№ 339
гр. ***, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Н.а
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Н.а Гражданско дело №
20243630103011 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД – връщане на
даденото на неосъществено основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Е. Е. с ЕГН ********** от гр.
***, със съдебен адрес: адв. Т. П. от ВАК, срещу К. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. ***. В
исковата молба се твърди, че ищецът е превел на ответника сумата от 40 000 лв. с цел
последния да внесе автомобил от Великобритания, който в България да бъде регистриран на
името на ищеца. Тъй като ответникът не сторил това, а не му и върнал сумата, ищецът
подал молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за връщане на сумата от 40 000 лв. и
лихвата за забава. Съдът допуснал обезпечението чрез запор на банковите сметки на
ответника. Последният възстановил на ищеца сумата от 40 000 лв., но тя не погасила всички
вземания. Ищецът счита, че при спазване на правилата на чл. 76 от ЗЗД за поредността на
погасяване на разноски, лихви и главница, неплатени остават още 9003,49 лв. главница,
34,09 лв. лихва за забава за периода от 13.11.2024 г. до предявяването на иска, както и лихва
за забава от предявяване на иска до окончателното плащане и моли съда да осъди ответника
да му ги заплати.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата
молба и твърди, че извършвайки доброволно плащане, ответникът сам е признал
съществуването на задължението. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава още от
момента на получаване на сумата и следователно дължи лихва за забава от момента на
постъпване на сумата по неговата сметка. Полученото плащане не било достатъчно да
погаси всичките му задължения – главница, лихва и разноски. Моли съда да уважи исковете
изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който искът е
оспорен по същество като се твърди, че между страните никога не имало сключен договор.
Твърди, че не се познава с ищеца. Излага твърдения, че средствата са били предназначени за
сина му, тъй като по неясни за него причини ищецът в настоящото производство дължал
тези пари на сина му и ответникът бил само посредник в предаването им по банков път.
1
Възразява срещу задължението за лихва за забава за периода преди да получи
обезпечителната заповед, тъй като счита, че дължи връщане на парите след покана, каквато
не бил получавал докато не получил обезпечителната заповед. Моли съда да отхвърли
исковете и претенцията за разноски.
В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа, че при
задължения за връщане на даденото на отпаднало основание ответникът е изпада в забава
едва след покана. Такава ответникът не бил получавал и следователно дължи връщане на
сумата едва след получаване на съобщението от съдебния изпълнител, с което е уведомен за
наложеното обезпечение. Твърди, че не дължи лихва за забава за периода до него момент.
Предвид това моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
През 2023 г. К. Н. Н. започнал преговори с М.К.Н.. и К. Н. Н. да му закупят и внесат
от Великобритания лек автомобил. След преговори на 25.05.2023 г. и на 29.05.2023 г. с
четири отделни превода ищецът превел по сметка на К. Н. Н. общо сумата от 40000 лв.,
представляваща цената на автомобила, който трябвало да бъде закупен.
Между страните няма спор, че такъв автомобил и до момента няма закупен. Ищецът
направил опит да се свърже М.К.Н.. и К. Н. Н. и след като не успял, подал молба за
обезпечение на бъдещ иск по чл. 55 от ЗЗД срещу К. Н. Н.. По молбата му било образувано
ч.гр.д. № 481/2024 г. на Окръжен съд – ***, по което бил наложен запор на банковите сметки
на К. Н. Н. за сумата от 40000 лв. – главница, 7588,31 лв. лихва за забава за периода от
получаване на сумата до 21.10.2024 г. В рамките на обезпечителното производство ищецът
заплатил следните разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. и държавна
такса от 40 лв.
Запорното съобщение било получено от ответника на 17.12.2024 г. На 12.11.2024 г. –
при фактическото установяване, че банковите му сметки са запорирани – ответникът
заплатил на ищеца сумата от 40 000 лв.
Съдът счита, че се доказва наличието на облигационно правоотношение за връщане
на даденото на неосъществено основание предвид събраните по делото доказателства.
Страната е направила твърдение, че е имало предварителни преговори за сключване на
договор за доставка на лек автомобил, доказала е, че е извършила предварително плащане на
цената на автомобила, който е следвало да бъде закупен за нейна сметка. Ако за заплащането
на тази сума е имало друго основание, ответникът беше този, който следваше да изложи
твърдение, че е налице друго основание и да докаже неговото съществуване. Защото за
плащането на тази сума следва да има някакво основание – в противен случай става дума за
платена сума при изначална липса на основание. В конкретния случай е платена сума с цел
закупуване на автомобил – факт, който така и не се е осъществил. По тази причина се дължи
връщане на даденото с оглед на неосъщественото основание с оглед разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, предл. второ от ЗЗД. С извънсъдебното си поведение (заплащайки сумата след
запориране на сметките му) ответникът сам признава съществуването на задължението.
Съдът намира, че за връщането на даденото с оглед неосъществено основание
ответникът изпада в забава от момента на поканата. Този тип задължения нямат падеж.
Самото задължение по принцип е извъндоговорно и страните не са уговорили падеж. То
възниква по силата на закона и ако в закона няма предвиден падеж, както напр. със
задълженията за непозволено увреждане, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът
изпада в забава след покана. Както бе пояснено и в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019
г. по тълк. дело № 5/2017 г. ОСГТК, ВКС, изискуемостта на вземането (т.е. неговото
възникване като право в имуществената сфера на кредитора) следва да се различава от
изпадането на длъжника в забава. Това тълкувателно решение засяга случаи на
2
неоснователно обогатяване при първоначална липса на основание, но основните положения
относно изискуемостта и забавата са валидни за всички облигационни задължения, а
изводите относно изискуемостта и забавата по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД могат да се
прилагат по аналогия за всички безсрочни задължения. Изискуемостта е възможността на
кредитора да иска реално изпълнение, а забавата е противоправно закъснение, за което
длъжникът отговаря. Съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага, от което следва, че при всички безсрочни
задължения изискуемостта настъпва с възникване на задължението. Съгласно
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС при задълженията по
чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД това е деня, в който настъпи невъзможността да се
осъществи това основание (или от обстоятелствата стане ясно, че осъществяването му няма
да настъпи). За забава на длъжника по безсрочното задължение обаче е необходимо той да
бъде поканен от кредитора да изпълни, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да носи вина за
неизпълнението, респ. за късното изпълнение. В този смисъл: Решение № 17 от 18.05.2022 г.
на ВКС по т. д. № 6/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т. Върбанова; Определение
№ 60 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Албена Бонева; Решение № 163 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева; Определение № 397 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1587/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова.
С оглед на това съдът намира, че ответникът е дължал връщане на полученото с оглед
неосъщественото основание, т.е. заплащането на сумата от 40 000 лв. Той обаче не е
изпаднал в забава, тъй като не е бил поканен, до момента, в който получава запорното
съобщение. Това е най-ранният момент, в който до него достига някакво изявление от
кредитора, че иска заплащане на тази сума, което може да се третира като покана. Запорното
съобщение е получено от ответника на 17.12.2024 г. Предвид това ответникът не дължи
лихва за забава за периода до 17.12.2024 г. Съдът намира, че той не дължи и разноските. Пп
делото няма твърдения и не се установи страните да са уговорили срок, в който автомобила
е трябвало да бъде внесен или доставен на ищеца. Явно, че с изтичането на твърде дълъг
период от време е станало ясно, че няма да се стигне до сбъдване на основанието, за което
парите са дадени, но ищецът е следва изрично да заяви, че вече няма интерес от този внос,
по някакъв начин да уведоми другата страна, че преустановява отношенията свързани с
бъдещия договор. Според твърденията на самият ищец ответникът е установил, че до сделка
няма да се стигне едва с получаване на запорното съобщение. Предвид това съдът приема,
че 17.12.2024 г. е датата, на която едновременно е станало изискуемо вземането по смисъла
на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД и ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Към тази датата обаче ответникът вече е изпълнил задължението, тъй като на 12.11.2024 г. е
възстановил на ищеца сумата от 40000 лв. Предвид това съдът счита, че с оглед
обстоятелството на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът не носи отговорност за разноските по
обезпечителното производство, тъй като същите са направени преди настъпване на
изискуемостта на вземането. Предвид това към датата на плащането – 12.11.2024 г.
ответникът е дължал на ищеца само сумата от 40 000 лв. Тя е платена и няма непогасени
вземания между страните.
Воден от горните съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. второ от ЗЗД е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска, изрично направеното искане и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че ответникът има право да му бъдат
възстановени в пълен размер и направените по делото разноски, както следва – 1300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за връщане на
даденото с оглед на отпаднало основание, предявен от Д. Е. Е. с ЕГН ********** от гр. ***,
срещу К. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. ***, за заплащане на сумите 9003,49 лв. (девет
хиляди и три лева и четиридесет и девет стотинки) – останала неплатена главница на
подлежаща на връщане цена за закупуване на лек автомобил, 34,09 лв. (тридесет и четири
лева и девет стотинки) лихва за забава за периода от 13.11.2024 г. до предявяването на иска
на 22.11.2024 г., както и лихва за забава от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. Е. Е. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Н. с ЕГН
********** от гр. ***, сумата от 1300 лв. (хиляда осемстотин двадесет и един лева и две
стотинки), представляващи сторените от ищцата разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4