Определение по дело №553/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 124/29.12.2014г., постановено по гр.дело № 1038/2014г., Кърджалийският районен съд е осъдил О. Ч., да заплати на Д. В. Д. от гр. П сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от вещ, собственост на О. Ч. - улицата, на която се намира кметството на с. К., общ. Ч., ведно със законната лихва от 30.01.2014г.-датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата 950 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от О. Ч.. Първоинстанционното решение се обжалва като необосновано и неправилно. Сочи се в жалбата, че съдът кредитирал изцяло твърденията на ищеца и показанията на св.Тодоров, но не взел под внимание доводите на ответника по иска и показанията на ангажираните от него свидетели. Също така се твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не съобразил действията на пострадалия, които можели да се квалифицират като съпричиняване на увреждането. Моли съда да отмени първоинстанционното решение или ако приеме решението за обосновано – да намали присъденото обезщетение.

Въззиваемият е депозирал отговор по реда на чл.263 ГПК, с който оспорва жалбата и моли решението на РС-Кърджали да бъде потвърдено като правилно, обосновано и отговарящо на обективната истина.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, чрез които поддържат становищата си.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Доколкото във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, решението е и правилно.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Д. В. Д. против О. Ч.. Ищецът твърди, че на 30.01.2014г. пристигнал към 9ч. сутринта от гр. П в с. К., общ. Ч., за да се срещне със своя познат Н. Т., и двамата заедно да отидат на гости на друг общ познат. Паркирал на стръмна улица, на която се намирало кметството, тъй като паркинга в центъра на селото бил затрупан със сняг и лед. След като оставил автомобила на скорост с дръпната ръчна спирачка, се насочил надолу по стръмната улица, използвайки пътното платно за придвижване, тъй като тротоарите не били почистени, и където имал среща със св.Н. Т. Изминал 30-40 метра от мястото, на което паркирал автомобила си, но се подхлъзнал върху образувалия се на уличното платно лед, паднал тежко и ударил седалищната си област. Усетил силна болка и извикал за помощ, като приятелят му Н. Т. му се притекъл дошъл при него. След няколко минути успял да се изправи с мъка и разбирайки, че няма да може да осъществи намерението си, за което бил в с. К., обратно се придвижил до гр. П, като автомобилът му бил управляван от Н. Т. Трудно се прибрал вкъщи, и предприел постелен режим, но поради непреминаващата силна болка потърсил лекарска помощ на 31 януари, и след осъществени медицински прегледи и съответно назначени образни и други изследвания, му била поставена диагноза компресионна фрактура на прешлен ТХ 12. От 30.01.2014г. до 11.07.2014г. периодично се явявал на прегледи и търпял болки и страдания в резултат на падането си в с. К.. Подробно описва неудобствата, които му причинило нараняването на телесното му здраве, в т. ч. и невъзможност да се самообслужва, обтягане на отношенията в семейството и невъзможност да полага грижи за сина си, които неудобства продължили в период от 7-8 месеца, в т.ч. и към предявяване на иска. Счита, че отговорност за претърпените от него неимуществени вреди следва да носи О. Ч. на основание чл.50 от ЗЗД, която като собственик на пътя е длъжна да го поддържа в състояние, отговарящо на ползването му, позовавайки се на разпоредбите на § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, чл.31 от ЗП, § 6 от ЗП. Претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 30.01.2014г.

От доказателствата по делото се установява, че на 30.01.2014г. макар да е нямало валежи от сняг, температурите са варирали от минус -6 градуса до плюс 1-2 градуса, налице са били условията за замръзване/заледяване/, със студено през сутрешните часове време, като предходните дни е бил обявен предупредителен код за потенциално опасно време, с валежи от сняг и условия за виелици и навявания, с отрицателни температури, в т.ч и през деня. От събраните грасни доказателства – показанията на св. Н. Т. се установява, че улицата, на която в с. К. спрял ищецът, не била опесъчена. След това ищецът слезнал от колата, насочил се към него и след като направил 10-15 крачки паднал на задните си части, като в самото начало свидетелят не разбрал какво точно става, но чул, че ищецът вика и когато отишъл до него, същият дишал учестено. След като дишането на ищеца се нормализирало, свидетелят видял, че той се придържа отзад на кръста и помислил, че сигурно има нещо счупено, като под самия ищец по платното имало лед и не било опесъчено. Свидетелят сочи, че същия ден било доста студено, а предишния ден валяло сняг, и имало жълт код за цялата страна, както и, че след инцидента помогнал на ищеца да се качи в автомобила си и го закарал в дома му в гр. П. От показанията на св.Х. Д. - съпруга на ищеца, се установява, че съпругът й претърпял травма от падане в с. К., когато времето било лошо, и 3-4 дена преди това имало обилен снеговалеж, като в деня на травмата, по обяд, св.Н. Т. го докарал в дома им, превит от болка, без да може да седне, и трудно легнал, за което телефонирали на личния лекар, който им указал, че при наличие на кръв в урината, следва незабавно да потърсят медицинска помощ, както и че на следващия ден ще го прегледа. За инцидента съпругът й обяснил, че настилката била заледена, подхлъзнал се и паднал в с. К.. През нощта след инцидента съпругът й имал силни болки и тя му давала болкоуспокояващи, мазала го с мехлеми, а на другия ден отишли при личния лекар, който с направление го изпратил при травматолог. Установило се, че пострадалият има счупен 12-и прешлен, и му предписали пълен покой с обяснения, че е необходим период от 6 до 8 месеца, за да зарасне прешлена. В резултат на това цялото домакинство паднало на плещите на свидетелката, която следвало да се грижи сама за детето, и да обгрижва съпруга си, в т.ч. да го къпе, да му връзва обувките, като подобрение в състоянието му настъпило след около 2 месеца, но същият и понастоящем се лекувал, ходел на масажи и правел гимнастика, която облекчавал болките му. Същевременно състоянието на ищеца обтегнало отношенията в семейството, тъй като детето им се отчуждило от него, и тя самата се изнервила от трудностите във връзка с това.

Приети по делото са и редица писмени доказателства, установяващи здравословното състояние на ищеца след датата на инцидента. От същите е видно, че на 31.01.2014г. в 11.45 ч., както и на 03.02.2014г., на ищеца е поставена диагноза „контузия на долната част на гърба и таза“, в резултат на подхлъзване и нараняване на седалищната област, като съгласно назначени образни изследвания е поставена диагноза „фрактура на ТХ12“, с предписан болничен домашен амбулаторен режим, а впоследствие и на легло, при условията на временна неработоспособност от 31.01.2014г. до 13.06.2014г. включ., с поставен на 03.02.2014г. корсет за 35 дни, с първо подобрение, датирано на 18.03.2014г., с продължила в гръбначния стълб ригидна паравертебрална мускулатура болка при натиск и ограничени болезнени движения в тораколумбалния отдел до 15.05.2014г., с болки в гърба при натоварване и промени във времето към 02.07.2014г., когато е констатирана и лека торако- лумбална сколиоза и е предписана съответна физиотерапия, в т.ч. на 03.07.2014г. предписани ЛФК и балнеолечение.

Събрани са гласни доказателства, сочени от ответника по иска – показанията на свидетелите св.Р. Ш. - кмет на с. К., св.И. Я. - бивш директор на основното училище в с. К., и св.С. Р. – работник по почистването на улиците и тротоарите на с. К.. От същите не се установяват конкретни обстоятелства относно това на датата 30.01.2014г. улицата, на която ищецът се подхлъзнал и паднал, била ли е без заледявания и опесъчена; твърденията на ищеца за заледеност на улицата не се опровергават и от представените от ответника писмени доказателства - Договор N 118/18.11.2013г. и Протокол от 07.02.2014г.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло, от което се установява, че за подобряване състоянието е ищеца е било необходимо освен постелен и домашен режим, и отпуск за временна неработоспособност за близо 6 месеца, и съответни ограничения при натоварване, носене на корсет за повече от 1 месец, както и подлагане на физиотерапия и други оздравителни процедури, което за един значителен период от време е нарушило обичайния ритъм на ищеца, както в личния и семейния живот, така и в служебните ангажименти и социалното общуване. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че болките, които се изпитват при едно такова увреждане не позволяват на пострадалия да стои прав и той принудително заема полуседнало или полулегнало положение – т.е., самата му болка не би му позволила повече сам да се увреди в тази област. Вещото лице преценява предписаното лечение като абсолютно адекватно на състоянието на пациента.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е стигнал до правни изводи, които въззивният съд споделя в пълна степен, и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението му.

С оглед доводите, наведени с въззивната жалба следва да се отбележи, че не само, че въззивникът/ответник по иска, не сочи никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, но това обстоятелство е било допълнително изяснено в съдебно заседание от страна на пълномощника на ищеца чрез поставяне на въпроси на вещото лице, и както бе посочено по-горе, отговорът на вещото лице оборва това твърдение на ответника. На следващо място, съдът в атакуваното съдебно решение подробно е обсъдил всички гласни и писмени доказателства, представени по делото, включително и тези, представени от ответника по иска. Поради това оплакванията за неправилност и необоснованост са напълно несъстоятелни.

По алтернативно направеното искане за намаляване размера на присъденото обезщетение, въззивната инстанция намира следното:

С постановеното по реда на чл.290 ГПК Определение № 1018 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, се посочва, че както ВКС константно приема в обвързващата си практика /напр. Решение №407 по гр.д.№ 1273 за 2009г. на III ГО/, справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Изрично ВКС приема, че съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди - болки и страдания, за да се счете, че решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Съобразявайки всички съотносими факти и обстоятелства, и отчитайки конкретната специфика и степента на развитие на увреждането на ищеца Димов, настоящият съдебен състав приема, че следва на същия да се определи обезщетение в размер на 5 000лв., колкото е присъдил и първоинстанционния съд.

Предвид изложеното по-горе, предявеният иск се явява основателен и доказан в пълен размер, и като такъв следва да се уважи. Като е постановил съдебен акт в този смисъл, районният съд се е произнесъл с решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемия искане за деловодни разноски, такива му се следват в размер на 800лв. за заплатен адвокатски хонорар

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/29.12.2014г., постановено по гр.д. № 1038/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА О. Ч., с код по Булстат *********, да заплати на Д. В. Д. , с ЕГН **********, гр. П, ул.Д. Т. * деловодни разноски в размер на 800лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.