Мотиви към Присъда №260000 от 16.09.2020 г. по НОХД № 7/2020
година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Г.С.Д. в това, че На 07.05.2019 год. в с. Козловец, община Свищов и на
08.05.2019г. в гр. Свищов, действайки при условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез провеждане на множество
телефонни разговори е възбудил и поддържал заблуждение у Е.М.Ф. ***, че се
обажда синът й Т.А.Ф., че същият се намира в затруднено положение защото дължи
пари на „много опасен човек“ и че тя трябва да му зареди ваучер на стойност
20,00 лева от мобилен оператор и да преведе по банкова сметка ***,00 лева и с
това й причинил имотна вреда в размер на 20,00 лева и е направил опит да й бъде
причинена имотна вреда в размер на 500,00 лева, като опитът му е останал
недовършен по независещи от дееца причини.
Престъпление по чл. 211 предл. 2-ро, вр. е чл. 209, ал.
1, във вр. е чл. 29 ал. 1,6. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,
като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
гореописаното деяние. Счита, че от всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства по безспорен начин се доказва извършеното от
подсъдимия деяние. С оглед събраните по делото доказателства, както и от
приложената справка за съдимост на подсъдимия предлага да му бъде наложено наказание в
размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Г.С.Д. се явява в
насроченото съдебно заседание. Същият не се признава за виновен и дава
обяснения от които основното може да се изведе, че е почиствал килия № 322,
събирал чаршафите и казал на св.С.С.С. да вземе кофата да я изхвърлят. Той
вдигнал капака и изхвърлил съдържанието от кофата. Тогава телефона изпадал и подсъдимия
го взел. Телефонът се намирал в ръката му и в това време дошъл Н.Г. -
младши инспектор и му казал да предаде телефона. В килията бил и Д.Г.И., когото
служителите на затвора извели уж да разговаря с оперативните, но оперативните
му нанесли побой.
Назначеният му служебен защитник
адв. М. пледира за недоказаност на обвинението. Сочи, че от събраните
доказателства не се установява безспорно деянието да е извършено от лице от
мъжки пол, доколкото пострадалата заявила, че е разговаряла по телефона с лице,
което имало женски глас. Според защита авторството не е доказано и с оглед
обстоятелството, че съкилийника на подсъдимия- св.Д.И. имал тембър, наподобяващ
женски глас, поради което и с оглед обстоятелството, че телефона бил намерен в
килията, в която двамата обитавали. Не следвало да се дава вяра и на
свидетелските показания на св. З Г. относно изнесеното от него, че подсъдимия е
продиктувал имената си на банковата служителка, тъй като на предадения като
веществено доказателство лист с изписана на него банкова сметка ***. В тази връзка преледира за оправдателна
присъда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.С.Д. е роден на *** ***, община ******, област С., постоянен адрес ***,
настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, не работи,
понастоящем в Затвора гр. Бургас, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е осъждан на десет
пъти за различни престъпления от общ характер. По седем от осъжданията му е
налагано наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване. Последното е по
НОХД № 4532/2015 г. на Софийски градски съд. Присъдата е влязла в сила на 08.01.2018
г. и е за престъпление по чл. 199 ал, 1 т. 4 вр. т.3, предл. 2-ро, вр. с чл.
198 ал.1, вр. с чл. 129 ал.2 предл. 3-то, вр. с чл. 29 от НК. С нея му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години. След направено
групиране с Определение № 1398/16.03.2018г. по ЧНД № 405/2018г. на СГС по тази
присъда с наказания по предишни присъди му е определено за изтърпяване едно
общо наказание от осем години лишаване от свобода.
На 07.05.2019 г. подс.Д. ***,
където изтърпявал наказанието по НОХД № 4532/2015 г. на Софийски градски съд.
По това време той бил в една килия със св. Д.Г.И.. Подсъдимият се познавал и със св.С.С.С.,
който също изтърпявал наказание лишаване от свобода, като двамата работели
заедно - чистели затворническите помещения на третия етаж на затвора.
На тази дата подсъдимият
разполагал с мобилен телефон марка Нокиа с IMEI №*, в който имало карта с № *****
на МТел, закупена от св. Я.С. и чиито син А. З.С.също бил затвора в гр.Бургас.
На 07.05.2019 г. св. Ф. ***. На
същата дата, в 21,31 часа, подсъдимият се обадил от посочения мобилен телефон с
посочената СИМ - карта на мобилния й телефон със сим - карта с № **. Тъй като
било късно св. Ф. възприела, че й звъни
синът й Т.А.Ф., с когото не се била чувала от много време и отговорила на
обаждането. По-късно в същата вечер – в 21,31ч.
подсъдимият отново й се обадил. Свидетелката го попитала какво има и
подсъдимият й отговорил, че иска да я чуе и я попитал какво прави. Свидетелката
отговорила, че гледа телевизия и му предложила да се чуят на следващия ден, тъй
като за нея било много късно.
На следващата сутрин - 08.05.2019
г., св. Ф. ***. В 10,00 часа, подс. Д. отново й се обадил на мобилния й телефон
с карта с № ** и се представил за синът й Т.. Свидетелката отново възприела, че
разговаря със сина си. Подсъдимият й казал, че трябва да му плати телефона, тъй
като няма пари и е под арест, не му давали да излезе, притискали го, насилвали
го и я молел да му плати телефона, който е на ваучер. Казал й да отиде в Мтел.
Свидетелката се съгласила и попитала колко пари иска да му плати. После
продиктувал номера на картата си, а имено ***** и казал, че зареждането трябва
да стане с ваучер за 15 лева. Свидетелката се съгласила и му казала, че ще
плати 20лв. Попитала го какво се е случило, но подсъдимият казал, че ще се
обади по-късно. Свидетелката отишла до офис на „А1 България“ и там на Прима карта с № ***** заредила 20лв. В
момента, в който излязла на улицата, подсъдимият отново й се обадил. Започнал
да я моли да му изпрати 500лв. Обяснявал, че е притеснен, притискан и тормозен
от някой, без да уточнява подробности и че това трябва да стане по най-бързия
начин. Свидетелката се изненадала, тъй като синът й имал фирма и попитала
„Тихомире, ти имаш фирма как ще ти пращам 500лв?“. Подсъдимият продължавал да
настоява да му изпрати сумата, като обяснявал, че парите му трябват, притискан
е и е тормозен. Поискал свидетелката да внесе парите в ОББ. Свидетелката се
съгласила и тръгнала в посока клона на банката в гр.Свищов, който се намирал
надолу по същата улица. Междувременно докато вървяла по пътя, подсъдимият
продължавал да й звъни и да настоява за парите, като я подканял да побърза.
Когато стигнала до банка ОББ,
свидетелката влязла в нея и се насочила към служител – св.Г.Л., която работела
като касиер. Свидетелката Ф. й казала, че иска да изпрати сумата от 500лв. на сина си.
Св.Л. й поискала номера на банковата сметка. Свидетелката Ф. казала, че няма
такава и се обадила на подсъдимия. След като набрала номер ***** от телефона си
и подсъдимия отговорил, св. Ф. дала телефона на банковата служителка.
Последната разговаряла с подсъдимия, който й продиктувал номер на банкова
сметка, *** Л. записала на лист хартия. Сметката била с номер ***. Свидетелката по цифрите на
сметката разбрала, че става въпрос за бюджетна сметка, като не е възможно да е
на физическо лице и отказала да извърши банковата операция. Казала на
свидетелката Ф., че тази сметка е в друга банка -„У“ АД и ако желае да отиде
там. Св.Ф. излязла от офиса на ОББ и тръгнала офиса на „У“ АД в гр.Свищов, за
да приведе парите там. По пътя подс.Д. отново и се обадил и я карал да бърза,
като обяснявал, че го притискат и тормозят. Св.Ф. му отговорила, че няма
проблем да му изпрати и повече от 500лв., но иска за това да знае и съпруга й.
