РЕШЕНИЕ
№ 4595
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110104749 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени в
условията на евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Ищецът М. Х. П. твърди, че на 25.07.2022 г. сключил договор за
потребителски кредит с „П. К. Б“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната
сума в размер на 4000 лева при годишен лихвен процент от 41 % и годишен
процент на разходите от 48.80 %. Сочи, че в договора е предвидено
заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ /в размер на
1600 лева/ и „Флекси“ /в размер на 2800 лева/.
Ищецът поддържа, че клаузите от договора за потребителски кредит, с
които е предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ са нищожни поради противоречието им с чл. 10а ЗПК. В
условията на евентуалност навежда доводи, че същите са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явяват нищожни поради
противоречието им със закона. В условията на евентуалност поддържа, че
клаузите са нищожни поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1
ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че клаузите са нищожни поради противоречие с чл.
10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
1
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Навежда доводи, че чрез цитираните уговорки се нарушава принципът
на добросъвестност и справедливост, поради което същите са неравноправни.
Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като счита, че възнагражденията са
необосновано високи и по същество представляват допълнително
възнаграждение, извън уговорената лихва, в размер близък до стойността на
предоставената заемна сума.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданите
клаузи се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно
предвиденият размер на ГПР.
Счита, че посочените клаузи от договора накърняват добрите нрави, тъй
като чрез тях се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации на страните, като по този начин се злепоставят интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорките за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит № 40010976133/25.07.2022 г. поради
противоречие със закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне
на закона, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите
нрави.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „П. К. Б“ ЕООД е
депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на
предявените искове.
Ответникът потвърждава наличието на облигационно отношение между
страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит,
както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да заплати възнаграждение
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в посочения в исковата молба
размер.
Излага, че в договора за кредит както ГПР, така и лихвеният процент, са
фиксирани, поради което не е необходимо посочването на взетите предвид
допускания на ГПР, независимо от което това е сторено с чл. 5.2. от Общите
условия. Сочи, че ЗПК не изисква в договора да бъдат посочени компонентите
на ГПР, тъй като те са нормативно установени. Поддържа, че в договора ясно е
посочено каква е подлежащата на връщане сума, поради което не може да се
приеме, че длъжникът е заблуден от посочения ГПР.
Навежда доводи, че в ЗПК изчерпателно са предвидени основанията за
недействителност на договора за потребителски кредит, които не следва да
бъдат тълкувани разширително, като неправилното посочване на ГПР не
влече недействителност на целия договор.
Оспорва доводите на ищеца, че възнаграждението за предоставени
допълнителни услуги е следвало да бъде включено в ГПР. Дори да се приеме
противното, счита, че последното води само до недължимост на сумите, с
които се надвишава горната граница, определена от чл. 19, ал. 4 ЗПК.
2
Твърди, че кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от
предлаганите от кредитора допълнителни услуги, което не съставлява
задължително условие за сключване на договора за кредит. В тази връзка се
позовава на т. 15 от Общите условия. Така, по искане на ищеца, дружеството
се е задължило да му предостави набор от услуги, включващи приоритетно
разглеждане и изплащане на размера на кредита на кредитополучателя,
възможност за промяна на първоначално договорените падеж, размер на
вноска и ежемесечно плащане на вноски. Заявява, че услугата по приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит е била предоставени
преди подписване на договора. Наред с това ищцата се е възползвала и от
услугата за отлагане на погасителни вноски, което е сторено с анекси № 1 и 2
към договора за кредит. Предвид изложеното счита, че тя е била запозната с
условията за предоставяне на допълнителните услуги.
Оспорва доводите на ищеца, че с невключването на възнаграждението за
допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
както и че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително
прилаганият. Твърди, че условията, свързани с ползването на допълнителните
услуги, са ясно определени в предоставената преддоговорна информация,
както и в самия договор за кредит и общите условия към него.
Поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР не води
до извод за неравноправност на съответните договорни клаузи. Твърди, че
пакетът допълнителни услуги цели да предпази длъжника от негативните
последици от изпадане в забава, като му дава възможност да управлява
финансите си чрез отлагане или намаляване на вноски по кредита. Наред с
това клаузите, уреждащи параметрите на пакета от допълнителни услуги са
ясни и разбираеми. Поради изложеното намира, че не може да се приеме, че
същите имат неравноправен характер.
Счита, че възнаграждението за допълнителни услуги не попада в
хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че законодателят допуска
уговарянето на допълнителни услуги във връзка с договора за потребителски
кредит, като включените в пакета услуги не представляват възнаграждение за
кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита.
Сочи, че в практиката на пазара е установено събирането на такса за
разглеждане на искането за кредит. Що се отнася до останалите включени в
пакета допълнителни услуги, с тях кредитополучателят си е гарантирал
възможност за едностранна промяна на погасителния план към договора, в
случай на настъпване на неблагоприятни за него събития.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да
бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
3
наличието на облигационно отношение между М. Х. П. и „П. К. Б“ ЕООД по
Договор за потребителски кредит № 40010976133/25.07.2022 г., както и че в
същия е предвидено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ /в размер
на 1600 лева/ и „Флекси“ /в размер на 2800 лева/.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. „Допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната
разпоредба са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата,
като например издаването на референции, удостоверения и служебни бележки
за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и пр. Изрично чл.
10а, ал. 2 ЗПК забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същевременно, съгласно наведените от ответника твърдения и видно от
съдържанието на т. 15 от общите условия към договора за кредит, услуга
„Фаст“ включва приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
я услугата „Флекси“ предоставя на потребителя възможност за едностранна
промяна на погасителния план през действието на договора. Посочените
действия по същество касаят предоставянето и събирането на заемната сума.
В този смисъл същите са свързани именно с усвояването и управлението на
кредита. Поради изложеното следва да се приеме, че договарянето на подобни
такси е недопустимо и клаузите, с които същите са предвидени, са нищожни
поради противоречие със закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателни предявените искове за прогласяване нищожността на уговорките
за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
по Договор за потребителски кредит № 40010976133/25.07.2022 г. поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид извода за
основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в
условията на евентуалност искове.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
общ размер от 176 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева във връзка с осъществената правна защита и съдействие в
производството, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Посоченият размер съдът
намира за съответстващ на правната и фактическа сложност на делото.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ поради противоречието им със закона
уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40010976133/25.07.2022 г.,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на М. Х. П., ЕГН **********,
от с. *********, срещу „П. К. Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. *******.
ОСЪЖДА „П. К. Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. П., ЕГН **********, от с.
*********, СУМАТА ОТ 176 /сто седемдесет и шест/ лева , представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК-П., със
служебен адрес: гр. **********, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5