Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д.
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия Д.гражданско дело № 6838 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от С.Д. С., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
адв. З.Ж. против ЗК „Л.И.“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в
резултат от ПТП на 24.09.2015 г. в размер на сумата от 150 000 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на увреждането - 24.09.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и за имуществени вреди в размер на сумата от
7867,26 лв. ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на
последното плащане – 23.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е пострадал
при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с per. № *******Д. Н.С., а самият автомобил е бил застрахован
при ЗК „Л.И.” АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди,че е получил множество
тежки телесни увреждания и в следствие на тях е търпял и търпи болки и
страдания,а също и имуществени вреди изразяващи се в разходи по лечението и
възстановяването.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД чрез
своя процесуален представител оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“
за процесното МПС към датата на ПТП.
Счита, че претендирания размер
на иска за обезщетение не е съобразен с наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на процесното ПТП, поради това, че същият е навлязъл неправомерно в насрещната лента за
движение с превишена скорост, което обстоятелство е прието за установено в
наказателното производство и е взето предвид при определяне на наказанието от
съда.
На следващо място, счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и поради това,
че същият е управлявал товарен автомобил „Нисан“ с
рег. № *******без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Претендира
разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото
Констативен протокол № К 11 ПГр. От 24.09.2019 год.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата с фотоалбум се
установява, че на 24.09.2015г. около 16:30ч . на път II - 79
в отсечката между разклона за е. Мамарчево и с. Златиница, обл.
Ямбол е настъпило ПТП между лек автомобил BMW 530D д.к. № *******с водач Д. Н.С. и товарен автомобил „Нисан“, per. № *******управляван от С.Д.С.,при което абтомобила ВМВ е
навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил Нисан
е настъпил челен удар между двете МПС-та,при което е пострадал водача на
товарния автомобил.
От представената влязла в сила
присъда по НОХД 652/2016г. на PC Елхово,е видно,че Д. Н.С. е признат за виновен
за настъпването на горната катастрофа поради нарушение на разпоредбите на
чл.16, ал.1, т.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По делото няма спор между
страните и съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за лекия автомобил BMW 530D д.к.
№ *******е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗК
„Л.И.” АД, застрахователна полица № BG/22/114002758748 валидна към
датата на процесното ПТП.
По делото е назначена и приета
съдебно автотехническа експертиза. Заключението съдът приема като обективно и
професионално, като от него се установява следният механизъм на ПТП – на
24.09.2015 г. около 16,30 ч. товарен автомобил „Нисан
Трейд“ е per. № *******се е движил по път II-7 е
посока от с. Златиница към с. Мамарчево . В същото време в обратна посока се
движил лек автомобил „БМВ“ с per. № *******. В даден
момент, когато товарен автомобил „Нисан“ се е намирал
на разстояние от около 38 -39 метра до мястото на удара, лек автомобил „БМВ“ е
започнал да навлиза в лентата на товарния автомобил. Настъпил е удар между
предна дясна част на товарен автомобил „Нисан“ и
дясна странична част, в областта на преден десен калник и предна дясна врата на
лек автомобил „БМВ“.
Скоростта на движение на л.а.
„БМВ“ непосредствено преди да настъпи удара е била около 37 км/ч, а скоростта
на движение на т.а. „Нисан Трейд “ около 86 км/ч. Ударът
е настъпил по широчина на платното
за движение на 2,50 - 2,60 м. в ляво от осевата линия в лентата за движение на
товарен автомобил „Нисан Трейд“ гледано по посока на
движението на лек автомобил „БМВ“ - посоката на огледа.
При конкретната ситуация водачът
на товарен автомобил „Нисан“ не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Процесното
ПТП е предизвикано от действия от страна на водача на лекия автомобил
изразяващи се в навлизане в лентата за насрещно движение.
От заключението на СМЕ се
установява,че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е получил мозъчно
сътресение, разкъсно-контузни рани по главата и
лицето, серийни фрактури на ребрата, 2-9 в дясно и 2-4 в ляво, с оформяне на
гръден капак и двустранен хемопневмоторакс, фрактура
на хумеруса в средна трета с притискане на радиалния
нерв, фрактура на радиуса (лъчевата) и уланата (лакетната)
кости в средна трета,фрактура на 5-ти
пръст на дясна ръка и фрактура на бедрената кост в долна трета.
Приет е по спешност в МБАЛ –
Ямбол,където е лежал 7 дни до стабилизирането на общото му състояние,след което
е преместен в УМБАЛ - Ст. Загора, Гръдна хирургия също за седмица,след което в
отделението по ортопедия за 26 дни.Там са извършени три операции- кръвното
наместване и фиксиране с импланти на фрактурите на дясната ръка и бедро, както
следва: на 14.10.2015 г. - дясно бедро, поставена дистална
плака с винтове,на 21.10.2015 г. - дясна раменна кост, поставен заключващ интрамедуларен пирон и на 30.10.2015 г. - дясна
предмишница, поставени плаки на двете кости. Фрактурата
на основната фаланга на 5-тия пръст на дясната ръка е била мануално
репонирана и гипсирана.За периода от 14.12.2015 год. до 21.12.2015 г. е бил хоспитализиран в МБАЛ „Лайф хоспитал“ Бургас за лечение
на увредения радиалния нерв и частично на останалите нерви на дясната ръка .
Ищецът е провел няколко
рехабилитационни курса при специалист по спортна медицина на частна практика, в
балнеохотел „Св. Мина“, в Бургаски минерални бани и в
Павел баня, довели до подобряване на движенията и силата на крайниците.
Според медика пострадалият е
бил на легло около 2 месеца, след което е ходил с помощни средства още 4
месеца. През този 6-месечен период е имал нужда чужда помощ за обслужването си.
Още 2 месеца е провеждал рехабилитация до започването на работа през май-2016
г. Изпитвани болки е изпитвал през първите две седмици след ПТП и до 3 дни
следоперативно, такива с умерена интензивност към слаби в края на 8 - месечния
му възстановителен период.
Засягането на радиалния нерв на
дясната ръка, минаващ в непосредствена близост до
мястото на фрактурата на раменната кост, частично възстановен към момента на
личния преглед. Фрактурата на раменната кост не е зараснала правилно и е довело
до псевдартроза (лъжлива става), въпреки наместването
и поставянето на имплант в същата. Това ще наложи нова оперативна интервенция
по пластичната реконструкция на раменнта кост в
бъдеще, както и ще е необходима и операция по отстраняването на имплантите от зарасналите фрактури на костите на дясната
предмишница.
Според вещото лице всички направени
материални разходи по приложените фактури са били относими към лечебно-
възстановителния процес на ищеца, с изключение на изброените разходи по
рехабилитация,които се заплащат от НЗОК,а не от пациента.
Според експерта нараняванията
по главата дават основание да се приеме,че към монетна на удара пострадалия
вероятно не е бил с правилно поставен предпазен колан,а ако такъв е
имало,травмите биха се ограничили само до гръдни такива от самия колан.
От показанията на св. Т.С./съпруга
на ищеца/ се установява, че е видяла съпруга си няколко часа след катастрофата,
бил е зле, имал охлузвания по главата,дясната ръка и десния му крак били
счупени. Изпитвал много силни болки,почти не можел да заспи от тях въпреки
обезболяващите.Имал усложнения с белите дробове,лекувал си и в други
болници,където го оперирали.Изписан е на инвалидна количка , не е могъл да се
обслужва сам още поне 3 месеца, не е могъл да се храни сам,а съм започнал да се
движи след 6 месеца.Понастоящем не се чувства добре,има проблем с дясната
ключица,не е зараснала правилно и трудно движи дясната си ръка. Психически също
е бил зле,като това състояние продължило много време,имал домашни посещения от
психолог. Сега работи като пазач,защото вече не може да бъде шофьор.
Представени са и Фактури №
**********/29.04.2014 г. и фискален бон към нея – на стойност 52.48 лв.; Фактура
№ **********/23.04.2014 г. и фискален бон към нея, издадени от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” - на стойност 3000 лв., Фактура № *********/28.04.2014 г. и 13 бр.
фискални бонове към нея на обща стойност 199.99 лв. и Фактура №
**********/12.05.2014 г. и фискален бон към нея на обща стойност 58 лв.
Представени решение на НЕЛК- ТНР
за 1 година 84%, като последното решение на ТЕЛК от 2016 год. е за 10 %
неработоспособност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи,
че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова,
необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От представената по делото
присъда на наказателния съд се установи, че при управление на лекия автомобил „БМВ“
с per. № *******водачът Д. Н.С. е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който на
пътното платно с двупосочно движение с две ленти на водача на пътно превозно
средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне и чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който
„водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движение, като водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението“, в следствие на което лекия
автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с
товарен автомобил марка „Нисан Трейд“, с per. № *******, управляван от С.Д. С..
Доказан е фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и няма спор за
това, че за лек автомобил „Ситроен”, модел лек автомобил „БМВ“ с д.к. № *******,
е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗК „Л.И.” АД.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е
основателен.
По неговия размер:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
Ответникът е противопоставил
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат
като негова е доказателствена тежест е да установи своето възражение. Съдът
намира, че наведените доводи за съпричиняване са частично основателни.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установи, че най-вероятно пострадалият не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан при ПТП, както и че е получил травма върху лицевата част
на главата, която не би получил ако е бил с поставен предпазен колан, тъй като
същият би задържал тялото му към седалката и то не би полетяло напред. Ето защо
доказано се явява съпричиняването на вредоносния резултат на това основание.
На следващо място съдът намира
за неоснователно възражението, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат поради това, че е навлязъл в автомобила си в лентата за
движение на БМВ-то и е създал рискова ситуация,която е довела до
катастрофата.Няма никакви доказателства за тази теза на защитата,а фактът,че в
мотивите на наказателния съд е приета подобна фактическа обстановка на базата
на доказателства,които не са представени или събрани пред настоящия съд,не
прави извода задължителен за гражданския съд,който по правилото на чл.300 ГПК е
длъжен да се съобрази само с присъдата и то относно противоправността на
деянието и вината на дееца.
Във връзка с изложеното съдът
приема 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
характера и степента на увреждането, претърпените силни болки и страдания
особено в първите две, три седмици след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
приключил за срок около 8 месеца,като е бил съпроводен с болки и
неудобства,пострадалият е претърпял в рамките на около две седмици и три
операции с пълна анестезия. Съдът взема пред вид и факта, че през първите 60
дни ищецът е имал силни затруднения при хранене, хигиенно и битово обслужване.
Съдът отчита и това, че към момента общото състояние на пострадалия е
стабилизирано, макар да е налице силен дефицит в движението на дясната му
ръка,както и това,че вероятно ще се наложат и допълнителни операции както за
нея,така предвид възрастта му /47 години/ и за отстраняване на имплантите.
Като взе всички тези факти пред
вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от
70 000 лв., а след приспадане на приетия процент съпричиняване от 30 %, искът
следва да се уважи за сумата от 49 000 лв. ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на главното вземане.Над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По претенцията за имуществени вреди: Съдът намира, че претенцията за
имуществени вреди е основателна в размер от 6939.26 лв., като разходите по Фактура № 76589/11.12.2015 – 40 лв. и
такива за рехабилитация на обща стойност от 888 лв. по приложените четири
фактури не се признават от съда на вреди,тъй като са плащания за
процедури,които се заплащат напълно от НЗОК.Ето защо над уважения размер до
претендирания от 7867,26 лв. искът следва да се отхвърли.Лихва върху разходите
за имуществени вреди се дължи от датата,когато са били сторени,но тъй като
ищецът претендира такава от датата на последния разход-23.11.2016 г. именно от
тази дата следва да се начислят лихвите върху главницата за имуществените вреди
в размер на 6939.26 лв.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – З.Ж. - БАК възнаграждение в размер на 2208
лв. по реда на чл.38 от ЗА , определено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер
на 2238 лева за държавна такса и 66 лв. за експертизи платени от бюджета на
съда.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 335 лв. – разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. З.Ж., със съдебен адрес:*** на основание
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 49
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило
при ПТП на 24.09.2015 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане и за сумата от 6939.26 лв. - имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 23.11.2016 до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените
вреди над уважения размер от 49 000 лв. до предявения от 150 000 лв. и имуществени такива над уважения от 6939.26
лв. до предявения от 7867,26 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.” АД, *** да заплати
на адвокат З.Ж. - БАК адвокатско възнаграждение в размер на 2208 лв. по реда на
чл.38 от ЗА ,а по сметка на СГС сума в
размер на 2238 лева за държавна такса и 66 лв. за експертизи платени от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА
С.Д.С., ЕГН **********
да заплати на ЗК „Л.И.” ЕИК *******, гр. София на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 635 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: