РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102498 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от КР. Р. М.
от гр. П., като баща и законен представител на малолетното дете К. К. М.,
против АКС. В. М. от гр. П.. В молбата се твърди, че с решение по гр. дело
№ ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд упражняването на
родителските права върху *** дете К. е било предоставено на бащата, а
майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на
152, 50 лв., считано от 06. 03. 2020 год. Твърди се, че детето вече е на ***
години и посещава редовно *** „***“, находяща се в гр. П.. Твърди се, че
през този период от време са се увеличили нуждите на детето от храна,
облекло, учебници и други пособия, както и посещения на извънкласни
дейности. В заключение ищецът моли съда да осъди ответницата да заплаща
на детето К. ежемесечна издръжка в размер на 230 лв. вместо заплащаните
понастоящем 152, 50 лв. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
1
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето К. К. М., ЕГН **********, е родено от
майка АКС. В. М., ЕГН **********, и баща КР. Р. М., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от *** год.,
постановено по гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд,
упражняването на родителските права върху детето К. е било предоставено на
бащата КР. Р. М., а майката АКС. В. М. е била осъдена да заплаща издръжка
на детето в размер на 152, 50 лв. месечно, считано от 06. 03. 2020 год.
Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се условията, при
които е определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли са се
възможностите на ответницата да дава по- висока издръжка на детето, както и
каква част от необходимата издръжка следва да поеме всеки от един от
родителите.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от
момента на определянето на предходния размер на издръжката до настоящия
момент е изминал период от повече от две години, през който е настъпила
промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на
дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили
са се нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия. Видно е, че за
учебната ***/ *** год. детето е записано в *** клас в *** „***“ гр. П., което е
свързано с допълнителни разходи. Настъпила е съществена промяна и в
размера на минималната за страната работна заплата, на основата на която се
определя и минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца
издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че и
двамата родители работят по трудово правоотношение, като ищецът КР. Р. М.
2
получава основна заплата в размер на *** лв. месечно, а ответницата АКС. В.
М.- основна заплата в размер на *** лв. месечно.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че необходимата обща
издръжка на детето К., което е на *** години, следва да се определи на 450 лв.
От тази сума майката АКС. В. М. следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200, 00 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме
от бащата КР. Р. М., на който е предоставено упражняването на родителските
права и който полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на дължимата се издръжка
съдът съобрази възрастта на детето и неговите потребности, както и
обстоятелството, че ответницата няма задължения за издръжка към други
лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от ответницата,
считано от 10. 05. 2022 год., датата на подаване на исковата молба, като
издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За
разликата до претендираните 230 лв. месечна издръжка претенцията на ищеца
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК следва
да бъдат присъдени разноски по компенсация. В представеното писмено
становище по делото пълномощникът на ответницата е направил възражение
за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца. При съобразяване на това възражение, фактическата
и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1
от 09. 07. 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения съдът счита,
че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
намалено от 500 лв. на 400 лв. При това положение в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени деловодни разноски по компенсация в размер на 90, 32
лв. Отделно от това и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 68, 40 лв. върху уважената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената с решение по гр.
3
дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд издръжка, като
ОСЪЖДА АКС. В. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплаща на *** си дете
К. К. М., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител КР. Р.
М., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200, 00 лв. вместо
заплащаните досега 152, 50 лв., считано от 10. 05. 2022 год. до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
За разликата до претендираните 230 лв. месечна издръжка ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца от 500 лв. на 400 лв.
ОСЪЖДА АКС. В. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на КР. Р.
М. от гр. П., ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер
на 90, 32 лв.
ОСЪЖДА АКС. В. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 68, 40 лв. върху
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4