Подсъдимият я помолил да не му се обажда и да не го уведомява за парите. След
като разговора им приключил св. Ф. се обадила на съпруга си – св. А.Ф.,***.
След като разбрал за какво става на въпрос, св. А.Ф. накарал съпругата си да го
изчака и се върнал. Св. Ф. и съпругът й се срещнали пред сградата на „У“ АД и
тя му разказала какво се е случило по-рано. Потърсили по телефона сина си Т..
Последният им отговорил, че не ги е търсил. След това дамата свидетели сравнили
телефонния номер, от който звънял подсъдимия, с този на сина им Т. и
установили, че двата се различават. Св. Ф.
веднага се досетил, че това е измама. След няколко дни отишли да подадат жалба в полицията. Работа по
случая започнал свидетеля З Г. – заемащ длъжността НГ“Криминална полиция“ към
РУ Свищов. Той провел беседа със свидетелите Ф, които разказали за случилото
се. Същевременно негови колеги провели разговор с банковата служителка и от нея
научили, че лицето, което е диктувало номера на банкова сметка ***. Свидетелят свел до знанието на
по-горестоящи служители в МВР за случая, при което била извършена проверка в
затвора в гр. Бургас. В нея участвал Н.Г.- надзирател в затвора в гр.Бургас.
При проверка в килията подсъдимия свидетелят установил, че подсъдимия държи
мобилен телефон. Надзирятелят му го поискал и подсъдимият го предал. По-късно
бил съставен приемо-предавателен протокол за иззетия телефон. След изземването
било установено, че ползвания от подсъдимия мобилен телефон е марка „Нокиа“ с с
IMEI №*.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства –обясненията на подсъдимия Г.Д., показанията на св. Е.Ф.,
св. А.Ф., св. Г.Л., св. Д.И., св.С.С., св.Н.Г., св.З Г., св. Я.С. и св.И.А., както
и от писмените доказателствени средства, съдържащи се в Том І – съобщение до
ГДИН от 10.05.2019 г. (л.17), Докладна записка от инспектор Д. Василев И. от
10.05.2019 г. (л. 18), Докладна записка от мл. Инспектор Н.Г. – надзирател от
10.05.2020 г. до Началника на Затвора гр. Бургас (л.19), Приемо-предавателен
протокол от 10.05.2019 г. (л. 20), Протокол за иззети вещи (пари) при личен
обиск и претърсване (л.21), Протокол за оглед на веществени доказателства от
29.11.2019 г. и фотоалбум към него (л. 68-73), Протокол за доброволно предаване
от 25.06.2019 г. (л. 74), 1 бр. фискален бон – копие на стойност 20 лева от
08.05.2019 г. (л. 75), 1 бр. парче от
бял лист с изписана саморъчно номер на банкова сметка № *** (л. 76), справка от Теленор България ЕАД
(л. 81-83), справка от БТК ЕАД (л. 86), справка от А1 България ЕАД (л. 88),
справка от Теленор България ЕАД (л. 94), справка от А 1 България ЕАД (л. 99),
справка от БТК ЕАД (л. 100), справка от Теленор България ЕАД (л. 107), справка
от БТК ЕАД (л. 111), справка от А1 България ЕАД (л. 115); Том ІІ – справка
относно анализ на телефонни разпечатки от РУ на МВР Свищов (л.11-12), справка
за съдимост (л.20-22), характеристична справка (л. 26), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л. 27).
При анализа на доказателствата
съдът направи следните правни изводи: Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по безспорен начин времето, мястото и
начина на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия и неговата
вина.
Показанията на свидетелите
Феещянова, Ф. и Л. са непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на
първите двама свидетели се установява безспорно, че на 07.05.2019г. и
05.08.2019 г. св. Ф. *** и в гр.Свищов. Установява се, че пострадалата Ф. има син
с име Т.. На тези две дати пострадалата е провела множество телефонни разговори
от своя мобилен телефон със сим - карта
с № ** с мобилен телефон с поставена в него карта с № *****. Същото
кореспондира и с изготвените и предоставени справка от мобилен оператор.
Установява се безспорно, че лицето с което пострадалата е разговаряла
първоначално се е представило за нейния син и в проведените разговори след това
същото е поддържало у нея, че свидетелката разговаря именно със синът си Т..
Безспорно се установява, че първоначално лицето е поискало от Ф. да зареди
карта с № ***** с определена сума пари – 15лв. Свидетелката е извършила това
като по своя инициатива е заредила картата с 20лв. Тези свидетелски показания
кореспондират с представеното по делото веществено доказателство - копие
на фискален бон на А1 България ЕАД от
08.05.2019г.,издаден в 10,04ч. на същата дата, от което се установява, че за
сумата от 20лв. е заредена прима карта №****. Представено е копие, тъй като
видно от свидетелските показания на Ф. същият е изхвърлил оригинала, а
впоследствие е поискал копие от фискалния бон, който е предаден от него по
делото с приемо-предавателен протокол.
Безспорно се установява обстоятелството, че посоченото лице, представяйки
се за синът на пострадалата, е поискало от нея да му преведе по банков път
сумата от 500лв., за което лицето посочило банкова сметка ***, която е сметка
на бюджетно учреждение, а именно на
затвора в гр.Бургас. Установява се от свидетелските показания, че св. Ф.
отишла в банката с намерението да преведе сумата, но поради отказа на св.Л. да
изпълни банковата операция, а впоследствие от отказа на самата пострадала, след
проведен разговор със св. Ф., поисканата сума не е преведена по тази сметка.
Обстоятелството, че именно това е номера на банковата сметка се потвърждава и
от представената по делото бележка, която св. Л. в съдебно заседание разпозна
като изписана от нея. Посочи, че това е номера на банковата сметка продиктуван
от лицето, с което същата разговаряла от мобилния телефон на пострадалата и за
което последната заявила, че това е синът й, на когото желае да преведе сумата
от 500лв.
Безспорно се установява, че автор на деянието
е подсъдимия. От протокол за оглед на веществено доказателство се установя, че
телефон марка „Нокиа“ с IMEI №* е била поставена карта с № *****. Този именно
телефон е намерен у подсъдимия Д. ***. Същото се потвърждава както от
показанията на св. Н.Г., така и от изготвените и представени в досъдебното
производство докладна записка от инспектор Д. Василев И. от 10.05.2019 г. (л.
18), докладна записка от мл. Инспектор Н.Г. – надзирател от 10.05.2020 г. до
Началника на Затвора гр. Бургас (л.19), приемо-предавателен протокол от
10.05.2019 г. (л. 20), протокол за иззети вещи (пари) при личен обиск и
претърсване (л.21). Видно от свидетелските показания на св. Я.С. същата е
изпратила телефон, чието описание съвпада с този на процесния заедно с прима
картата в него на сина си А. Савов докато бил в ареста в гр. Търговище. Видно
от представените разпечатки от мобилни оператори тази прима карта се води
именно на свидетелката. Въпреки, че свидетелката отрече този мобилен телефон да
е стигнал до сина й, заяви, че синът и е също е бил в затвора в гр. Бургас.
Споделил й е по-късно, след като била разпитвана от полицията, че в затвора в
гр. Бургас се е запознал с подсъдимия Д.. Досежно анализа на доказателствата,
касаещи авторството на деянието, съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите Д.И. и С.С.. Действително същите кореспондират с обясненията на
подсъдимия, като съдът приема последните като дадени като защитна теза и не
дава вяра на същите. На първо място налице са противоречия между показанията на
тези двама свидетели с тези на св. Н.Г., който заяви, че телефонът е бил
предаден от подсъдимия, докато същия се е намирал в килията си и го е държал в
ръцете си, а не както двамата свидетели заявиха, че телефонът е намерен от
подсъдимия и св. С. докато почиствали съседни килии, в които предходната вечер
били настанени задържани лица. В тази връзка свидетелят И. в разпита от
досъдебното производство е заявил, че именно Д. е въвел в заблуждение някаква
жена, тъй като се представял за сина й. Поискал й пари и продиктувал банковата
сметка на затвора. Тези показания съдът прочете по реда чл.281, ал.4 вр.
чл.281, ал.1,т.1 от НПК и дава вяра именно на тях. Не кореспондира с
доказателствата, че тези показания свидетелят И. е дал под натиск и заплахи.
От събраните доказателства се
формира категоричния извод на съда за виновността на подсъдимия. Същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до непораждащ съмнение във
вътрешното убеждение на съда извод.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че подс. Д. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 211 предл. 2-ро, вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а именно в това, че на
07.05.2019 год. в с. Козловец, община Свищов и на 08.05.2019 г. в гр. Свищов,
действайки при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, чрез провеждане на множество телефонни разговори, е
възбудил и поддържал заблуждение у Е.М.Ф. ***, че се обажда синът ѝ Т.А.Ф.,
че същият се намира в затруднено положение, защото дължи пари на „много опасен
човек“ и че тя трябва да му зареди ваучер на стойност 15,00 лева от мобилен
оператор А1 и да преведе по банкова сметка ***,00 лева и с това ѝ
причинил имотна вреда в размер на 15,00 лева и е направил опит да ѝ бъде
причинена имотна вреда в размер на 500,00 лева, като опитът му е останал
недовършен по независещи от дееца причини.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – чл.29,ал.1,б.”а” и б.“б“, след като подсъдимият е осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66, а именно
наложените наказания след направено групиране с Определение №
1398/16.03.2018г. по ЧНД № 405/2018г. на СГС и към момента на извършване на настоящото престъпление не е изтекъл
петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Деянието е останало във фазата на
опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. Започнало е изпълнението му, което
осъществява състава на престъплението "измама", но не е довършено по
независещи от дееца причини, а именно от намесата на свидетеля Ф..
От субективна страна подс. Д. е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл –.
Съдът прие, че подс. Д. не е възбудил
и поддържал заблуждение у Е.М.Ф. ***, че се обажда синът ѝ Т.А. *****, че
същият се намира в затруднено положение защото дължи пари на „много опасен
човек“ и че тя трябва да му зареди ваучер на стойност 20,00 лева от мобилен
оператор А1 и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 20.00 лева, като
го оправдава за разликата от 5,00 лева.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
С оглед индивидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимия, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му,
личността на извършителя, както и неговото имотно състояние.
Самият деец е личност с висока
степен на обществена опасност, тъй като е осъждан многократно. Подбудите за
извършване на престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения
в страната правов ред.
Съдът не отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство обстоятелството. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете множеството осъждания на подсъдимия, което сочи, че
спрямо него не е постигната индивидуалната превенция да му се въздейства възпитателно и предупредително.
Доколкото за престъпление чл. 211
предл. 2-ро от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години, прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да наложи наказание към минимума в
размер на три години и и шест месеца лишаване от свобода. Съдът не намери
основание да постанови да постанови конфискация до една втора от имуществото на
виновния, доколкото се касае за деянието във фазата на опита. Съдът определи
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим на
основание чл.57, ал.1, т.2 , б“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд направените по делото
разноски за сумата в размер на 46,04
лева.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото - мобилен телефон Нокиа с IMEI ***** със карта с № *****,
след влизане в сила на присъдата следва да се върне на правоимащото лице Я.Д.С.
***.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: