Р
Е Ш Е Н И Е
№
186
Габрово,
23.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в закрито
съдебно заседание проведено на двадесет
и втори декември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела
Караджова и с участието на прокурор Пламена Дичева, като разгледа докладваното
от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 166 от 2021 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2025 от 19.11.2021 г., подадена от ОД на МВР
- Габрово, против Решение № 141 от 7.10.2021 г. на Районен съд Габрово /РСГ/,
постановено по н.а.х.д. № 638 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за
неговата отмяна.
С оспорения първоинстанционен съдебен акт
Районният съд е отменил Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4686305, издаден от ОД на
МВР Габрово, с който на К.Н.Д. ***, ЕГН: **********, е наложена глоба в размер
на 100.00 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/. Мотивите на съда се изразяват в следното:
Фактическите констатациите, изложени в процесния ЕФ, се възприемат за истинни –
на 30.03.2021 г., в 8.55 ч., с АТС - TFR1-M 512 било заснето
движението на л.а. *** със скорост от 66 км/ч – над максимално разрешената за движение в населено
място от 50 км/ч, каквото ограничение е било въведено и е отчетено надвишение
от 16 км/ч. Санкционната норма за това нарушение е чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С издадения ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лв., на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което прави
квалификацията на санкционната разпоредба непрецизна и непълна. Приложената
норма визира хипотеза на превишаване на разрешената скорост на движение в
населено място по отношение на водачи на МПС, извършващи нарушението повторно.
Съгласно §.6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането
в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение. В случая не са налице данни за влезли в сила НП или ЕФ, с които на
дееца да е налагано наказание за същото по вид нарушение, а в обжалвания ЕФ
липсва изложение на обстоятелствата,
обосноваващи правната квалификация на нарушението по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
относно признака „повторност“ на деянието. При липсата на такова посочване,
както и на това, с какъв такъв акт е бил санкциониран жалбоподателят, няма как
да бъде проверено дали действително нарушението, за което е санкциониран с
обжалвания ЕФ той е било извършено при условията на повторност.
Решението е връчено на касатора на 8.10.2021 г.
На 20.10.2021 г. срещу него е подадена касационна
жалба в РС – Габрово, с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт
и потвърждаване на оспорения ЕФ. Към касационната жалба е приложен ЕФ от
19.12.2019 г., издаден на същото лице, получен от него на 29.04.2021 г., който
е обжалван. По жалбата е образувано НАХД № 672/2020 г., като същото е
прекратено с Определение № 412 от 16.07.2020 г. на РС – Габрово и добило
законна сила от 30.07.2020 г. Този ЕФ е послужил като основание при издавено на
процесния такъв да бъде отчетена повторност на деянието. Според касатора РС е
игнорирал факти и обстоятелства, поради което е издал необосновано и неправилно
съдебно решение, като е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – К.Д., се явява лично и с адв. М. Д. ***, като двамата оспорват
депозираната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за
неоснователна.
Процесният ЕФ серия К, № 4686305, издаден на 30.03.2021 г. от ОДМВР Габрово
е издаден за нарушение „за скорост“, установено и заснето с АТС TFR1-М
512, като засеченото превишение на скоростта е 16 км/ч над максимално
допустимата за съответния пътен участък. Отчетено е извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 100.00 лв.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че по делото е установено, че
действително е налице накова по вид нарушение. В този ЕФ не е налице твърдение,
че нарушението е извършено при условията на повторност. Към административно
наказателната преписка не са приложени доказателства в такава насока. Всички
елементи от състава на едно нарушение, вкл. квалифициращите обстоятелства,
подлежат на установяване от административно наказващият орган. По делото
действително не са налице нито твърдения, нито доказателства, от които да е
видно, че деянието е осъществено при условията на повторност, поради което
правилно съдът е приел, че наличието на такъв елемент от състава на нарушението
не е налице. Такива твърдения и доказателства се представят едва пред
настоящата съдебна инстанция, която не е такава по фактите. Фактите се установяват
от Районен съд на база твърдения на страните и представени доказателства. Вярно
е, че в административно наказателното производство съдът има ролята и служебно
да събира доказателства по силата на НПК за изясняване на фактическата
обстановка в пълнота, но в случая след като в самия ЕФ и в цялостната преписка
не е сочено въпросното обстоятелство, то съдът не може служебно да събере
доказателства в подкрепа на теза, която не е била изложена във фактическото
описание на деянието.
Според сочената като нарушена норма на чл. 21, ал. 1от ЗДвП при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за населено място – 50 км/ч. Съгласно цитираната
санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от същия нормативен акт когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.
От една странаповторност, както бе изложено по-горе, в ЕФ и в цялото развило се
пред РС производство нито се твърди, нито се установява. От друга страна
нормата на ал. 4 се обвързва с тази на ал. 1, която пък изобщо не е цитирана в
ЕФ, а тя, със съответната конкретизация на точка, следва да се посочи като
приложима едновременно с тази на ал. 4. Недопустимо е едва пред касационна
инстанция да се навеждат нови факти и обстоятелства и да се представят
доказателства за тяхното съществуване.
С оглед на така изложеното касационната жалба следва да се остави без
уважение.
Поради така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 7.10.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 638
от 2021 г. по описа на същия съд, с което е отменен Електронен фиш серия К №
4686305, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на К.Н.Д. ***, ЕГН: **********
е наложена глоба в размер на 100.00 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.