Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/26.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, ХХХІІІ
състав в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1900 по описа за 2022 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал. 2 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Образувано
е по жалба на Д.Х.Д. със съдебен адрес ***, подадена чрез адв. Л М при ВАК ,
срещу заповед № РД-379/04.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА/ .
Релевира
се материална незаконосъобразност и неспазване целта на закона Липсва нормативно уредено задължение за
уведомяване на ИАРА за временна смяна на
двигателя на кораба, посочен в разрешителното за стопански риболов и поради
тази причина по-скоро се касае за адм. нарушение, което следва да се
санкционира от ИА „ Морска администрация “ на основание чл. 38, ал.2 и чл. 39 ,
ал.1 КТК. Твърди се ,че нарушението е маловажно, тъй кат смяната на двигателя
на кораба е била с цел подготовка за преминаване на технически преглед на
кораба / л.33-34/ .
Отправеното към съда
искане е за отмяна на оспорената заповед
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя
пълномощник поддържа жалбата на изложените в
нея и в уточняваща молба основания.
Ответната страна -зам. изп. директор на ИАРА, не се
явява и не се представлява в съд. заседание, но депозира по делото писмено
становище с позиция за законосъобразност на атакуваната заповед , включително и
поради компетентност на нейния издател / л. 47-48/.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна- адресат на издадения адм. акт .
Оспорената заповед засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващото лице ,
тъй като го лишава временно от упражняване на материалното право на стопански риболов .
Това произнасяне обуславя съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
съдебна проверка за законосъобразност на наложената мярка от ответника.
Преобразуващото субективно право на оспорване е било упражнено срочно, тъй
като обжалваната заповед е била връчена
на 09.08.2022г. / л. 54/ , а на
12.08.2022г. срещу нея е била подадена жалба до териториално компетентния адм.
съд. В този контекст жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна поради следните съображения:
На 20.10.2020г. на жалбоподателката е
било издадено безсрочно разрешително за стопански риболов в Черно море . В това
разрешително са вписани данните на
кораба, с който ще се осъществява
стопанския риболов , а именно кораб с бензинов двигател марка „Дукар“ с номер
********* и мощност 4.78 / л. 16//.
На 17.05.2022г. служител на РД „Гранична
полиция“ при МВР е извършил проверка на риболовния кораб, като е констатирал,
че риболовния кораб е с различен
двигател марка „ Ямаха“ . Бил е съставен констативен протокол /л. 55/.
Въз основа на данните от този протокол на
04.08.2022г. заместник- изп. директор на ИАРА е издал заповед, с която на
основание чл. 79, ал.1 т.1 б. „а“ от ЗРА е постановил отнемане за срок от една
година на разрешителното за стопански риболов на жалбоподателя / л. 6/.
Оспорващото лице представя протокол № 205/21.06.20202г., издаден от
дирекция „ Морска администрация“ – Варна , който сочи за извършен преглед на
неконвенционален кораб и неговата изправност,
като при проверката корабът е бил с двигател марка „ Дукар“ № 05000563180 / л.
18/.
В изпълнение на задължението по
разпределение на доказателствената тежест
съдът укажа на ответника , че не сочи доказателства за обективна
невъзможност на изп. директор на ИАРА да
изпълнява своите служебни задължения към датата на издава на оспорената заповед
/ 04.08.2022/ г. / л. 38/.
По повод това указание по делото се
представи заповед № РД-301/13.06.2022г. на изп. директор на ИАРА, с която
на основание чл. 5 от Устройствения правилник на ИАРА е
разпоредил при негово отсъствие функциите на
изп. директор да се изпълняват
от неговия заместник с изключение на
правомощията по чл. 5, т. 15 и 16 от Устройствения правилник / л. 51/.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Според
нормативното предписание на чл. 79, ал.1 от ЗРА изпълнителният директор на ИАРА
или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема разрешителното за
стопански риболов за срок от една до две години.
С
оспорената заповед от заместник- изп. директор на ИАРА е наложена принудителна адм. мярка – отнемане на
разрешително за стопански риболов в Черно море , за срок от една година.
Ответникът
по правния спор представи бланкова заповед за заместване на изп. директор на
ИАРА . Въпреки даденото от съда изрично указание не се ангажираха доказателства,
че изп. директор на ИАРА е бил в обективна невъзможност да изпълнява своите
служебни задължения на 04.08.2022г.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, "Заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган. "
Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав
на "заместването" следва да съществуват кумулативно следните
предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен
според спецификата на случая административен орган, с която да е определено
лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2.
доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените
функции. В този смисъл са решенията на
ВАС по адм. дела №№ 9142/2009 г.; 6117/2010г. ; 3168/2012г.; 14728/2012 г. ;
1614/2013 г. /
Заповед № РД-301/13.06.2022г. на изп. директор на ИАРА дава относима
информация само за съществуването на първата предпоставка- заместникът е овластен с правомощие за издаване на индивидуални
адм. актове по чл. 79 от ЗРА. В хода на съдебното производство не са
представиха данни за временна нетрудоспособност, ползване на отпуск или за
факти, сочещи на обективна невъзможност на изп. директор на ИАРА да изпълнява
своите правомощия на 04.08.2022г. Цитираната заповед за заместване е типова
такава, тъй като съдържа разпореждане за заместване при отсъствия на титуляра по време на целия му мандат, а не
само за конкретната дата 04.08.2022г. В тази връзка съдът приема , че липсва
втора предпоставка по валидно упражняване
на правомощия в условията на заместване.
Според правната теория недоказаните факти съдът приема за неосъществени
. Липсата на доказателства за обективна невъзможност на изп. директор на ИАРА
да изпълнява своите служебни задължения на 04.08.2022г. обуславя извод за
неговата обективна възможност да ги осъществява. В тази връзка издаването на
заповед по чл. 79, ал.1 т.1 от ЗРА от
неговия заместник при отсъствие на предпоставки по заместване на изп. директор на ИАРА налага извод за некомпетентност на автора на
оспорената заповед . В този смисъл не съществува юридическия факт на обективна
невъзможност на титуляра да изпълнява своите задължения , респективно липсва
валидно учредена компетентност чрез прехвърляне на правомощия от притежаващия компетентността адм. орган.
Липсата на компетентност на издателя на адм. акт е съществен порок на
неговата действителност и съдебната практика непротиворечиво квалифицира такъв
акт като нищожен . Нищожните
административни актове никога не
пораждат и не могат да породят правните последици, към които са насочени
, и не могат да бъдат санирани / виж Л , К. , Административно право,
Фенея, 2009 , с. 159/. Поради тази теоретична трактовка в чл. 173, ал.2 от АПК е разписано ,че когато съдът обяви актът за нищожен поради некомпетентност , изпраща преписката на
компетентния адм. орган за произнасяне. След като има нищожен адм. акт , който не поражда
никакви правни последици и съдът обяви неговата нищожност , съществуващата
висящност на административното производство налага неговото финализиране и то
от компетентния адм. орган .
Именно поради това законодателно решение по връщане на преписката за
ново произнасяне в случая не е необходимо изследване на останалите критерии за
законосъобразност по чл. 146 от АПК . В подкрепа на това становище са решения на ВАС по адм. дела
№№ 5217/2009 г. и 166640/2010 г. /
Предвид изхода на делото съдът не дължи присъждане на
разноски на жалбоподателя , тъй като не е сезиран с подобно искане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл.
от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
Прогласява
нищожността на заповед № РД-379/04.08.2022 г. на заместник-изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури .
ИЗПРАЩА делото като
преписка за произнасяне от компетентния административен орган- изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.