Р Е Ш Е Н И Е
№ 166/28.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1051 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба
на К.И.К., ЕГН ********** против Решение № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Пазарджик Е.Г.,, с което е потвърдено Разпореждане №
2113-12-69#6 от 15.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО на К.И.К..
В
жалбата се твърди, че при изчисляване на стаж и възраст на жалбоподателя не е
зачетено времето за положена военна служба, както и че неправилно стажът на
жалбоподателя при работодателя ЕТ „Никола Тупчиев“ е зачетен като трета
категория труд, тъй като там е полагал труд като шофьор на автомобил над 12
тона.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С молба вх. № 2000 от 08.03.2023 г. изразява становище по съществото на спора,
като излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът
в съдебно заседание редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. С.,
която оспорва жалбата. Моли съдът да потвърди оспореното решение с оглед
събраните в административното производство писмени доказателства и заключението
на вещото лице. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление
с вх. №2113-12-69 от 20.01.2022 г., подадено на 17.01.2022 г., жалбоподателят е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
696, ал. 2 от КСО. Към заявлението са представени писмени доказателства за
наличие на изискуемите стаж и възраст. Представени са копия на осигурителна и
трудова книжка.
Във връзка
с подаденото заявление, с писмо изх. № 21102-12-216 от 18.03.2022 г. е изискана
информация от ТП на НОИ – Пазарджик относно данни за самоосигуряващо се лице за
заявителя К.. Съобразно Констативен протокол № КВ-5-12-01104682 от 25.03.2022
г. и при направена справка в регистъра на осигурените лица, е установено, че за
жалбоподателя за периода 01.01.2007 – 01.01.2012 г. липсват подадени данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица като осигуряващо се лице.
За същия период липсват и данни за внесени осигурителни вноски. За лицето не е
отпускана и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Предвид
горните и с оглед установени нередовности в представените документи, до
жалбоподателя е изпратено писмо изх. № 21113-12-69#1 от 18.03.2022
г. В същото е указано какви са констатираните нередовности, като е изискана
допълнителна информация относно различни работодатели отбелязани в трудовата
книжка на лицето, за които периоди на работа следва да бъде представен образец
УП – 3 с уточнена товароносимост на автомобила и предложение за категоризация
на труда. Изискано е и представяне на заверена осигурителна книжка, с оглед
установяване период на самоосигуряване. Писмото е върнато като непотърсено от
жалбоподателя, поради което и на основание чл. 1, ал. 7 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж на таблото в ТП на НОИ – Пазарджик е поставено
Съобщение № 2113-12-69 #2 от 27.05.2022 г. за получаване на
писмо изх. № 21113-12-69#1 от 18.03.2022 г. от жалбоподателя.
С
Писмо вх. № 21113-12-69#3 от 30.06.2022
г. жалбоподателят е представил исканата от страна на ТП на НОИ информация, като
посочва при кои работодатели признава, че е полагал труд от трета категория и
при кои втора, както и за кой период за него липсва осигуряване като
самоосигуряващо се лице (за периода след 2000 г.).
С
оглед посочените осигурители – ЕТ „Никола Купчиев“ и ЕТ „Натали – 91 – Атанас
Митов“, за които жалбоподателят твърди, че е полагал труд от втора категория,
но няма връзка с тях, за да му бъде издадено УП – 3, от страна на ТП на НОИ са
изпратени нарочни писма с изх. №
21113-12-69#4 от 27.07.2022 г. и изх. № 21113-12-69#5 от 27.07.2022
г., с които е изискано да бъде посочен вид и тонаж на автомобила, както и УП –
3 за жалбоподателя и УП – 2 по месеци. Получен е отговор от осигурителя и ЕТ
„Натали – 91 – Атанас Митов“, в който е посочено че жалбоподателят е управлявал
тежкотоварен автомобил над 12 тона. Писмото до ЕТ „Никола Купчиев“ е върнато
като непотърсено. Липсва представена информация от този осигурител.
По
служебен път е изведена информация за г-н К. и от Регистъра на осигурените
лица. От същата се установява полаган труд при ЕТ „Никола Купчиев“, с посочен
код по НКПД 8324 2006, но с посочени начална дата 19.10.2006 г. и прекратяване
19.08.2009 г. (л. 67 от делото).
Междувременно
с две отделни писма жалбоподателят е уведомяван за хода на развилата се
процедура.
При
горните установявания, с Разпореждане № 2113-12-69#6 от 15.09.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст с мотиви, че лицето не отговаря на законовите изисквания за
отпускане на пенсия по посочената разпоредба, а именно, че няма необходимия
сбор от 100 точки от стаж и възраст. С разпореждането е прието, че
жалбоподателят разполага с осигурителен стаж от втора категория в размер на 15
г., 03 месеца и 20 дни, приравнен на стаж от трета категория - 19 години 01 месец и 18 дни и стаж от трета
категория – 14 години, 08 месеца и 04 дни, равняващи се на сбор от осигурителен
стаж и възраст – 97 години 06 месеца и 22 дни.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик,
който го е потвърдил с Решение № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г.
По
делото е представено извлечение от Трудова книжка № 7, Серия В, № 212610 на
жалбоподателя, в която е вписан полаганият труд при осигурителя ЕТ „Никола Купчиев“ за периода 19.10.2006 г.
до 19.08.2009 г., с посочена длъжност международен шофьор и код по НКПД
83242006 за периода 19.10.2006 г. – 02.01.2008 г. и шофьор и код по НКПД
83242005 за периода 03.01.2008 г. – 19.08.2009 г. Представено е от страна на
жалбоподателя и Допълнително споразумение от 05.01.2009 г., към Трудов договор
от 19.10.2006 г., сключено между К.И.К. и ЕТ „Никола Купчиев“, от което е
видно, че работникът е назначен на длъжност шофьор с код по НКПД 83242005. От
страна на жалбоподателя изрично е посочено, че длъжностни характеристики от
страна на този работодател не са му връчвани.
За
изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната и
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е констатирало, че в процесното Решение № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г.
пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория 33 години 09 месеца и 22 дни, от които стаж от втора категория труд
15 години 03 месеца и 20 дни и стаж от трета категория труд 14 години 08 месеца
и 04 дни. Описан е трудовият стаж по представените към заявлението за отпускане
на пенсия документи и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от Регистъра на
осигурените лица.
Вещото
лице е посочило в заключението си, че в трудовия стаж по осигурители и периоди,
подробно изброени в процесното решение, действително не е описан периода на
наборна военна служба в Министерство на отбраната, Българската армия и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната от 29.03.1979 г. до
10.04.1981 г. включително, но при проверка на представения по делото „Опис на
осигурителен стаж на К.И.К., ЕГН **********“, изготвен от Национален
осигурителен институт Териториално поделение Пазарджик, на ред 3 е отбелязано
следното: Документ: ЦВА; осигурител: БА/ЦВА; длъжност: срочнослужещ; период:
29.03.1979 г. до 10.04.1981 г.; тип на периода: наборна служба III категория:
02 години 00 месеца 12 дни. Вещото лице е заключило, че посоченият трудов стаж от 02 години 00 месеца 12 дни
– наборна служба, е включен в сбора на трудовия стаж от трета категория
възлизащ на 14 години 08 месеца и 04 дни - описан в процесното решение, но не е
описан в частта, в която са изброени осигурителите и периодите на осигуряване в
процесното Решение № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г.
По
повод изпълняваната длъжност шофьор при ЕТ „Никола Купчиев“, вещото лице е
посочило, че с оглед различията в данните по трудова книжка и установеното от
страна на ТП на НОИ – Пазарджик, че в Регистъра на осигурените лица за
жалбоподателя били подадени данни за осигурителен период от 01 година 05 месеца
12 дни от трета категория, в приложение към експертизата са представени четири
възможни варианта за определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя, както
следва:
Вариант
I: Определяне на осигурителен стаж на К.И.К. към датата на заявлението за
пенсия 17.01.2022г., при зачитане на осигурителния стаж при ЕТ „Никола
Купчиев“, съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Регистъра на осигурените
лица за 01 година 05 месеца 12 дни от трета категория труд - Приложение №1.
Осигурителният стаж в процесното решение е изчислен в този вариант, като сборът
от осигурителен стаж и възраст е 97 години 6 месеца 22 дни.
Вариант
II: Определяне на
осигурителен стаж на К.И.К. към датата на заявлението за пенсия 17.01.2022г.,
при зачитане на осигурителния стаж при ЕТ „Никола Купчиев“, съгласно данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от Регистъра на осигурените лица за 01 година и 05 месеца и
12 дни от втора категория труд - Приложение № 2. В този случай сборът от осигурителен стаж и възраст ще
възлиза на 97 години 11 месеца 2 дни.
Вариант III : Определяне на осигурителен
стаж на К.И.К.
към датата на заявлението за пенсия 17.01.2022 г., при зачитане на
осигурителния стаж при ЕТ „Никола Купчиев“, съгласно данните по трудова книжка
серия В № 212610 от 19.10.2006 г. за 02 години и 10 месеца и 01 ден от трета
категория - Приложение № 3. В този
случай сборът от осигурителен стаж и възраст ще възлиза на 98 години 11 месеца 11
дни.
Вариант IV: Определяне на осигурителен
стаж на К.И.К. към датата на заявлението за пенсия 17.01.2022 г., при зачитане
на осигурителния стаж при ЕТ „Никола Купчиев“, съгласно данните по трудова
книжка серия В № 212610 от19.10.2006 г. за 02 години и 10 месеца и 01 ден от
втора категория труд Приложение № 4. В този случай сборът от осигурителен стаж
и възраст ще възлиза на 99 години 7 месеца 26 дни.
В
съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че стажът на жалбоподателя като
военна служба категорично е зачетен при изчисляване на осигурителния стаж на
лицето. Той е изпуснат в описателната част на разпореждането, но в справката,
която е представена от ответника по делото е включен. Във всички варианти,
които вещото лице е дало със заключението си той също фигурира. Вещото лице
изтъква също, че всички длъжности по длъжностната характеристика и по
осигурителна книжка на жалбоподателя са му зачетени. Единствено проблемът е с
ЕТ „Никола Купчиев“, като в трудовата книжка има правоъгълен и кръгъл печат, но
явно не са подавани данни към НОИ в законоустановените срокове, ако са
начислявали и внасяли въобще осигурителни вноски. Вещото лице посочва също, че
е изчислила всички възможни варианти за изчисляване на сбор от осигурителен
стаж и възраст, като дори в ІV вариант ако се сметнат 2 години и 10 месеца като
втора категория пак не стига до 100 точки.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Решение
изх. № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г. г.
на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е връчено на жалбоподателя на 01.11.2022 г.,
видно от приложеното известие за доставяне л. 115 от делото. Жалбата е подадена на 09.11.2022 г. до
Административен съд – Пазарджик, чрез Директора на ТП на НОИ - Пазарджик.
Спазен е срокът за оспорване по чл. 118 от КСО във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т.
2, буква „а“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях. В настоящия случай процесното решение е
именно от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, касаещо отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО.
Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на
оспореното решение.
Административното
производство е стартирало с подаване на Заявление с вх. №2113-12-69 от
20.01.2022 г., с което жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69б от КСО от ТП на НОИ – Пазарджик.
Съобразно същото и с оглед чл. 98 от КСО е издадено Разпореждане № №2113-12-69#6
от 15.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ –
Пазарджик. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО лицето е подало жалба срещу
разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение– Директорът на ТП
на НОИ се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването ѝ. С решението си Директорът на ТП на НОИ е потвърдил
разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ –
Пазарджик, като е изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може
да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр.
с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за
издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в
предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора
на ТП на НОИ - Пазарджик.
При
проверка по отношение на правилното
прилагане на материалноправните разпоредби, съдът установява следното: като
мотиви да бъде издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е
посочено, че на жалбоподателят няма необходимия сбор 100 от стаж и възраст,
поради което с разпореждане №2113-12-69#6 от 15.09.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, тъй като не са изпълнени всички необходими условия по чл. 69б, ал. 2
от КСО.
Съгласно
§9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият стаж
положен до 31.12.1999 г. при условията на първа и втора категория труд, както и
при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения, с чл. 1 от Постановление
№75 на Министерския съвет от 1998 г., Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (ПКТП) /отм./ съгласно §2 от ЗР на Постановление №235/20.10.1998
г., при пенсиониране се признава от съответната категория и при отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г.
Съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
От
събраните по делото данни се установява, че жалбоподателят е заявил отпускане
на лична пенсия по реда на чл. 69б от КСО към 17.01.2022 г.
Тъй
като същият е роден на *** г., към датата на подаване на заявлението е на 63 г.
и 9 месеца и безспорно разполага с 15 години трудов стаж от втора категория.
Следователно
към датата на подаване на заявлението, жалбоподателят е отговарял на две от
кумулативните предпоставки на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за трудов стаж и възраст.
Третата
предпоставка за отпускане на пенсия по този ред е сборът от осигурителен стаж и
възраст за мъжете да достига до 100.
Както
бе изяснено с допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза,
при изчисление на трудовия стаж на жалбоподател е зачетена както отслужената военна
служба с период от 02 години 00 месеца 12 дни, така и стажът при всички
осигурители, посочени от него. Спорен е въпросът единствено по отношение на
осигурителният период и категорията труд при работодателя ЕТ „Никола Купчиев“.
