Р Е
Ш Е Н И Е
номер 150
06.12.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести ноември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 329 по описа на
съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД обективно съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу А.Д.Д.. Ищцовото
дружество твърди, че ответникът е сключил договор за мобилни услуги от
08.12.2015 г., с клиентски номер ***** и с предпочетен номер *****, по
абонаментна програма GLOBUL WEB and Talk 49,99 лв., с уговорен срок на действие
2 години от 08.12.2017 г. Твърди, че на същата дата 08.12.2015 г. бил сключен и
договор за лизинг за временно и възмездно предоставяне ползването на устройство
с марка LG MAGNA WHITE, разсрочено на 23 месечни вноски по 14,59 лв. всяка.
Твърди, че е съставена фактура № **********/15.05.2016 г. на стойност 28,58
лв., включваща 26,25лв. /без ДДС/ абонаментни услуги за периода от 15.04.2016
г. до 14.05.2016 г., и лизингови вноски в размер на 14,59 лв., платими в срок
до 30.05.2016 г. Твърди, че като лоялен абонат на ответника бил предоставен
втори абонамент за предпочетен номер ***** на абонаментен план НонСтоп 29,99
лв. съгласно договор за мобилни услуги от 21.05.2016 г., със срок 24 месеца, и
договор за лизинг за временно и възмездно предоставяне ползването на устройство
с марка Philips S337 black, разсрочено на 23 месечни вноски по 5,19 лв. всяка.
Твърди, че е съставена фактура № **********/15.06.2016 г. на стойност 80,96 лв.,
включваща за първия договор - 16,66 лв. /без ДДС/ абонаментни услуги за периода
от 15.05.2016 г. до 14.06.2016 г., лизингови вноски в размер на 14,59 лв.,
мултимедийни съобщения в размер на 0,45 лв., услуги с добавена стойност 4 лв.,
както и по втория договор - абонаментни услуги в размер на 27,08 лв. без ДДС и
лизингови вноски в размер на 5,19 лв. и международни разговори 1,29 лв.,
платими в срок до 30.06.2016 г. Твърди, че с кредитно известие била сторнирана
сума от 12,67 лв. /с ДДС/ като останалото задължение по двете фактури било
113,98 лв. Твърди, че е съставена фактура № **********/15.08.2016 г. на
стойност 19,78 лв., включваща за първия договор - лизингови вноски в размер на
14,59 лв., и по втория договор - лизингови вноски в размер на 5,19 лв., платими
в срок до 30.08.2016 г. Твърди, че общото задължение по трите фактури било в
размер на 133,76 лв., а при ангажиране на договорната отговорност на
ответницата били едностранно прекратени на основание чл. 11 от договорите във
вр. чл. 75, във вр. чл. 19б, б. „в“ от общите условия, като съответно била
начислена неустойка за прекратяване на договорите както следва: в размер на
1293,98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, в размер на
327,84 лв. неплатен остатък от лизинговите вноски /в размер на 218,85 лв. по
първия договор и в размер на 108,99 лв. по втория договор/. За вземането му за
предоставени услуги в периода от 15.04.2016 г. до 15.09.2016 г. размер на
133,76 лв. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
145/2019 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът предявил иска. Поради което иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
заповедта за изпълнение до размера за сумата от 133,76 лв., представляваща за
предоставени услуги в периода от 15.04.2016 г. до 15.09.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, и да бъде осъден
ответникът за сумата от 327,84 лв. неплатен остатък от лизинговите вноски /в
размер на 218,85 лв. по първия договор и в размер на 108,99 лв. по втория
договор/. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А.Д.Д., чрез особения представител
адв. Ж., в който се взема становище за основателност на иска като доказан.
Прави изявление за признание на иска по реда на чл. 237 ГПК и да се възложат
разноските по производството на ищеца, а при условията на евентуалност да се
намалят разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение до съответния минимум.
Направено
е в молба вх. № 4811 от 25.11.2019 г. изрично искане от процесуалния
пълномощник на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК с оглед признание на исковете от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по отношение на исковите
претенции. Ответникът в откритото съдебно заседание, чрез особения представител
адв. Ж., чието волеизявление съдът одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във
вр. чл. 34 ГПК, направи изрично изявление за признание на исковите претенции, а
ищецът, чрез процесуалния си представител, в молба вх. № 4811 от 25.11.2019 г.
изрично заявява, че с оглед направеното изявление за признание на иска, следва
да се произнесе съдът с решение при признание на исковете.
Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът
намира, че следва претенциите на ищеца да се уважат в тяхната цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
е приложима при наличие на кумулативно изискване на две предпоставки –
признание на иска и ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В
случая втората предпоставка не е налична, тъй като задължението се признава,
същото обаче не е платено и това е причината да бъде образувано делото. Поради
това и разноските ще се разпределят съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. в
заповедното производство и в размер на 75 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 180 лв. /договор за
правна защита и съдействие № 70097 от 11.02.2019 г., приложен към заявлението
по чл. 410 ГПК/ и 180 лв. за исковото производство /договор за правна защита и
съдействие от 08.05.2019 г. на л.34 от делото/, както и депозит за
възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв., които са база за
определяне на разноските на ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения представител адв. Ж.,
е направил искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се намалят до минимум
разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че делото е с
изключително ниска правна и фактическа сложност, като освен приемането на
доказателства в закрито заседание с определението по чл. 140 ГПК, други доказателства
не са събирани, причина за което е направеното в отговора по чл. 131 ГПК
признание на исковете. Това принципно обосновава необходимост от намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималното такова по Наредба № 1/2004 г. Съгласно
чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 1 и във вр. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г.
минималното възнаграждение за настоящото дело, при предявени 2 иска, всеки с
материален интерес под 1000 лв., е в размер на 600 лв. общо за исковото и за
заповедното производство, а уговореното в случая възнаграждение е в размер на
360 лв. за двете производства. Поради това съдът намира, че няма предпоставки
за намаляване на уговорените възнаграждения за адвокат и ще следва да се присъдят
в цялост.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Теленор България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 133,76 лв. /сто и
тридесет и три лева и 76 ст./, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер ***** за периода от 15.04.2016 г. до 14.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 25.02.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 98/25.02.2019 г. по ч.гр.д. № 145/2019 г.
по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата от 327,84 лв. /триста двадесет и седем лева и 84 ст./, представляваща неплатени
лизингови вноски, от които 218,85 лв. по договор за лизинг от 08.12.2015 г. за
устройство LG Magna White за отчетен период от месец
септември
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: