№ 22181
гр. ., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ное.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
.о разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело
№ 20241110151776 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ от „.“ ЕАД
против . за сумата от 398.46 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на
08.03.2020г. на подход за включване на бул. „.“ в близост до магазин „.“ /бул. „.“ ./, в ., ПТП,
при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „.+“
при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2024г.
до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 08.03.2020г. на подход за включване на бул.
„.“ в близост до магазин „.“ /бул. „.“ ./, в ., е реализирано ПТП, при което МПС с марка „.“
модел „.“ с рег.№ ., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в
следствие на което на автомобила са причинени щети – облицовка предна броня. Поддържа,
че за МПС с марка „.“ модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за
застраховка „.+“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана
преписка по щета № . и била направена оценка на щетите. В исковата молба се твърди, че
ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на
383.46 лева, .о се дължали и 15 лева ликвидационни разноски, тъй .о ремонта на автомобила
бил възложен на доверен с.из. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че
именно ответникът отговаря за поддръж.а на пътя, където е настъпило процесното
застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да
заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид
това се моли искът да бъде уважен, .о в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
осп.а предявения иск. Излага твърдения, че пътният участък, на който се твърди да е
настъпило ПТП, се стопанисва и поддържа от . „.“, а не от .. Предвид това поддържа, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ответникът осп.а настъпването
процесното ПТП .о недоказано по несъмнен начин, .о се подчертава, че обезщетението е
заплатено единствено въз основа на твърденията на водача на МПС. Твърди се, че
отношенията между застрахователя и застрахованото лице по никакъв начин не могат да
обвържат . с изплащане на недължимо обезщетение. Посочва се, че застрахователят не е
предприел никакви действия по установяване на фактичес.а обстановка около настъпването
на ПТП, .о тя не е установена и от органите на .. Осп.а се и размера на заплатеното
обезщетение, тъй .о липсвали данни подменените части на автомобила да са били в изрядно
състояние и че при определяне на размера е съобразено овехтяването на частите. Изтъква се,
че не са ангажирани доказателства дали водачът на увреденото МПС при движението си е
съобразил скоростта си с пътната обстановка съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и
възражение за съпричиняване. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в
полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.
От името на третото лице-помагач – . „.“ е депозирано становище, с което искът се
осп.а по основание и размер. Излагат се аргументи относно приложението на чл. 125 от
ЗДвП и необходимостта от съставяне на протокол за ПТП., .о се изтъква, че неуведомяването
на органите на . е пречка за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно общите
условия на самия застраховател. Осп.а се настъпването на застрахователното събитие, .о се
излагат аргументи, че липсват доказателства дали водачът на МПС не е била под
въздействие на алкохол или други вещества. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за
причинените вреди по автомобила. Изтъква се, че по отношение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии на основание чл. 30, ал. 3 ЗП .та и
съответната община осъществяват съвместно по взаимна договорка ремонта и поддръж.а на
пътищата. Предвид това се позовават на чл. 48 ППЗП, съгласно който за поддръж.а на
републиканс.а пътна мрежа в рамките на градовете отговаря общината. Ето защо сочи, че
именно . следва да поддържа процесния пътен участък. Този ангажимент да поддържа бил
потвърден и в споразумителен протокол за съвместно финансиране от 2019г. Моли се искът
да бъде отхвърлен.
Съдът, .о обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното:
По делото .о доказателство е представена застрахователна полица № . за лек автомобил
с марка „. .“, с рег. .. /л.12 от делото/, сключена между ищцовото дружество и „.“ ЕООД, в
качеството му на собственик за застраховка „.+” със срок на застрахователно покритие от
05.11.2019г. до 04.11.2020г., при застрахователна сума 45 410 лева. В полицата е вписано
изрично, че ползващото автомобила лице е В. К. В.. Така представената полица не е
оспорена от ответника, поради което настоящият състав намира, че същата е достатъчна за
доказването наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
2
собственика на автомобила.
С уведомление за щета от 12.03.2020г. (л.11 от делото) ищецът е уведомен за настъпило
ПТП със застрахования автомобил на 08.03.2020г. в 21.00 часа, когато автомобил с марка „.
.“, с рег. .. при движение в ., преминавайки до магазин . по наклона към ., попада в дупка на
пътното платно, при което на МПС са причинени вреди – одраскване на предна броня.
Изрично е подчертано, че дуп.а се е намирала преди стъпването на .. В уведомлението е
отбелязано, че не е викана п. Избрано е начинът на определяне на обезщетението да е чрез
ремонт в с.из.
Във връзка с подаденото уведомление при ищеца е била образувана преписка за щета с
№ .. След извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил застрахователят-
ищец по делото, е изготвил опис-заключение по щетата и с възлагателно писмо от
28.08.2020г. е възложил извършването на ремонта на автос.из „.“ ЕООД, .о видно от приетия
по делото приемо-предавателен протокол на 17.11.2022г застрахования автомобил е бил
отремонтиран както във връзка с препис.а по щета ., така и във връзка с друго увреждане по
друга преписка по щета. След извършване на ремонта от с.иза е издадена фактура на
стойност 383.46 лева и е съставен ликвидационен акт от 27.11.2022г, съгласно който е
прието за отстраняване на щетите по автомобил с марка „. .“, с рег. .. настъпили вследствие
на ПТП от 08.03.2020г да се заплати обезщетени ев размер на 383.46 лева. Именно и това е
сумата, която съгласно приетото по делото платежно нареждане от 01.12.2022г /л.22 от
делото/ е била заплатена на автос.из „.“ ЕООД за отстраняване на повредите по
застрахованото МПС. Изрично в платежното нареждане .о основание за плащането е
посочено „щета .“ и регистрационният номер на увредения автомобил „.“.
Видно от приложената по делото регресна покана с изх.№ .г., ищецът е отправил до
ответника искане за заплащане за застрахователно обезщетение във връзка с процесното
ПТП, получена от . съгласно приетата по делото обратна разписка на 10.05.2023г. с посочен
номер на процесната преписка по щета, но доказателства за извършено плащане не са
ангажирани. Напротив изпратено е от . писмо от 18.05.2023г с отказ за изплащане на
регерсното вземане.
.о доказателство по делото е приет и споразумителен протокол от 20.11.2019г,
подписан от . и . „.“ на основание чл. 30, ал.3 Закона за пътищата и чл.55, ал. 1 и ал. 2 от
ППЗП. Съгласно сключеното споразумение, неоспорено от страните, същите приемат
съвместно да финансират поддържането, в т.ч и зимно поддържане на платната за движение
на републиканските пътища в границите на ., изброени в Приложение № 1 към протокола. В
чл. 2, ал. 2 от споразумението е предвидено, че . организира и финансира дейностите по
поддръжка, в т.ч и зимна поддръжка, на републиканските пътища в границите на града, до
пълния размер на съответните дейности. В чл.4 изрично е предвидено, че . извършва
организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на
републиканските пътища в границите на града. Срокът на това споразумение е от
01.01.2020г до 31.12.2020г. по делото е приет препис и от Приложение № 1 към
споразумителния протокол, в което са описани участъците от републиканските пътища в
3
рамките на града, по отношение на които се прилага споразумението, .о сред тях попада и „.“
от разклон . до кръгово кръстовище . . – ..
Пред Софийски районен съд е разпитана .о свидетел и В. К. В., който заявява, че си
спомня за настъпило ПТП с притежавания от него автомобил с марка „. .“, с рег. .., .о
уточнява, че е имал повече от едно ПТП. Свидетелства, че в близост до . в . е минал през
дупка, .о не си спомня точна дата, но се сеща, че е било тъмно и се е движил по наклон,
когато е преминал през голяма дупка. По отношение на точното местоположение на дуп.а В.
уточнява, че се е намирала след изхода на квартал . и в действителност в близост са се
намирали магазини и . След справка с карта на района, свидетеля посочва, че се е движил по
ул. „.“, завил е от бул. „.“ и е излязъл към локалното на платно, успоредно на „.“. Изрично
подчертава, че се касае за улича, а не за паркинг на някой от находящите се в близост
магазини Спомня си, че не се е движил с висока скорост, тъй .о след това е следвало завой,
.о е нямало пътни значи или обозначения на дуп.а. Посочва, че в следствие на попадането в
дуп.а по колата е имало щети – одраскване на предна броня, тъй .о колата е ниска. За ПТП
свидетелят заявява, че не е уведомил органите на .. Свидетелят показа и на вещото лице
картата на . и посочи маршрута си на движение и мястото на ПТП.
Софийски районен съд кредитира изцяло показанията на свидетеля, доколкото същите
са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Заявеното от свидетеля е логично, .о се
потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. За неоснователно
настоящият състав намира релевираното от ответника в отговора на исковата молба
възражение, че свидетелят е заинтересована от изхода на спора, .о не са налице дори
индиции за подобна заинтересованост, доколкото на същия вече е заплатено
застрахователно обезщетение.
Според заключението по автотехничес.а експертиза, описаните от ищеца щети по
застрахования от него автомобил са в причинна връзка с ПТП, с механизма, установен по
делото, .о необходимата за възстановяването им стойност по средни пазарни цени към датата
на настъпването им е 383.46 лева, която стойност се равнява на платеното от ищеца
обезщетение. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че след изслушване на
свидетелските показания следва да се уточни, че дуп.а се е намирала на пряка, свързваща
успоредната улица на „.“ от към кв.“.“ със самия „.“, но че към настоящия момент такава
улица вече не съществува и няма достъп до . през локалното платно. Експертът посочва, че
за да се увреди по този начин бронята на автомобила дуп.а следва да е била с дълбочина
повече от 15-20 см., .о МПС следва да е преминало бавно през нея, тъй .о е налице само
одраскване на броня, .о ако автомобилът е минал с по-висока скорост, би имало увреждане и
на гуми и джанти. Вещото лице уточнява, че за да се избегне получаването на тези
увреждания единствената възможност е дуп.а да бъде заобиколена.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК заключението
по приетата по делото автотехническа експертиза, .о изготвена от вещо лице притежаващо
необходимите професионални знания и умения, .о при изготвяне на заключението експертът
е съобразил всички събрани по делото доказателства. Кредитира изцяло и заявеното от
4
вещото лице в съдебно заседание.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в
настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск, .о в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от
ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
П.ият основен въпрос, върху който е концентриран спорът между страните е относно
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм.
От събраните писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се
установява, че застрахователното събитие е настъпило на 08.03.2020г. в гр. ., .о
застрахованият при ищеца автомобил с марка „. .“, с рег. .. при движение по пряка
свързваща успоредната улица на „.“ от към кв.. със самия ., е попаднал в необезопасена
дупка.
Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и
представеното уведомление за настъпване на застрахователно събитие. В действителност
приложеното по делото уведомление за щета по совята същност представлява частен
свидетелстващ документ. Това означава, че същият не се ползва с обвързваща съда
доказателствена стойност, но същият не следва да бъде пренебрегван, а следва да се цени в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. В настоящия случай свидетелят В.
потвърждава изложените в частния свидетелстващ документ обстоятелства, .о разказва, че
автомобилът се е движил бавно поради предстоящ завой в тъмната част от деня и е попаднал
в дуп.а, в следствие на което предната броня на автомобила е одрана. Именно този
механизъм, посочва и вещото лице, че изцяло съответства на получените щети, .о в случая
на по-висока скорост, експертът изрично подчертава, че вредите по МПС са щели да бъдат
по-големи. Свидетелят В., който е управлявал МПС, изрично подчертава, че дуп.а не се е
виждала, тъй .о е било тъмно и че въпреки че се е движила бавно, не е имал възможност да я
възприема, съответно и да я избегне. С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и
главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Във връзка с
възражението на ответника, че механизмът на ПТП не е доказан, тъй .о не е съставен
5
протокол за ПТП при извършване на посещение на мястото на инцидента от надлежните
органи, следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125 и чл. 125а
от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е налице
задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на ., както и последните
нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят протокол. В
настоящия случай свидетелят В. изирчно посочва, че не е уведомил органите на реда за
ПТП. Същевременно не се установява нанесените по МПС вреди да са с такъв характер, че
автомобилът да не е можел да се движи на собствен ход. Именно в тази насока е и
отбелязването направено от В. в уведомлението за щета – че не е използвал П.
Ето защо съдът прием, че липсата на протокол за ПТП не опровергава извода за
настъпило събитие при описания механизъм в резултат на попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява
несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото.
По делото не се спори, а се установява и от представената застрахователна полица, че
към датата на застрахователното събитие за увредения автомобил е имало сключена валидна
имуществена застраховка „.+“.
Вторият спорен по делото въпрос е дали . или третото лице-помагач – . „.“ отговаря за
поддръж.а на пътния участък, където е настъпило ПТП.
От свидетелските показания и от уточнението направено от вещото лице в съдебно
заседание се установява, че в случая ПТП е настъпило не на самия ., за който са ангажирани
доказателства, че е част от републиканс.а пътна мрежа, а на пътен участък, свързващ . с
успоредната улица на . от към кв... Следователно доколкото няма ангажирани доказателства
процесната пряка, свързваща . с успоредната улица, да е част от републиканс.а пътна мрежа
/отклоненията от . не са включени в списъка на републиканските пътища в пределите на .,
съгласно Приложение № 1 към споразумението/, а се намира в рамките на град ., следва да
се приеме, че пря.а, на която е осъществено ПТП, е част от общинс.а пътна мрежа. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и
да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, .о в рамките на населените места служби
за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието
на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е,
че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие
на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е
изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го
поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. С
оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
6
размер.
За пълнота на изложението следва да се разгледа приложението на чл. 30, ал. 3 ЗП към
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че свидетелят В. нарича успоредната на . улица -
„локалното на .“, която е била свързана към датата на ПТП с . именно чрез пря.а, на която е
станало ПТП. Доколкото към настоящия момент този пътен участък не съществува и не
може да се извърши проверка на място, все пак е възможно пря.а, свързваща . и улицата,
наречена от свидетеля „локалното на .“, да се приеме .о част от ., който безспорно е част от
републиканските пътища. В тази хипотеза следва да се съобрази, че съгласно чл. 8, ал.2
ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл.
19, ал.1 ЗП се възлага отговорността по управление и организиране на движението по
републиканските пътища на третото лице-помагач в настоящото производство – . „.“.
Според чл. 30, ал. 3 ЗП задълженията по поддържането на републиканските пътища са
възложени съвместно на .та и общините, когато пътят е в границите на урбанизираната
територия, .о това става по взаимна договореност между тях, при условия и по ред, уредени
в ППЗП. Възлагайки съвместното упражняване на горепосочената дейност на два субекта,
законът, създава т.нар „неистинска солидарност“ помежду им - и двата субекта носят
отговорност за изпълнението на тази дейност. В този смисъл решение № .- по гр.д.№ . на
ВКС, IV г.о.
В конкретната хипотеза видно от приетия по делото споразумителен протокол и
Приложение № 1 към него, действащи в период 01.01.2020г -31.12.2020г, т.е точно в
периода, в който е настъпило процесното застрахователно събитие от 08.03.2020г,
отговорността за поддръж.а на пътен участък . е възложена именно на . по аргумент от чл. 2
от споразумението, в който е предвидено, че . „.“ финансира, а . отговаря за осъществяването
на организацията по поддържане на републиканските пътища в границите на .. Това
възлагане е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 48, т.2, б. „в“ ППЗП, съгласно която
организирането на дейностите по поддръжка на пътищата са задължение на съответната
община за републикански пътища в границите на урбанизираните територии за населени
места с население над 100 000 души, каквато безспорно е ., .о . „.“ участва във
финансирането. Ето защо съдът приема, че в случая че се приеме, че процесният пътен
участък е част от ., съответно част от републиканските пътища, то отново . на основание
сключеното споразумение за 2020г с . „.“ носи отговорност за поддръж.а на пътното платно.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 410 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
7
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . или виновното лице в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение . от
08.07.2010 г. по т.д. . г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № ./9.07.2009 г. по т.д. № ./2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО/, .о при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо
лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методи.а към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение . от 08.07.2010 г. по т. д. . г. на
ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение . от
08.07.2010 г. по т. д. . г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехничес.а експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „ .
.“, с рег. .. се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.03.2020г.
ПТП в ., .о до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на
процесното ПТП и описаните щети. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от
самата застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2019г.,
когато е сключен и договора за имуществено застраховане, .о вещото лице потвърждава, че
МПС е било в експлоатация към датата на ПТП едва от 4 месеца и 3 ден. Ето защо по
отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на процесния
лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП, вещото лице е .егорично, че същата се равнява на 383.46 лева, която сума
съответства на заплатената и претендирана от ищеца – 383.46 лева – застрахователно
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски или общо 398.46 лева. Следователно
предявената искова претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Софийски районен съд намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на
8
това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или
бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск
за съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от
прецен.а дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от
ППВС № 17/1963 г., в която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл е и последователната и непротиворечива практика на
ВКС, обективирана в решение № 96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о.,
решение № 45/15.04.2009г. по т.д..5/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.
№ 35/2009г. на ВКС, II т.о, решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о,
решение № 44/26.03.2013г. по т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
При съобразяване на така дадените разяснения относно съпричиняването и
представените по делото доказателства, Софийски районен съд приема, че от ответника не
са ангажирани доказателства за наличието на соченото от него поведение на водача на
увреденото МПС. Напротив от показанията на свидетеля В. се установява,че той не се е
движил с несъобразена скорост, а напротив управлявал е автомобила бавно с оглед
предстоящия завой. Това се подкрепя и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание в
насока, че ако скоростта е била висока, причинените вреди по автомобила щяха да са много
по-големи. Нещо повече, свидетелят .егорично посочва, че дуп.а не е била нито обозначена,
нито обезопасено, поради което същата не е представлявала и предвидимо препятствие на
пътя. Отделно от това дори и да е била предвидимо препятствие, следва да се съобрази, че в
конкретния случая дуп.а не е можело да бъде забелязана в тъмното. Не се установява по
делото водачът да е употребил алкохол или други упойващи вещества.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС. Ето защо предявеният иск следва да
бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените в настоящото производство разноски, .о процесуалният
представител на „.“ ЕАД е релевирано такова искане още в исковата молба. Ищецът е
приложил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендират държавна такса в размер
9
на 50 лева, адво.ско възнаграждение в размер на 168 лева, депозит за вещо лице – 200 лева,
депозит за свидетел – 50 лева. При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № .г. по тълк.д. № .г. на ОСГТК на ВКС, следва да присъди
единствено разноските, за които от страна на ищеца са ангажирани доказателства, че са
реално сторени. От ищеца са представени доказателства за заплащането на държавна такса в
размер на 50 лева, както и за заплащането на депозит за вещо лице в размер на 200 лева и
депозит за разпит на свидетел пред СРС в размер на 50 лева. Представени са фактура и
платежно нареждане за заплатено адво.ско възнаграждение в размер на 168 лева с ДДС. Ето
защо в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени единствено разноски в общ
размер на 468 лева – за държавна такса и за депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. ., ул. „.“ ., да заплати на „.“ ЕАД, с ЕИК . и
със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № .., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД сумата в размер на 398.46 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № . във
връзка с настъпило на 08.03.2020г. на подход за включване на бул. „.“ в близост до магазин
„.“, в ., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застраховано с
застраховка „.+“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. ., ул. „.“ ., да заплати на „.“ ЕАД, с ЕИК . и
със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 468 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10