Решение по дело №2353/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Дефендър“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. И. З. – САК, срещу принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в преместване на паркирано превозно средство – л.а. „Киа Ниро“ с рег.№ [рег. номер], без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, наложена от инспектор синя зона при ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, обективирана в Констативен протокол № 0077940/29.09.2023г.

С жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на мярката, тъй като репатрираният автомобил не е бил паркиран на паркомясто със заплатен „служебен абонамент“ в „синя зона“ на Община Варна. Сочи се, че авторът на мярката е материално некомпетентен и не фигурира в Заповед № 4957/26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 5 от Инструкцията за работа на дейността "Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани", утвърдена със заповед № 4957/26.11.2018 г. на Кмета на Община Варна. Изтъква се, че местонахождението на автомобила не е посочено и не е възможно да се конкретизира мястото, от което е репатрирано и съответно паркомястото, ползвано със „служебен абонамент“. Въз основа на тези възражения обжалваната ПАМ се счита за незаконосъобразна, поради което се иска отмяната . Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В хода на устните състезания, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, изразява становище за незаконосъобразност на ПАМ поради недоказване на обстоятелството, че паркомястото се ползва със „служебен абонамент“, поради което репатрирането му е извършено без правно основание. Оспорва се посочения адрес, на който са били разположени паркоместата със „служебен абонамент“, от които е бил репатриран автомобилът на жалбоподателя.

Ответникът – инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалба.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Принудителната административна мярка, обективирана в Констативен протокол № 0077940/29.09.2023 г., издаден от инспектор „Репатриране“ при ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, е съобщена на „Дефендър“ ЕООД на 29.09.2023 г., видно от извършеното връчване на гърба на л. 7 от административната преписка. Жалбата е депозирана на 04.10.2023 г. чрез административния орган, с оглед на поставения върху нея входящ номер /л. 2 от адм. преписка/. Следователно жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – собственик на автомобила, чиято частна собственост е засегната, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Предмет на обжалване е принудителна административна мярка, изразяваща се в репатриране на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който бил паркиран на паркомясто „Служебен абонамент“, обозначено с табела Т-17 и пътен знак В-27, находящо се в гр. Варна, [улица]. Наложената на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП от инспектор Е. Д. ПАМ била обективирана в Констативен протокол № 0077940/29.09.2023 г.

От приетото като доказателство СРМПС част 1 /л.13 от делото/ се установява, че дружеството - жалбоподател е собственик на лек автомобил „Киа Ниро“ с рег.№ [рег. номер].

Съгласно представен Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“ от 15.09.2023 г., сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ и „СТАБ“ ЕООД /л.37/, на ползващия услугата се предоставя за временно възмездно ползване две паркоместа, намиращи се в гр. Варна, на адрес: [улица].

В хода на производството е представена скица – неподписана, незаверена и без изходящ номер или индекс, на двете паркоместа “служебен абонамент”, предмет на договора между ОП „Общински паркинги и синя зона“ и „СТАБ“ ЕООД, към момента на репатриране на автомобила.

От страна на жалбоподателя са представени цветни снимки на двете паркоместа, предмет на договора между ОП „Общински паркинги и синя зона“ и „СТАБ“ ЕООД, обозначени на улица, явяваща се перпендикулярна на първоначалната им локация.

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК обхват на съдебния контрол за законосъобразността на обжалвания акт, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. При тълкуване на посочената разпоредба се налага извод, че компетентните да налагат регламентираните в нея ПАМ длъжностни лица са: 1) определените от министъра на вътрешните работи и/или 2) определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Разглежданият случай попада във втората хипотеза на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона". Лицето, извършило репатрирането на процесния автомобил, е надлежно оправомощено да налага ПАМ със Заповед № 4957/29.11.2019 г., изменена и допълнена със Заповед № 5499/31.12.2019 г., издадена от Кмета на Община Варна, тъй като именно Община Варна е собственик на процесната пътна мрежа. При тези установявания, съдът намира, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обжалваната ПАМ не страда от порока на некомпетентност на своя издател, и в този смисъл представлява валиден административен акт.

Обжалваната ПАМ – преместване на лек автомобил, на основание чл. 171, т. 5, б "Б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, обективирана в констативен протокол № 0077940/29.09.2023 г., е незаконосъобразна като наложена при съществени нарушения на административно – производствените правила и материалния закон.

С Определение № 3551/08.12.2023 г., съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за наличието на заповед по чл. 30, ал. 2 от Наредба за организацията и движението на територията на Община Варна и утвърдената Инструкция относно реда за организация и функциониране на режим за платено паркиране на ППС – „Служебен абонамент“, съгласно Заповед № 2342/21.06.2018 г. на Кмета на Община Варна; не сочи доказателства за точният административен адрес на процесните 2 бр. паркоместа , находящи се на [улица]; както и че не сочи доказателства за надлежното поставяне на пътни знаци „В-27“ и „Т17“. Такива не са представени до приключване на съдебното дирене в хода на производството. Единствените доказателствата, представени по делото са: Заповед № 4957/26.11.2019 г., с която поименно са оправомощени инспекторите „Репатриране“ при ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна; Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“; Заповед № 2342/21.06.2018 г., с която Кметът на Община Варна поименно оправомощава лица за осъществяване на контрол на местата с въведен режим „Служебен абонамент“; както и Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“ от 15.09.2023 г., сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ и „СТАБ“ ЕООД.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, при съобразяване на неблагоприятните й последици, съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществени. По делото не е представена заповедта на кмета на община Варна по чл. 30, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна. Съгласно цитираната разпоредба, именно с такава заповед се определят редът и условията за определяне на места с режим на платено паркиране „Служебен абонамент“. Не е достатъчно и обстоятелството, че на мястото, от където е репатриран автомобилът, е имало поставен пътен знак „В-27“ и табела „Т17“, ако липсват доказателства за надлежното им поставянето съгласно относимите правни норми. При това положение съдът е възпрепятстван да провери дали процесните места за “служебен абонамент” са надлежно определени и обозначени, респективно – че обжалваната ПАМ е наложена законосъобразно. Липсата на посочените доказателства представлява съществено процесуално нарушение, което от една страна нарушава правото на защита на засегнатото лице, а от друга - води до неправилно приложение на материалния закон, при което съдът е длъжен да приеме, че към датата на репатриране – 29.09.2023 г., не е имало надлежно определен „Служебен абонамент“.

Наред с изложеното, в констативния протокол е посочено, че лекият автомобил е бил паркиран на административен адрес гр. Варна, [улица]. От снимковия материал, приложен по административната преписка, е видно, че автомобилът се е намирал на [улица]при пресичането  с [улица], зад поставените контейнери за смет. При извършена служебна справка по картата на [населено място] /Google Maps/, а и от изявленията на ответника в проведеното заседание, се установява, че двете паркоместа, ползвали се със „Служебен абонамент“ към момента на репатриране на автомобила на жалбоподателя, се намират на [улица]. Тоест, в обжалвания констативен протокол е посочена различна от действителната фактическа обстановка, и в частност – различно местоположение на мястото на репатриране, явяващо се съществен реквизит на акта. Аргументите на ответника, че действа по показанията на предоставеното му електронно устройство са ирелевантни за безспорно установеното разминаване. Същото е потвърдено и от последващите действия на ОП „Общински паркинги и синя зона“ по преместване на двете паркоместа на реалния им адрес по договор. При съпоставка на представените по делото скица на двете паркоместа “служебен абонамент” към момента на репатриране на автомобила и приложените по преписката снимки, от една страна, и представените в о.с.з. снимки от жалбоподателя – от друга, се установява, че процесните паркоместа “служебен абонамент” са били преместени от първоначалното им местоположение на [улица]на [улица]пред № 142. Обстоятелството се установява и от надписа над входа на снимка на л.54 от делото, и се потвърждава от самия ответник.

Изложените съображения налагат извод за незаконосъобразност на наложената с Констативен протокол № № 0077940/29.09.2023 г., съставен от инспектор „Репатриране" на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, ПАМ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

При този изхода на спора, своевременно направеното от представителя на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед разпоредбата на чл.1, ал.3 от Правилник на ОбС - Варна за работата на общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" - Варна, Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 800 лв., представляваща 50лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото, и 750 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол № 0077940/29.09.2023 г., издаден от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Дефендър" ЕООД, [ЕИК], съдебни разноски в общ размер от 800 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.