№ 16038
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110169833 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 10104/13.01.2023 г., уточнена с молба с вх. №
68100/13.03.2023 г., подадена от ответницата Н. В. М., чрез пълномощника й адв. С. А., с
искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в
частта за разноските чрез присъждане в полза на молителката на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. В молбите се посочва, че М. е заплатила в полза на
процесуалния си представител уговорения хонорар за защитата по настоящото дело в размер
на сумата от 500 лева на 16.02.2022 г. по банкова сметка на адв. А., открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД. С тези доводи отправя искане за изменение на решението в тази
част и за присъждане на следващите се на ответната страна разноски съгласно направеното
искане с отговора на исковата молба и представения списък по чл. 80 ГПК в откритото
съдебно заседание, проведено на 07.10.2022 г. Към молбата от 13.03.2023 г. Н. М., чрез адв.
А., прилага заверено копие от отчет от банковата сметка на доверителя за дата 16.02.2022 г.
В депозирания по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна – ищецът Г. Х.
Б., чрез пълномощника си адв. С. Ц., оспорва молбата за изменение на разноските като
неоснователна. Счита, че в конкретния случай в мотивите на постановеното по делото
решение съдът е изложил категорични мотиви относно причината за оставяне без уважение
на искането на ответницата за присъждане на разноски. Посочва, че доказателства за
направените разноски следва да бъдат представени от страните най-късно до приключване
на последното съдебно заседание пред съответната съдебна инстанция, като депозирането
им след този момент е недопустимо. Ето защо, искането следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (с
оглед депозирането му на 13.01.2023 г. при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителката на същата дата – 13.01.2023 г., от легитимирана страна с правен интерес –
ответницата по делото. В хода на същото – в съдебното заседание от 07.10.2022 г. от
ответната страна е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК съгласно изискването на
чл. 80, ал. 1, изр. 2 ГПК, което прави процесното искане процесуално допустимо. С оглед
депозираното уточнение от 13.03.2023 г. във връзка с дадени от съда указания, следва, че
1
искането е именно за изменение на постановеното по делото решение в частта относно
разноските по делото.
Разгледано по същество искането се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 312 от 07.01.2023 г. е отхвърлен
предявеният от Г. Х. Б., с ЕГН: ********** против Н. В. М., с ЕГН: ********** осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 835 лева,
преведена на 21.10.2021 г. и получена от ответницата на неосъществено основание, с която
последната неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021 г. до окончателното и
изплащане.
В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че с оглед изхода
на спора – неоснователност на предявения иск, поначало право на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, има само ответницата. Констатирал е, че същата е претендирала разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, намирайки, че по делото е
останало недоказано реалното им извършване, чрез установяване заплащането на
последното. В представения договор за правна защита и съдействие № 0931673 от 06.01.2022
г. (л. 14 от делото), е отразено, че договореното възнаграждение за процесуалното
представителство на ответницата по делото от адв. С. А. възлиза на сумата от 500 лева,
както и, че същото ще бъде платено до първото открито съдебно заседание. По делото обаче
не са представени доказателства за настъпване на така посоченото обстоятелство. В списъка
за разноски по чл. 80 ГПК, представен от пълномощника на ответницата в последното
открито съдебно заседание, единствено е отразено, че сторените от ответницата разноски
възлизат на сумата от 500 лева, без посочване, че последната е заплатена на пълномощника.
Предвид това и доколкото съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78
ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени, то съдът
намира това обстоятелство за недоказано от ответната страна, поради което и поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
В случая, при проверка на материалите по делото не се установява от страна на
ответницата Н. М. своевременно да са представени доказателства за реално заплащане на
претендираното от нея адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, за което
съдът е приел, че не е документално установено да е заплатено, доколкото се твърди, че това
е станало по банков път – нито с отговора на исковата молба, нито на по-късен етап от
развитието на производството, в т.ч. в хода на последното проведено открито съдебно
заседание, при представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Представянето едва с уточнителната молба от 13.03.2023 г. на молбата по чл. 248 ГПК
на документ, удостоверяващ заплащането на уговорения адвокатски хонорар – надлежно
заверено копие от отчет по сметка за 16.02.2022 г., издадено от „Първа инвестиционна
банка“ АД и касаещо разплащателна сметка на адв. С. А., е несвоевременно, тъй като искане
за присъждане на разноски и представяне на доказателства за извършването им следва да се
ценят само ако са направени и представени до приключване на устните състезания по
делото. В този смисъл е Определение № 17 от 11.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6306/2015
г., III г. о., в което се приема, че на възмездяване подлежат само заплатените от страната
разноски, като крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането им
и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните
състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат
правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства,
спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Ето защо, с молбата за
изменение на решението в частта за разноските, не могат да бъдат предявени валидно, както
2
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства,
удостоверяващи действителното извършване на тези разноски. Страната, която претендира
присъждането им, е следвало да организира защитата си и заплащането на разноските по
такъв начин, че да бъде възможно представянето на доказателства за евентуално направени
разноски в рамките на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения. В
този смисъл е и Определение № 225 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 597/2017 г., I т. о..
ТК, в което се приема, че доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение следва да
са представени до приключването на устните състезания по делото, което в случая не е
сторено, а пропускът на страната да направи това не може да бъде отстранен в рамките на
производството по реда на чл. 248 ГПК.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че процесното искане с правно основание чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Н. В. М., с ЕГН: **********,
чрез пълномощника й адв. С. А., обективирано в молба с вх. № 10104/13.01.2023 г., уточнена
с молба с вх. № 68100/13.03.2023 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
Решение № 312 от 07.01.2023 г., постановено по настоящото гр. дело № 69833/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в частта за разноските, чрез присъждане в
полза на молителката на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3