РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          559                    18.02.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Катя Грудева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  14232                                                    по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.143 вр. чл.139 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на А.А., чрез неговия законен представител А.А. против К.А.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Родителите не живеели заедно от ***г. Ответникът не проявявал интерес към сина си. Не осигурявал финансова подкрепа. Майката имала затруднения, била в. в. з. с.. А. бил ученик в *** клас. Прави се искане да бъде присъдена издръжка в размер на 200 лева считано от подаване на исковата молба.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание не взема становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че А.А. е дете на А.А. и К.А..

Не се спори между страните, а и от показанията на с. Г. А., б. н. ищеца, се установява, че детето се отглежда от своята майка. С. още разказва, че разходите на момчето се посрещат от майка му, но средствата не й достигат. Бащата не посещава детето. Ответникът работи. А. е отличник. Посещава училище.

Съдът кредитира показанията на с. при условията на чл.172 от ГПК. С. живее в едно домакинство с детето и е наясно с потребностите и нуждите.

Относно доходите на родителите се установи, че майката получава брутно трудово възнаграждение в размер около 600-700лв. месечно. Бащата получава месечно 563 лв. Момчето живее с майка си и основно тя посреща потребностите му. Ответникът следва да поеме по-голям дал в издръжката на детето, тъй като не участва в непосредствените грижи. С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, които включват необходимите средства за здравни грижи, храна, облекло, консумативи, образователни потребности. Следва върху бащата да се възложи по-голям дял от издръжката. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява издръжка в размер на 1/3 от минималната работна заплата за страната /в момента 203,30 лв./, а останалите средства следва да се поемат от майката. Определеният размер на издръжката ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 1/3 от минималната работна заплата за страната месечно за детето, считано от 02.09.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 288 лв., изчислени върху тригодишните платежи.

Ищецът не претендира присъждане на разноски по делото.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на А.К.А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.А. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 1/3 от минималната работна заплата за страната, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288,00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.