От
събраните по делото писмени доказателства, вкл. Трудова книжка Серия В, №
212610 е видно, че е вписан полаганият труд при осигурителя ЕТ „Никола Купчиев“ за общ период от 02
години и 10 месеца и 01 ден за периода от 19.10.2006 г. до 19.08.2009 г., с
посочена длъжност международен шофьор и код по НКПД 83242006 за периода
19.10.2006 г. – 02.01.2008 г. и шофьор и код по НКПД 83242005 за периода
03.01.2008 г. – 19.08.2009 г.
В
оспореното решение е посочено обаче, че в Регистъра на осигурените лица са
налични данни за полаган труд при този работодател за период 01 година 05
месеца и 12 дни, въпреки установеното в справката на л. 67 от делото и посоченото в писмо изх. № 2113-12-69#1 от 18.03.2022
г. за данни за втора категория труд при този работодател.
В
Трудовата книжка на жалбоподателя е записан първоначално шифър 8324 2006 и
впоследствие, шифър НКПД 83242005 считано от 03.01.2008 г. – 19.08.2009 г. по НКПД 2005, действащ към момента на
полагане на труд при работодателя ЕТ Никола Купчиев.
Съгласно
НКПД 2005 са предвидени два отделни кода за длъжността шофьор, а именно: 8324
2005 Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, отговарящо на НКПД 2011
- Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона 8332 2005, както и 8324
2006 Шофьор, товарен автомобил (международни превози) отговарящо на НКПД 2011 -
Шофьор, товарен автомобил (международни превози) 8332 2006 (https://www.mlsp.government.bg/uploads/1/nkpd/kodova-tablitsa-za-prehod.pdf).
Съгласно
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235 от
20.10.1998 г., Раздел втори „Втора категория труд“, в т. 25 е посочено изрично,
че шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се приема
за длъжност, за която се упражнява втора категория труд. Длъжността Шофьор,
товарен автомобил (международни превози), на която отговаря шифър 8324 2006 по
НКПД не е приета за такава от втора категория труд.
Т.е.
в случая макар и да липсват данни от страна на работодателя за изпълнявана
длъжност при ЕТ „Никола Купчиев“, вкл. да липсва издадено УП – 3 и длъжностни
характеристики, може да се направи обоснован извод, че за периода от 19.10.2006
г. – 02.01.2008 г. жалбоподателят е полагал труд от трета категория, а за
периода 03.01.2008 г. – 19.08.2009 г. – от втора категория предвид изричните
вписвания на кода на заеманата длъжност в трудовата книжка.
Дори
обаче и целият полаган труд при работодателя ЕТ „Никола Купчиев“ от 02 години и
10 месеца и 01 ден за периода от 19.10.2006 г. до 19.08.2009 г., да бъде
зачетен за труд от втора категория, което е и най-благоприятният за
жалбоподателя вариант, видно от направените изчисления по допуснатата и приета
по делото съдебно – икономическа експертиза – Вариант IV, не биха могло да
бъде достигнат сбор от 100 от възраст и стаж.
При
константата от 63 г. и 9 месеца навършени години към момента на подаване на
заявлението и зачитане дори на целия
положен труд при ЕТ „Никола Купчиев“ за такъв от втора категория, ще се получи Осигурителен
стаж от втора категория труд 18 години 1 месец и 21 дни, Осигурителен стаж от трета
категория труд 13 години 2 месеца и 22 дни или Общ осигурителен стаж превърнат
към трета категория (чл. 104 от КСО) от 35 години 10 месеца 26 дни. Дори при
този най-благоприятен вариант сборът от осигурителен стаж и възраст ще възлиза
на 99 години 7 месеца и 26 дни.
В
допълнение, от изслушаната и приета по делото съдебно – икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и изготвена от
компетентно лице, става видно, че не се установяват данни за наличие на положен
труд от втора или трета категория, която ТП на НОИ да не е възприел при
определяне на размера на общия осигурителен стаж на лицето. Жалбоподателят не е
и ангажирал допълнителни доказателства, които да индикират наличието на
осигурителен стаж, който да не е зачетен при изчисляване на размера на
отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При
горните обстоятелства, се установява, че не са налице трите кумулативни
предпостави за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за
жалбоподателя по реда на чл. 69б от КСО с оглед Заявление с вх. № 2113-12-69 от
20.01.2022 г., подадено на 17.01.2022 г., тъй като жалбоподателят няма
необходимия сбор от 100 от стаж и възраст.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че при издаване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна, същото е
съобразено изцяло с материалния закон и с целите на закона, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде в минимален размер от 100
лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.И.К., ЕГН ********** против Решение № 9001-12-301#2 от 01.11.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Пазарджик Е.Г.,, с което е потвърдено Разпореждане №
2113-12-69#6 от 15.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН ********** да заплати ТП на НОИ - Пазарджик направените по делото разноски
за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението му.
СЪДИЯ:
/П/