МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО АНД №1450/2020г. ПО ОПИСА НА
ПРС- ХVІ н.с.
С постановление от 25.02.2020г. РП-Пловдив е внесла предложение обвиняемият Б.Т.П. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, като му се наложи административно наказание за престъпление
по чл. 343, ал.1, б”Б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 13.11.2018 год. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“, при
управление на моторно превозно средство – автобус марка и модел „Исузу
Новосити“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
- чл. 116, пр. І-во от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора.“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. А., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията
на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в
областта на дясната половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело
до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“, пр. ІІ-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Представителят на РП-Пловдив в
съдебно заседание, поддържа обвинението, счита че са налице предпоставките на
чл.78а от НК. Пледира за налагане на наказание “глоба” в размер около 2000лева,
като не се налага кумулативно наказание “лишаване от право да управлява МПС”. Обвиняемият
П., редовно призован се явява в съдебно заседание и се представлява от адв.А..Защитника
излага доводи за невиновност на П., тъй като не е имал възможност да реагира на
неправомерно поведение на пешеходеца.Обв.П. се придържа към казаното от
защитника си.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обв.Б.Т.П. е роден на *** ***, живущ
***, б., български
гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
На
13.11.2018 год., около 18:15 ч. обв. Б.П. *** автобус от обществения транспорт
марка и модел „Исузу Новосити“ с рег. № **, по ул. „Ландос“, в посока юг –
север, по автобусна линия № 36. Автобусът управляван от обвиняемия се движил по
суха асфалтова настилка, без неравности, със скорост от около 43,85 км./ч. По
същото време свидетелят – пострадал П. А. се намирала в гр. Пловдив, на ул.
„Ландос“, до 31. Последната предприела пресичане като навлязла на пътното
платно, в посока от изток на запад. Пресичайки свид. П. А. вървяла спокойно, с
нормален ход, с наведена глава, тъй като на отсрещния тротоар имало осветителна
лампа, която и пречела на виждането. В момента, в който свидетелката предприела
пресичането автобусът управляван от обв. Б.П. се намирал на около 57,24 м. от
нея.Пострадалата А. решила да се забърза по време на пресичането и ускорила ход
на вървенето до степен на бавно тичане, когато вече била на пътната лента.
Обвиняемият, виждайки опасността – свид. П. А. задействал екстрено спирачната
система на автобуса и в опит да избегне удара променил направлението на
движение в ляво. Въпреки това обаче, в резултат на скоростите, с които се
движели управлявания от обв. Б.П. автобус и свидетелката и пресичане на
траекториите им на движение настъпил удар. За автобуса той бил в предната дясна
част, а за пешеходката А. в тялото и, странично /6,50 м. на юг от ориентира,
взет при огледа на МП и 1,10 м. на изток от ориентира/. От настъпилия удар
свид. П. А. паднала на пътното платно, а автобусът, управляван от обвиняемият
преустановил своето движение, като спрял непосредствено до свидетелката. След
настъпилото ПТП бил подаден сигнал на телефон 112 като на мястото пристигнали
служители на МВР и екип на ЦСМП. Служителите на МВР тествали обв. Б.П. за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, а екипът на ЦСМП оказал
медицинска помощ на свидетелката, тъй като тя имала нужда от такава. В
последствие на мястото бил извършен оглед на МП, като с това процесуално –
следствено действие било образувано настоящото наказателно производство.От
настъпилото ПТП св.А. получила средна телесна повреда изразяваща се в счупване
на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната
половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник.
Съдът възприе горната фактическа обстановка от разпита на св.А., св.С.Й.,
св.Р.Ж., св.К.И. частично Д.Х., назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, изготвената автотехническа експертиза и допълнителната
автотехническа експертиза, съдебно-психиатричната и психологическа експертиза,
както и всичко писмени доказателства по делото, а именно протоколи за оглед,
справки за водач, свидетелство за съдимост и др, както и приложеното по делото
ВД с телефонно обаждане до тел.112.
По делото е разпитан като свидетел С.С., но показанията му нямат никакво
значение за разкриване на обективната истина и няма да бъдат анализирани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
На първо място съда следва да отбележи, че обвиняемия не е дал обяснения в
качеството си на обвиняем нито на досъдебното производство, нито в хода на
съдебното следствие.Единствено заяви, че се придържа към казаното от защитника
си и не се признава за виновен.
На следващо място са свидетелските показания като има
трима преки очевидци на настъпилото ПТП.Това са пострадалата А., св.Й., който е
разпитан и пред съдия и св.Д. Х..Пострадалата А. заявява, че е тръгнала да
пресича, като е била заслепена от лампа срещу нея и изведнъж е почувствала
силен удар.Пред други двама свидетели полицейските служители Ж. и И.
пострадалата е заявила, че е притичала по пътната лента.С оглед така изложеното
от пострадалата в нейния разпит и пред двамата косвени свидетели Ж. и И. съда
прие, че А. е тръгнала да пресича в нормален ход, но е започнала да забързва
ход потичвайки непосредствено след като е стъпила на пътното платно.Съдът
кредитира показанията на св.А. и на косвените свидетели Ж. и И., които с малки и несъществени разлики
изцяло кореспондират едно с друго.В същата насока са и показанията на прекия
свидетел Й., който е бил в автобуса и непосредствено е наблюдавал пътя пред
него.В разпита си пред съдия Й. е заявил , че пострадалата е тръгнала да
пресича на нормален ход и е възприел нейното появяване на пътното платно, което
нито е било инцидентно, нито внезапно, нито тичайки е навлезнала на пътното
платно.Съдът кредитира показанията на св.Й., които както отбеляза напълно
кореспондират с показанията на пострадалата А..Тук съд следва да отбележи, че
не са налице съществени различия в показанията на св.Й. пред разследващ полицай
и пред съдия и възражението на защитника на обвиняемия в тази насока прие за
неоснователно, като дори и да беше основателно съда щеше да кредитира изцяло
показанията на свидетеля дадени пред съдия.В малко по различна насока са
показанията на св.Д.Х., която заявява в разпита си, че тежко и монотонно тичайки
А., се появила на пътното платно и се насочила да тича към автобуса.Липсва
житейска логика едно лице да се затича фронтално към движещ се автобус, а
другия пряк свидетел Й. е категоричен, че не е имало такова движение от страна
на А., която също заявява, че е пресичала нормално.Ето защо съдът не кредитира
показанията на св.Х. в частта в която заявява, че А. се затичала към автобуса.Именно
от свидетелските показания съда възприе фактите около настъпилото ПТП.Изводите
за причините за възникване на същото са обективирани в изготвената по делото Авто
– техническа експертиза и допълнителна такава, която да определи от техническа
гледна точка, кой е най – вероятният механизъм за настъпилото ПТП, както и
каква е основната причина затова. Съгласно заключението на вещото лице на
13.11.2018 год., около 18:15 часа, обв. Б.П. *** автобус от обществения
транспорт марка и модел „Исузу Новосити“ с рег. № **, по ул. „Ландос“, в посока
юг – север, по автобусна линия № **. Автобусът управляван от обвиняемия се
движил по суха асфалтова настилка, без неравности, със скорост от 43,85 км./ч.
По същото време свидетелят – пострадал П. А. се намирала в гр. Пловдив, на ул.
„Ландос“, до 31. Последната предприела пресичане като навлязла на пътното
платно, в посока от изток на запад. Това станало в момента, в който автобусът
управляван от обв. Б.П. се намирал на около 57,24 м. от свидетелката.
Обвиняемият, виждайки опасността – свид. П. А. задействал екстрено спирачната
система на автобуса и в опит да избегне удара променя направлението на движение
в ляво. Въпреки това обаче настъпил удар. Според вещото лице от техническа
гледна точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
закъснялото възприемане на опасността и закъснялата реакция на обв. Б.П. по
екстреното задействие на спирачната система на управлявания от него автобус,
както и технически неправилните действия свързани с управлението на автобуса по
промяна на направлението „на ляво“ при възприемане на опасността и екстрено
задействане на спирачната система.Съдът кредитира заключението на вещото лице и
изцяло го възприема.На допълнителния въпрос дали ако е тичала А. водача е можел
да я възприеме, следва да се има предвид, че вещото лице е отговорило, че ако
тичайки е навлезнала на пътното платно и изневиделица е изскочила, то тогава
водача не би могъл да я възприеме.Всички свидетелски показания обаче са
категорични, вкл. и тези на Д.Х., че са възприели пешеходката преди навлизането
на пътното платно и не са я видели да навлиза на него тичайки.Напротив св.Й.
заявява, че същата е навлезнала на пътното платно на нормален ход.Тоест извода
от експертизата и дадените свидетелски показания е че водача е би могъл да
възприеме и реагира адекватно на настъпилата ситуация и избягвайки удар с пешеходеца.
В хода на проведеното разследване била назначена и
изготвена Съдебно – медицинска експертиза, която да определи какви телесни
повреди са били причинени на свид. П. А. при настъпилото ПТП на 13.11.2018 год.
Видно от заключението на вещото лице на последната са били причинени средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тазови кости в областта на дясната половина на тазовия пръстен, до
тазобедрената става, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник. В заключението по изготвената експертиза се посочва, че описаните
травматични увреждания отговарят по време и начин да са причинени при настъпилото
ПТП на 13.11.2018 год.Съда изцяло кредитира и експертизата относно настъпилото
телесно увреждане, която не се оспорва и от страните.
Съдът кредитира и комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, която дава заключение че пострадалата А. може да
бъде свидетел по делото и да дава правдиви показания.
От представените писмени
доказателства/свидетелство за съдимост, характеристика, справка за
водач/нарушетел/ съдът достигна до извода, че Б.П. е неосъждан с добри
характеристични данни и коректно поведение като водач на пътни превозни
средства, тъй като последните шест години няма нито едно извършено нарушение по
ЗДВП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид на изложеното по-горе, съдът
намира, че с деянието си подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343, ал.1, б”Б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна на 13.11.2018 год. в гр.
Пловдив, на ул. „Ландос“, при управление на моторно превозно средство – автобус
марка и модел „Исузу Новосити“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
- чл. 116, пр. І-во от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора.“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. А., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията
на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в
областта на дясната половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело
до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник.
П. не е съобразил правилата за движение и е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП,
като не е съобразил конкретните условия на видимост и същевременно е нарушил и
чл.116, пр.1 от ЗДВП като не е проявил внимание и предпазливост спрямо
пешеходката.Неадекватно е реагирал, като е предприел неправилна маневра,
вследствие на която се е стигнало до удар на пресичащия пешеходец, вследствие
на което последние е получил средна телесна повреда.
От субективна страна П. е
действал при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като обвиняемият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди и предотврати, ако е бил избрал подходяща скорост на
движение. При конкретната ситуация П. е могъл и е
бил длъжен с оглед на изложеното по-горе да предприеме нужните активни
действия, за да се убеди, че управляваното от него МПС не представлява опасност
за останалите участници в движението. Пресичането на пътното платно от страна
на пострадалата не е било внезапно и неочаквано за П.. Ето защо, няма съмнение, че допуснатите нарушения на
правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При така посочената правна квалификация на
деянието, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК
предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до три години или пробация, същото е извършено при форма на вината
непредпазливост, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо
него до настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма
причинени имуществени вреди.
При обсъждане размера на
административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че обв.П.
е трудово ангажиран, с добри характеристични данни и липса на нарушения по ЗДВП
последните шест години, въпреки интензивността с която участва в движението по
пътищата.Ето защо, съдът намира, че на обвиняемия следва да му бъде наложена
глоба в минималния размер, а именно – 1000 лв.
Съдът обсъди и възможността,
предвидена в нормата на чл. 78а, ал.4 от НК и намира, че не следва обвиняемият
да бъде лишен от правото да управлява МПС.Същия е *** и лишаването му от това
право ще доведе до освобождаването му от длъжност по време на безпрецедентна по
своя обхват и размер икономическа криза.Освен това както съдът вече отбеляза
обв.П. не е извършвал нарушения по ЗДВП за много дълъг период време.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, обв.П.
бе осъден да заплати и направените по досъдебното производство разноски в
размер на 1150,80 лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
По гореизложените мотиви и на
основание чл. 378, ал.4,т.1 от НПК съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: