Логично е при това
положение той да вземе вещите, а не да ги иска, съответно св. А. да му ги дава,
защото ако това беше така нямаше да има нужда да пребърква джобовете на
свидетелите.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите А. и Б., дадени в хода на съдебното следствие относно това, че в
портмонето си св. Б. е имал сума в размер на 250 лв., доколкото същите
противоречат на показанията на св. Б., който твърди, че е имал 190 лв. Освен
това и показанията й в досъдебното производство св. Б. твърди, че именно такава
е била отнета от съпруга й сума, макар същата след прочитането им да заяви, че
такова нещо не е казвала. Именно св. Б. най-добре би могъл да знае каква сума
пари е носел в себе си.
От показанията и на тримата
свидетели се установява, че в отнетото му портмоне си св. Б. е носел и своите
лична и дебитна карти, освен тези на съпругата си, каквото обаче обвинение не е
повдигнато.
Св. А. в показанията, дадени в
хода на съдебното следствие посочва, че подсъдимият му е отнел сумата от 150
лв. Освен това св. А. заявява, че е носел в себе си мобилен телефон „Нокия“ и ключове, които подс. М.
също взел, но свидетелят успял да си ги върне обратно. Съдът не кредитира
показанията на св. А. относно размера на отнетата му сума, тъй като същите
противоречат на заявеното от него в показанията му в досъдебното производство,
които бяха прочетени и съгласно тези, дадени в разпита му от 31.01.2019г. е
имал 90 лв., които подсъдимият взел и не му върнал, въпреки че свидетелят заяви,
че не ги поддържа. В тази връзка съдът не приема изтъкнатото от св. А. като
причина, поради която първоначално е посочил друга сума, а именно, че бил
притеснен и ядосан, тъй като първият разпит продължил до 06:00ч. сутринта.
Следва обаче да се има предвид, че разпитът, в който свидетелят посочва размера
на отнетата му сума не е първият, а този от 31.01.2019г. Що се отнася до
разпита от 01.11.2018г., дадените в който показания също бяха приобщени към
доказателствата по делото, в него св. А. твърди, че това, което му е било
отнето от подсъдимия са портфейлът и личната му карта, в какъвто смисъл е и
заявеното от св. Б. в досъдебното производство, а така също и в съдебно
заседание. Доколкото обаче в показанията си от 31.01.2019г. свидетелят посочва,
че в себе си е носел пари, мобилен телефон и ключове, в какъвто смисъл е и
заявеното от него в съдебно заседание, следва именно те да бъдат кредитирани.
Освен това макар и св. А. да твърди, че св. Б. е знаел за мобилния телефон и
ключовете, не е знаел за парите, които само са предмет на обвинението, и дори
след това св. А. не му е казал, че подсъдимият му ги е взел.
Относно това как сумата от 90
лв. е била отнета от св. А. в показанията си в хода на съдебното следствие
свидетелят посочва, че същата подсъдимият взел след като преровил джобовете му,
в какъвто смисъл са и показанията в разпита му от 31.01.2019г. Ето защо и съдът
приема за установено, че именно по този начин подс.
М. е отнел парите на св. А., въпреки че след прочитане на показанията му,
дадени в досъдебното производство, същият заяви, че е вярно, че е дал парите си
на подсъдимия. Това обаче свидетелят твърди единствено в показанията си от
01.11.2019г., в които обаче както се посочи говори само за отнети портфейл и
лична карта. И тук важи изложеното по-горе относно това, че е логично след като
подсъдимият е преровил джобовете на свидетеля да вземе намиращите се в тях
вещи, а не да ги иска.
В показанията си в съдебно
заседание св. А. твърди, че подс. М. е пребъркал
джобовете му, въпреки че той не е бил съгласен, за разлика от заявеното от него
в показанията от досъдебното производство, дадени както в разпита му от
01.11.2018г., така и в този от 31.01.2019г., в които твърди, че е позволил на
подсъдимия да прерови джобовете му, тъй като се притеснил да не му се случи
нещо лошо. В този смисъл са и показанията, дадени от св. Б..
Установява се от
доказателствата по делото, че между св. А. и подс. М.
е имало физическо съприкосновение, като относно начина, по който това се е
случило съдът кредитира показанията на св. Б., дадени в съдебно заседание,
съгласно които след като станало ясно, че подсъдимият няма да им върне вещите,
св. А. го дръпнал за ръката, двамата се сборичкали, в резултат на което паднали
на земята и продължили да се боричкат. Показанията на св. А., дадени в съдебно
заседание, че е отвърнал на нанесения му от подс. М.
удар, респ. тези в разпита му от 31.01.2019г., че се е сборичкал с подсъдимия,
тъй като е посегнал на св. Б., съдът не кредитира, защото те се опровергават от
показанията на последния, от които се установява, че именно братовчед му пръв е
посегнал на подсъдимия. Освен това в показанията, дадени в разпита му от
01.11.2018г., св. А. също твърди, че пръв той е посегнал на подсъдимия, което
станало след като разбрал, че последният няма да му върне парите.
Установява се и това, че св. Б.
е бил съборен на земята, като в разпита си в съдебно заседание същият заявява,
че е бил ударен от някого от двамата – подс. М. или
св. А., като обаче не може да си спомни от кого. В показанията в разпита му от
01.11.2018г. св. Б. твърди, че подсъдимият е бил този, който го е дръпнал за
болния крак и така той е паднал на земята. В проведения впоследствие на
02.11.2018г. разпит св. Б. заявява, че поддържа първоначално дадените от него
показания. В подкрепа на това са и показанията на св. А., дадени в разпита му
от 01.11.2018г., които се припокриват с тези на св. Б.. Това се потвърждава и
от показанията на св. А., дадени в съдебно заседание, както от тези в разпита
му от 31.01.2019г., в които макар и да не посочва по какъв точно начин
подсъдимият е посегнал на св. Б., се установява това, че между тях е имало
физическо съприкосновение. Св. Б. от своя страна, макар и в съдебно заседание
да твърди, че никой не се бил с никого, в показанията й, дадени в досъдебното
производство посочва, че доколкото си спомня подсъдимият е бил този, който е
ударил съпруга й, в резултат на което той паднал на земята. По делото обаче не
са налице категорични доказателства, от които да се установява, че подсъдимият
е ритал св. Б. в гърдите, в какъвто смисъл са единствено показанията на
последния в разпита му от 01.11.2018г., както и тези на св. А. от същата дата.
Такова посегателство от страна на подсъдимия по отношение на св. Б. не се
установява и от показанията на св. Б..
Това, че подс.
М. е отнел вещите на свидетелите Б. и А. се установява и от извършеното от св. Б. разпознаване, при което
процесуално-следствено действие, обективирано в
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 02.11.2018г. свидетелят
разпознал подс. М. като лицето, което го е ограбило.
Подсъдимият бил разпознат като лицето, което взело нещата от съпруга й и от св.
Б., което се установява от съставения за това Протокол за разпознаване на лица
и предмети от 01.02.2019г. Действително св. А. при извършеното разпознаване в
съставения за това протокол е посочил, че не разпознава никое от лицата, както
и че едно от тези лица, а именно подс. М. има
татуировка на врата си, каквато имало и лицето, което му взело парите. В същото
време обаче в съдебно заседание след предявяване на Протокол за разпознаване на
лица и предмети от 01.02.2018г., в който е обективирано
извършеното такова с участието на св. А., същият заявява, че не е разпознал
подсъдимия, тъй като познава роднините му и знаел какво може да му се случи и
го посочва като лицето, отнело неговите и на св. Б. вещи.
Действително не са изготвени
фотоалбуми във връзка с извършените разпознавания, като това важи и относно
извършеното такова от св. П. на подс. М..
Разпознаването на лица и предмети освен, че представлява способ за проверка
на гласни доказателства е и същевременно способ за събиране
на нови доказателства, като разпознаването на извършителя на конкретно престъпление
от свидетел-очевидец винаги е пряко обвинително доказателство, което да се постави
в основата на постановен осъдителен съдебен акт. Във връзка с
възражението на адв. Б., че от страна на разследващия орган не са били
изпълнени указанията на наблюдаващия прокурор за изготвяне и приобщаване на
фотоалбум по извършените разпознавания, следва да се отбележи, че ВКС нееднократно е посочвал, че съставянето на фотоалбум на самото разпознаване
не е законоустановено изискване, поради което отсъствието
му не води
до опорочаване на разпознаването /Р 396/2012г.
по н.д.
1318/2012г. ІІІ н.о. ВКС/. Предвид горното и доколкото при извършените
разпознавания са спазени разпоредбите на чл.171 и 171 от НПК, следва да се
приеме, че същите са преки доказателства за виновността на подс.
М..
В подкрепа на горното е и
изпратеният с писмо рег. № 10585р-781/08.02.2019г. на Началник РЦ 112 –
Кърджали компактдиск, съдържащ три броя записи и два броя снимки на електронни
картони на приетите повиквания от телефонен номер ****, от който св. А. се е
обадил, за да сигнализира за инцидента.
Относно деянието с пострадала
св. В.С.:
В подкрепа на приетата от съда
фактическа обстановка на първо място са показанията на пострадалата.
Действително същата е заинтересовано от изхода на делото лице, която освен това
е конституирана като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител.
Доколкото обаче нейните показания не са изолирани, а се подкрепят от останалите
доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани. Именно от показанията на
св. С., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство в
разпита й от 20.01.2019г. и от 07.03.2019г., приобщени на основание чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви
и кореспондиращи с останалите доказателства, а и доколкото прочетените
показания свидетелят заяви, че поддържа, като липсата на спомени обясни с
изминалия период от време, се установяват вещите, които са й били отнети.
Относно това от каква кожа е била дамската чанта на св. С., съдът кредитира
показанията й, дадени в досъдебното производство, съгласно които същата е била
от изкуствена кожа, за разлика от заявеното в разпита й в съдебно заседание,
въпреки че след прочитането им заяви, че мисли, че чантата й е била от
естествена кожа. Доколкото обаче същата не беше сигурна в това, а и заяви, че
потвърждава показанията, дадени в досъдебното производство, следва именно те да
бъдат приети за достоверни. С оглед наличието на съществено противоречие между
показанията на св. С. относно това каква марка е бил отнетият й телефон, бяха
прочетени, на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, тези, дадени в
досъдебното производство в разпита от 05.01.2019г., съгласно които мобилният й
телефон е бил „Панасоник“. Съдът кредитира заявеното
от св. С. в съдебно заседание, че телефонът й е бил „Сони
Експерия“, защото именно тези показания се подкрепят
от доказателствата по делото и те се поддържат от пострадалата. Установява се и
това, че от магазин „Триумф“ св. С. закупила наред с останалите неща и 3 бр.
вафли „Чудо“. Предвид заявеното от същата в разпита й в съдебно заседание, че
вървейки е яла една от вафлите, за разлика от заявеното в разпита й в
досъдебното производство от 20.01.2019г., че вафлите, както и останалите,
закупени от магазина неща, са били в дамската й чанта, когато тя й е била
отнета, последните бяха прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК.
