№ 67
гр. Разград , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101562 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл.200 КТ.
Депозирана е искова молба от Н. Й. Н. и В. Д. Н., които претендират по суми от по 50000лв.
обезщетения за претърпени вреди от смъртта на техния син Г. Н. Й. при трудова злополука,
ведно със законната лихва от деня на увредата.
Твърдят, че на 12.09.2006г. синът им Г. Н. Й. постъпил на работа в „Тракция“ АД-с.Самуил,
във връзка с което бил сключен Трудов договор № 58/12.09.2006 г. На 24.08.2017г.. по
силата на Допълнително споразумение № 111/24.08.2017г. към Трудов договор №
58/12.09.2006г. Г. Н. Й. е изпълнявал длъжността „Работник по ремонт ПЖПС“, при
условията на осем часов работен ден, за неопределено време. Режимът на работа бил
едносменен, с работно време от 07.45ч. до 12.00ч. и 12.30ч. до 16.1 ч. Работното му място
било определено в Първи цех - „ремонт рама и кош - цистерни“.
На 02.10.2017 г. Г. Н. Й. се явил на работа в обичайното време в 07.30 ч. на определеното му
работно място. Нямал здравословни оплаквания.
Около 08:00 часа началникът на Първи цех поставил задача на бригадата по ремонт на
вагон-цистерните от направление „ремонт на рама и кош“ да се извърши демонтаж на
фланците, заедно с монтираните на тях 2 крана на вагон-цистерна № 33527848149-0.
Бригадата се състояла от четирима работници - М. П. Т., Ш. И. Р., Н. Ф. Х. и Г. Н. Й..
Съгласно поставената задача от началника на цеха, Г. Й. и Н. Х. се качили върху работната
площадка на цистерната, която била на височина 3.5м. от повърхността на земята, а
останалите двама работници останали на земята, за да им подават необходимите им
1
инструменти и оборудване. Й. и Х. изтеглили на площадката пневматичен винтоверт, с
помощта на които развили четирите болта на фланцовата връзка на първия кран. След това
развили един от осемте болта на втория кран. Останалите били ръждясали и главите им били
закръглени, поради което те започнали да ги режат с ъглошлайф. Й. отрязал един болт и
започнал да реже втория болт. Секунди след това от вътрешността на цистерната се чул
звук, последван от вибрация. Възникнала експлозия, придружена за кратко от огън,
последван от черен, а след това от сив дим. Х. побягнал по стълбата и скочил на пода.
Слизайки на пода видял Й. да лежи на пода до цистерната, неподвижен, по гръб, с обгоряло
работно облекло по десните крайници и облян в кръв. Пристигналия екип на ЦСМП е
установил смъртта на Г. Й..
Съгласно медицинско съобщение за смърт № 27/03.10.2017 г., издадено от МБАЛ „Св.Иван
Рилски“- Разград, причина за смъртта са получените тежка черепно-мозъчна и гръбначно-
мозъчна травма, разкъсване на гръдната част на аортата.
На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, процесната злополука, довела до смъртта на Г. Н. Й. е
призната за трудова с Разпореждане № 22/06.11.2017 г., по описа на ТП на НОИ - Разград.
Ищците твърдят, че между тях и синът им съществувала много близка връзка, още повече, че
живеели в едно домакинство. В лицето на сина си имали сериозна морална опора и
подкрепа в тесния семеен кръг и неговата смърт засегнала дълбоко душевният им мир. Не
могат да преживеят смъртта му и до този момент и вероятно в бъдеще също не биха могли
да преодолеят загубата. Г. се грижел за тях ежедневно, като ги снабдяваше с храна и
лекарства, грижел се за отоплението на дома им през зимата, водел ги на лечение и т.н.
Съвместно обработвали дворно място в с.Черковна, като от добитата реколта правели
съвместно зимнина, като делели разходите. Заедно преживявали радостите и несгодите и
отглеждали внучето си.
Извън близката степен на родство за нас тях родители е налице мъчителното изживяване на
нелепата и ненавременна смърт на сина им. В бъдеще не биха могли да компенсират
загубата на сина си с друг вид емоционални изживявания.
Предвид гореизложеното, на основание чл.200, ал. 1 КТ, за тях като родители на починалия
Г. Н. Й. е налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука, настъпила
на 02.10.2017 г., при която почина синът ни Г. Н. Й. от неговия работодател „Тракция“ АД-
с.Самуил.Претендират и за разноските.
Ответникът Тракция АД оспорва исковете, като твърди, че при извършване на ремонт на
вагон - цистерни, превозвали опасни товари, са приложими основните технологични правила
и правила за безопасност заложени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(ЗЗБУТ), Кодекса на труда (КТ), „Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
2
работното оборудване" (Наредба №7) и утвърдените в тази връзка в „Тракция" АД :
„Инструкция за ремонт на вагон-цистерни, превозвали опасни товари и условия за
безопасност и здраве" (Инструкция), „Инструкция №134/26.07.2013г. работни процедури
при непочистени вагон цистерни" (Инструкция №134), Заповед №48/03.04.2009г. и „Оценка
на специфичните рискове пораждани от експлозивна атмосфера", определящи местата в
„Тракция" АД, където е възможно възникването на експлозивна атмосфера, оценка на
специфичните рискове в тази връзка и мерки за минимизирането им.
При предявени искове с осн. чл.200, ал. 1 от КТ, следва да се съобрази разпоредбата на
чл.275 ал.1 от КТ, във вр. с чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с Наредба №7, която гласи, че
работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на труд, така че опасностите за
живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. Използването на думите „ограничени" или „намалени" означава, че трудова
злополука е възможно да възникне и когато са били осигурени здравословни и безопасни
условия на труд, тоест възможно е работодателят да не е извършил нарушение на трудовите
правила, да е изпълнил своите задължения и въпреки това да възникне трудов инцидент,
какъвто е настоящият случай.
Твърдят, че към датата на инцидента 02.10.2017г., ремонта по вагон - цистерна с
№33527848194-0 е извършван в съответствие с изискванията на съпроводителната,
технологичната и ремонтната документация и утвърдените графици за ремонт в „Тракция"
АД. В тази връзка навеждат довод, че към тази дата работодателя „Тракция" АД е осигурил
всички здравословни и безопасни условия на труд на Г. Н. Й., работник ПЖПС в I цех
направление „Ремонт на рама и кош", при изпълнение на възложената му работа ремонт на
същия вагон - цистерна, технологично изискваща и демонтаж на фланцовите съединения
намиращи се в горната част на балона. В изпълнение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.24б,
ал.2 от Наредба №7, действащите инструкции, оценка на риска и заповеди, на работниците в
„Тракция" АД е раздадена изискващата се екипировка и лични предпазни средства за този
вид работа, за което има направени отметки в личните картони, в т.ч. и за работника Г. Й., в
чиито / личен картон е отразено получаването преди инцидента на следната екипировка -
работен костюм (м.08.17г. два броя), позициониращ колан с въже (23.08.13г. колан + две
карабини), лицева предпазна маска (23.08.13г.), обувки (м.05.17г.) и всички други
задължителни лични предпазни средства. Твърдим, че работника Г.Й. е преминал
първоначалния (встъпителен инструктажи), периодичните инструктажи, като преди
инцидента, още сутринта на 02.10.2017г., на работниците (вкл. Г.Й.) е проведен ежедневен
инструктаж съдържащ и предупреждене за работа с вагон - цистерна включвана макар и
като предохрана в железопътния състав превозвал опасен товар - сярна киселина, като това
обстоятелство е отбелязано в книгите за инструктаж. На следващо място твърдим, че
работника Г. Й. е и подходящо обучен за тази дейност по смисъла на чл.16, ал.1, т.7 от
ЗЗБУТ, като в тази връзка има натрупан и голям трудов стаж видно от трудовото му досие -
„Удостоверение от 0б.02.2017г. за завършен курс на обучение по „Безопасна работа с газови
съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове", "„Удостоверение от 10.02.2017г.
3
за завършен курс на обучение по „Безопасна и безаварийна експлоатация на съоръжения под
налягане"и други.
Съгласно технологичните правила, правилата за безопасност и установената обичайна
практика в „Тракция" АД, при извършване на ремонт на вагон - цистерни опасни товари, за
които липсва издаден протокол по утвърден образец по чл.1.1. от Инструкцията, какъвто е
настоящият случай, императивно следва:- работниците да са с поставени лични предпазни
средства за изпълнение на работата - работен костюм, лицева маска със съответнйя филтър в
зависимост от средата, в която трябва да се работи, както и позиционираш колан с въже,
който при работа на площадката за обслужване на цистерната на височина 3.5 метра следва
да бъде позициониран така (закачени карабини за ограждащия парапет), че да се
предотврати опасността от падане визирана в т.4.2.2. от Инструкцията;- по силата на т.1.1.
във вр. с т.4.1.4. от Инструкцията във вр. с чл.3 от Инструкция №134 се забранява
работниците да извършват заваръчни и газопламъчни дейности по балона, респективно се
забранява използването на всички инструменти и апаратура възпроизвеждащи пои работа
искри или пламък (ъглошлайф, оксижен, и др.).
В тази връзка твърдят, че работодателят изрично не е възлагал дейността по демонтаж на
фланцовите съединения от балона на вагон - цистерната да се осъществява извън тези
правила.
Навеждат довод, че на 02.10.2017г. при извършване на ремонт на вагон - цистерна с
№33527848194-0, пострадалият работник Г. Й. е проявил груба небрежност по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ, тъй като поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението
да дължимата грижа при изпълнение на възложената му работа, а именно: работника Г. Й.
при демонтаж на фланцови съединения в горната част на балона на вагон - цистерна
експлоатирана в композиция за железопътен превоз на опасни товари - сярна киселина,
преди проверка вътре в балона на цистерната за отсъствие на вредности технологично
налагащо първо демонтаж на фланцовите съединения, в нарушение на горепосочените
основни технологични правила, правилата за безопасност и обичайната практика да не се
използват инструменти възпроизвеждащи искри или пламък, използва ъглошлайф, който е
причина за възникналия горивен процес, придружен с вибрация на цистерната, следствие на
което Г. Й. е починал непосредствено след падане от цистерната; - Пренебрегвайки
горепосочените основни технологични правила, правилата за безопасност и обичайната
практика, работника Г. Й. при извършване на ремонт в горната част на балона на вагон -
цистерна експлоатирана в композиция за железопътен превоз на опасни товари - сярна
киселина, при работа на площадката за обслужване на цистерната на височина 3.5 метра, не
изпълнява задължението си да постави предоставената му от работодателя екипировка и
лични предпазни средства - позициониращ колан с въже и лицева маска, като при инцидента
непоставянето на колана е причина за падането от височина 3.5м. и получаване на
несъвместими със живота травми на главата.
4
В тази насока твърдят, че злополуката не би настъпила, ако работникът в изпълнение на
правилата е използвал пневматичен винтоверт безопасен за работа в опасна среда, а не
ъглошлайф възпроизвеждащ искри при рязане, което е непосредствената причина за
инцидента. Отделно, от злополуката не би настъпила смърт на работника, ако в изпълнение
на правилата е използван и позициониран колан за предотвратяване на падането и
получаване на животозастрашаващи травми на главата.
Трудовата злополука и произтеклите от нея вреди в значителна степен са съпричинени от
страна на пострадалия работник, като в този смисъл е и последователната съдебна практика
на ВКС по приложението на чл.201 ал.2 от КТ.Поради това в условията на евентуалност, ако
съдът ангажира безвиновната отговорност на ответното дружество по реда на чл.200. ал.1 от
КТ, правят възражение определеното обезщетение да бъде намалено при условията на
чл.201 ал. 2 КТ при степен на съпричиняване от 80 %.
Оспорват твърденията в исковата молба за търпени неимуществени вреди от страна на
ищците под формата на мъчително изживяни душевни страдания в резултат на загубата на
сина им. В тази насока оспорваме твърденията за това, че приживе между тях са били
налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди, както и за това, че са
живели в едно домакинство и само наследодателят е осигурявал издръжката на ищците
(храна, лекарства, отопление, лечение и др.).
Претендираните с исковата молба суми, в размер на по 50 000 лева за всеки от ищците, са
силно завишени и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването
на смърт са: възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС
4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-Ш по гр. д. 574/2010 г.). Отделно, при
определянето на обезщетението към датата на увреждането следва да се отчитат още два
фактора - конкретните икономически условия и практиката на по-високостепенни съдилища
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, не само относно
вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането.
Пострадалият макар и да е поддържал връзка с майка си и баща си, не са били в едно
домакинство, както невярно се твърди в исковата молба. Приживе Г. Й. е живял в
апартамента в гр.Разград на ул.****, със своето семейство включващо неговата съпруга Г.
Й.а и дъщеря Н. Й.а, а ищците са живели в село Черковна и не са били част от неговото
домакинство. От друга страна, не само пострадалият е осигурявал издръжката на своите
родители както се твърди, а такава подкрепа (грижи, пари, лечение, храна, лекарства и др.) е
5
оказвал и другият син на ищците М. Й. с трудовото си възнаграждение получавано от
„Тракция" АД. Отделно, ищците са получавали трудови възнаграждения и/или пенсии, с
които основно са се издържали. На следващо място, Г. Й. не е заемал обществено значима
длъжност, като не е известна личност в обществото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда, приема за установено от
фактическа страна следното: Г. Й. е работил при ответника на длъжност „Работник по
ремонт ПЖПС” с работно място Първи цех-ремонт на рама и кош-цистерни. Бригадата, в
която е бил Й. е била от четири човека: той, М. Т.-бригадир, Ш. Р. и Н. Х.. На 02.10.2017г.
около 8ч. сутринта началника на цех Първи поставил задача на бригадата, да се извърши
демонтаж на фланците, заедно с монтираните на тях два крана на балона на вагон-цистерна
№33527848194-0, експлоатиран за железопътен превоз на опасни товари-сярна киселина. По
данни на приемо-предавателния протокол процесният вагон, заедно с още 4 са ползвани от
собственика за предохрана /първи вагон след локомотива, който не пренася товар/.
Фланците се намират в горната част на вагона, с площадка на обслужване с размери
2,25х1,4м.,ограждащ парапет с височина 0,42м. и отстояние от пода 3,5м. За да извършат
демонтажа на фланците, на площадката на вагон-цистерната се качили Г. Й. и Н. Х..М. Т. и
Ш. Р. останали долу, за да им подават необходимите инструменти и оборудване.Г.ов и Х.
изтеглили пневматичен винтоверт, с който Й. успял да развие четирите болта на фланцовата
връзка на първия кран. След това Й. започнал демонтажа на втория кран, който бил
монтшран с осем болта М16.Успял да развие само един болт. Останалите болтове били
ръждясали, а главите им се закръглили от гайковерта. Затова предприели действие по
изрязването им с ъглошлайф. Й. успял да изреже още един болт, като на следващия се чул
звук в цистерната, усетила се вибрация и последвала експлозия. Краткия огън бил последван
от черен, а след това от сив дим. Х. побягнал по стълбите на цистерната, викайки на Й. да
бяга. Като слязъл на земята Х. установил ,че Й. лежи неподвижно на земята, по гръб, целия
облян в кръв.Работното му облекло било обгорено на десните крайници. Двамата работници
били без лични предпазни средства. Установената причина за смъртта на Г. Й. е получената
тежка, несъвместима с живота черепномозъчна и гръдна травма.Движението на тялото,
респ. падането от цистерната, до състоянието му в покой на земята е резултат от ударната,
взривната вълна, действаща в различни направления.Липсата на ЛПС е спомогнала
настъпването на вредоносния резултат.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки, от което е видно, че ищците са
родители на починалия работник Г. Й..
По делото са приложени инструкция за ремонт на вагон-цистерни, превозващи опасни
товари и условия за безопасност и здраве, инструкция №134 за работни процедури при
непочистени вагон-цистерни, оценка на специфичните рискове, заповед №48/03,04,2009г.
Ответникът представя картон на Й., от който е видно че на 23.08.13г. същият е получил 1
колан+2карабини и 1 предпазна маска. По делото е приложено копие на книгата за
6
ежедневен инструктаж, като на дата 02.10.2017г. срещу името на Г. Й. липсва положен
подпис. По делото е приложено копие на изисканите отстраните документи, находящи се в
ДП №33/201г. по описа на ОсЛО при ОП-Разград.
По делото са разпитани две свидетелки, познати на ищците, който твърдят, че двамата
родители са имали изключително силна емоционална връзка със сина си, все още не могат
да преживеят и да се примирят със загубата му. Когато научили за смъртта му били
безутешни, в шок. Приживе Г. поемал разноските им, водел ги на лекар. Първоначално
живеели в едно домакинство, но после родителите му отишли на село, но се виждали
ежеседмично.След смъртта на Г. здравословното състояние и на двамата се влошило.
Като свидетел е разпитан и Н. А., началник цех, който твърди, че по документи е записано,
че след извършването на последната водна проба, цистерната не е използвана по
предназначение и е чиста.Към 08ч. в понеделник сутринта заедно с производствения
дикертор минали по всички звена, за да им разяснят задачите. Задачата на бригадата, в
която бил Г. Й. била да сменят уплътненията на люковете на вагона, не резервоара. След
известно време получил телефонно обаждане за станалата злополука. Впоследствие разбрал,
че двамата работници са използвали ъглошлайф, от който в цистерната е попаднала искра и
е последвал взрив.Впоследствие се установило, че подадената информация от собственика е
невярна. В резервоара е имало остатъчно количество от сярна киселина, което е
взаимодействало с метала на цистерната, и от там е взрива. Свидетелят твърди, че на всички
работници са раздадени лични предпазни средства. В дружеството се извършва
първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж, като работниците държат и изпити.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Страните нямат спор относно факта, че злополуката, настъпила на територията на
дружеството ответник с негов работник по време на изпълнение на трудовите му
задължения се явява трудова такава. Същите не спорят и относно начина, по който е
настъпила трудовата злополука, факта на смъртта на работника и наличието на причинно-
следствена връзка между тях. Ответникът твърди, първо че е изпълнил изискването на
чл.275 ЗЗБУТ и е осигурил безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника да бъдат отстранени,ограничени или намалени. Същият е създал
правила за безопасност при работа/инструкции/,следи за спазването им /чрез инструктажи,
обучения и изпити/, предоставил е лични предпазни средства. Твърди, че работникът е
действал в условията на груба небрежност тъй като по не е носил личните предпазни
средства, предоставени му от работодателя-позициониращ колан с въже и предпазна маска,
както и че при взривоопасна работа в нарушение на изготвените инструкции е използвал
абразивен уред /ъглошлайф/, възпроизвеждащ искри.
Установено е по делото, че работодателят е изготвил длъжностна характеристика на
7
длъжността, заемана от работника, която същият е подписал. Провеждани са първоначален и
периодичен инструктажи. В книгата за ежедневен инструктаж обаче на дата 02.10.17г.
липсва подпис срещу името на Г. Й..
Съгласно пар.1 т.3 от ДР на Наредба №8121з-647/01.10.14г. рязането на метални болтове на
фланци върху балона на цистерната с ъглошлайф-абразивна машина е „огнева работа” От
материалите приложени от досъденото производство се установява, че в дружеството няма
изготвени правила /инструкция/ за безопасност на работа по развиването на корозирали
винтови съединения на балон-цистерна превозваща опасни товари. На преценката на
работниците е предоставен начина на демонтирането на корозирали болтове, като
практиката е била развиване с гаечен ключ, пневматичен винтоверт или отрязване с
ъглошлайф, а не и използването на използването на дълбокопроникваци масла.
Процесната цистерна не е била придружена с протокол за почистена цистерна, поради което
е следвало да се приложи Инструкция №134 за необезопасенат цистерна, а именно да се
направи оглед и цистерната да се облепи от двете страни с червен предупредителен стикер
/различни от поставената от неизвестно лице червена хартиена бележка/ от приемащия го
представител и производствен отдел, като по вагона не се извършват никакви ремонтни
дейности, издаване на разрешение от Ръководителя на направление за огневи работи с
указания за обезопасяване на работата. Ответникът не представя доказателства да е
извършил тези действия. От разпита на свидетеля Н. А. се установява, че при приемане на
вагоните за ремонт задължително им се прави проверка. Тъй като в придружаващите
документи е било записано, че е извършена водна проба и цистерната не е използвана по
предназначение, са счели че е безопасна. Същата не е била почистена. Това налага извода, че
работодателят не спазил изработените от него правила /инструкция №134/, като по този
начин е допуснал настъпването на трудовата злополука. За да се предотврати злополуката е
следвало работодателя е следвало да проведе специален инструктаж във връзка с огневи
работи, определен от него служител да издаде разрешение за огнева работа при
обезопасяване отвора на първия свален фланец, да следи за използване на лични предпазни
средства при работа на височина.
Отделно в приетите инструкции не е изяснил понятието „огнева работа” и не е
регламентирал работата с абразивен инструмент /ъглошлайф/ като огнева работа. Така той
не е изпълнил задължението си по чл.4 ЗЗБУТ и чл.166 от Наредба №7 да изготви писмени
инструкции със съответната информация за изискванията за безопасност и здраве при работа
за ремонт на вагон цистерни с употреба на ъглошлайф. Поради липсата на такива правила
работниците не са били наясно,че осъществяват огнева работа с огнеопасно оборудване,
каквато била една от обичайните практика при корозирали винтове. Липсата на инструкция
и проведен инструктаж освобождават от отговорност работника за работата му с ъглошлайф
при огнева работа, като ангажират отговорността на работодателя по чл.275 ЗЗБУТ.
На следващо място съдът дължи преценка дали неизползването на лични предпазни
8
средства от страна на загиналия работник съставлява груба небрежност от негова страна.
Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се
основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил
елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и
правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива
на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на
правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато
поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа
при изпълнение на работата. Установено е по делото, че Й. и Х. са работили на работната
площадка на вагон-цистерната, на височина от 3.5м. без обезопасителни колан и въже. Не се
спори, че смъртта на Й. е резултат от съчетана черепномозъчна и гръдна травма,
предизвикана от ударната върна на взрива, предизвикала падането на Й. на земята. Ако
работникът е бил с поставени лични предпазни средства е нямало да се стигне до неговата
смърт.В тази връзка работодателят е издал Инструкция за ремонт на вагон-цистерни,
превозвали опасни товари и условия за безопасност и здраве, където в т.4.3.1 се забранява
работа без осигурително въже.
В случая работодателят следваше при условията на пълно и главно доказване да установи,
че работникът е проявил груба небрежност, като не е използвал предоставените му лични
предпазни средства. Видно от личната карта на Й. на 23.08.13г. същият е получил 1 колан и
2 карабини, 1 предпазна маска, но не и въже, т.е работникът не е получил комплектовано
лично предпазно средство за работа на височина „позициониращ колан с въже и 2
карабини”. От друга страна в приложения по делото Списък на категориите работници и
служители в Тракция АД-Самуил липсва длъжност „Работник строителство,ремонт и
поддръжка на ПЖПС”, на която през 2012г. е преназначен Г. Й..Предвид посочената липса
не е ясно какво облекло и какви ЛПС му се полагат. Следователно съдът приема, че Й. не е
изпълнил задължението си по чл.33 ЗЗБУТ /да се грижи за здравето и безопасността си/ не
поради груба небрежност, а поради липса на предоставен от работодателя пълен комплект
ЛПС за работа на височина. Не е изпълнил задължението си по чл.34 ЗЗБУТ /да изпълнява
посочените задачи съобразно своята квалификация и дадените инструкции/, тъй като не е
бил запознат с понятието „огневи дейности” и с идентифицирането на опасността от
попадане на искра в балона на вагон-цистерната.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че загиналият при трудова злополука работник Г.
Й., не е действал в условията на груба небрежност.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът
следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай,
които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД. Такъв
характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника,
9
стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на
пострадалия, грижите които той е полагал за семейството си, страданията на неговите
близки от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална
подкрепа в особено завишена степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие
деца на починалия .Ищците са от кръга лица, които могат да претендират за обезщетение за
причинените им от трудовата злополука и настъпила смърт на техния син душевни болки и
страдания. Загубата на дете е несъизмерима, но съда следва да определи нейния паричен
еквивалент по справедливост. Безспорно между ищците и техния син е съществувала силна
привързаност и хармонични отношения. Оказваната помощ /фактическа и финансова/ и
грижа по отношение на възрастните и болни негови родители следва да бъде съобразена. От
друга страна ищците и техния син практически не са живели в едно домакинство.
Свидетелите на ищците установиха, че родителите живеят на село, а синът им със
семейството си живее в гр.Разград. Отделно двамата могат да разчитат на помощ и от
другият си син. Предвид на това съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40000лв. за всеки от двамата родители, като за горницата
до 50000лв. двата иска се явяват неоснователни.
На пълномощника на ищците следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА в размер на 1730лв. за всеки ищец.
Ответникът също претендира за разноски в размер на 4560лв.На ответника се следват
разноски съобразно отхвърлените искове, а именно до размера на 912лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на РРС д.т. върху уважените искове общо в размер
на 3200лв..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Самуил,
ул.Д.Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв.Н. К. да заплати на Н. Й. Н., ЕГН
********** от гр.Разград сумата от 40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при
която е починал неговия син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв. до
първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Самуил,
ул.Д.Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв.Н. К. да заплати на В. Д. Н. , ЕГН
********** от гр.Разград сумата от 40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се
обезщетение за причинени й неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при
10
която е починал нейният син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв. до
първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Самуил,
ул.Д.Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв.Н. К. да заплати на адвокат К. К.
сумата от 3460лв./три хиляди четиристотин и шестдесет лева/ определено възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ЗА общо за двамата ищци.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН ********** и В. Д. Н. , ЕГН ********** да заплатят на ТРАКЦИЯ
АД, ЕИК ********* с.Самуил сумата от 912лв./деветстотин и дванадесет лева/ съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС сумата от
3200лв./три хиляди и двеста лева/ дължими държавни такси върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11