Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.11.2015г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки районен съд гражданска колегия
на 28.10.2015
двадесет и осми ОКТОМВИ две хиляди
и петнадесета година
в публично съдебно заседание в следния
състав:
Районен съдия: М. Дучева
секретар: Я. Петрова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Дучева гражданско дело №434 по описа на РС-А. за 2015г., и за да се произнесе взе впредвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Р.Н.Р. с
ЕГН: **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, против Р.Н.Р., ЕГН: **********
, адрес: ***. В исковата молба се сочи, че през 1962 година Н.Р. и Х. Р. придобили чрез покупко-продажба в режим на
СИО следния недвижим имот: дворно място, представляващ самостоятелен урегулиран
парцел Х-272 в квартал 32 по ЗРП на с. Т., общ. А., обл. Б., ЕКАТТЕ 72727 и
целия с площ от 1073 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 140 кв.м., при
граници: улица и парцели ІХ 267, ІІ-267, ІІІ-267 и 268, в западната част, на
който е построил двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, второстепенна
постройка и гараж. След смъртта на Х. Изет Р. ответникът получил по силата на
наследяването 1/10 идеална част от описаните по-горе недвижими имоти, Същата
идеална част по силата на наследяването получил и ищеца. С нотариален акт № 18,
т. V, дело № 1963/1997 г. на Службата по вписванията А. Н.Р. А., И. Н.Р. и А. Н.Р.
дарили на ответника всички притежавани
от тях идеални части – общо 8/10 от процесния имот. В резултат на това ищеца и
ответника станали съсобственици на дворното място и построените в него
двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда-с РЗП 120кв.м. , второстепенна
постройка и гараж при квоти съответно 1/10 за ищеца и 9/10 за ответника
Наследодателят Н.Р. А. ползвал
пожизнено имота съгласно запазеното му право на ползване с цитирания нотариален
акт за дарение. След смъртта му отношенията между ищеца и ответника започнали
да се влошават. Като собственик на 1/10 идеална част от имота ищеца имал достъп
до къщата и ползвал стая в приземния етаж на сградата, в която държал свои
лични вещи. След
смъртта на Н.Р. А. ответникът отнел на ищеца достъпа до тази стая, сменил
ключалката и започнал изнасянето и разпродаването на вещите на ищеца. С тези си
действия ответникът лишил ищеца от правото го ползва своя дял от имота. Въпреки
усилията страните не успели да разрешат спора помежду си доброволно, което
породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск с претенция да
му бъде предадено владението на 1/10 идеални части от двуетажна еднофамилна
масивна жилищна сграда, построена в западната част на дворното място,
представляващ самостоятелен урегулиран парцел Х-272 в квартал № 32 по ЗРП на с.
Т., общ. А., обл. Б., ЕТАТТЕ 72727 и целият с площ от 1073 кв.м. с неуредени
регулационни сметки за 140 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 140 кв.м.,
при граници: улица и парцели ІХ 267, ІІ-267, ІІІ-267 и 268, както и 1/10
идеална част от намиращия се в дворното място гараж. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от страна на ответника Р.Н.Р..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не
е спорно по делото и се установява от представения нотариален
акт № 11, том 2, дело № 325/1962г на служба по Вписванията-гр.А.; нотариален
акт № 18, том 5, дело № 1963/1997г на съдия
Бъчваров РС- гр.А., че дворно място, представляващ
самостоятелен урегулиран парцел Х-272 в квартал 32 по ЗРП на с. Т., общ. А.,
обл. Б., ЕКАТТЕ 72727 и целия с площ от 1073 кв.м. с неуредени регулационни
сметки за 140 кв.м., при граници: улица и парцели ІХ 267, ІІ-267, ІІІ-267 и
268, в западната част, на който е построил двуетажна еднофамилна масивна
жилищна сграда, второстепенна постройка и гараж, е придобито от наследодателите
Х. Изет Р. и Н.Р. А. през 1962г в режим на СИО /съгл.СК отменен/. Видно от
представените 2бр.удостоверения за наследници- на Х. Изет Р. и на Н.Р. А.
процесния имот е съсобствен на ищеца и ответника при квоти, както следва :1/10
идеална част на ищеца и 9/10 идеални части на ответника.
По
делото се събраха доказателства, че понастоящем спорният недвижим имот е във
владение единствено на ответника Р.Н.Р.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск по чл.108 ЗС, съдът намира същи за допустим и счита, че следва
да го разгледа и да се произнесе по същество предвид доказаното и неоспорено право
на собственост на ищеца и владението на процесния имот без правно основание от
ответника.
РС-Свиленград намира предявеният срещу Р.Н.Р. иск по чл.108 от ЗС за основателен и доказан. За да се
уважи ревандикационния иск следва да се докаже придобиването на правото на
собственост на ищеца, включително придобивното основание, както и владение на
имота от страна на ответника. С оглед твърдения в исковата молба ищецът Р.Н.Р. следва
да докаже наличието на наследствено правоприемство от наследодателя Н.Р. А. и Х.
Изет Р..
При така събраните доказателства
съдът намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът
Р.Н.Р. е наследник по закон на Н.Р. А. и Х. Изет Р. съгласно Удостоверение за наследници № 372/24.08.2000г.,
издадено от кметство с.Т. и Удостоверение за наследници № 18/27.01.2015,
издадено от кметство с.Т.. Съгласно цитираните две
Удостоверения за наследници наследодателите Н.Р. А. и Х. Изет Р., родители на
ищеца и ответника са оставили 4 наследници- Р.Н.Р., Р.Н.Р., И. Н.Р. и
А. Н. Алимола. Съгласно нотариален акт № 18, том 5, дело № 1963/1997г на съдия
при АРС- Бъчваров на 20.11.1997г Н.Р. А. ,И. Н.Р. и А. Н. Алимола в качеството
им на законни наследници на Х. Изет Р. са дарили на Р.Н.Р. своя дял от
процесния имот. В посоченият НА е вписано, че дарителите Н.Р. А. ,И. Н.Р. и А. Н.
Алимола даряват на ответники своите 8/10 идеални части от процесния имот.
Съгласно правилата за наследяване ответника е получил в наследство от майка си
1/10 част от имота, от което следва, че е собственик на 9/10 идеални части от
имота, а за ищеца остава 1/10 идеална част. Наследодателят Н.Р. А. получил и
правото доживотно да обитава дарените помещения и докато бил жив нямало пречки
и ищеца да владее своята 1/10 част. След като наследодателят А. починал
ответника завладял дела на ищеца и отказал да му предостави владението.
За уважаването на иска по чл.108 от
ЗС е необходимо още да се докаже наличието и на втората кумулативна
предпоставка, а именно владение на имота от страна на ответника. Това
обстоятелство се доказа от свидетелските показания на свидетелката Х. С. Н.. В
разпита си в съдебно заседание свидетелката твърди, че откакто е снаха в този
дом -2007г свекъра й- Р.Н.Р. е лишен от владението на собствеността си. Твърди,
че ищецът е има отредени две стаи на първия етаж на къщата, в които е държал
свои лични вещи- печка, легло , завивки и др., но и тези вещи са били изнесени
и разпродадени от ответника като израз на отказа му да предаде владението на
процесния имот. Нещо повече свидетелката многократно е ставали свидетел на
скандали , когато ищеца се е опитвал да получи владение на имота си. Тези опити
винаги са завършвали неуспешно, т.к. се е стигало до разпра с ответника и
съпругата му, които имат собствеността и ползват останалите помещения на първия
етаж и целия втори етаж на къщата. В упоритостта си да не предаде владението
ответникът е стигнал до там, че е заковал с дървени греди прозорците на
помещенията, ползвани от ищеца, така че той да не може да влезе през прозореца,
ако случайно реши да получи със сила владението на имота си. Става ясно, че в
имота има построен и гараж, до който ищеца също няма достъп.
При
тези данни съдът намира за доказана и втората предпоставка за уважаването на
иска по чл.108 от ЗС, а именно владение на имота от ответника Р.Н.Р..
По така изложените
съображения, предвид доказаното право на собственост на ищеца Р.Р. и владение
на имота от ответника Р.Р., следва ревандикационният иск по чл.108 от ЗС,
предявен против ответника, да се уважи като основателен.
По изложените
съображения искът по чл.108 от ЗС, предявен от ищеца Р.Р. против ответника Р.Р.,
следва да се уважи като основателен и ответникът бъде осъден да предаде
владението върху имота.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца Р.Н.Р. следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо
760 лв. за държавна такса, деловодни разноски и адвокатски хонорар /съгласно
представения списък/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Р.Н.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да предаде на ищеца Р.Н.Р. –, ЕГН:********** *** владението
върху 1/10 идеална част от следния недвижим имот дворно място, представляващ
самостоятелен урегулиран парцел Х-272 в квартал 32 по ЗРП на с. Т., общ. А.,
обл. Б., ЕКАТТЕ 72727 и целия с площ от 1073 кв.м. с неуредени регулационни
сметки за 140 кв.м., при граници: улица и парцели ІХ 267, ІІ-267, ІІІ-267 и
268, в западната част, ведно с 1/10 иделан ачаст от построемата върху него
двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ 120кв.м., второстепенна
постройка и гараж с площ 15 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Р.Н.Р., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на Р.Н.Р. –, ЕГН:********** ***
направените по делото разноски в размер на
общо 760 лв. (седемстотин и шестдесет лева) за държавна такса, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен
срок от получаване му от страните.
СЪДИЯ:
|
|