Именно тях съдът кредитира, макар и св. С. след прочитането им да заяви, че
докато е вървяла към работното си място е яла вафла, но в същото време посочва,
че след случилото не си спомня какво точно е имало в чантата й, поради което и
съдът кредитира първоначално дадените от нея показания. Това какви вещи са били
отнети от св. С. се установява и от писмените доказателства по делото –
протокол за оглед на местопроизшествие от 06.01.2019г., с който като веществени
доказателства по делото са приобщени намерените под терасата на първия етаж от
южната страна на жилищен блок на ул. „**** дамска чанта и други, изхвърлени
вещи, както и албум за посетено местопроизшествие от 19.01.2019г.; протокол за
оглед на веществени доказателства от 23.01.2019г. и албум за посетено
местопроизшествие от 25.01.2019г.; разписка от 12.07.2019г. и приемо-предавателен протокол от 24.01.2019г.
На основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, бяха приобщени и
дадените от св. С. в досъдебното производство показания относно часа, в който е
станал инцидентът и името на училището, покрай оградата на което е минавала,
когато вещите й са били отнети поради наличие на съществени противоречия,
съответно неспомняне. Предвид заявеното от пострадалата, след прочитане на
показанията, че не си спомня тези обстоятелства, следва да се кредитират
първоначално дадените от нея в досъдебното производство.
Действително пострадалата не е
видяла лицето на мъжа, който я нападнал и отнел вещите й. От показанията на
същата обаче се установява, че е бил мъж, когото тя видяла пред себе си, след
като дръпнал чантата й и преди той да избяга. От показанията на св. П. се
установява, че се е движил пред пострадалата, която изпреварил, в посока изток.
След като чул вика й, той се обърнал, като по този начин сменил посоката си на
движение и тръгнал да бяга в посока запад, т.е. обратна на първоначалната
посока, в която са се движили както той, така и пострадалата. При това
положение следва да се приеме, че св. С. след дърпането на чантата й се е
обърнала, доколкото подсъдимият е избягал в посока, обратна на тази, в която
първоначално се е движела.
Това, че именно подс. М. е отнел чантата на пострадалата се установява от
показанията на св. П., дадени в хода на съдебното следствие, а относно
обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК, респ. тази на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр2. от НПК – съответно от
показанията му от досъдебното производство, които освен, че се подкрепят от
останалите доказателства, свидетелят заяви, че поддържа, като обясни
несъответствието и липсата на спомени с изминалия период от време. Относно това
дали св. П. е видял нападателя на св. С. в лице, същият обясни, че казвайки
това е имал предвид страничната част на лицето, а не очи в очи. Съдът кредитира
показанията на св. П. като обективни, логични, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и дадени от лице, незаинтересовано по какъвто и да било
начин от изход на делото. Св. П. е изпълнил гражданския си дълг, като е положил
усилия да върне отнетата от подсъдимия чанта на пострадалата. Той не познава подс. М. и няма мотив да го „уличи“, представяйки версия на
събитията, различна от действителната, което го очертава като добросъвестен и
надежден свидетел.
От показанията на св. П. се
установява, че след като се обърнал, която негова реакция била провокирана от
вика на пострадалата, видял до нея мъж, който държал под ръка чантата й. Св.
П. не успял да види лицето на мъжа, но
видял, че същият е облечен с червен елек без ръкави, с качулка. Под елечето
имало черни ръкави. Впоследствие св. П. видял същото лице и на зеленчуковия
пазар, където имал по-близък визуален контакт с него, тъй като двамата се
намирали странично един спрямо друг на разстояние от около 1-2 м. Свидетелят
разпознал, че това е човекът, който издърпал чантата на пострадалата, тъй като
бил облечен по абсолютно същия начин, а освен това и по телосложението. Тогава
свидетелят видял, че мъжът е с лека брада, рядка, „козя“ брадичка, в смисъл на
няколко дни. Впоследствие св. П. разпознал именно подс.
М. като човекът, когото гонел - по ръста, косата, височината и телосложението
му, а освен това и брадата, която видял при визуалния му контакт с лицето на
пазара, което се установява и от изготвения за извършеното
процесуално-следствено действие протокол за разпознаване на лица и предмети от
06.01.2019г. От показанията на св. П. се установява и това, че му е бил
предявен протокол за оглед на веществени доказателства от 04.02.2019г.,
съставен по досъдебно производство № 9/2019г. по описа на Шесто РУ на ОДМВР –
Пловдив, предявен на свидетеля и в
съдебно заседание, на който по дрехите разпознал лицето, което отнело чантата
на жената и което гонел. Същият, заверен препис от който е приложен към материалите
по делото, е бил съставен във връзка с опит за кражба в магазин, находящ се на бул. „****, във връзка с което било
образувано досъдебно производство № 9/2019г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
от НК, за което подс. М. бил признат за виновен и осъден.
Протоколът за оглед на веществени доказателства е бил предявен на св. П. след
извършеното от него разпознаване на подс. М. на
06.01.2019г. Това се установява от показанията на свидетеля, но и не би могло
предявяването да е станало преди това, тъй като протоколът за оглед е бил
изготвен на 04.02.2019г. и същият приложено е изпратен по настоящето досъдебно
производство с писмо изх. № 22897/23.08.2019г. Предвид горното и доколкото св.
П. заявява, че преди разпознаването не са му показвани снимки на евентуалния
извършител, като наред с това са спазени разпоредбите на чл.169-171 от НПК и
поради изложените по-горе съображнеия, следва
изготвеният в тази връзка протокол да бъде ценен като писмено доказателство по
делото.
От показанията на св. П. се
установява и това, че са му били показани и иззетите по досъдебно производство
като веществени доказателства дрехи, сред които той разпознал червеното шушляково елече. От същото била иззета следа от мирис с
протокол № 0070604/25.01.2019г. Сравнителен материал от мирис бил иззет и от подс. М. с протокол № 0018694/07.01.2019г. Действително
съгласно заключението на одорологическата експертиза при извършеното
сравнително одорологическо изследване не се е
установило сходство между предоставените за изследване следи от мирис, иззети
от шушляков елек с качулка със сравнителния материал
от мирис на подс. М., което обаче по никакъв начин не
разколебава изводите на съда относно виновността на подсъдимия, направен въз
основа на доказателствата по делото. Още повече, че самият подсъдим в
обясненията си в хода на съдебното следствие заявява, че когато са го задържали
за опита за кражба, именно във връзка с което деяние е било образувано
досъдебно производство № 9/2019г., е бил облечен с червен елек, от който е и
иззетата следа от мирис.
В хода на
съдебното следствие беше назначена съдебно-техническа експертиза на приобщения
като веществено доказателство по делото с протокол за доброволно предаване от
06.01.2019г. компактдиск, съдържащ видеозаписи от охранителните камери,
монтирани на магазин „Триумф“, в района на който е бил извършен грабежът от св.
С.. Съгласно заключението на експертизата, макар и върху съдържащите се в него
два видеофайла да не са установени следи от манипулация/намеса при записаната
информация, не е възможно да се определи идентичност или сходство на някое от
заснетите на видеозаписите лица с подс. М. и св. С..
Това макар и да не е в подкрепа на фактическата обстановка, не опровергава
същата, още повече, че в разпита й в съдебно заседание вещото лице Ж.Г. уточни,
че от приложените снимкови кадри е видно, че едната от двете камери заснема в
цветове, като от тях се установява, че връхната дреха на едното от лицата е в
червената гама.
Действително
не се установява А.Н., заложил телефона на св. С. в заложна къща „****“ ЕООД,
откъдето бил закупен от св. П., а след това предаден на органите на МВР, да е
придобил същия от подс. М., но доколкото от
доказателствата по делото се установява, че именно последният го е отнел,
означава, че телефонът междувременно е бил придобит от друго или от други лица.
Във връзка
с горното следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на М.М. /дадени в съдебно заседание и в досъдебното
производство, по отношение на които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4
вр.1 т.2 пр.2 от НПК/, Л.П. /дадени в съдебно заседание и в досъдебното
производство, по отношение на които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, П.Л.П., Ю.И.И. /дадени в
съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата
на чл.ц281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК
– от тези, дадени в досъдебното производство/, А.И. /дадени в съдебно
заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, респ. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК –
съответно от тези, дадени в досъдебното производство/, доколкото същите са
дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица и кореспондират с
останалите доказателства по делото, а и след прочитането им бяха потвърдени от
свидетелите, които обясниха несъответствието и липсата на спомени с изминалия
период от време.
Показанията
на св. Г.Ф., дадени в съдебно заседание, съдът не кредитира в частта им, в
която твърди, че синът му не е ползвал мобилен телефон „Сони“.
В тази връзка първо в показанията си свидетелят заявява, че не си спомня дали
синът му е имал телефон марка „Сони“ и след прочитане
на дадените от него показания в досъдебното производство изведнъж категорично
заявява, че това, което е казал тогава, не го поддържа, тъй като не е вярно,
включително и това, че синът му е имал такъв телефон. Макар и тези показания на
св. Ф. да бяха приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, съдът
не ги ползва, доколкото свидетелят заяви, че подписите в протокола за разпит не
са положени от него. Показанията обаче на св. Ф., че синът му не е имал такъв
телефон категорично се опровергават от писмо изх. № 6825/12.03.2019г. на „Теленор България“ ЕАД с приложена към него разпечатка, от
които се установява, че в периода от 15.01.2019г. до 12.03.2019г. телефонът на
св. С. е бил регистриран, включително и със СИМ-карти с номерата на А.А.И. и Г.Ф.Н..
В подкрепа
на фактическата обстановка е и изпратеният с писмо рег. №
10585р-371/20.02.2019г. на Началник РЦ 112 – Кърджали компактдиск, съдържащ два
броя записи и два броя снимки на електронни картони на приетите повиквания от
телефонен номер ****, от който св. П. се е обадил, за да сигнализира за
инцидента.
Не следва
да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, в която той отрича
съпричастност към извършените грабежи, доколкото те не само, че не се
подкрепят, но и се опровергават от доказателствата по делото, поради което и се
приемат за израз на правото му на защита. Съгласно НПК право на подсъдимия е да
даде обяснения, каквито намери за добре, но правомощия на съда е да ги оцени в
контекста на другите доказателствени средства, като ги кредитира или отхвърли.
Относно грабежа от св. С., подсъдимият твърди, че по това време се е намирал на
друго място, вършейки друго престъпление, а именно от магазин за едни лев,
намиращ се до **** в кв. „С.“. От там откраднал две мушами, които впоследствие
продал за 40 лв. на лице с прякор „****“, който имал магазин в кв. „Изгрев“.
Твърди, че е обвинен в извършването на грабежите, тъй като полицейският
служител Д**** му „обещал“ да му „почернее“ животът, защото не бил казал къде
се намира ключът от автомобил, изчезнал при извършена от него кражба. На първо
място тези обяснения са лишени от каквато и да било логика, доколкото се
опровергават от доказателства по делото, като и не става ясно как полицейските
служители са направили така, че да „уличат“ подсъдимия в извършване на
престъплението. Единствено св. Ф. при прочитане на показанията му от
досъдебното производство заявява, че същите били написани от служители на Шесто
РУ, които правили така, когато искали да „курдисат“ някой, в случая подс. М.. Както беше посочено по-горе дадените от този
свидетел в съдебно заседание показания категорично се опровергават от доказателствата
по делото, поради което и твърденията му, че полицейските служители са искали
да „курдисат“ подсъдимия са меко казано неправдоподобни. Обясненията на подс. М. се опровергават и от показанията на св. Е. Д****,
който макар и да заявява, че са му известни извършени на територията на Шесто
РУ при ОДМВР – Пловдив грабежи на ул. „****“ и в близост до магазин „Триумф“ в
кв. „Изгрев“, не е извършвал каквито и да било процесуално-следствени действия
във връзка с тях. Твърди, че с подс. М. е провеждал
беседа след задържането му при опит за кражба в магазин, при която не е оказвал
какъвто и да било натиск върху него, нито му е отправял закани, че ще му
почерни живота, осигурявайки му дълъг престой в затвора. Тези показания св.
Д**** потвърждава и в проведената между него и подс.
М. очна ставка. Опровергават се и обясненията на подсъдимия относно това, че по
време на грабежа, при който е пострадала св. С., е вършил друго престъпление. В
тази връзка по делото като свидетел беше разпитан Щ.Т., известен с прякор „****“,
именно на когото подсъдимият твърди, че е продал откраднатите от магазина в кв.
„С.“ мушами. Действително св. Т. потвърждава, че притежава магазин в кв. „Столипиново“, но не познава подсъдимия и за първи път го
вижда в съдебната зала. Твърди, че не помни същият да е посещавал магазина като
клиент, нито пък свидетелят да е купувал стока от него. Нещо повече, св. Т.
заявява, че в стопанисвания от него магазин не помни да е продавал мушами. Тези
показания св. Т. потвърждава и в проведената между него и подс.
М. очна ставка. В показанията си св. Н.Ж. – управител на магазин за промишлени
стоки на ул. „*****в кв. С., от който подсъдимият твърди, че е откраднал
мушамата, действително заявява, че в същия се предлагат включително и ролки
мушама, както и че се е случвало да се установяват липси на такива. Св. Ж.
посочва, че когато се установи липса на стока, се подава жалба в полицията, но
не може да каже дали във всички случаи, когато е липсвала мушама, макар и това
да не остава незабелязано, е подавала такава. По делото е представено и писмо
рег. № 435000-1642/28.11.2020г. на Началника на Второ РУ – Пловдив, от което се
установява, че няма заведено досъдебно производство или заявителски
материал за извършена кражба на 05.01.2019г. от магазин за 1 лев. /„****“/, находящ се на кръстовището на ул. „****“ и ул. „*****“.
Относно
твърдението на подсъдимия, че във връзка с извършения грабеж от свидетелите А.
и Б. му е повдигнато обвинение едва след като е бил задържан за извършен опит
за кражба в магазин, следва да се отбележи, че досъдебно производство №
588/2018г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив е било образувано на
01.11.2018г., водено срещу неизвестен извършител, в хода на което са били
събрани доказателства за това, че престъплението е извършено от подс. М., поради което и впоследствие след обединяване с
досъдебно производство №7/2019г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, М. е
привлечен в качеството на обвиняем. В хода на досъдебно производство №
588/2018г. подсъдимият е бил и задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа във
връзка с получените данни за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК и още
тогава същият е бил посочен от пострадалите за извършител на престъплението,
т.е. много преди с него да е провеждана беседа във връзка с опита за кражба.
Ето защо не следва да бъдат кредитирани обясненията му, че няма нищо общо с
извършения грабеж, доколкото те се опровергават от доказателствата по делото.
Предвид
всичко изложено твърденията на подсъдимия, че полицаите, и по-конкретно св.
Д****, са искали да го „курдисат“ и да го вкарат в затвора, не само че не се
подкрепят, а тъкмо обратното опровергават се от доказателствата по делото.
Неоснователно
е възражението на адв. Б., че нямало логика, ако подс.
М. на 05.01.2019г. е извършил грабеж на св. С. и е отнел не малка сума пари,
както и мобилен телефон, който е продал, няколко часа по-късно, на следващия
ден – 06.01.2019г. отново да върши престъпление, за да си набави средства за
закупуване на наркотици. При това положение не би следвало да се кредитират и
обясненията на подсъдимия относно извършена от него кражба от магазина в кв.
„С.“. Наред с горното следва да се отбележи, че от справката за съдимост се
установява, че по НОХД № 737/2020г. по описа на VII н.с. подс.
М. е признат за виновен освен за извършения та 06.01.2019г. опит за кражба,
така също и за извършена такава на 28.12.2018г., при която е отнел вещи на обща
стойност 2 304 лв. Ако се следва горната логика подсъдимият не би следвало
да прави опит да извърши кражба няколко дни след като вече е извършил такава на
не малка стойност, но и двете деяния са безспорно установени и същият е осъден
за тях с влязла в сила присъда. Ето защо търсенето на логика и то такава в
поведението на подс. М. е безпредметно, още повече,
че самият той заявява, че преди да бъде задържан е употребявал наркотици –
хероин, който е вземал колкото пъти на ден е можел да си позволи, като за да си
го осигури е крадял всичко, което му падне. Освен това и отново както твърди в
обясненията си, кражбите си е извършвал вечер в махалата. А относно това, че
винаги е извършвал само кражби, но не и грабежи, следва да се посочи, че това
не е така, доколкото от справката му за съдимост се установява, че е осъждан
включително и за престъпление по чл.198 ал.3 от НК, а освен това в случаи на криза
при липса на наркотици, в каквато самият той твърди, че изпада, едва ли би се
възпрял от това да отнеме чужди вещи, пък било то и извършеното да представлява
грабеж.
В подкрепа
на горното е и изпратеният с писмо рег. № 10585р-371/20.02.2019г. на Началник
РЦ 112 – Кърджали компактдиск, съдържащ два броя записи и два броя снимки на
електронни картони на приетите повиквания от телефонен номер ****, от който св.
П. се е обадил, за да сигнализира за инцидента.
При така
описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.198 ал.1 и ал.3 вр.
