Р Е Ш Е Н И Е № 142
Гр.Сливен, 14.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието
на секретаря Ваня Костова и при участието на прокурора …….., като разгледа
докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска
адм.д. № 51 по описа за 2021 г. на Административен
съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК
Образувано е по жалба на Я.Д.К. против Виза за проектиране от 18.12.2020 г. издадена от Главния архитект на Община Сливен, с която на основание чл. 140, ал.1 и ал.3 вр. чл. 41, ал.2 от ЗУТ, е допуснато разполагане при условията на чл. 42, ал.2 и на чл. 183, ал.4, по реда на чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ, на указаното място на постройка от допълващото застрояване в имота - навес за паркомясто, при спазване на действащите норми и нормативи и предварително съгласуване на скицата по реда на ЗУТ при необходимост. Поради н. с. на ж., в производството по тяхно искане са конституирани като жалбоподатели, неговите наследници Е.Я.К., ЕГН **********, Д.Я.К., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********, удостоверено с представено Удостоверение за наследници изх. № 9400-2056/03.02.2021 г. и пълномощно за процесуалното им представителство по делото от адв. Е.П. ***. В жалбата се твърди, че оспорената виза е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи вещните му права; несъобразяване с чл. 42, ал. 3 от ЗУТ; без да е спазена формата, като се твърди, че издадената виза не отговаря на изискванията но чл. 140 от ЗУТ. Твърди, че като е издал визата за изграждане на парко-място, Гл. архитект е узаконил незаконно изграденото в съсобствения им имот с Н.К. парко-място. В жалбата се сочи още, че жалбоподателя никога не е бил съгласен с построяването на парко-място, тъй като го лишавало от ползването на дворното място, а непосредственото му изграждане под прозореца определено му пречело. Затова не бил давал писмена декларация – съгласие за построяването му. Моли атакуваната виза да бъде отменена като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. Е.П., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Сливен, оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира се, че оспорената виза не е издадена по чл. 56 от ЗУТ. Счита жалбата са абсолютно неоснователна, а издадена виза за законосъобразна.
Заинтересованата страна Н.Д.К., п. в хода на производството, поради което са конституирани неговите наследници Р.Н.В., ЕГН ********** и Д.Н.К., ЕГН **********.
Заинтересованата Р.Н.В., редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д.Н.К. се представлява от адв. М.П. ***, който оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен, като взе предвид становищата на страните по делото и приобщените доказателства, включително тези в административната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Виза за проектиране от 18.12.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен, с която на основание чл. 140, ал.1 и ал.3 вр. чл. 41, ал.2 от ЗУТ е допуснато разполагане при условията на чл. 42, ал.2 и на чл. 183, ал.4, по реда на чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ, на указаното място на постройка от допълващото застрояване в имота - навес за паркомясто, при спазване на действащите норми и нормативи и предварително съгласуване на скицата по реда на ЗУТ при необходимост.
От представените и приобщени по делото доказателства безспорно се установява,че производството по издаване на обжалваната виза е започнало въз основа на молба от Н.Д.К. до Гл. архитект на Община Сливен вх. № 9400-21703/17.12.2020 г. (лист № 17 от делото) с искане на разрешение да построи покрито паркомясто в собственото си дворно място образуващо парцел VI-65, кв. 2 кв. „Р." гр. Сливен ул. „О." № …. Към така подадената молба е приложил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, т.II, дело № 990/1980 г. и Декларация нотариално заверена на 17.12.2020 г. (лист № 18 от делото) от М. Й. В. като съсобственик на дворно място образуващо парцел VII-64, кв. 2 кв. „Р." гр. Сливен ул. „О." № .., която дава съгласието си на Н.Д.К. като собственик на дворно място образуващо парцел VI-65 кв. 2 кв. „Р." гр. Сливен ул. „О." № …, да построи на общата им граница покрито паркомясто, съобразно одобрен архитектурен проект и строителни книжа и документи.
Визата е издадена от Главния архитект на Община - Сливен на 18.12.2020 г. и видно от Обявление № ОРД 03-890/18.12.2020 г. и приложените три известия за доставяне /л. 25 от делото/ е съобщена на заинтересованите собственици по чл. 131, ал.1 и ал.3 от ЗУТ – на жалбоподателя, на поискалия издаването й и на М. Й. В..
В законоустановения 14-дневен срок от обявеното съобщение № ОРД 03-890/18.12.2020 г. за издадена Виза от Гл. архитект на Община Сливен е постъпила 1 бр. жалба - оформена като възражение с вх. № 9400- 646/12.01.2021 г. от Я.Д.К., обективирано в Констативен протокол от 21.01.2021 г. (лист № 27 от делото) от служители от Дирекция „УТ" при Община Сливен. Жалбата е изпратена до съда, въз основа на която е образувано настоящето дело.
Жалбоподателят Я.Д.К. се легитимира като съсобственик на 1/2 идеална част от дворно място образуващо парцел VI-65, кв. 2 кв. „Р." гр. Сливен, съгласно Нотариален акт № 92, том ХII, дело 5645/1975 г. / лист 10 от делото/.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И.Х., от заключението на което се установява, че процесния обект навес е изграден в ПИ с идентификатор 67338.702.281 по КККР на гр. Сливен с адрес кв. „Р." гр. Сливен; ситуиран е в северозападния ъгъл, на улично регулационната линия, на северната имотна граница на ПИ с идентификатор 67338.702.281 по КККР на гр. Сливен и покриващ част от западната фасада на триетажната жилищна сграда с идентификатор 67338.702.281.1, достигащ на юг да масивен разделителен ограден зид /между улично регулационната линия и жилищната сграда/ определящ установения режим на ползване на дворното място; завършен е и се използва по предназначение; обектът, с оглед на действителния начин на изграждане и състояние и невъзможността за отделянето му от терена и преместването му на друго място, без да се наруши целостта му, т.е. без неговото разваляне и разделянето му на отделни елементи, представлява „Строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Вещото лице посочва, че УПИ XI-281, кв. 42 по действащия ПУП на кв. „Р." гр. Сливен одобрен със Заповед № РД-15-162 и 163/20.03.2000 г., образуващ ПИ с идентификатор 67338.702.281 по КККР на гр. Сливен е отреден за нискоетажно жилищно застрояване, което е реализирано.Съгласно наличните данни за УПИ XI-281, кв. 42 са постигнати следните устройствени показатели: Площ на имота - 612 м2; Застроена площ - 210 м2; Разгъната застроена площ - 332 м2. Посочва, че определените в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, нормативи за застрояване и постигнатите устройствени показатели към настоящия момент в УПИ XI-281, кв. 42 са следните : Плътност на застрояване 34%, при норма 20 - 60% ; Кинт - 0.54 при норма 0.5 - 1.2 и Озеленяване 66%, при норма 40 - 60%. Въз основа на горните констатации, вещото лице заключава, че устройствените показатели на УПИ XI-281, кв. 42 по действащия ПУП на кв. „Р." гр. Сливен са в нормите по Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не са нарушени изискванията и не съществува никаква пречка да бъде реализирано допълнително застрояване в него.
От разпита на свидетеля Я.Д.К. се установява, че сградата е изградена без тяхно съгласие, покрива й е на едно ниво с прозореца им и заема половината стена. Сочи, че никой не се е допитал, дали може да се ползва стената на баща му. Заявява, че са подавали жалба в общината против строежа.
При така прието за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт. Процесната виза за проектиране, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ, доколкото определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот - чл. 140, ал. 2 и 3 ЗУТ, вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Жалбоподателя е съсобственик в недвижимия имот, предмет на издадената виза, поради което се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ да обжалва визата за проектиране. Предвид което, жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 140, ал. 7, изр. първо от ЗУТ, е предвидено, че визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Името и длъжността на издателя на оспореният в настоящото производство акт са удостоверени в същия. Видно от същата, лицето подписало визата за проектиране е арх. Л. Й., която е Главен архитект на Община Сливен. Ето защо съдът приема, че оспореният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Визата е издадена в писмена форма, подписана от издателя си и е обективирана комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Предвид характера на акта, отразеното в него и документите съдържащи се в административната преписка, както и с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допускащо възможност мотивите за издаването на административния акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед неговото постановяване, съдът намира, че оспорената в настоящото производство виза за проектиране е издадена при спазване на законоустановената форма, ето защо и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. "Възложител" по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ е лицето попадащо в хипотезите на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно: Собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Молбата за издаване на виза за проектиране е подадена от легитимирано лице - Н.Д.К., собственик на дворно място образуващо парцел VI-65, кв. 2 кв. „Р." гр. Сливен ул. „О." № 6, по действащия ПУП на кв. „Р." гр. Сливен одобрен със Заповед № РД-15-162 и 163/20.03.2000 г. - УПИ XI-281, кв. 42, образуващ ПИ с идентификатор 67338.702.281 по КККР на гр. Сливен е отреден за нискоетажно жилищно застрояване, по отношение на който с оспорената виза се предвижда проектиране на навес за паркомясто. Обжалваният акт с Обявление № ОРД 03-890/18.12.2020 г. е съобщен на заинтересованите собственици по чл. 131, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Следователно не се установява при издаване на визата да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Основният спорен по делото въпрос е съответства ли обжалваният акт на материалният закон.
Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Видно от изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните по делото, предвиденият за проектиране с визата навес за паркомясто, представлява допълващо застрояване и е съвместим с основното предназначение на имота – за нискоетажно жилищно строителство. Установява се, че допълващото застрояване - навес за паркомясто не е предвидено с действащият ПУП на УПИ XI-281, кв. 42, образуващ ПИ с идентификатор 67338.702.281 по КККР на гр. Сливен. В този случай и съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУТ същото следва да бъде допуснато с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗУТ, което в случая е сторено от административният орган, поради което не е налице нарушение на тази норма. От заключението, а и от показанията на свидетеля Я.К. се установява, че процесния навес е завършен и се използва по предназначение. Това обстоятелство не води до незаконосъобразност на визата, като се има предвид, че факта дали тази сграда е била законно построена или не, е неотносим към издаване на визата и нейната законосъобразност. Това е така, тъй като чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ не поставя такова изискване за издаване на визата, както и това не е предмет на визата. Това обстоятелство е относимо към друг етап от разрешаване на строителството, а именно – издаването на разрешението за строеж, тъй като липсата на незаконно строителство в имота е условие за издаване на разрешение за строеж, но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. С нея се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на проекти и издаване на акт, разрешаващ строителството, при издаването на който акт вече следва да бъдат спазени изискванията па чл. 148, ал. 7 от ЗУТ.
Видно от изготвената по делото експертиза, с оглед площа на процесния имот, с разрешеното за проектиране строителство на навес за паркомясто не се нарушават нормативно установените показатели за допълващо застрояване. От същото заключение, което съответства на приложимата нормативна уредба и останалия събран по делото доказателствен материал съдът кредитира изцяло се установява, че към момента устройствените показатели на УПИ XI-281, кв. 42 по действащия ПУП на кв. „Р." гр. Сливен са в нормите по Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не са нарушени изискванията и не съществува никаква пречка да бъде реализирано допълнително застрояване, т. е. на изрично изброените изисквания посочени в чл. 140, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ. В чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони изрично е посочено, че урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със стойностите посочени в същата разпоредба.
Наведените от жалбоподателя доводи, че атакуваната виза за проектиране е незаконосъобразна, тъй като не било искано тяхното съгласие като съсобственици на имота е неотносимо. Всички тези доводи за необходимостта от съгласието на съсобствениците на строеж, за отстоянията на бъдещия строеж спрямо сградата на жалбоподателя, за сериозното негативно отражение върху сградата, собственост на жалбоподателя, следва, и могат да бъдат направени в едно друго производство по оспорване законосъобразността на издадено разрешение за строеж. Доколкото по силата на закона всеки собственик на имот може да поиска да му бъде издадена виза за проектиране, като за издаването й законът не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на останалите съсобственици, то издавайки оспорвания акт Гл. архитект изцяло е изпълнил вменените му от закона задължения. Несъгласието им с изграждането на проектираното подлежат на защита в друго съдебно производство, по друг ред. В производството по издаване на виза за проектиране обаче, такова съгласие не се изисква. Ето защо липсата на съгласие на жалбоподателя в производството по издаване на виза за проектиране не е порок при издаването на същата и не е основание същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Оспорваната виза за проектиране е издадена в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
По изложените съображения жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор е неоснователно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски.
Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.77 и чл. 76 от ГПК жалбоподателите и заинтересованата страна следва да възстановят разноските направени от бюджетните средства на съда за явяването на вещото лице в размер на 20 лв.
Предвид изхода на делото, заинтересованата страна също има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и на основание чл. 143, ал.3 от АПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Я.К., ЕГН **********,
Д.Я.К., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********, против
Виза за проектиране
от 18.12.2020 г., издадена от Главния
архитект на Община – Сливен.
ОСЪЖДА Е.Я.К., ЕГН **********, Д.Я.К., ЕГН **********
и Р.Я.Я., ЕГН ********** да заплатят на Д.Н.К., ЕГН ********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Я.К., ЕГН **********, Д.Я.К., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Административен съд Сливен направени разноски в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Административен съд Сливен направени разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :