РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214157 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. К., чрез адв. М. срещу Електронен Фиш, серия К №
5134643 от 2021г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство/система „ATCC ARH TFR1-М 619 ”, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез пржоцесуалният си представител сочи, че обжалва
електронния фиш, като същият е незаконосъобразен. Излагат се доводи за лпса на посочване
на нмястото на нарушението, неяснота по отношение на правната квалификация на същото,
претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Не се явява и
адв. М., като от последния са постъпили писмени бележки, в които поддържа жалбата и
излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ и се пертендират
разноски на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, прави се и възражение за прекомерност ако е
претендирано юрисконсултско възнаграждение от наказващия орган.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки от юрк. П., в които оспорва депозираната жалба.
Поддържа, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения.
1
Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Счита, че извършеното
деяние не представлява маловажен случай. Моли за потвърждаване на обжалвания акт,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила
по следния начин:
На 13.07.2021г., около 18:05 часа на Автомагистрала Тракия до бензиностанция
Петрол / 1-ви км/, с посока на движение от с. Равно поле към гр. София жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. №********. Водачът се движел
със скорост от 134 км/ч. при разрешена такава от 80 км/ч. за извън населено място, въведено
ограничение с ПЗ В 26. Превишаването на разрешената скорост било установено с „ATCC
ARH TFR1-М 619 ”. По отношение на техническото средство не били установени механични
дефекти, които биха могли да попречат на функционалната му годност.
Бил издаден електронен фиш серия К № 5134643 на СДВР, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.09.2021г.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков материал от
техническото средство, снимка на техническо средство, снимка на поставения пътен знак,
оптичен носител съ заснето нарушение, справка за собственост на МПС, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. с приложение към т. 1, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа и
уреда за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като
същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на
обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на
нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената
скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола
за използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано
на датата и мястото на нарушението съобразно изискванията. От протокола от проверка
става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението отговаря на всички
изисквания и е в изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно
от прегледа на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за
измерване, използваното устройство е валидно. От справка за собственост на МПС е видно,
че жалбоподателят е получил СРМПС. От справка картон на водача се установяват
извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН с оглед на което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
2
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните
работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от
съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и
това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата
и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
3
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от АТСС, представляваща одобрен тип средство
за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство отговаря на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото
е преминало първоначална проверка, както и последваща такава от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. За изполване на средството е попълнен протокол,
съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена снимка, потвърждаваща
разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава 90 км/ч. извън
населените места, а когато скоростта, която не следва да се превишава е различна от
посочената, то това се означава с пътен знак – ал.2 .
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч. -
с глоба 600,00 лева.
От обективна страна безспорно се установи, че на 13.07.2021г., около 18:05 часа на
Автомагистрала Тракия до бензиностанция Петрол / 1-ви км/, с посока на движение от с.
Равно поле към гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел
„308“, с рег. № ******. Водачът се движел със скорост от 134 км/ч. при разрешена такава от
80 км/ч. за извън населено място, въведено ограничение с ПЗ В 26. От приобщените
доказателства се установява безспорно, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДВП, като не е изпълнено задължението на водача
при избиране на скоростта на движение да не превишава скоростта от 80 км/ч., въведена с
пътен знак Следва да се отбележи, че е отчетен допустимият толеранс от +/- 4 км/ч., тъй като
от снимковия материал се вижда, че е измерена скорост 138 км/ч., докато в електронния
фиш е посочена скорост 134 км/ч. В случая жалбоподателят е управлявал лекия автомобил
при скорост от 134 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 4 км/ч.), превишавайки с 54 км/ч.
при ограничение от 80 км/ч.. Размерът на наложеното административно наказание е
фиксиран за всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не следва да
обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач е съзнавал каква е разрешената скорост на
движение, но въпреки това е пренебрегнал установената от законодателя забрана за нейното
превишаване.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
4
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи безопасността на пътя,
както и обстоятелството, че жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост с
54 км/ч. От справката картон на водача се установява, че жалбоподателят е извършвал
подобни нарушения на ЗДвП за период от една година. Липсата на инцидентност в
склонността на жалбоподателя да допуска административни нарушения от такъв характер
категорично не обуслава по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други от същия вид, а точно обратното – говори за трайно незачитане на регламентираните
правила за движение по пътищата. От друга страна с оглед настъпилите законодателни
промени в ЗДВП, разпоредбата на чл. 189з от ЗДВП изключва приложението на чл. 28 от
ЗАНН за нарушения по този закон.
Направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за
множество допуснати процесуални нарушения Съдът счита за неоснователни и произволни.
Мястото на нарушението е посочено по достатъчно ясен начин, изрично е указано
въведеното ограничение на скоростта с пътен знак и обстоятелството, че се касае за извън
населено място на което съответства и приложената санкционна разпоредба, като не намира,
да е налице неяснота или противоречие в приложената правна квалификация на
нарушението. Правилно с оглед допълнително поставения пътен знак за ограничение
различно от посоченото в чл. 21 ал.1 от ЗДВП е направена препратка и нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 21 ал.2 вр ал.1 от ЗДВП. Реквизитите на ЕФ са
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и в случая всички те са налице
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80,00 лева, а искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение оставено без уважение.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали съществени
нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е безспорно доказано, като
наложеното на жалбоподателя административно наказание е във фиксиран размер, поради
което обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 5134643 издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на М. И. К., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 (шестстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН И
ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА М. И. К., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
5
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията в НПК, по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6