О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
Пловдив
28.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на
двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Васил
Гатов вчнд №530/19г. по описа на съда.
Производството е по реда на чл.323, ал.1, т.2, вр. чл.243, ал.8 НПК.
С обжалваното определение състав на
Окръжен съд Стара Загора е
прекратил съдебното производство по чнд № 356/19г. по описа на съда и
върнал жалбата на пострадалата М.М.М. / М./ срещу постановление за прекратяване
на наказателното производство № * г. от 02.08.2019г. на Окръжна прокуратура
Стара Загора като просрочена.
Недоволна останала пострадалата М.М. и с нарочна жалба е обжалвала
определението, като изложила съображения, че жалбата й е подадена в
законоустановения срок и с оглед специфичното развитие на администрирането й не
се явява просрочена. Петитумът е насочен към отмяна на определението и връщане
на делото на първата инстанция за разглеждане на жалбата й срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство по същество.
Пловдивския апелативен съд, като въззивна инстанция провери в рамките на
направените оплаквания и служебно, обжалваното Определение и за да се произнесе
взе предвид следното:
На първо място, правилното решаване на настоящия казус налага проследяване
на хронологията по администриране от първата инстанция на подадената от
пострадалата жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
На 02.08.2019г. с нарочно постановление прокурор от Окръжна прокуратура
Стара Загора на основание чл.243, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратил
наказателното производство № *г. по описа на ОСлО Стара Загора, образувано и
водено за престъпление по чл.123, ал.1 НК, довело до смъртта на П.С.П.,
настъпила на 15.01.2012г.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство било връчено
лично на пострадалата М.М. на
08.08.2019г. в 09.15ч. видно от
приложеното на л.173 от т.8 на ДП известие за доставяне.
На същата дата /08.08.2019г./ в 16.47 часа М. депозирала до Окръжен съд
Стара Загора молба, с която поискала продължаване на срока за обжалване до
28.08.2019г. тъй като повереника й адв. П.Т.бил в отпуск в чужбина и
пострадалата нямало как сама и без неговата правна помощ да подаде жалба.
По необясними причини жалбата на 09.08.2019г. е била изпратена по компетентност
на Окръжна прокуратура Стара Загора, въпреки, че тя е била правилно адресирана
и компетентен да я разгледа е бил Окръжен съд Стара Загора.
На 15.08.2019г. жалбата е била върната от Окръжна прокуратура в Окръжен съд
Стара Загора, тъй като прокурора е счел, че компетентен да се произнесе по
молбата за възстановяването
на срока е съответния съд.
На 16.08.2019г. е било образувано чнд № 318/19г. и същото било разпределено на съдия М.Х.като докладчик.
С разпореждане от 23.08.2019г. съдията – докладчик като съобразил
изложеното в молбата и разпоредбата на чл.186, ал.1 – 6 НПК я оставил без
разглеждане и я върнал на пострадалата М.. В определението изрично било
отбелязано, че същото не подлежи на обжалване и/или протестиране.
На 26.08.2019г. досъдебното производство било върнато в Окръжна прокуратура
Стара Загора.
На 28.08.2019г. пострадалата М. била уведомена за определението с нарочна
разписка / л.7 от чнд № 318/19г./.
На 30.08.2019г. М. депозирала жалба срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство от 02.08.2019г. и на 11.09.2019г. било образувано
чнд №356/19г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С определение № 596/26.09.2019г. производството по делото било прекратено и
жалбата на М.М., подадена срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство №*г. от
02.08.2019г. на Окръжна прокуратура Стара Загора била върната като просрочена.
Няма спор, че производството, началото на което е било поставено с
процесната жалба е по реда на чл. 243, ал.4 и следващите от НПК.
За да постанови обжалваното определение Окръжният съд е приел, че
пострадалата М. е получила препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 08.08.2019г. и на същата дата е подала молба по
чл.186 НПК – „ за удължаване на срока за отговор и обжалване“, която с
разпореждане от 23.08.2019г. по чнд № 318/19г. на Окръжен съд Стара Загора е
била оставена без разглеждане и върната на молителката като процесуално
недопустима.
Наред с това съдът е намерил, че пострадалата е депозирала жалбата срещу
постановлението за прекратяване на 30.08.2019г.
Съобразявайки, че обжалваното постановление е получено от пострадалата М.
на 08.08.2019г., а жалбата против него е била подадена на 30.08.2019г. първата
инстанция е стигнала до извода, че жалбата не е подадена в законоустановения
седемдневен срок за това по чл.243, ал.3 НПК и като просрочена я върнала на
жалбоподателката.
Така сторения от Окръжния съд извод е незаконосъобразен.
Тази незаконосъобразност е била
предпоставена и предопределена от разпореждането от 23.08.2019г.
постановено по чнд № 318/19г. на Старозагорския окръжен съд, с което е следвало
да бъде решен преюдициалния въпрос, свързан с поисканото от жалбоподателката
продължаване на срока за обжалване.
Независимо, че същото не подлежи на обжалване и протест, настоящият състав
намира, че следва да бъде извършена преценка на законосъобразността му,
доколкото същото е послужило като основно съображение при постановяване на
атакувания съдебен акт, предмет на настоящето дело.
Въпросното разпореждане категорично противоречи на закона и е постановено
при очевидни нарушения на процесуалните правила, което не му позволява да
породи целените от закона правни последици.
Разпореждането от 23.08.2019г. по чнд № 318/19г. на Старозагорския окръжен съд е постановено в процедура,
различна от тази, по която е следвало да бъде решен въпроса на молителката. С
молбата си пострадалата М. е поискала да бъде удължен /разбирай „продължен“/
срокът, в който тя да реализира правото си на жалба, като е изложила причина за
това, а именно невъзможността да ползва правна помощ от упълномощения от нея
повереник – адв. Т., поради отсъствието му от страната при ползване на годишния
си отпуск. Този въпрос е следвало да бъде решен съобразно разпоредбата на
чл.185, ал.1 НПК, защото на първо место срокът, чието продължаване е поискано с
молбата очевидно не е бил изтекъл /молбата е подадена в деня, в
който молителката е получила препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство/ и на следващо место е посочена причина, която
съдът е следвало да прецени дали и доколко е уважителна.
Вместо това, първата инстанция погрешно е сложила решаването на молбата на
процесуалната плоскост по чл.186, ал.1 – 6 НПК, касаеща възстановяване на вече
пропуснат срок, хипотеза различна от тази, посочена в молбата на М..
Това от своя страна е довело съда до грешния извод, че молбата е
процесуално недопустима, защото е подадена преди да изтече и дори преди да е
започнал да тече така определения срок и същият няма как да бъде възстановен.
Разглеждането на молбата на пострадалата в процедура, различна от
предвидената в закона и произнасянето на съда по искане, каквото в молбата не
се съдържа, във всички случаи очертава постановеното разпореждане на съдията –
докладчик като незаконосъобразно, налага отмяната му и решаване на въпроса,
поставен от молителката по същество от настоящия състав.
В тази връзка въззивната инстанция намира молбата за продължаване на срока
от пострадалата М. за процесуално допустима и разгледана по същество за основателна.
Това е така, защото същата е подадена преди да е изтекъл срокът, в който
молителката разполага с процесуалната възможност да атакува постановлението за
прекратяване на наказателното производство от прокурора и посочената причина е
уважителна.
Правото на защита на пострадалия, като едно от основните начала в
българския наказателен процес, представлява система от процесуални възможности
и гаранции за тяхното ефективно осъществяване. Възможността да обжалва актовете
на прокурора, които накърняват неговите права и законни интереси и възможността
да бъде представлявано от повереник са два отделни компонента на правото на
защита. С разпореждането на съдията – докладчик е накърнен втория от тях.
В случая адв. Т. е бил надлежно упълномощен от пострадалата М. като
процесуален представител с основна задача да й оказва правна помощ при
осъществяване на правото й на защита. Невъзможността повереника да стори това
по уважителни причини, конкретно да подаде от името на М. жалба срещу
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в
законоустановения седемдневен срок във всички случаи налага реакция на съда за
преценка не следва ли срокът да бъде продължен, защото към нея не могат да
бъдат предявявани претенции сама да изготви жалбата.
Отсъствието на повереника на пострадалата - адв. Т. до 28.08.2019г. от
страната поради годишен отпуск я лишава от възможността да реализира в пълен
обем правото си на жалба, тъй като същата не разполага с необходимите правни
познания и същевременно не може да
ползва правната помощ, за която е сключила договор с повереника си. Това М. би
могла да стори едва след приключване на отпуска му, но тогава срокът за
обжалване би бил изтекъл и тази опасност я е мотивирала да поиска удължаването
му, което съдията – докладчик е следвало да направи.
След като съдията – докладчик не е сторил това, следва да се приеме, че за
пострадалата М. срокът ще започне да тече от момента, от който същата бъде
надлежно уведомена за резултата от молбата й.
По обосноваността и
законосъобразността на определението, с което жалбата на М. срещу
постановолението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
оставена без разглеждане и върната като просрочена.
След приключване
на отпуска на адв. Т., пострадалата М. на 30.08.2019г. е депозирала в Окръжен
съд Стара Загора жалба с вх. № 11086 срещу постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, която е била върната като
просрочена с атакуваното определение.
За да върне жалбата
на пострадалата, първата инстанция основно е имала предвид разпореждането на
съдията – докладчик от 23.08.2019г., с която молбата на М. за продължаване на
срока е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
В конкретния
случай преценката дали подадената по-късно жалба следва да бъде върната поради просрочие, зависи изцяло
от произнасянето на съдията - докладчик по искането за продължаване на срока, което очевидно е незаконосъобразно и
нарушава драстично конституционното право на защита на пострадалата.
Това е
следвало да бъде преценено внимателно от първата инстанция. Тази преценка не само, че е извършена
формално и повърхностно, но и изложените в атакуваното определение мотиви са
изключително противоречиви. Във втория
абзац на стр.2 от определението съдът е посочил от една страна, че на
08.08.2019г. пострадалата М. е подала молба по чл.186 НПК /производство,
свързано с възстановяване на вече пропуснат срок/, а от друга страна е
приел, че тя касае удължаване на
срока за отговор и обжалване /производство по чл.185 НПК/. Това
вътрешно противоречие при анализа на релевантните за предмета на делото
доказателства опорочава съществено извода за връщане на жалбата на пострадалата
срещу постановлението за прекратяване като просрочена и не позволява на
настоящата инстанция да разбере каква е била действителната воля на съда. Това
сочи на липса на мотиви и във всички случаи обуславя незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт.
Поради това първоинстанционното определение следва
да бъде отменено и въпроса с редовността на жалбата на М. следва да бъде решен
по същество в настоящето производство.
Следвайки изложеното по – горе въззивната
инстанция намира, че жалбата, подадена от пострадалата не страда от просрочие.
Времето от 08.08.2019г. /когато М. е подала до Окръжен
съд Стара Загора молбата си за продължаване на срока/ до 28.08.2019г. /когато същата е била уведомена,
че тази й молба е оставена без разглеждане/ не следва да се включва в срока за обжалване, защото
през това време пострадалата е била лишена от възможността с ефективни средства
да осъществи в пълна степен правото си на защита, поради отсъствието по
обективни причини на повереника й от страната и
разпореждането, с което тази молба е оставена без разглеждане е
незаконосъобразно /по изложените по – горе съображения/.
Посочените процесуални неблагополучия, свързани с
жалбата на М. срещу постановлението на прокурора не се дължат на
недобросъвестност или бездействие от нейна страна, а са продукт единствено и
само на незаконосъобразните действия на Окръжния съд при администрирането й,
вследствие на което незаконосъобразно пострадалата е била лишена от
възможността да защити правата и интересите си по законоустановения ред.
Обобщено, след като пострадалата М. е получила
препис от постановлението на прокурора на 08.08.2019г., след като до
28.08.2019г. тя не е разполагала с процесуална възможност да го обжалва по
уважителни причини и е подала процесната жалба срещу него на 30.08.2019г.,
очевидно не е пропуснала предвидения в разпоредбата на чл.243, ал.3 НПК
седемдневен срок и жалбата й не може да бъде определена като просрочена.
Поради това
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато в Окръжен съд
Стара Загора за разглеждане на жалбата на пострадалата М. срещу постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство по дело №*г. на ОСлО
Стара Загора по същество.
Предвид горното и на основание чл.345 НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 23.08.2019г. по чнд № 318/19г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което
съдията – докладчик е оставил без разглеждане и върнал молбата на пострадалата
М.М.М. /М./ за продължаване срока на обжалване като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ Определение
№ 596/26.09.2019г. по чнд № 356/19г., с което жалбата на пострадалата М.М.М. / М./ срещу
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по
дело №*г. по описа на ОСлО Стара Загора е върната като просрочена и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара
Загора за разглеждането й по същество.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.