чл.29 ал.1 б.А вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 31.10.2018г. до
05.01.2019г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти, при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - Присъда №
83/05.03.2014г. по НОХД № 505/2014г. на PC - Пловдив, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 720,31 лв. от владението на А.Б.Б.,
В.С.А. и В.М.С., като е употребил за това сила, за да запази владението върху
открадната вещ за деянията, извършени на 31.10.2018г., и като грабежът е
придружен със средна телесна повреда по отношение на В.М.С., както следва:
На
31.10.2018г. около 23:50ч. в гр. Пловдив, на ул. „****“, в близост до северната
страна на жилищен блок с адрес ул. „****, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. портмоне на стойност 13,00 лв., пари в размер на 190,00 лв., 1
бр. дебитна карта на „Инвестбанк“, издадена на името
на Е.Й.Б., без стойност, 1 бр. лична карта, издадена на името на Е.Й.Б., без
стойност, и 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд Дуо 80“ на стойност
100,00 лв., или вещи на обща стойност 303,00 лв. от владението на А.Б.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, за да запази владението върху
открадната вещ;
На
31.10.2018г. около 23:50ч. в гр. Пловдив на ул. „****“, в близост до северната
страна на жилищен блок с адрес ул. „****, е отнел чужди движими вещи - пари в
размер на 90,00 лв. от владението на В.С.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, за да запази
владението върху открадната вещ;
На
05.01.2019г. около 19:30ч. в гр. Пловдив на ул. „****“, пред № 22 е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон „Сони
Експерия“ на стойност 60,00 лв., пари в размер на
70,00 лв., 1 бр. дамско портмоне тип „плик“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. черна
кожена дамска чанта на стойност 10,00 лв., 1 бр. чадър с размер 25 см. сгънат,
с калъф на стойност 3,00 лв., 1 бр. гребен за коса, жълт на цвят с размери 4
см. на 18 см. на стойност 0,50 лв., 1 бр. лента за коса с размер 7 см. на 45
см. на стойност 1,00 лв., 1 бр. черно-бяла найлонова торбичка с размери 38 см.
на 50 см. с надпис от двете страни Adidas PERFORMANCE
на стойност 0,20 лв., 1 бр. прозрачна найлонова торбичка с размери 18 см. на 40
см. на стойност 0,10 лв., 1 бр. тъмносин платнен несесер с две дръжки и цип с
надпис VICHY Laboratories на стойност 1,00 лв., 2 бр.
червило Golden Rose на стойност 2,00 лв. /при цена от
1,00 лев за 1 бр./, 2 бр. използвани моливи за очи на стойност 2,00 лв., 1 бр.
метална пила за нокти с дължина 14,5 см. на стойност 0,50 лв., 3 бр. пинсети на
стойност 1,50 лв. /при цена от 0,50 лв. за 1 бр./, 1 бр. острилка с две гнезда,
червена на цвят на стойност 0,50 лв., 1 бр. кръгло огледало без капак на
стойност 0,50 лв., 1 бр. малък черен гребен с размери 2,5 см. на 12,5 см. на
стойност 0,20 лв., 1 бр. метален инструмент за нокти с дължина 7,5 см. на
стойност 1,00 лв., 1 бр. зелена пластмасова кутийка с размери 13 см. на 3 см.
на 2 см. на стойност 0,50 лв., 13 бр. таблетки „Ел Тироксин
75“ на стойност 0,86 лв. /при цена от 0,066 лв. за 1 бр./, 25 бр. таблетки „Ел Тироксин 50“ на стойност 1,25 лв. /при цена от 0,05 лв. за
1 бр./, 1 бр. черен калъф за очила с размери 5,5 см.
на 15 см., ведно с 1 бр. кърпичка за очила с надпис „opt
dent оптика“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. черен калъф
за очила с размери 4,5 см. на 15,5 см. с надпис „GM-H8013- КЗ“, ведно с 1 бр.
кърпичка за очила с надпис „opt dent
оптика“ на стойност 5,00 лв., 2 бр. запалки на стойност 1,00 лв. /при цена от
0,50 лв. за 1 бр./, 1 бр. химикал бяло-зелен на цвят с надпис „Reparil“ на стойност 0,20 лв., 1 бр. химикал, червен на
цвят с надпис „CORFU“ на стойност 0,20 лв., 2 бр. бонбони, увити в червена
целофанена опаковка с размери 2,5см. на 1,5 см. на стойност 0,20 лв. /при цена
от 0,10 лв. за 1 бр./, 1 бр. флакон с помпичка,
съдържащ синя течност с надпис на флакона „opt dent оптика“ на стойност 2,00 лв., 1 бр. книжка „100
национални туристически обекта“ на стойност 5,00 лв., 1 бр. визитник,
черен на цвят с надпис „лични документи“ на стойност 1,00 лв., 1 бр. очила за
далечно гледане на стойност 130,00 лв., 1 бр. задграничен паспорт, издаден на
името на В.М.С., без стойност, 1 бр. разпореждане за отпускане на пенсия,
издадено на името на В.М.С., без стойност, 1 бр. здравно-осигурителна книжка,
издадена на името на В.М.С., без стойност, 1 бр. лична карта, издадена на името
на В.М.С., без стойност, 1 бр. свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на В.М.С., без стойност, 1 бр. контролен талон за МПС, издаден на името
на В.М.С., без стойност, 1 бр. карта за магазин „Метро“, издадена на името на
В.М.С., без стойност, 1 бр. СИМ-карта без стойност, 1 бр. дебитна карта на ДСК,
издадена на името на В.М.С., без стойност, 8 бр. бели кръгли капачки с надпис
„Кока-Кола“ без стойност, пилешки бутчета на стойност
7,00 лв., 200 грама мандарини на стойност 1,00 лв., 3 бр. вафли „Чудо“ на
стойност 2,10 лв., 1 бр. кутия цигари марка „ЛМ“ на стойност 5,00 лв., 1 бр.
препарат за канали „Тубофло“ на стойност 1,00 лв.,
или вещи на обща стойност 327,31 лв. от владението на В.М.С. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила и като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на
движението на десен долен крайник за повече от един месец.
Във всеки
един от случаите подс. М. е отнел чужди по отношение
на него движими вещи, които към момента на отнемането им са се намирали във
владение на пострадалите, които са упражнявали фактическата власт върху тях.
Вещите, предмет на престъплението, са индивидуализирани и тяхната стойност е
определена от събраните по делото доказателства.
Подс. М. е отнел вещите от
владението на св. С. чрез физическо въздействие, а именно употреба на сила. При грабежа отнемането се предшества или
съпътства от упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство, метод,
начин за отнемане на вещта, като грабеж има не само
когато деецът преодолява действителната съпротива на жертвата,
но и тогава, когато чрез упражненото
насилие изключва въобще възможността за такава съпротива. Употребата на физическа сила
представлява упражняване на физическо въздействие
върху пострадалия, като в съдебната практика се приема,
че при грабеж
насилието може да представлява както физическо въздействие върху владелеца, така и употреба на сила,
насочена към прекъсване фактическото държане на вещта
от нейния владелец. В случая подс. М. едновременно с дърпането на
дръжката на дамската чанта рязко блъснал св. С., в резултат на което дръжката на чантата се отскубнала и останала
в ръката на пострадалата, която паднала на тротоара, при което получила
счупване на шийката на дясната бедрена кост. Физическото насилие се е изразило
в причиняване на средна телесна повреда на пострадалата, а именно трайно затрудняване на движението на десен
долен крайник за повече от един месец. В този случай
принудата е със значително по-голяма интензивност и се е изразила в причиняване на посоченото увреждане.
Вторият
акт от изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, което се
изразява в прекъсване на фактическата власт върху предмета и установяване на
своя такава. След като подсъдимият издърпал чантата на св. С. и по този начин
прекъснал упражняваната от нея фактическа власт, се отдалечил от
местопрестъплението, установявайки своя фактическа власт. Това престъпление е
резултатно и резултатът е промяната във фактическата власт върху предмета на
престъплението. Именно с прекъсването на досегашното владение върху вещта и
установяването на владение върху нея от страна на дееца, грабежът се счита
завършен.
Подс. М. е осъществил и състава
на грабежа по чл.198 ал.3 от НК, който съществено се различава от грабежа по ал.1 и 2 от НК преди всичко
по поредността, в която се извършват
отнемането и принудата. При този състав на
грабежа отново са налице двата
акта, които, взети поотделно, съставляват кражба и принуда, но за
разлика от типичния грабеж по ал.1, те са
в обратна последователност
– принудата не е преди или по
време на кражбата, а е след нея. Принудата в този случай не улеснява отнемането,
а служи, за да бъде запазен
резултатът
от него. От обективна страна, за да е
извършено това престъпление е необходимо деецът вече да е извършил кражба. Това
подсъдимият е извършил, отнемайки вещите на свидетелите Б. и А., като не само е
прекъснал владението им, но и е установил свое владение върху тях. Действително от ръцете на св. А. подсъдимият е
взел портфейла и мобилния телефон на св. Б.. Тъй като св. Б. имал
травматологични проблеми с единия крак и едната си ръка дал тези вещи на св.
А., за да може последният да избяга, което обаче той не разбрал. Предвид това
следва да се приеме, че св. Б. е упражнявал владението върху вещите си в случая
чрез св. А.. Именно св. Б. се опитал да си вземе обратно вещите както, когато
разбрал, че подсъдимият няма намерение да му ги върне, така и когато двамата
със св. А. паднали на земята. Във връзка с горното следва да се отбележи, че под владение се разбира възможност
за фактическо разпореждане с вещите, а с вещите си
се е разпореждал само св. Б., упражнявайки владението върху тях чрез св. А..
Налице е и другият елемент от обективната
страна на престъплението, а именно отсъствие на съгласие от страна на
пострадалите за отнемане на вещите им. Такова съгласие ще липсва винаги, когато
лицето не е направило изрично волеизявление, че е съгласно деецът да установи
свое владение върху вещите. Присъствието на владелеца на вещта не може да се
тълкува като мълчаливо съгласие, ако той не е направил изрично волеизявление и
то затова, че е съгласен деецът да установи владение върху вещите. Когато
деецът установява своя фактическа власт върху чужда вещ, с намерение
противозаконно да я присвои, в присъствието, но без съгласието на лицето, което
я владее, е налице кражба, а не обсебване. Такова волеизявление не е било
направено от нито един от двамата свидетели. Действително те са се съгласили подс. М. да им прерови джобовете. Освен, че направили това,
защото не са искали да имат проблеми, не са давали съгласие подсъдимият да
отнема вещите им. Нещо повече, св. А. е казал на подсъдимия да им върне всички
вещи.
Втората особеност от обективната страна на деянието е деецът да е заварен на
местопрестъплението, макар отнемането вече да е довършено. Чл.198 ал.3 НК предпоставя довършването на кражбата, като
с употребата на силата или заплашването
се цели само
да се запази
владението върху откраднатата вече вещ. Достатъчно е употребата на
силата или заплашването да е станало непосредствено след извършване на кражбата, близо
до мястото на отнемането на
вещта. Тези действия на дееца са съединени
с връзката на фактическото единство, основано на общата
цел. Действително св. А. е хванал за ръкава подсъдимия, в резултат на което
двамата се сборичкали и паднали на земята, където продължили да се боричкат.
Това обаче св. А. направил, тъй като след като казал на подсъдимия да им върне
вещите, той започнал да се оглежда, поради което и св. А. го хванал за ръкава.
Подсъдимият от своя страна, за да запази владението върху откраднатите вещи,
употребил сила спрямо св. А.. Подс. М. употребил сила
и спрямо св. Б., който се опитал да раздели него и св. А., както и да си вземе
вещите, но подсъдимият го дръпнал за крака, в резултат на което свидетелят
паднал на земята.
Деянието подс. М. е извършил при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.А от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл.66 от НК. Както беше посочено по-горе с
Присъда № 83/05.03.2014г. по НОХД № 505/2014г. по описа на ПРС, XIV н.с., влязла в сила на 21.03.2014г., подс. М.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК и осъден на две години лишаване от свобода.
Наказанието е изтърпяно на 23.09.2015г. Деянията, предмет на настоящето дело,
са извършени преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане.
Подс. М. е извършил
престъплението при условията на продължавано такова, тъй като деянията,
осъществяващи поотделно различни състави на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Действително в практиката
на ВС и ВКС са налице различия по отношение на
възможността грабежът да е осъществен при условията на
продължавано престъпление. Настоящият съдебен състав
споделя тезата, че разпоредбата
на чл.26 от НК е приложима и когато пострадали са различни
лица, като логиката е, че се касае за
престъпление против собствеността, а принудата е само начин за
постигане на целта.
От
субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че
упражнява сила по отношение на пострадалата С., която е насочена именно към
преодоляване съпротивата й, че отнема от нейното владение предмета на
престъплението. На следващо място, подсъдимият е съзнавал, че е осъществил
кражба от свидетелите Б. и А., че се намира
на местопрестъплението и че може да бъде прекратена фактическата
власт върху отнетото имущество. В случая е налице и особена цел – да
се запази владението върху вече отнетото имущество.
Освен
прекия умисъл, деецът трябва да действа с намерение за противозаконно
присвояване на вещта, като за съставомерността
на деянието не е нужно то
да е реализирано и деецът да се
е разпоредил с отнетото имущество. Както беше посочено, след като подсъдимият отнел вещите от владението
на пострадалите, се отдалечил от мястото на извършване на престъплението, от
което следва изводът, че той е действал с присвоително
намерение.
С оглед на
посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера
на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по
делото, както смекчаващите – оказаното, макар и частично съдействие за
изясняване на обективната истина по делото, социалното и семейно положение на
подсъдимия, така и отегчаващите такива – предходните осъждания, извън тези,
обуславящи квалификацията на деянието като такова, извършено при условията на
опасен рецидив, наличието на повече от едно квалифициращо престъпната дейност
на подсъдимия обстоятелство, като в тази връзка следва да се посочи, че броят
на квалифициращите признаци на извършеното престъпление сам по себе си не е
елемент от състава на последното и поради това няма пречка да се цени на
плоскостта на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Предвид горното съдът намира, че е налице
уравновесяване на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, поради което и на подс.
М. следва да бъде определено наказание около средния, предвиден в закона
размер, а именно девет години лишаване от свобода, което съответства на
степента на обществената му опасност и на извършеното от него престъпление и
поради това се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и
генералната превенция на наказанието.
На подс. М. не следва да бъда налагано предвиденото за
извършеното от него престъпление наказание конфискация до ½ от
имуществото, доколкото не се установява притежаването на такова.
В
обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция, следва да
се отбележи, че в принципен план наказанието е установена от закона мяра за
държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се
изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние и има за
цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове
на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно.
Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл.36 от НК. Тези цели в настоящия
случай, с оглед личността на подсъдимия и всички други обстоятелства по делото,
според съда биха могли да бъдат постигнати именно с наложеното наказание.
На
основание чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС така наложеното на подс.
М. наказание девет години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. М. наказание девет години лишаване от свобода следва
да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на
01.11.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Както беше
посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство са
приети предявените от св. С. срещу подс. М.
граждански иск в общ размер на 3 747,31 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди от инкриминираното деяние, от които 3 420 лв. –
заплатени за подмяна на тазобедрената става и 327,31 лв. – стойността на
отнетите вещи, както и граждански иск в размер на 20 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното деяние,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумите. Гражданският иск за имуществени вреди се
явява доказан по основание и размер, тъй като именно в следствие на противоправните действия на подс.
М. са причинени такива на св. С.. Относно претендираната
сума за подмяна на тазобедрената става е представена фактура №
**********/06.01.2019г. с фискален бон към нея, от които се установява, че
същата действително е платена. Горната сума следва да се заплати ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.01.2019г. до
окончателното изплащане на същата.
В
следствие на противоправните действия на подс. М. са настъпили увреждания от физическо естество, от
които св. С. е претърпяла болки и страдания. Претърпените вредни последици от
неимуществен характер се установяват както от показанията на пострадалата, така
и от останалите доказателства по делото – показанията на св. Д.А. и
заключението на изготвената по делото съдебномедицинската експертиза, а така
също и от направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание, от които се
установяват уврежданията, които пострадалата е получила, вследствие на
употребената от подсъдимия сила, състоянието, в което се е намирала, наложили
отвеждането и оставането й в болнично заведение, продължилото лечение,
претърпените болки и страдания. Предвид горното съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер
на 6 000 лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира неимуществените
вредни последици за пострадалата. За разликата обаче до пълния предявен размер
от 20 000 лв. гражданският иск следва да се отхвърли като недоказан, тъй като
над 6 000 лв. претенцията се явява прекомерно завишена. Сумата от 6 000 лв.
следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на същата.
Веществените
доказателства по делото – 6 бр. компактдиска, приложени на л.65 от т.1 на ДП,
л.96 и л.106 от т.2 на ДП, л.38, л.40 и л.53 от т.3 на ДП, следва да останат по
делото след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 512,76 лв.,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство и в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив - сумата от 230 лв.,
направени разноски в хода на съдебното производство, и сумата от 390 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъден да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител В.С. сумата от 1 500 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Причини за
извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: