Присъда по дело №1002/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 1
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150201002
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. гр.Несебър, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
и прокурора Л. Люб. П.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20212150201002 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Р. А. В., роден на *********, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, с поС.ен
адрес: гр.********, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че:
На 27.07.2016г. в к.к. „Слънчев Бряг“, в апартхотел „****“, сграда С, в
търговски обект - магазин № 4, стопанисван от фирма ЕТ „Р. В.Б.**“ с ЕИК
*********, без съгласието на притежателя на изключителното право по
чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/;
дадено съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО:, използвал в търговската си дейност по
смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, като предлагал за продажба стоки /рокли,
блузи, панталони, чанта и шапка/ с изобразени върху тях знаци, идентични на
търговските марки /словна, фигуративна и комбинирана/ съответно: „DOLCE
& GABBANA“ /Долче и Габана/- обект на това изключително право с
притежател DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL“ /Шанел/ обект
на това изключително право с притежател CHANEL SARL; „BOSS“ /Бос/,
BOSS/HUGO BOSS /Бос Хюго Бос/ и „HUGO BOSS“ /Хуго Бос/“- обект на
1
това изключително право с притежател HUGO BOSS Trade Mark Management
GmbH & Co KG и „DSQUARED2“- oбeкт на това изключително право с
притежател DSQUARED2 Trademarks limited, без правно основание, както
следва:
1. 2 /два/ броя РОКЛИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като
оригинал 90.00 лева на обща стойност 180,00 лева и с единична цена
като реплика 45.00 лева на обща стойност 90 лева;
2. 18 /осемнадесет/ броя РИЗИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал 90.00 лева на обща стойност 1620,00 лева и
с единична цена като реплика 40.00 лева на обща стойност 720,00 лева;
3. 14 /четиринадесет/ броя ТЕНИСКИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал 45.00 лева на обща стойност 630,00 лева и
с единична цена като реплика 20.00 лева на обща стойност 280,00 лева;
4. 1 /един/ брой ПОТНИК, означен със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като
оригинал на стойност 40.00 лева и с единична цена като реплика на
стойност 15,00 лева;
5. 1 /един/ брой БЛУЗА с къс ръкав, означена със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал на стойност 50.00 лева и с единична цена
като реплика на стойност 25,00 лева;
6. 1 /един/ брой БЛУЗА с дълъг ръкав, означена със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал на стойност 60,00 лева и с единична цена
като реплика на стойност 30,00 лева;
7. 4 /четири/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал 60.00 лева на обща стойност 240,00 лева и
с единична цена като реплика 30.00 лева, на обща стойност 120,00 лева;
8. 8 /осем/ броя ДЪНКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като
оригинал 120.00 лева на обща стойност 960,00 лева и с единична цена
2
като реплика 60.00 лева на обща стойност 480,00 лева;
9. 2 /два/ броя КЪСИ ДЪНКОВИ ПАНТАЛОНИ- прокъсани, означени със
знак, идентичен на регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и
Габана/, с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност
160,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева, на обща стойност
90,00 лева;
10. 3 /три/ броя ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/ с
единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност 240,00 лева и
с единична цена като реплика 50.00 лева, на обща стойност 150,00 лева;
11. 4 /четири/ броя РИЗИ, означен със знак, идентичен на регистрираната
марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал 90.00 лева, на
обща стойност 360,00 лева и с единична цена като реплика 40.00 лева, на
обща стойност 160,00 лева;
12. 3 /три/ броя ТЕНИСКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал 45.00 лева, на
обща стойност 135,00 лева и с единична цена като реплика 20.00 лева, на
обща стойност 60,00 лева;
13. 1 /един/ брой ШАПКА, означена със знак, идентичен на регистрираната
марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал на стойност
40,00 лева и с единична цена като реплика на стойност 20,00 лева;
14. 1 /един/ брой ЧАНТА, означена със знак, идентичен на регистрираната
марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал на стойност
90,00 лева и с единична цена като реплика на стойност 50,00 лева;
15. 3 /три/ броя РОКЛИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал 90.00 лева, на
обща стойност 270,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева, на
обща стойност 135,00 лева;
16. общо 6 /шест/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знаци, идентични
на регистрираните марки ,,BOSS“ /Бос/- 1 /един/ брой, BOSS/HUGO
BOSS /Бос Хюго Бос-4 /четири/ броя и „HUGO BOSS“ /Хуго Бос/-
1/един/ брой, с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща
стойност 480,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева, на обща
стойност 270,00 лева;
17. 3 /три/ броя ТЕНИСКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
3
марка BOSS /Бос/, с единична цена като оригинал 45.00 лева, на обща
стойност 135,00 лева и с единична цена като реплика 20.00 лева, на обща
стойност 60,00 лева;
18. 8 /осем/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като оригинал
80.00 лева, на обща стойност 640,00 лева и с единична цена като реплика
45.00 лева на обща стойност 360,00 лева;
19. 9 /девет/ броя КЪСИ ДЪНКОВИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак,
идентичен на регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като
оригинал 80.00 лева, на обща стойност 720,00 лева и с единична цена
като реплика 45.00 лева, на обща стойност 405,00 лева;
20. 27 /двадесет и седем/ броя ДЪНКИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като оригинал
120.00 лева на обща стойност 3240,00 лева и с единична цена като
реплика 60.00 лева на обща стойност 1620,00 лева;
21. 1 /един/ брой ПАНТАЛОН, означен със знак, идентичен на
регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като оригинал на
стойност 80,00 лева и с единична цена като реплика на стойност 80,00
лева;
22. 2 /два/ броя ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с
единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност 160,00 лева и
с единична цена като реплика 50.00 лева на обща стойност 100,00 лева,
или всички стоки на общата стойност на 10 530 /десет хиляди
петстотин и тридесет/ лева като оригинали и 5 320 /пет хиляди триста и
двадесет/ лева като реплики на оригиналите, поради което и на основание
чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК:
ОТНЕМА на основание чл.172б, ал.3, вр.чл.53, ал.1, б.”б” от НК и чл.
81, ал. 5 от ЗМГО (отм.), в полза на Държавата вещите, предмет на
престъплението, описани по- горе, като след влизане на присъдата в сила да
бъдат УНИЩОЖЕНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 от 13.01.2023г. по НОХД № 1002/2021г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 244/2016г. по описа на ОД на МВР Бургас, против Р. АЛ. В. за извършено
престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК за това, че на 27.07.2016г. в к.к. „Слънчев Бряг“, в апартхотел
„*****“, сграда С, в търговски обект - магазин № 4, стопанисван от фирма ЕТ „Р.В.-Б.**“ с ЕИК
******, без съгласието на притежателя на изключителното право по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона
за марките и географските означения /ЗМГО/; дадено съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО:, използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, като предлагал за продажба стоки
/рокли, блузи, панталони, чанта и шапка/ с изобразени върху тях знаци, идентични на търговските
марки /словна, фигуративна и комбинирана/ съответно: „DOLCE & GABBANA“ /Долче и Габана/-
обект на това изключително право с притежател DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l;
„CHANEL“ /Шанел/ обект на това изключително право с притежател CHANEL SARL; „BOSS“
/Бос/, BOSS/HUGO BOSS /Бос Хюго Бос/ и „HUGO BOSS“ /Хуго Бос/“- обект на това
изключително право с притежател HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co KG и
„DSQUARED2“- oбeкт на това изключително право с притежател DSQUARED2 Trademarks
limited, без правно основание, както следва: 2 /два/ броя РОКЛИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал
90.00 лева на обща стойност 180,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева на обща
стойност 90 лева; 18 /осемнадесет/ броя РИЗИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал 90.00 лева на обща
стойност 1620,00 лева и с единична цена като реплика 40.00 лева на обща стойност 720,00 лева; 14
/четиринадесет/ броя ТЕНИСКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната марка DOLCE &
GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал 45.00 лева на обща стойност 630,00
лева и с единична цена като реплика 20.00 лева на обща стойност 280,00 лева; 1 /един/ брой
ПОТНИК, означен със знак, идентичен на регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и
Габана/, с единична цена като оригинал на стойност 40.00 лева и с единична цена като реплика на
стойност 15,00 лева; 1 /един/ брой БЛУЗА с къс ръкав, означена със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал на
стойност 50.00 лева и с единична цена като реплика на стойност 25,00 лева; 1 /един/ брой БЛУЗА с
дълъг ръкав, означена със знак, идентичен на регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче
и Габана/, с единична цена като оригинал на стойност 60,00 лева и с единична цена като реплика
на стойност 30,00 лева; 4 /четири/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал
60.00 лева на обща стойност 240,00 лева и с единична цена като реплика 30.00 лева, на обща
стойност 120,00 лева; 8 /осем/ броя ДЪНКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал 120.00 лева на обща
стойност 960,00 лева и с единична цена като реплика 60.00 лева на обща стойност 480,00 лева; 2
/два/ броя КЪСИ ДЪНКОВИ ПАНТАЛОНИ- прокъсани, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена като оригинал
80.00 лева, на обща стойност 160,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева, на обща
стойност 90,00 лева; 3 /три/ броя ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на регистрираната
марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/ с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща
стойност 240,00 лева и с единична цена като реплика 50.00 лева, на обща стойност 150,00 лева; 4
/четири/ броя РИЗИ, означен със знак, идентичен на регистрираната марка CHANEL /Шанел/, с
единична цена като оригинал 90.00 лева, на обща стойност 360,00 лева и с единична цена като
реплика 40.00 лева, на обща стойност 160,00 лева; 3 /три/ броя ТЕНИСКИ, означени със знак,
идентичен на регистрираната марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал 45.00 лева,
на обща стойност 135,00 лева и с единична цена като реплика 20.00 лева, на обща стойност 60,00
лева; 1 /един/ брой ШАПКА, означена със знак, идентичен на регистрираната марка CHANEL
/Шанел/, с единична цена като оригинал на стойност 40,00 лева и с единична цена като реплика на
стойност 20,00 лева; 1 /един/ брой ЧАНТА, означена със знак, идентичен на регистрираната марка
CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал на стойност 90,00 лева и с единична цена като
реплика на стойност 50,00 лева; 3 /три/ броя РОКЛИ, означени със знак, идентичен на
1
регистрираната марка CHANEL /Шанел/, с единична цена като оригинал 90.00 лева, на обща
стойност 270,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева, на обща стойност 135,00 лева;
общо 6 /шест/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знаци, идентични на регистрираните марки
,,BOSS“ /Бос/- 1 /един/ брой, BOSS/HUGO BOSS /Бос Хюго Бос-4 /четири/ броя и „HUGO BOSS“
/Хуго Бос/- 1/един/ брой, с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност 480,00 лева
и с единична цена като реплика 45.00 лева, на обща стойност 270,00 лева; 3 /три/ броя ТЕНИСКИ,
означени със знак, идентичен на регистрираната марка BOSS /Бос/, с единична цена като оригинал
45.00 лева, на обща стойност 135,00 лева и с единична цена като реплика 20.00 лева, на обща
стойност 60,00 лева; 8 /осем/ броя КЪСИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на
регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност
640,00 лева и с единична цена като реплика 45.00 лева на обща стойност 360,00 лева; 9 /девет/ броя
КЪСИ ДЪНКОВИ ПАНТАЛОНИ, означени със знак, идентичен на регистрираната марка
DSQUARED2, с единична цена като оригинал 80.00 лева, на обща стойност 720,00 лева и с
единична цена като реплика 45.00 лева, на обща стойност 405,00 лева; 27 /двадесет и седем/ броя
ДЪНКИ, означени със знак, идентичен на регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена
като оригинал 120.00 лева на обща стойност 3240,00 лева и с единична цена като реплика 60.00
лева на обща стойност 1620,00 лева; 1 /един/ брой ПАНТАЛОН, означен със знак, идентичен на
регистрираната марка DSQUARED2, с единична цена като оригинал на стойност 80,00 лева и с
единична цена като реплика на стойност 80,00 лева; 22. 2 /два/ броя ПАНТАЛОНИ, означени със
знак, идентичен на регистрираната марка DOLCE & GABBANA /Долче и Габана/, с единична цена
като оригинал 80.00 лева, на обща стойност 160,00 лева и с единична цена като реплика 50.00 лева
на обща стойност 100,00 лева, или всички стоки на общата стойност на 10 530 /десет хиляди
петстотин и тридесет/ лева като оригинали и 5 320 /пет хиляди триста и двадесет/ лева като
реплики на оригиналите.
Представителят на РП Бургас, ТО Несебър, поддържа изцяло повдигнатото обвинение.
Счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин. Намира, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Твърди, че този извод се потвърждава от показанията на свидетелите и заключенията на
изготвените експертизи. Извършва анализ на доказателствата. Обръща внимание, че на името на
ЕТ „Р.В. - Б.**“, чиито управител е подсъдимият и който стопанисва търговския обект, в който са
били изложени стоките, няма вписани лицензионни договори за предоставяне на права за ползване
на горепосочените марки на територията на Република България, което от своя страна води до
извод за липса на съгласие от страна на носителите на изключителните права на марките, което е
потвърдено от представителя на маркопритежателите. Сочи, че от субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал 2 от НК.
Намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предлага на подсъдимия В.
да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ - пробация, включваща
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок 9 месеца, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9
месеца. Счита, че кумулативно предвиденото в чл. 172б, ал. 1 от НК наказание глоба, на основание
чл. 55, ал. 3 от НК, не следва де се налага на подсъдимия. По отношение на разноските счита, че
следва същите да се възложат в тежест на подсъдимия. По отношение на веществените
доказателства предлага на основание чл. 172б, ал. 3, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК да бъдат отнети
в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
Защитникът на подсъдимия моли за присъда, с която да се признае клиентът му за
невиновен по повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства не се установява извършено престъпление от подсъдимия.
Извършва подробен анализ на установените по делото факти. Сочи, че предмет на престъплението
по чл. 172б от НК могат да бъдат само и единствено марки, промишлен дизайн, сорт растение или
порода животни, които са притежание или в частност изключителното право върху тези марки, се
притежава от определено лице, което не е дало съгласието си. Счита, че към настоящия момент
остава неизяснен въпросът дали тези стоки са оригинални или не. Излага подробни доводи в тази
насока. Намира, че не е доказано подсъдимият да е действал с пряк умисъл, а нормата на чл. 172б,
2
ал. 1 НК изисква деянието да се извърши при пряк умисъл. Развива съображения в подкрепа на
тезата си. Намира за невъзможно купувачът – търговец, да проследи взаимоотношенията между
различните участници по веригата – носители на права - доставчици – търговци и производители,
за да установи дали стоките са пуснати на пазара от съответния притежател на правото на тази
марка, или с неговото съгласие. Обръща внимание на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК, която
предвижда, че незнанието на елементи от фактическия състав на престъплението изключва
умисъла за неговото извършване. Счита, че тази липса на умисъл води до липса на престъпление
от субективна страна. Намира, че липсват доказателства по делото подсъдимият да е бил с ясното
съзнание, че изложената от него стока не е оригинална, да е осъзнавал общественоопасния
характер на тази продажба, да е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, както
и да е искал или да е допускал настъпването на тези последици. Не съществува и такава законова
презумпция. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият е съгласен с казаното от защитата. В последната си дума иска да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. АЛ. В. е роден на **********, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, пенсионер, с постоянен адрес: гр.******, ЕГН **********.
Към 2016г. подсъдимият бил регистриран като физическо лице търговец – ЕТ „Р.В. - Б.**“.
Търговецът бил регистриран за извършване на широк кръг от търговски дейности, вкл. покупко-
продажба на облекло. За тази цел на 01.04.2016г. между „********“ ООД и ЕТ „Р.В. - Б.**“ бил
сключен договор за наем (на л. 65 – л. 66 от том I от ДП), по силата на който на едноличния
търговец било предоставено за ползване помещение – самостоятелен обект в апартхотел „*****“ в
сграда С, магазин 4, с идентификатор *********, с площ от 32,35 кв. м., с предназначение – за
търговска дейност. В търговския обект работел и сина на подсъдимия – св. А.А.. Магазинът се
снабдявал с дрехи за продажба, чрез закупуването им от различни търговци, най-вече стоките били
превозвани до обекта с бял бус, марка „Фиат Дукати“, като били предоставяни и фактури за тях
(видно от приложени по ДП фактури едноличният търговец закупил рокли, ризи, тениски, блузи,
потници, къси панталони, къси дънки, панталони с марка „Долче и Габана“, както и къси
панталони и тениски с марка „Бос“ от дружеството „******“ ЕООД). От същото дружество били
закупувани и ризи, тениски, шапка, чанта, рокли „Шанел“, къси панталони, къси дамски
панталони, дънки и потник „Дискуаред“. Посочените фактури били осчетоводени в
счетоводството на ЕТ от св. Гигова, която обслужвала към 2016г. търговеца счетоводно. От
заключението на приетия по делото протокол № 85 (на л. 152, том I от ДП) на вещото лице Нейчев,
се установява, че положеният печат в посочените две фактури не е идентичен с оригиналния печат
на дружеството „******“ ЕООД гр. София. От заключението на вещото лице Неделчев (в протокол
№ 180 от 01.06.2017г. на л. 150 – л. 151 от том I от ДП) се установява, че ръкописният текст и
положените във фактурите подписи се различават от тези на подсъдимия В. и лицето К.С.
(представител на „******“ ЕООД).
На 23.06.2016г. в ОД на МВР Бургас бил входиран сигнал от адв. П.П. (на л. 24 – л. 25 от
том I от ДП), в качеството й на представител на търговски марки, сред които PUMA, Chanel, G-
Star, Polo Ralph Lauren, Dsquared (чрез *******), че на територията на к. к. „Слънчев бряг“, в
района на централната част, както и в района на крайбрежната алея, се извършва търговска
дейност с различни видове стоки, носещи знаци, идентични с търговските марки на част от
представляваните дружества. Във връзка с този сигнал на територията на „Слънчев бряг“ били
извършвани проверки от служители на ОД на МВР Бургас, като на 27.07.2016г. била извършена
проверка на търговски обект – магазин, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, комплекс „*****“,
магазин № С-4. В проверката участвала св. С., която към 2016г. работела в сектор „Икономическа
полиция“, а така също и св. Г. (към 2016г. частен детектив за „*******“). На място в търговския
обект се намирал св. А. – син на подсъдимия, който работел в магазина като продавач.
Проверяващите установили, че в магазина – на закачалки и рафтове, били изложени стоки с цени и
3
етикети. Свидетелят Г., с оглед притежаваните от него специални знания, индивидуализирал стоки,
които според него носели знаци на истински продукти от конкретните марки, но всъщност били
фалшиви. Във връзка с установените стоки бил изготвен протокол за претърсване и изземване (на
л. 5 – л. 7 от том I от ДП), в присъствието и на поемни лица – свидетелите И. и Р.. В хода на
претърсването в обекта са открити следните вещи: 1. рокли с марка „Долче и Габана” – 2 бр.; 2.
ризи с марка „Долче и Габана” – 18 бр.; 3. тениски с марка „Долче и Габана” – 14 бр.; 4. потник с
марка „Долче и Габана” – 1 бр.; 5. блуза с марка „Долче и Габана” с къс ръкав – 1 бр.; 6. блуза с
марка „Долче и Габана” с дълъг ръкав – 1 бр.; 7. къси панталони „Долче и Габана” – 4 бр.; 8. дънки
„Долче и Габана” – 7 бр.; 9. дънкови къси панталони „Долче и Габана” – 3 бр.; 10. панталони
„Долче и Габана” – 3 бр.; 11. ризи „Шанел” – 4 бр.; 12. тениски „Шанел” – 3 бр., 13. шапка
„Шанел” – 1 бр.; 14. чанта „Шанел” – 1 бр.; 15. рокли „Шанел” – 3 бр.; 16. къси панталони „БОС” –
6 бр.; 17. тениски „БОС” – 2 бр.; 18. къси панталони „DSQUARED” – 7 бр.; 19. къси дънкови
панталони „DSQUARED” – 9 бр.; 20. дънки „DSQUARED” – 28 бр.; 21. панталон „DSQUARED” –
1 бр.; 22. панталони „Долче и Габана” – 2 бр. С протокола от 27.07.2016г. посочените вещи били
иззети.
Дружествата „DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL SARL; HUGO BOSS Trade
Mark Management GmbH & Co KG и „DSQUARED2 Trademarks limited, собственици на посочените
търговски марки, не са дали своето съгласие (вкл. и чрез представителите си за Република
България – в това число и св. Б.) търговските марки, които притежават, да бъдат използвани под
каквато и да е форма в търговската дейност, по смисъла на ЗМГО, от ЕТ „Р.В. - Б.**“.
В хода на досъдебното производство са изготвени експертиза от вещо лице, представител
по индустриална собственост и съдебно-икономическа експертизи. От експертизата от вещо лице,
представител по индустриална собственост се установява, че съществува сходство между
изобразените върху процесните стоки знаци и регистрираните марки, както и идентичност между
самите стоки и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Вещото лице е
направило извод, че предлаганите за продажба стоки са „фалшиви“, тъй като не се представят
документи, удостоверяващи правно основание за ползване на търговските знаци. Според вещото
лице стоките са били и фалшиви по произхода си (не са произведени от съответните
маркопритежатели). Идентичността е установена от вещото лице по визуално сходство, фонетично
сходство, смислово сходство, идентичност във вида на стоките и общото впечатление, създавано
от сравняваните марка/маркировка. Вещото лице е основало изводите си и на факта, че наличните
върху част от иззетите и проверени от него стоки „баркодове“ (при извършена справка) не
съответстват на баркодове на регистрирани търговски марки.
От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки в оригинал би била в размер на 10 530 лв., а като имитации – в
размер на 5320 лв. Установява се, че към 27.07.2016г. – ако вещите са били оригинални и е имало
сключен договор за лицензионно възнаграждение („роялти“), възнаграждението за процесните
стоки, които представителите на търговските марки е следвало да получат е следвало да бъде в
размер на 1158,30 лв.
За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетелите А., Г., Р., С., Гигова, Б. и И.. Следва да се обърне внимание, че голяма
част от тези свидетели – А., Г. и С., са присъствали по време на проверката. От своя страна
свидетелите И. и Р. са участвали като поемни лица при изземване по реда на чл. 161 НПК на
процесните стоки. Показанията на всички тези свидетели съответстват на съдържанието на
изготвения по делото протокол за претърсване и изземване от 27.07.2016г. Свидетелят Г.
потвърждава, че е присъствал на проверката (както е отразено в протокола), като посочва и ролята
си по време на проверката – представител на ощетени юридически лица, който е спомагал за
установяване на фалшиви стоки в обекта. Свидетелката С. е участвала като служител на ОД на
МВР Бургас и потвърждава, че на обекта е извършена проверка по сигнал от представители на
маркопритежателите. От показанията й, вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, се
установява, че в обекта са били изложени стоки за продажба, като част от тях (по указания на св.
Г.) били иззети с оглед възможно извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. Свидетелят А.
също е присъствал на проверката и от показанията му не се установяват различни данни относно
4
начина на извършване на проверката и изземването на процесните стоки. Макар и без ясни
спомени свидетелите Р. и И. са изпълнили функцията си на поемни лица, подписали протокола за
претърсване и изземване и удостоверили с подписите си, че действията са извършени по отразения
в този протокол начин. Ето защо всички тези свидетели, в комбинация с изготвения протокол за
претърсване и изземване, одобрен впоследствие по реда на чл. 161, ал. 2 НПК с разпореждане по
ЧНД № 976/2016г. по описа на Районен съд Несебър, по категоричен начин установяват, че в
стопанисвания от ЕТ (регистриран от подсъдимия) търговски обект - самостоятелен обект в
апартхотел „*****“ в сграда С, магазин 4, с идентификатор *********, с площ от 32,35 кв. м (нает
по силата на договор за наем, също приобщен като писмено доказателство), са установени
посочените в протокола за претърсване и изземване стоки, носещи марки, притежание на „DOLCE
& GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL SARL; HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH &
Co KG и „DSQUARED2 Trademarks limited и същите са иззети по надлежния ред. Процесните
веществени доказателства впоследствие са приобщени и с протокол за оглед от 21.02.2017г. (на л.
98 – л. 99 от том I от ДП).
По делото са събрани значителен обем писмени доказателства, експертни заключения и
гласни доказателствени средства, имащи за цел да установят начина, по който обектът е снабден с
процесните стоки. От приложените фактури, осчетоводени в счетоводството на ЕТ (последното се
установява от представени по ДП счетоводни документи – на л. 170, л. 171 от том I от ДП, вкл.
годишни данъчни декларации на л. 12 – л. 18 от том II от ДП и показанията на св. Гигова) се
установява, че стоките са закупени от търговец, обозначен като „******“ ЕООД. Последният факт
не се потвърждава по категоричен начин с оглед събраните доказателства, че подписите и печатите
положени във фактурите, не съответстват на оригиналния печат на дружеството и подписите на
управителя му (в тази връзка в пълнота се кредитират заключенията на изготвените по делото
протоколи от вещите лица Неделчев и Нейчев за сравняване на образци от печати и подписи). Т.е.
няма категорични доказателства, че действително този търговец „******“ ЕООД, вписан във
фактурите, е продавачът на стоките на едноличния търговец, но последното е логично с оглед
установения от показанията на св. А. (а и отчасти св. Р.) механизъм на закупуване на стоките – от
бял бус, който спирал директно пред търговския обект. Следователно е възможно на фактурите да
е бил придаден вид, че са изготвени от името на продавач – „******“ ЕООД, но действителният
продавач (физическо лице или търговец), остава неустановен в настоящото производство.
От постъпила по ДП справка от Патентното ведомство (на л. 17 – л. 18, том III от ДП) се
потвърждава фактът, че „DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL SARL; HUGO BOSS
Trade Mark Management GmbH & Co KG и „DSQUARED2 Trademarks limited, собственици на
посочените търговски марки, не са дали своето съгласие търговските марки, които притежават, да
бъдат използвани под каквато и да е форма в търговската дейност, по смисъла на ЗМГО, от ЕТ
„Р.В. - Б.**“ или от подсъдимия като физическо лице, вкл. и от лицето „******“ ЕООД.
За установяване на фактическата обстановка по делото допринасят и изготвените в хода на
досъдебното производство експертиза от вещо лице, представител по индустриална собственост и
съдебно-икономическа експертизи, заключенията от които са прочетени и приети в хода на
съдебното производство по надлежния ред, като вещите лица са разпитани и са защитили по
категоричен начин изводите си. Съдът кредитира експертизите като обективни, компетентни и
безпристрастни. Страните по делото не са отправили конкретни възражения срещу съдебно-
икономическа.
Не се приемат за основателни възраженията на защитата на подсъдимия срещу експертиза
от вещо лице, представител по индустриална собственост. В експертизата си вещото лице по
подробен начин е изследвало надписите (Boss, Hugo Boss, Dsquared2, Chanel, Dolce & Gabana)
положени върху иззетите от търговския обект стоки, като е индивидуализирало характеристиките
за всяка една от марките – надписът Boss, Hugo Boss е изписан с типичен шрифт и е визуализиран
по характерен за бранда начин върху облеклата, етикетите им и опаковките им, надписите
Dsquared2 са установени маркирани върху артикулите (с подшит текстилен етикет към
панталоните), а така също и чрез генериран случаен баркод на етикета, надписът Chanel е изписан
върху повечето стоки, а върху всички е наличен характерният за бранда знак – две букви „СС“,
обърнати огледално, надписите Dolce & Gabana се наблюдават върху хартиени и текстилни
5
етикети (изписани с типичен шрифт) и прикрепени към всички инкриминирани артикули. На
етикетите на тениските марката Dolce & Gabana е констатиран случайно генериран баркод. Т.е.
вещото лице по категоричен начин е установило поставени знаци върху дрехите, характерни и за
четирите процесни дружества, притежатели на марки. Наред с това е констатирана категорично и
вероятност за объркване на потребителя, която включва възможност за свързване с регистрирана
марка и създаването на погрешна представа за производителя и/или търговеца на стоките и/или
услугите, т.е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или
свързани лица. Именно въз основа на подробен анализ на конкретните характеристики на всяка от
марките, вещото лице е направило извод, че изобразените върху стоките са сходни с използваните
от маркопритежателите и е налице възможност да бъде заблуден потребителят. Ето защо вещото
лице е отговорило по пълен, точен и ясен начин на поставения въпрос относно идентичност на
използваните върху процесните стоки търговски марки (обратно на твърденията на защитата, че
такъв отговор липсва). Извършената от вещото лице допълнителна проверка на баркодове (там
където е имало такива) е била само допълнително средство за установяване в пълнота на всички
обстоятелства по делото и съдът намира, че проверката на баркодовете не представлява нарушение
в дейността на вещото лице. Точно обратното – използван е още един метод за достигане до
категорични изводи от експерта. Вещото лице е направило извода си за нарушение на правата на
маркопритежателите с оглед установеното, че няма вписани лицензионни договори или други
правни основания за ползване на съответните марки. Вещото лице не е имало за задача да изследва
фактурите, а и не е имало необходимост от това, тъй като сами по себе си фактурите не могат да са
основание за отстъпено право върху търговските марки, а освен това всички доказателства по ДП
са в насока, че не е ясен произходът на стоките (дори и при съставянето на посочените фактури),
тъй като няма доказателства, че същите действително изхождат от посоченото в тях дружество –
продавач, респ. няма как да бъде проследен пътят, по който са достигнали до търговския обект,
стопанисван от подсъдимия, чрез едноличен търговец. Ето защо се налага краен извод, че
възраженията срещу експертизата са неоснователни и същата е достатъчно ясна, пълна и
обективна, поради което се кредитира от съда в цялост при формиране на фактическите изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до извод, че деянието на
подсъдимия е осъществило признаците на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, но
представлява административно нарушение със същите признаци (от обективна и субективна
страна), а именно това на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (към момента отменен, но действал към датата на
извършване на деянието – 27.07.2016г.), но с оглед изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, няма основание с настоящия съдебен акт за налагане на
административно наказание по реда на чл. 305, ал. 6 от НПК.
Съгласно чл. 172б, ал. 1 от НК на наказание подлежи лице, което без съгласието на
притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, без правно
основание. В действалата към 27.07.2016г. редакция на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) е предвидено,
че на наказание подлежи лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки
или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на
нейния притежател. Както се посочи от обективна и субективна страна съставите на
престъплението и административното нарушение съвпадат.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е използвал в
търговската си дейност марки, сходни с тези на „DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL
SARL; HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co KG и „DSQUARED2 Trademarks limited,
чрез предлагането на рокли, ризи, тениски, потници, блузи, къси панталони, дънки, ризи,
панталони, носещи символи на тази марки. Това е така, тъй като в нает от него търговски обект, в
качеството си на физическо лице търговец по смисъла на чл. 56 от Търговския закон, той е
предлагал за продажба посочените по-горе стоки. Съдът намира, че предлагането на стоките е
установено по делото, тъй като същите са се намирали в отворен търговски обект, стопанисван от
подсъдимия, поставени на видно място и очевидно изложени с цел продажби – с поставени върху
тях цени. Т.е. всички обстоятелства са в насока, че стоките са били изложени и подготвяни за
продажба от подсъдимия. Нормите на чл. 172б, ал. 1 НК и чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) са
бланкетни като понятието „използване в търговската дейност” намира легално определение в
6
допълващата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (към която чл. 81, ал. 1 от ЗМГО отменен
препраща изрично). В хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО попада и предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели. Т.е. след като
по делото е установено, че процесните стоки са се намирали в търговския обект, стопанисван от
подсъдимия, то той безспорно ги е предлагал за продажба и по този начин ги е използвал в
търговската си дейност. Същевременно по делото се установява, че в полза на търговеца не е било
дадено съгласие от представителите на търговските марки за Република България, като липсва и
правно основание за използване в търговската му дейност на тези марки. Безспорно се установява
и, че марките, които се намират върху предлаганите стоки са сходни с оригиналните
търговски марки. Т.е. използваните марки са неоригинални
(фалшифицирани). По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО притежателят на изключителното
право върху марка може да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които
марката е регистрирана. Точно по този начин е процедирано в случая. Ето защо и този елемент от
обективната страна на процесното деяние е реализиран. Не се приемат за основателни доводите на
защитата, че не е изяснен въпросът дали стоките са оригинални, или не, тъй като от заключението
на вещото лице по допусната експертиза (и от всички събрани доказателства) се установява
елементът от обективната страна на деянието – използването на марките без съгласието на
притежателя на изключителното право. В случая обвинението изобщо не е повдигнато за
използване на имитации, поради което такъв елемент от обективната страна не е следвало да се
установява за доказване на деянието.
Деянието е извършено и от субект, годен да понесе отговорност по смисъла на чл. 172б НК
(респ. чл. 81, ал. 1 от ЗМГО – отменен). Вярно е, че в случая търговската дейност се е извършвала
от ЕТ, но както е посочено в т. II. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСНК, субект на престъплението по чл. 172б от НК (респ. и на нарушението по чл.
81, ал. 1 от ЗМГО отменен), когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е
търговец, е съответното физическо лице, от поведението на което търговецът е придобил
качеството на ползвател. Релевантен за определяне на субекта на престъплението, когато
присъствието на ЕТ в гражданско-правния оборот е свързано с нарушаване на изключителното
право върху марка, е въпросът кой е извършил конкретни действия, довели до неправомерното й
използване. Във всеки отделен случай е необходимо да се изследва насочеността на поведението
на физическите лица, реално ангажирани с деянието. В конкретния случай безспорно конкретните
действия са извършвани от подсъдимия, който е физическото лице търговец. Именно той е бил
физическото лице, което е извършвало правни действия от името на търговеца. В тази връзка,
качеството на това лице означава, че то предприема конкретните действия по закупуването и
впоследствие – предлагането на стоките в търговската дейност на дружеството. Именно
поведението на подсъдимия, в качеството му на физическо лице търговец, е станало причина за
предлагането на стоките. При това положение именно той е субектът по смисъла на цитираното
тълкувателно решение, годен да осъществи деянието по чл. 172б, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл.
Умисълът за извършване на деянието се изразява в намерението на дееца да предлага стоките в
търговската си дейност, заблуждавайки или не потребителите за тяхната „оригиналност”, което
безспорно дава отражение върху цената им. Последното пък е свързано както с професионалната
компетентност на дееца, така и със задължението му да изиска от продавача на стоката сертификат
за произход, за да бъде сигурен, че закупуваната стока е оригинална и се ползва със съответното
правно основание да я търгува. Или, прекият умисъл на дееца като субективно психическо
отношение към деянието и неговия резултат следва да се изведе от обективираното му поведение
на предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на процеснтие стоки,
при липсата на документи за техния произход, съответно за съгласие на притежателя на правото
върху регистрирания знак за ползването му. Сочените от защитата възражения, че след като е
притежавал фактури, подсъдимият не е извършил деянието от субективна страна, не се приемат,
тъй като фактурата е единствено документ за осчетоводяване на съответните плащания, както е
станало и в процесния случай с надлежното осчетоводяване на фактури в счетоводството на
едноличния търговец и удостоверява, че стоките са закупени от даден търговец, но не може да се
7
приеме за документ, установяващ произход на стоката. Още повече, че от събраните по делото
доказателства се установява снабдяване със стоките от „бял бус“, който спирал пред магазина.
Подобен метод за доставяне е показателен, че за доказване произход на стоката е било необходимо
снабдяване с повече документи от фактури (както се установи тези фактури не доказват, че
вписаният в тях продавач е доставял стоките). Цялата конкретика на случая води към извод, че в
качеството си на търговец, подсъдимият е бил длъжен да прояви нужната професионална
компетентност и след като е изложил стоките за продажба, без сертификат за произхода им (без
документи, че от маркопритежателите е дадено разрешение за продажбата им), той е формирал
пряк умисъл за извършване на деянието.
Както се посочи по-горе, налице всички елементи от обективната и субективната страна
както на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, така и на административното нарушение на чл.
81, ал. 1 от ЗМГО (отм.). При това положение съдебният състав достигна до извод, че
извършеното е административно нарушение.
Както е прието с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г.,
ОСНК за правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на
предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да се определят размерът на
вредите и обемът на значителните вредни последици. Прието е още, че абсолютният размер
вредите се определя по презумптивния механизъм на чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО по цени на дребно на
правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. Така
определеният размер е практически ориентир за правилната квалификация на престъплението по
чл. 172б от НК и разграничаването му от административните нарушения. Тези постановки на
цитираното тълкувателно решение са намерили отражение и в последващата практика на
върховната инстанция (напр. Решение № 365 от 07.10.2015г. по н.д. № 879/2015г. по описа на I н.
о. на ВКС).
Въз основа тези критерии съдът на първо място достигна до извод, че абсолютният размер
на вредите, претърпени от ощетените юридически лица е толкова нисък, че обосновава извод за
липсата на престъпление и наличието на административно нарушение. Както се установи по
делото общата стойност на всички вещи като реплики е 5320 лв., а като оригинали – 10 530 лв.
Следователно размерът на вредите, определен по описания по-горе механизъм, е 10 530 лв. (общо
за четирите дружества). Този размер на вредите, отнесен към актуалната икономическа обстановка
в държавата, съдът намира за толкова нисък, че характеризира извършеното от подсъдимия като
административно нарушение, а не като престъпление. Сумата от 10 530 лв. е в размер на около
десет средни работни заплати към момента на извършване на деянието. Следва да се има предвид,
че в законодателството не е предвидена ясна граница между наказателната и
административнонаказателната отговорност – с изрично количествено отражение. Според съда
вреди в размер близък до процесния (10 530 лв.) и то общо за 4 различни юридически лица, би
следвало да се третират като такива, довели до реализирането на административно нарушение.
Обратното би означавало кръгът на административните нарушения да се стесни изключително
много и на практика почти всяко поведение от вида на процесното да се третира като
престъпление. Показателно е, че към момента от административнонаказващия орган за подобен
вид нарушения – Патеното ведомство, са въведени Правила за определяне на размера на глобите и
имуществените санкции, налагани за извършени административни нарушения по Закона за
марките и географските означения (ЗМГО) и Закона за промишления дизайн (ЗПД), видно от
които (т. 7) при стойност на пазара на предлаганите стоки (в случая 5320 лв.) административното
наказание следва да бъде определено в размер, близък до минимума. Т.е. от самия наказващ орган
(при стойност на предлаганите за продажба стоки по цени, на които се предлагат – 5230 лв.) са
въведени рамки на наказанието, което определят справедлив размер към минималния, предвиден
за подобен вид административно нарушение. Т.е. при актуална съпоставка между престъплението
по чл. 172б, ал. 1 от НК и нарушението по чл. 81, ал. 1 ЗМГО, направена през призмата на
претърпените в конкретния случай вреди, съдът достигна до краен извод, че поведението на В. е
административно нарушение (и то наказуемо с наказание близо до минимума), а не престъпление.
По отношение на вредите от деянието следва да се има предвид още, че в Директива
2004/48/ЕО НА Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно
8
упражняването на права върху интелектуалната собственост е предвиден механизъм за
обезщетение за вреди при нарушение на права върху интелектуалната собственост. В чл. 13 от
Директивата са дадени насоки към съдебните органи при определяне на обезщетението: 1. Да
вземат предвид пропусната печалба, която увредената страна е понесла; 2. Да вземат предвид
цялата несправедливо получена печалба от нарушителя; 3. Когато е уместно - моралната щета,
причинена на притежателя на правото поради нарушението; 4. Като алтернатива - могат, когато е
уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-
малкото размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били
дължими, в случаи че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право
върху интелектуална собственост. Следователно (по смисъла на Директивата) размерът на вредите
е точно определяем, като за определянето му е необходимо да се установят конкретни факти и
обстоятелства – 1. за размера на пропусната печалба, 2. за размера на несправедливо получената от
нарушителя печалба, 3. за морални щети (ако има такива), 4. за размера на лицензионните
възнаграждения, които се заплащат за официално разрешение да се борави със съответната марка.
Престъплението (респ. административното нарушение) е формално и е довършено със самото
използване на стоките в търговската дейност (предлагането им за продажба). Следователно не е
елемент от състава на престъплението или нарушението реализирането на стоките на пазара
(закупуването им от клиенти на търговеца). С предлагането за продажба на съответните стоки
престъплението (нарушението) е извършено. Т.е. налага се извод, че първите 3 елемента на
установяване на вредите по смисъла на Директивата не могат да бъдат приложени за настоящия
случай. По отношение на четвъртия критерий - за размера на лицензионните възнаграждения,
които се заплащат за официално разрешение да се борави със съответната марка, е налице
заключение на съдебно-икономическа експертиза, според която общите претърпени от
дружествата вреди са в размер на 1158,30 лв. (около 3 минимални и 1 средна работна заплата към
2016г.). Този размер отново е изключителен нисък и не може по никакъв начин да разкрие
характеристиките на престъпно деяние от страна на подсъдимия.
Нещо повече – вредите не следва да се вземат предвид изолирано и сами по себе си, без
съпоставка с броя на изложените за продажба стоки. В случая броят на артикулите е сравнително
малък. Става въпрос за общо 121 артикула (голяма част от тях в отделни бройки), които в
комбинация с ниската стойност на вредите, свидетелстват за обществена опасност, насочваща към
извършване на административно нарушение, а не на престъпление. На следващо място е
необходимо да се отчете липсата на данни за извършени от В. правонарушения или престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани с интелектуалната собственост. Липсата на
нарушения, свързани с обществените отношения, уреждащи закрилата на марките, следва да се
отчете (в комбинация с ниската стойност на стоките и ниския им брой) като още една
предпоставка в подкрепа на тезата, че става въпрос за административно нарушение. Същевременно
подсъдимият е съдействал на разследването, като през цялото време е имал добро процесуално
поведение, което е спомогнало за разкриване на обективната истина – предал е всички документи,
дал е обяснения за произхода на стоките. Въпреки, че очевидно подсъдимият извършва активна
търговска дейност по делото няма данни за предлагането от негова страна на други подобни стоки.
Не са налице и данни подсъдимият фактически да е реализирал продажба на стока, носеща знак,
сходен с регистрираните марки. Няма как обществените отношения, които се защитават от чл.
172б, ал. 1 НК, да се увредят в значителна степен от предлагането на едва 121 бр. стоки, носещи
съответните знаци. Не без значение е и огромният период от време, изминал между датата на
деянието и постановяване на присъдата (над 6 години) и то не по вина на подсъдимия. Всички
изложени обстоятелства, заедно с ниската стойност на причинените от деянието вреди (обсъдена
по-горе), водят до крайния извод, че обществената опасност на извършеното деяние насочва към
осъществено административно нарушение, а не престъпление.
Тези изводи мотивираха съда да приеме, че в случая не е осъществен съставът на
престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и при липсата на състав на престъпление на основание чл.
304 от НПК да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Същевременно с оглед предвиденото в чл. 305, ал. 6 от НПК задължение съдът извърши
преценка на възможността да се ангажира административнонаказателната отговорност на
9
подсъдимия. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по
тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС безспорно и
ясно е постановено, че доколкото в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, то следва да се приложи чл. 81, ал. 3 във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН. Т.е. абсолютната давност за ангажиране
отговорност за извършено административно нарушение е четири години и половина и за деянието,
извършено на 27.07.2016г. давността е изтекла на 27.07.2021г. (още преди внасянето на
обвинителния акт в съда). С оглед тези изводи, при преценка по чл. 305, ал. 6 от НПК настоящият
съдебен състав достигна до извод, че въпреки наличието на всички признаци на административно
нарушение по чл. 81, ал. 1 ЗМГО (отм.) административнонаказателна отговорност на подсъдимия
не може да бъде ангажирана с настоящата присъда поради изтекла абсолютна давност за това.
Поради тази причина не беше приложена и разпоредбата на чл. 305, ал. 6 вр. чл. 81, ал. 1 ЗМГО
(отм.).
С оглед разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 НК вр чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) с присъдата
съдът отне в полза на Държавата вещите, предмет на деянието, които след влизане й в сила да
бъдат унищожени. Съдът достигна до извод, че независимо от липсата на ангажирана наказателна
и административнонаказателна отговорност, държането на посочените вещи е забранено (на
основание посочените разпоредби), поради което следва да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни