Р Е Ш Е Н И Е

№154

гр.Силистра, 09.12.  2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският              окръжен съд        гражданско        отделение          в               открито

заседание                на                деветнадесети                 ноември

през                          две               хиляди  и деветнадесетата    година                в              състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА    ВАСИЛЕВА

 

                                                                                                    1.  ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                     2. ДОБРИНКА СТОЕВА

 

при              секретаря             Данаила   Георгиева                  и       в          присъствието     на

прокурора                                                              ..           като         разгледа   докладваното от.

председателя..               В..  гр      . .д.                      №     282     по    описа  за 2019 год. и като

 взе            в          предвид         данните          по         делото,   прие за установено следното:

 

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

 Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от С.И.И., ЕГН **********, и А.А. Кепчели, ЕГН **********,***, чрез процесуален представител, против решение № 147/16.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 93/2019г. по описа на Дуловския  районен съд,  с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения  от тях  иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на С.А.С. с ЕГН **********,***, че са собственици по давностно владение при дялове 3/8 ид.ч. за С.И. и 1/8 ид.ч. за А. Кепчели на  дворно място находящо се в с.Чернолик, общ.Дулово, за което е бил отреден парцел ІІІ-242 /трети планоснимачен номер двеста четиридесет и втори/ в кв.27 /двадесет и седми/ по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 /хиляда триста и тридесет/ кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш, като неоснователен и недоказан. Присъдил е и съответни разноски. Жалбоподателите  считат, че обжалваното решение е изцяло неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което молят съда да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявения от тях иск, претендират и разноски. В с.з. пред тази инстанция не се явяват лично,представляват се от адв. Н. ***, която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.

Ответницата по въззивната жалба  и по предявения в първоинстанционното производство иск С.А.С., ЕГН **********,***  ,  чрез процесуален представител е  депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който заявява, че жалбата е неоснователна – обжалваното решение- правилно, поради което моли да бъде потвърдено. В с.з. се явява лично и с процесуален представител, който поддържа отговора, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

 

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е съобразена с процесуалните изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.

Пред районния съд настоящите въззивници Се¬вия И.И., ЕГН **********, и А.А. Кепчели, ЕГН **********, са предявил иск срещу Ахмет Ибрахим Шабан, ЕГН **********, след смъртта на който на 18.04.2017г. , въз основа на удостоверение за наследници с изх. № 70/17.05.2017г.  е конституирана като негов правоприемник  въззиваемата  С.А.С., ЕГН **********. Ищците  молят съда  да бъде признато за  установено по отношение на ответника, че са собственици по давностно владение при дялове 3/8 ид.ч. за първата ищца и 1/8 за втората ищца на дворно място, находящо се в с. Чернолик, за което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш.

От приложения по делото   Нотариален акт № 54, том III, дело № 651/1996г. от 11.09.1996г. и Нотариален акт № 176, том I, дело № 652/1996г. от 11.09.1996г., е видно, че първоначалният ответник Ахмет Ибрахим Шабан е придобил правото на собственост вър¬ху процесното дворно място ведно с построените  сгради въз основа на давностно владение и наследство и чрез дарение, което не се оспорва от страните по делото. Безспорно е и обстоятелството, че  след сключването на брака ищцата С.И. и съпругът й А.И., който е бил син на Ахмет Ибрахим И., са заживели в дома на последния, който е построен в процесното дворно място. През 1978 г. се ражда А. Кепчели, втория ищец, която също е заживяла там. Съгласно приложеното пред първата инстанция удостоверение за наследници с изх. № 34/05.02.201Зг., на 07.12.2012г. е починал съпругът на ищцата С.И. и баща на другата ищца А. Кепчели - А.И..

Началото на сегашния съдебен спор се предхожда от гр. дело № 641/2013 г. по описа на Дуловски районен съд, образувано по искова молба, предявена от настоящите въззивници против техния свекър и дядо Ахмет Шабан. С решение № 19/07.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4/2018 г. Силистренският окръжен съд е ОБЕЗСИЛИЛ Решение № 64/09.04.2014г., постановено по гр. д. № 641/2013г. по описа на Районен съд – Дулово, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС от С.И.И., ЕГН **********, и А.А. Кепчели, ЕГН **********, да бъде признато за установено по отношение на Ахмет Ибрахим Шабан, ЕГН **********, че са собственици по давностно владение върху припадащата се част от правото на строеж върху дворно място, находящо се в с. Чернолик, за което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш И Е ВВЪРНАЛ ДЕЛОТО на Районен съд – Дулово за разглеждане на предявения иск от С.И.И., ЕГН **********, и А.А. Кепчели, ЕГН **********, срещу С.А.С., ЕГН ********, конституирана в правата на починалия ответник Ахмет Ибрахим Шабан, ЕГН **********, с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване на установено, че са собственици по давностно владение при дялове 3/8 ид.ч. за първата ищца и 1/8 за втората ищца на дворно място, находящо се в с. Чернолик, за което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш – от друг състав на съда, като е ПОТВЪРДИЛ решението в останалата обжалвана част.

При повторното разглеждане на делото във върнатата част, по което е образувано дело с нов номер 93/2019 г. по описа на Дуловски районен съд, са взети предвид доказателствата, събрани   по гр.дело № 641/2013г. по описа на РС-Дулово.  Правилно районният съд е обосновал становище, че събраните доказателства не налагат извод, че исковата претенция е основателна. Въпреки, че, съгласно показанията на св. Фикрие Мехмед, разпитана при повторното разглеждане на делото от ДРС, дворът е бил отдавна поделен между бащата и сина, то, според св. Хайрие Мехмед, Джамбаз и Рашид , А. Шабан е разрешил на сина си да прави каквото иска, което означава , че с негово съгласие са били извършвани всички подобрения в имота и ползването на земята. Дори фактът, че С.И. и покойният й съпруг А.И. са дали на ответника Ахмет Шабан сумата от десет хиляди лева, за да извърши ремонт в имотите, но той не го е сторил и похарчил парите, който действително е ирелевантен за спора,касаеш земята, говори, че те са зачитали правата му на собственик и затова не са предприели сами ремонт, докато той не казал „да правят каквото искат“.

Така и не се уточнява нито в исковата молба и допълненията към нея, нито от свидетелските показания  от кога ищците твърдят че са започнали да владеят частите от процесното дворно място за които претендират съда да ги признае за собственици по давностно владение за всеки един от тях поотделно, като са променяли годините първо  на  1977 г., а  след това са посочили от 1990 г., което говори, че те също не са наясно с това.

Разбира се, фактът, че няма индиции втората ищца А. Кепчели да е обработвала мястото, не е аргумент, касаеш основателността на иска, тъй като тя може да се позовава на владението на совите родители, за да претендира право на собственост, не е необходимо реално да  е владяла имота.

Фактът, че от действията по стопанисване на имота са били осъществявани от семейството на сина на ответницата, те са извършвали  това като държатели, на които това е било позволено от собственика и първоначален ответник Ахмет Ибрахим Шабан. Няма данни да са демонстрирали, че  преобръщат установеното от тях държане, във владение чрез действия, които ясно и недвусмислено да показват намерението им да своят съответните идеални части от това дворно място. В тази връзка е показателно обстоятелството, че след смъртта на А.А.И. през 2012 година,  поради влошените им  взаимоотношения, Ахмет Ибрахим Шабан е поискал ищцата С.И. да напусне имота му и се е разпоредил с него в полза на  трето лице срещу задължение за издръжка и гледане

Правилно районният съд е обобщил събраните доказателства, като е  приел, че макар и да се установява, че ищците са осъществявали фактическа власт над процесните имоти в продължение на повече от 10 годни, те не са доказали наличието на субективния признак на владението. Намерението да се държи вещта за себе си  не е изразено по ясен, несъмнен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия.

В настоящото производство не бяха наведени доводи, различни от изложените и разгледани от първоинстанционния съд, не бяха събрани и доказателства, които да променят изводите му, а също и правилността на постановеното решение, поради което и съдът счита, че същото следва да бъде потвърдено. Въззиваемата не претендира разноски, няма данни да е направила такива пред тази нистанция.

Водим от горното ОС

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/16.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 93/2019г. по описа на Дуловския  районен съд

Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.