Определение по дело №276/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1064
Дата: 15 април 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203101000276
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2020г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№276/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производството е по чл.259 ГПК.

Производството е образувано по ВЖ на КОНКОРДИА ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.А Д от ВАК срещу решение №185/13.01.2020г., постановено по гр.дело №955/2019г. на 39 състав на ВРС, с което са уважени предявените от И.С.А. искове, по които въззивното дружество е осъдено да заплати сумата от 12 000 лева с ДДС, представляващи цена за доставка на стоки, а именно 1 000 бр. дръвчета орех, по договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г. ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на 18.01.2019г. до издължаване на задължението както и сумата от 2 159.99 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху просрочената главница от 12 000 лева, считано от 11.04.2017г. до предявяване на иска.

В жалбата се излага, че решението на ВРС се обжалва изцяло като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Поради това се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

В жалбата си въззивното дружество твърди, че процесуалните нарушения на съда се изразяват в приобщаването и обсъждането на доказателства, представени от ищеца, при налична процесуална преклузия и направено от насрещната страна възражение; в обсъждането на гласни доказателства на ищеца за установяване предаването на предмета на договора и рейтинговата репутация на дружеството -ищец, при представен още с исковата молба приемо-предавателен протокол.

Твърди се и незаконосъобразно прилагане нормата на чл.176, ал.3 ГПК по отношение връчване въпросите на управителя на отв.дружество И Ф. Поради тези допуснати проц.нарушения се твърди, че съдът е достигнал до погрешни фактически изводи. Поддържа се, че договорът и приемо-предавателния протокол са подписани от Юл.Ф без представителна власт, т.е. без право да сключва от името и за сметка на Конкордия груп ЕООД търговски сделки. Според въззивника, изслушаните свидетели не установяват участието на дружеството –ответник в процесната сделка. Не се оспорва наличието на брак между Юл.Ф и управителката на Конкордия груп, но се твърди, че тази свързаност не е основание за наличието на представителна власт за дружеството у съпругът на управителя.

Твърди се, че известието за доставяне на фактура №17/03.12.2018г. не била получена от Ив.Ф, съотв. не е налице потвърждаване на извършено без представителна власт действие по арг. от чл.301 ГПК. Напротив, ИД е подписано от Юл.Ф, което лесно се установява при сверяване подписите на лицето в приемо-предавателния протокол и разписката. Поддържа се, че не е налице потвърждаване на сделката от страна на законния представител на дружеството и негов управител И Ф. Това се установява и от заключението на вещото лице, от което следва, че фактурата не е осчетоводена при ответника, стоката не е заскладена и не е ползван данъчен кредит по фактурата.

Твърди се, че от представените от ответника доказателства и дадените обяснения се установява, че дружеството не е имало нужда да закупува орехови фиданки за засаждане, тъй като вече е било засадило в арендуваните от него имоти в с.Камен бряг орехови насаждения още през 2016г. В резултат на всички оплаквания въззивникът счита, че се установява липса на възникнало правоотношение между двете страни относно процесните дръвчета, съотв. неоснователност на предявените искове. Претендира се отмяна на решението на ВРС и вместо това отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна И.С.А., ЕГН **********, в качеството му на земеделски производител /ЗП/ чрез пълномощника му адв.М.Александрова от АК -Бургас, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Твърди се, че съдът обстойно и правилно е обсъдил доказателствата, твърденията и доводите на страните като е достигнал до правилни правни изводи по същество. Твърди се наличие на правоотношение, въз основа на което е възникнало задължение за заплащане на исковите суми. Твърди се, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, че действия от името и за сметка на дружеството са извършвани от Юл.Ф и тези действия са потвърдени от дружеството чрез законния му представител. /представени били други договори, подписани от Филев, но носещи и печата на дружеството/ Оспорва се наличието на твърдяната от ответника процесуална преклузия по отношение на направените док.искания. Поддържа се, че всяко док.искане е своевременно направено. На следващо място се твърди, че правилно съдът и допуснал свидетелски показания на ищеца за установяване предаването на дръвчетата доколкото това обстоятелство е било изрично оспорено от насрещната страна, вкл. Съдържанието на приемо-предавателния протокол. Несъстоятелни се твърдят, че са оплакванията във връзка с приложението на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като въпросите са били отправени до управителя на дружеството в това му качество, поради което са изпратени на адреса на управление на дружеството. Освен това, управителят Ф е отговорила на тези въпроси, чрез проц.си представител по делото, което прави безпредметно оплакването и за порок при уведомяването. Твърди се, че обратната разписка с фактурата за извършената доставка са надлежно изпратени на адреса на управление на дружеството, което е още една индиция за представителните правомощия на Юл.Ф, получил същата. По отношение на обстоятелството, че дружеството притежава имоти, които са били засети с орехови дръвчета още предходната година, се твърди, че е ирелевантно към предмета на спора. Поддържа се, че по делото е установено посредством събраните доказателства, че фактически действия по управление на дружеството извършва именно Юл.Ф, а не вписания в регистъра управител /съпругата на Филев/. Поради изложеното се иска потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на направените по делото разноски вкл.адв.възнаграждение.

Съдът прецени, че постъпилата ВЖ вх.№8384/28.01.2020г. на КОНКОРДИЯ ГРУП ЕООД и постъпилия към нея отговор, отговарят на изискванията на редовност- подадени са от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц.представители на страните, в преклузивния срок.

Страните не правят доказателствени искания.

По направените оплаквания във ВЖ за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения:

Най-общо са формулирани три допуснати от ВРС проц.нарушения –

-                       събиране на доказателства на ищеца при наличие на проц.преклузия в съдебно заседание на 13.12.2019г.;

-                       събиране на гласни доказателства при наличие на писмени такива по делото както и

-                       нарушаване на проц.правила при връчване на въпросите по реда на чл.176 ГПК на управителя на дружеството.

Съдът намира същите за неоснователни. Не е налице процесуална преклузия доколкото исканията за приобщаване на удостоверенията в с.з. на 13.12.2019г. са направени от ищеца чрез проц.му представител в отговор на възраженията на насрещната страна като същите са своевременно направени съгласно чл.143 ГПК.

Проц.норма на чл.176 ГПК е правилно приложена с оглед изпращане въпросите на ищеца на служебния адрес на дружеството, доколкото обясненията следва да бъдат събрани от И Ф в качеството и на управител на ответното дружество. Съвпадението на адреса на дружеството с адв.кантора на проц.представител е обстоятелство, което няма значение за надлежното извършване на връчването. Преценката на дадените в писмен вид обяснения от името на КОНКОРДИА ГРУП /вж.молба на адв.Д на л.119/ са въпроси по правилността на съдебното решение.

Доказателственото искане за разпит на свидетели е направено още с исковата молба. Тъй като е било налице оспорване предаването на стоката на 11.04.2017г., то съдът законосъобразно е допуснал поисканите от ищеца свидетели за установяване факта на предаването, оспорен от насрещната страна. В останалата част свидетелски показания са били допуснати за установяване не рейтинга на ответното дружество, а обстоятелството, че Юл.Ф е лице, което въпреки липсата на вписване в ТР, е извършвал всички фактически действия по осъществяване предмета на дейност на дружеството, действал е от името и за сметка на дружеството. По отношение тези док.искания не е правено възражение от насрещната страна /вж.молба от 19.09.2019г., на л.118 исл./ Възраженията касаят недопустимостта на свидетелски показания за установяване на упълномощителна сделка, но не са били допускани и слушани за това обстоятелство. С оглед на изложеното, въззивният състав намира оплакванията за допуснати проц.нарушения за напълно неоснователни.

В жалбата и отговора към същата не са правят нови док.искания от никоя от страните.

Обсъждането на останалите изводи на първата инстанция, вкл. по преценка на събраните доказателства, представлява оплакване срещу правилността на обжалвания акт.

Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№7384/28.01.2020г. на КОНКОРДИА ГРУП ЕООД срещу решение №185/13.01.2020г., постановено по гр.дело №955/2019г. на 39 състав на ВРС, с което съдът ОСЪЖДА “Конкордия Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 128, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 12 000 лева с ДДС /дванадесет хиляди лева/, представляваща незаплатена цена за доставка на стоки /1000 бр. дръвчета орех/ по Договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 2159.99 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и 0.99 ст.) – обезщетение  за забава за периода от 11.04.2017г. до 18.01.2019 г., върху просрочената главница 12 000 лева, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

НАСРОЧВА производството по в.т.дело №276/2020г. на ВОС, ТО, Трети състав за 20.05.2020г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ по тел. и/или ел.поща приоритетно иедва при липса на посочен ел.адрес или несъгласие да бъде уведомена по този ред – с призовка по ГПК. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: