Р Е
Ш Е Н
И Е
№
77 13.03.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ: Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №864 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и чл. 145 и
сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Ай пи ен консулт“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№105,
ет.6, офис 3, представлявано от Управителя М.И.Н. срещу Ревизионен акт
№Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год., издаден от З.Д.В. на длъжност
началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Офис – гр. Смолян,
възложил ревизията и В.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение №579 от 25.11.2022
год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 3 683.33
лв..
В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразността на ревизионния акт в потвърдената му част,
както и в частта, в която е изменен за непризнат данъчен кредит за месец януари
2022 год., като се твърди, че същият е издаден в несъответствие и при
неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, касаещи фактическите установявания на органа
и в тази връзка липсата на пълно и обективно изясняване, а от там и доказване
на относимите за случая факти и обстоятелства. В този смисъл се твърди, че не е
налице доказано отсъствие на връзката между фактурираните услуги и стоки от
трети лица с икономическата дейност на данъчно задълженото лице, съответно
неправилно и необосновано платените суми не са приети за разходи, които се
признават за данъчни цели по смисъла на чл.26, т.1 от ЗКПО. Твърди се реалност
на доставките и извършените услуги. От съда се иска отмяна на оспорения
ревизионен акт в потвърдената му от директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП част и изменена
такава, с която не е признат данъчен кредит в размер на 3 683.33 лв..
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не изпраща
свой законен представител, като се представлява по пълномощие от адвокат Нели Я.,
който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба и отправя искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител по делото юриск. А.Р., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в
решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото
писмено становище. Претендира в полза на Дирекция ОДОП
- Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение размера на
поисканото от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002422002295-020-001
от 05.05.2022 год. /л. 239, т. IV/, на основание чл.112
и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Ай пи ен консулт“ЕООД,
ЕИК *********, като е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2022
год. до 31.03.2022 год. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: В.И.К.
– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д.В.Т. – старши инспектор
по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 12.05.2022 год.
по електронен път /л. 242, т.IV/. В последствие ревизията е удължена със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002422002295-020-002/06.07.2022 год. /лист 217 от т.III от делото/, като е
посочено, че ревизията следва да приключи до 12.08.2022 год. Заповедта е
връчена по електронен път на 06.07.2022 год. /лист 220 от т.III от делото/. Цитираните
заповеди за възлагане на ревизия и за изменението й са издадени от З.Д.В. -
началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Пловдив, ИРМ – Офис, гр. Смолян. Заповедите
са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му
квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/, приравнен на саморъчен такъв по смисъла на същия закон, в срока на
действие на удостоверението, от длъжностното лице, посочено
като издател, в съответното му длъжностно качество - началник сектор „Ревизии“
в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Офис-Стара Загора /л.37, 38, 42, т.I и приложен по делото диск, съдържащ заповедите
в електронен вид/.
С
цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в
хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз
основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения,
както от данъчно задълженото лице, така и от трети лица, негови контрагенти с
които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри
и търговска документация, извършени са справки и са предприети действия по
налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия
и събраните в хода на производството доказателства са описани в РД, като са
представени и приобщени по делото. В тази връзка следва да се посочи, че
искания за представяне на документи и обяснения са надлежно изпратени,
съответно получени от третото лице „Хелт пийк ес ен джи“ ООД, ЕИК *********. На
основание чл.37, ал.2 и 3 и чл.53 от ДОПК са изпратени множество искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, на които
жалбоподателят е представил наличните при него документи. Няма данни и не е
отразено в ревизионния акт, че не е налице липса на съдействие на ревизираното
лице, като всички изискани документи са представени.
Въз
основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип – В.И.К. на длъжност главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Д.В.Т. на длъжност старши инспектор по
приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002422002295-092-001 от 24.08.2022
год. /лист 178 - 199, т. II от делото/, с който по отношение на ревизираното лице
„Ай пи ен консулт“ ЕООД, се предлага установяване на задължения по ДДС, касаещи
данъчни периоди от 01.01.2022 год. до
31.03.2022 год. в общ размер от 53 683.33 лв. Ревизионният доклад е
издаден чрез ИС „Контрол“, като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от В.И.К. и от Д.В.Т., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото, като разпечатка /л.39, 41, 42, том I от делото/ и на оптичен носител –
приложен компакт диск.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че
основният предмет на дейност на „Ай пи ен консулт“ЕООД през ревизираните
периоди е телефонни центрове за услуги (НКИД - 8220) и покупка на стоки с цел
продажба. От ревизиращите органи не е констатирано, че дружеството не притежава
необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост за осъществяване
на дейността си. Установено е, че задълженото лице е с налична регистрация по
ЗДДС, считано от 07.03.2016 год.
В
хода на ревизията е прието, че лицето дължи ДДС в посочения размер на
53 683.33 лв., който представлява непризнат данъчен кредит по следните
договори:
1.
По
Договор за реклама от 15.12.2020 год. сключен между „Ай пи ен консулт“ЕООД с ЕИК ********* /Възложител/ и „Промосейл“ЕООД с ЕИК ********* /Изпълнител/. Съгласно
договора Възложителят възлага, а
Изпълнителят се съгласява да осигури рекламна площ върху 100 броя автомобила,
собственост на Изпълнителя, на които да бъде брандирано логото на Възложителя,
с цел популяризиране на името и дейността на Възложителя. За цялостно
изпълнение по договора възложителят заплаща следните суми: за осигурена рекламна площ
възложителя дължи възнаграждение в размер на 2 500.00 лв. без включен ДДС на автомобил или
дължимото възнаграждение за целия срок на Договора за всички автомобили е
250 000.00 лв./ без включен ДДС/.
При извършената насрещна проверка на „Промосейл“ЕОД не e представена издадената фактура за договорената услуга - нито заверено копие, нито
в оригинал. Представено
е банково извлечение 9/17.01.2022 год. за получен превод на 14.01.2022 год. от „Ай Пи Ен Консулт“ЕООД по вписана ф-ра №00200000127 за 300 000.00 лв. Самата фактура не е представена и не
се установява предмета на доставката. От доставчика не са представени: оферти,
анекси към договора, споразумения, издадена фактура за доставката, опис на
всички автомобили по вид и рег.№ с доказателства за поставената реклама на тях,
доказателства за рекламната площ и мястото на поставяне на всяко МПС,
доказателства и снимков материал за 100 бр. МПС с поставеното лого на фирмата
на тях, доказателства конкретно на кои МПС е поставена рекламата и наличието и
през цялата 2021 год. Не е представено доказателство дори само за едно МПС
с логото на възложителя. Установено е, че за въпросните 100 бр. МПС, които е следвало да са
с логото на възложителя не е представена информация за
обстоятелствата, през 2021 год. на кои МПС са поставените реклами, на кои фирми са отдадени под наем, като не са приложени документи свързани с
отдаването под наем по коли и контрагенти, за какъв период от време, при какъв
договорен наем. Не са представени справка и документи
-
договори, анекси,
споразумения, протоколи, свидетелства за регистрация на МПС, приемо-предавателни протоколи, хронология
за разплащания и осчетоводявания, други документи доказващи ползваните под наем
коли от фирмите с логото на ревизираното лице, договорености и съгласие за
това. Не
са представени документи за направените покупки и извършени разходи от
„Промосейл“ЕООД, свързани с
предоставената услуга по поставяне логото по договора за реклама / необходими
материали, ползвани услуги, платени възнаграждения, други разходи свързани с
услугите по стоте броя МПС./ Не са представени от
„Промосейл“ЕООД доказателства
за притежавани активи и техника необходима за поставяне на рекламите, както и
документи за използвани и вложени материали.
Поради
липса на конкретни доказателства за доставката, липса на самата издадена
фактура за доставката за „Ай
Пи Ен консулт“ЕООД
при извършената насрещна проверка, е прието, че не е доказано реално извършена доставка по брандиране на лого
върху 100 бр. МПС с конкретни рег. номера, вид и марка, стопанисвани от
конкретен наемател и т.н.
2.Относно
доставките
по фактурите издадени от „Хелт
Пийк Ес Ен Джи“ООД
с ЕИК *********, касаещи предоставянето на услуга изразравяща се
предоставянето на седмични менюта и изготвянето на тренировъчни програми за
седмиците.
В
хода на ревизията на „Хелт Пийк Ес Ен Джи“ООД с ЕИК 205770850е извършена насрещна
проверка, при която е установено, че дружеството е предоставило услуги само на част от служителите на „Ай Пи Ен Консулт“ЕООД - 12 човека с тренировки и провеждани
лекции за здравословно хранене и здравословен начин на живот. Издадени са
следните фактури: №22/14.01.2022 год. с данъчна основа 5 583.33 лв. и ДДС в размер на 1 116.67 лв. или
на обща стойност 6 700.00 лв. с предмет
-
консултантски услуги -
здравословно хранене и пл. нареждане от 14.01.2022 год. за 6 700.00 лв.; №25/02.02.2022
год. с данъчна основа 6 416.67 лв. и ДДС в размер на 1 283.33 лв. или на обща стойност
7 700.00 лв. с предмет
- консултантски услуги -
здравословно хранене и пл. нареждане от 03.02.2022 год. за 7 700.00 лв. и №26/02.03.2022
год. с данъчна основа от 6 416.67 лв. и ДДС в размер на 1 283.33 лв. или на обща стойност
7 700.00 лв. с предмет
- консултантски услуги -
здравословно хранене и пл. нареждане от 01.03.2022 год. за 7 700.00 лв.
Ревизията
е приела, че така
предоставените услуги не са свързани с дейността на дружеството. Същите не са
отнесени и осчетоводени като социален разход. От ревизираното
лице не са представени
документи доказващи, че предоставените услуги са свързани с извършване на
облагаеми доставки. Предоставената услуга не касае служебните ангажименти на
служителите ползватели на услугата и тя не допринася за повишаване
квалификацията им относно извършваната дейност от дружеството. Предоставените
услуги по здравословно хранене и тренировки е предоставена само на 12 бр. от
служителите на фирмата, а не на целият персонал.
Налице е безвъзмездна
доставка предоставена на една част от работещите във фирмата - на 12 лица от
всички 41 назначени по трудови правоотношения работници и служители.
Предоставените услуги са различни от извършваната независима икономическа
дейност от дружеството. Така фактурираните услуги не са предоставени във
връзка с нормите на КТ и не попадат в хипотезите за специфичен характер на
дейността и специфична организация на труда, поради което за тях дружеството няма право на данъчен кредит. Същите не могат да бъдат определени като
„социални разходи“ по смисъла т.34 на §1 от ДР на ЗКПО и ревизираното лице не представя
доказателства в тази насока. Социалните придобивки трябва да са достъпни за
всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и
контрол. Съгласно
чл.9 ал.3 т.2 на ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното
предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задължено физическо лице, на
собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от
независимата икономическа дейност на ДЗЛ.
Разпоредбите, които
регламентират правото на данъчен кредит се съдържат в Глава седма „Данъчен
кредит“ от
ЗДДС. Според чл.69, ал.1 от ЗДДС лицето има право да приспадне: данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС
лице, му е доставил или предстои да му достави;
начисления данък при внос
на стоки по чл. 56 и 57 от закона; изискуемия от него данък като платец по глава
осма от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице доставки.
Облагаема
доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга
по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице
по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и
доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Ограниченията на правото
на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.70, ал.1, т.1 - 6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69
или чл.74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за
безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето. В ал.3 на чл.70 от ЗДДС са предвидени изключения, при които чл.70,
ал.1, т.2 от закона не се прилага. Прието е, че в конкретния случай получените консултантски
услуги по здравословно хранене не попадат в изключенията, поради което не е
налице право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика на услугите
„Хелт пийк ес ен джи“ООД, поради което и на на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 3 683.33 лв. по фактури издадени от „Хелт Пийк Ес Ен Джи“ООД по данъчни периоди, както следва: за месец 01.2022 год. – в размер на 1116.67 лв. по фактура №22/14.01.2022 год. и за месец 02.2022 год. – в размер на 1 283.33 лв. по фактура №25/02.02.2022 год.
и за месец .03,2022 год. – в размер на 1 283.33 лв. по фактура №26/02.03.2022 год.
Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 24.08.2022 год. /лист
201 от т.II от делото/, съгласно приложено удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“.
На
основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено
възражение.
В
издадения и оспорен понастоящем в потвърдената му и изменена част Ревизионен
акт №Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год. са приети безрезервно
констатациите на ревизиращия екип и е издаден ревизионния акт. Въз
основа на съставения ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от З.Д.В.
на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, възложил
ревизията и В.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, е издаден процесния РА, с който на „Ай пи ен консулт“ ЕООД са
установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2022
год. до 31.03.2022 год. в размер на главница 53 683.33 лева.
Ревизионният
акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с
квалифицирани електронни подписи от З.Д.В. и от В.И.К., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител /л. 37, 38, 39, 40 и 41, том I/.
Ревизионен
акт №Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год. е връчен на „Ай пи ен консулт“ЕООД
на 12.09.2022 год. по електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване
по електронен път /л.14-15, т. I/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Ай пи ен консулт“ЕООД
е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив, офис Смолян с вх.№16301 от 26.09.2022 год. Ревизионният акт е бил
обжалван изцяло, като е отправено искане за неговата отмяна по подробно
изложени в жалбата съображения. Към жалбата са приложени и доказателства /л. 31-35, лист 58 и следващите от т. I/.
С
Решение №579 от 25.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен
акт №Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год. в частта му, относно установени
данъчни задължения по ДДС, по отношение данъчни периоди от 01.01.2022 год. до 31.03.2022
год. в размер на 3 683.33 лв., за извършената услуга от „Хелт пийкс ес ен
джи“ООД. Споделени е заключението на ревизиращия екип, че направените разходи
не са свързани с основната дейност на ревизираното лице, поради което и за
същите дружеството няма право на данъчен кредит. В подкрепа на тези изводи са
изложени подробни заключения в решението.
С решението е отменен ревизионният акт в частта за
непризнат данъчен кредит в размер на
50 000.00 лв. по договора между „Ай пи ен джи консулт“ЕООД и „Промосейл“ЕООД,
поради което и същото не е предмет на настоящето дело.
Решение
№579 от 25.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е връчено „Ай пи ен консулт“ ЕООД по
електронен път на 25.11.2022 год. /л. 9, т. I от делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил
ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно
качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен
носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани
при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт №Р-16002422002295-091-001
от 09.09.2022 год. в оспорената му част, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването
на ревизионният акт в частта потвърдена и изменена с Решение №579 от 25.11.2022
год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП във връзка чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Смолян,
Смолян и Кърджали /л.49 и сл., т.I/. В настоящото ревизионно производство
издател на заповедта за възлагане на ревизия е З.Д.В., която с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив,
ИРМ – Офис - Смолян/, е сред органите, посочени в т.1 от
Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, аргумент от приложение
№1 от същата заповед. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002422002295-020-001
от 05.05.2022 год. е издадена от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК,
като същата е подписана с валиден към датата на издаването й квалифициран
електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – З.Д.В..
Заповедта за изменение на първоначалната ЗВР е издадена от същия титуляр на
права – З.Д.В., Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ –
Офис –Смолян, т. е. от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, подписана отново с валиден към датата на издаването й
квалифициран електронен подпис.
Възложената
ревизия е извършена от определените със ЗВР №Р-16002422002295-020-001 от 05.05.2022
год. органи по приходите – В.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Д.В.Т. – старши инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002422002295-092-001 от 24.08.2022 год.,
в съответствие с чл.117, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год. е
издаден от З.Д.В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията на „Ай пи
ен консулт“ЕООД и от В.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.
Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
като е налице и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция съобразно критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Посочените
по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменението й, съставените
въз основа на ревизията РД и РА, са издадени чрез информационна система
„Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във връзка с §2
от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /в случая чрез приложения с административната преписка CD-R
по делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите
ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът
приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като
техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл.3,
ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 16.02.2021 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и
срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт
с материалния закон:
Съобразявайки разпоредбата на чл.156, изр. първо
във връзка с чл.156, ал.3 от ДОПК се констатира, че основният
административноправен спор между страните касае частта от ревизионния акт по
отношение непризнаването на данъчен кредит в размер на 3 683.33 лв. за периода 01.01.2022 год. – 31.03.2022 год..
В конкретния случай по
делото не е спорно наличието на реализирани услуги, за които са издадени
съответните първични счетоводни документи, сумите по които, са платени от
страна на жалбоподателя. Не е спорно също и фактическото осчетоводяване на
съответните суми в счетоводството на ревизираното лице, което е извършено
правилно и в съответствие с изискванията на приложимите закони. Спорният въпрос
се свежда единствено до това дали са законосъобразни констатациите на
ревизиращия екип по отношение непризнатия данъчен кредит, в частност дали така
сторените разходи са свързани с основната дейност на дружеството.
Признаването на разходите за данъчни цели е в
зависимост от наличието на легитимни разходнооправдателни документи. За
доказване на фактическото извършване на разходите, а в случая и за наличието на
отречената от проверяващите връзка с дейността на предприятието могат да
послужат документи, с които се определят не само предмета и обекта на договореното,
а и последващата реализация на стоките и услугите в и за дейността на
дружеството, от която в крайна сметка би следвало да се генерират и съответни
приходи, които да са съпоставими със сторените разходи. Това означава, че свързаността на
разходите с дейността на дружеството не се предполага, а следва да бъде
доказана при условията на пълно и главно доказване от дружеството. В случая самият
договор, всички документи, свързани с неговото изпълнение, както и издадените
фактури и осъществените плащания по тях, сами по себе си не доказват разходите
да са направени във връзка с независимата икономическа дейност на
„Ай пи ен консулт“ЕООД.
В пряка връзка с горните съждения
следва да се посочи, че в спорното съдебно производство двете страни – данъчно
задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160, ал.1
от ДОПК, независимо от това дали в съдебното
производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението
на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме,
че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не
могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва
с неговото проявление – в конкретика, признаването на извършени разходи за
целите на данъчното облагане по ЗКПО.
В случая, нито в провелото се
ревизионно производство, нито в това по реда на чл.152 и сл. от ДОПК, нито в
съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства,
които да оборят констатациите на органите по приходите, свеждащи се най-общо до
липсата на връзка между направените разходи и дейността на дружеството и по-същественото
– липсата на съпоставимост на приходи и разходи.
В
случая не са налице никакви доказателства, че предоставените услуги са
допринесли до формирането на конкретни приходи за дружеството, съответно са
използвани при последващи доставки от него, свързани с основната му дейност. В
контекста на фактически установеното по делото, липсват доказателства относно
целта на наетите недвижими имоти и тяхното реално последващо експлоатиране.
Сключеният
договор за предоставяне на услуги, потенциално не е способствал за създаването
на доходи за задълженото лице, а от там не са и относими към неговата основна
дейност.
Относно констатациите на ревизиращия екип, че представените
услуги са само за част от работещите в дружеството работници и служители, съдът
намира, че същите са правилни и законосъобразни. Безспорно е, че лицата
получили съответната услуга имат сключени трудови договори с жалбоподателя, но
не е ясно на каква база е определено само по отношение на тях да се проведе
обучението, а от друга страна, не е доказано също така, че същите са имали
обективна необходимост от такова обучение и предоставянето на фитнес меню и
тренировки. Липсват каквито и да е било доказателства за такава необходимост –
медицински документи, установяващи такава необходимост.
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са
изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма
„Данъчен кредит“ от ЗДДС. Условията и редът за упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 - чл. 72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал. 1 от ЗДДС
лицето има право да приспадне в три хипотези, изчерпателно посочени - данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е
доставил или предстои да му достави; начисления данък при внос на стоки по чл.
56 и 57 от закона и изискуемия от него данък като платец по глава осма от
закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице доставки.
За целите на закона, под облагаема доставка по
смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла
на чл.6 и чл.9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго. В конкретния случай не е спорно,
че предоставената услуга е осъществена на територията на страната от търговец,
регистриран съгласно българското законодателство и осъществяващ дейността си на
територията на България.
Правото на приспадане на данъчен кредит не е
безусловно. Ограниченията за това се предвидени в разпоредбата на чл.70, ал.1,
т.1 - 6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, с която е
обоснована констатацията на приходните органи, правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от
закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В контекста на
гореизложеното следва, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка
зависимост от извършваните от дружеството доставки, за които ще се използват
получените стоки и услуги. Същото ще е налице само, ако с тях се осъществяват
облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки.
Изключението от общото правило на чл.70, ал.1, т.2
от ЗДДС се съдържа в нормата на чл.70, ал.3 от същия закон. Касае се за девет
изчерпателно посочени случаи, извън които се, считат, че не са налице
предпоставките за приспадането на данъчния кредит. Всъщност осъществената
доставка не е спорна между страните, поради което и съдът не допусна
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, чиито поставени въпроси, целят
доказване на действителността на
доставките, а не обстоятелства, от които да се направи извод за връзката й с
основната дейност на дружеството.
Процесните консултантски услуги по здравословно
хранене и тренировки не попадат в регламентираните в посочените изключения в
чл.70, ал.3 от ЗДДС, поради което не е налице право на данъчен кредит по
фактурите, издадени от доставчика на тези услуги - „Хелт пийк ес ен джи“ООД.
В хода на ревизията от страна на приходните органи
е изискана информация и документи, както от получателя по доставките - „Ай пи
ен консулт“ ЕООД, така и от доставчика на същите - „Хелт пийк ес ен джи“ООД.
Относно обследваните доставки от ревизираното дружество допълнително е изискано
да посочи и с кои извършени от него доставки са свързани получените услуги, кое
е наложило ползването на същите и т.н., като се приложат съответните документи
и обяснение. В приложената към административната преписка декларация към Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16002422002295-040-002/01.08.2022
год. е посочено единствено, че процесните услуги са свързани с предоставените
по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС услуги на полско юридическо лице (EXCLUSIA SP. Z.O.O с
VIN PL7010499944), а според приложен списък на консултираните служители, същите
са на длъжности: директор мениджър информационни технологии, ръководител
организация и ефективност на труда, секретар, технически сътрудник, консултант
поддръжка на софтуер, директор маркетинг, организатор пътувания, шофьор лек
автомобил. Съдът споделя изводите на Директора на ОДОП Пловдив, че документи,
налагащи ползването на тези услуги и доказващи твърдяното от ревизираното
дружество използване на същите в негови последващи доставки, не са представени.
В тежест на лицето, което иска да приспадне ДДС, е
да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Приходната
администрация следва да обоснове извода си за несвързаност на доставката с
дейността на дружеството, като има в предвид всички представени документи от
страна на ревизираното лице и изискани такива от третото лице доставчик. В този
смисъл данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице
доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се
допусне исканото приспадане. Горното е проявление на общото доказателствено
правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи
изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с
националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите,
за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на
приспадане. (Решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:
EU: C: 2013: 486., т. 37).
В случая естеството на получените услуги са
несъвместими с очакване на конкретни ползи в бъдещи периоди и то като резултат
от конкретна икономическа дейност. Не са налице и доказателства за реалното им
ползване от страна посочените служители и работници, респективно какво е било
отражението им върху осъществяваната от тези служители работна дейност върху
увеличаването на приходите на дружеството.
Съдът намира, че в конкретния случай, приходната
администрация е дала възможност на ревизираното лице да представи и да докаже
правото си на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Изискал е документи както от получателя на
доставката, така и от доставчика. Въз основа на събраните доказателства,
правилно и обосновано не е признато упражненото от „Ай пи ен консулт“ЕООД право
на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Хелт пийк ес ен джи“ ООД на
горепосочените основания.
При така
изложеното, правилен се явява изводът на ревизиращия екип, че спорните
разходи не са доказани да са действително извършени във връзка с дейността на „Ай
пи ен консулт“ЕООД, поради което обжалваният акт, в частта за непризнат данъчен
кредит в размер на 3 683.33 лв. следва да бъдат потвърден с настоящото
решение.
По тези съображения жалбата на „Ай пи ен консулт“ЕООД
против РА №Р-16002422002295-091-001
от 09.09.2022 год., в частта му изцяло потвърдена с Решение №579 от 25.11.2022
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП се явява неоснователна.
При
този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 668.33
лева във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ай пи ен консулт“ЕООД, представлявано от Управителя М.И.Н. срещу
Ревизионен акт №Р-16002422002295-091-001 от 09.09.2022 год., издаден от З.Д.В.
на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Офис –
гр. Смолян, възложил ревизията и В.И.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение №579 от
25.11.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер
на 3 683.33 лв. за периода 01.01.2022 год. – 31.03.2022 год., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ай пи ен консулт“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“№105, ет.6, офис 3, представлявано от Управителя М.И.Н., да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при
ЦУ на НАП сумата 668.33 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл. 160, ал. 7, изр. второ
от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: