Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 639
05.10.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело № 612 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.У. Д. Ф., гражданин
на Федерална Република Г., със съдебен адрес ***, с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, срещу Областна Дирекция на МВР - Хасково, с цена на иска 2150 лева –
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че претендираните
имуществени вреди са настъпили от незаконосъобразно Наказателно постановление №
20-0271-000040/30.01.2020г. на ВПД Началник РУ - Харманли при ОДМВР - Хасково.
Същите се определят в общ размер на 2150 лв., от които 1750 лв., представляващи
сумата за заплатен от ищеца наем за квартира за месеците февруари, март, април,
май и юни 2020г. и 400 лв. изразяващи се в заплащане на хонорар на
упълномощения от ищеца защитник в производството по оспорване на цитираното,
като незаконосъобразно наказателно постановление. Сочи се, че с Решение
№57/11.06.2020г., постановено по АНД №66/2020 на Харманлийския районен съд
наказателното постановление било отменено. Ищецът твърди, че поради отнемане на свидетелството му за
управление на МПС с издадения акт за установяване на административно нарушение,
не можал да се завърне в родината си и се наложило да остане в България и да
живее на квартира. Трябвало да прекрати служебните си контакти в Германия,
загубил и възнагражденията по договорите си там. Изпитвал голямо неудобство да
обяснява на служителите в страната си какво се било случило в България с него.
Бил несправедливо обвинен в извършването на административно нарушение. Всичко
това се случило във времето, в което започнала световната пандемия от COVID-19. Поради
това се наложило да остави без грижи майка си, която била възрастна и живеела
сама в Германия. Това допълнително му създало притеснения. Неудобство предизвикало
и затварянето на съдилищата. Твърди още, че за производството по обжалване на
наказателното постановление ангажирал адвокат, на който заплатил сумата от 400
лева, а сумата от 1750 лева дал за наем за квартира. Иска от съда да осъди
ОДМВР – Хасково да му заплати 2150 лева, които представлявали имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от дата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание претенцията се поддържа от
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР -
Хасково, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага
доводи за неоснователност на иска. Счита, че в случая не е налице пряка връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Издаденото наказателно
постановление не било принудило ищеца да пребивава в България пет месеца и да
заплаща наем във връзка с престоя си. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде
оставена без уважение. Счита, че липсва причнно-следствена връзка между НП и
вредите, представляващи заплащане на наем.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото, с Наказателно
постановление №20-0271-00040 от 30.01.2020г.,
издадено от ВПД Началник РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, на D. U. D. F. (Д.У. Д. Ф.),
роден на ***г. в Ф. Р. Г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДВП, било наложено
административно наказание „глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца“.
Наказателното постановление №20-0271-00040 от 30.01.2020г., издадено от
ВПД Началник РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково е било обжалвано пред Районен
съд – Харманли, който с Решение №57/11.06.2020г., постановено по АНД №66/2020г.
го отменил. Решението е влязло в сила на 02.07.2020г.
По делото е представено заверено копие на договор за
наем на недвижим имот от 01.02.2020г., сключен между Т. П. Л. – наемодател и Д.У.
Д. Ф. – наемател, с предмет ползване на недвижим имот – жилище, находящо се на
трети етаж в жилищна сграда с административен адрес гр.Х., ул.“Б.“ №***, срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 350 лева. В договора е
инкорпорирана разписка за платени суми от по 350 лева от наемателя на
наемодателя на дати 01.02.2020г., 01.03.2020г., 01.04.2020г., 01.05.2020г. и
01.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
На първо място следва да се посочи, че настоящият
състав на съда с Определение от 28.07.2020г. остави без разглеждане исковата
молба на Д.У. ***, в частта на претендираното обезщетение в размер на 400 лева
- имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар на упълномощен
процесуален представител в производството по оспорване на Наказателно
постановление № 20-02771-000040/30.01.2020г. на ВНД Началник РУ - Харманли при
ОДМВР – Хасково пред РС - Харманли, поради недопустимост на иска в тази му
част, съобразявайки се с разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Предвид горното предмет на разглеждане по същество в настоящото
производство е исковата молба в частта ѝ, с която се претендира
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконосъобразното наказателно постановление, изразяващи се в заплащане на
наем на недвижим имот - жилище,
находящо се на трети етаж в жилищна сграда с административен адрес гр.Х., ул.“Б.“
№***, за месеците от февруари до юни
(вкл.) 2020г. в общ размер на 1750 лева. Твърди се, че заплащането на пет
месечни наема, в посочения общ размер, било продиктувано от издадения акт за
установяване на административно нарушение (въз основа на който е отменено
горецитираното наказателно постановление) при съставянето на който на ищеца
било отнето свидетелството за управление на МПС и именно поради това не можал
да се завърне в родината си, наложило да остане в България и да живее на
квартира.
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Както се посочи елемент от състава на отговорността по
чл.1, ал.1от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между незаконосъобразен акт,
действието/бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е
пряка и непосредствена. Пряката последица означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите,
ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган
или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В случая, от доказателствата по делото не се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – ОДМВР Хасково. Не се споделя твърдението на ищеца, че заплащането на
пет месечни наема за жилище, находящо се на трети етаж в жилищна сграда с административен
адрес гр.Х., ул.“Б.“ №*** в общ размер на 1750 лева е било продиктувано от
издадения акт за установяване на административно нарушение, при съставянето на
който му било отнето свидетелството за управление на МПС и именно поради това
ищецът не можал да се завърне в родината си и се наложило да остане в България
и да живее на квартира. Действително по делото са представени доказателства за
заплащане на наемна цена за недвижим имот – апартамент, находащ в гр.Х., но
съдът счита., че заплащането на цената, т.е. ангажирането на квартира, не е в причинна връзка с отменения
незаконосъобразен акт - Наказателно
постановление № 20-02771-000040/30.01.2020г. на ВНД Началник РУ - Харманли при
ОДМВР – Хасково, съответно плащането на сумата от 1750 лева за наем за месеците
от февруари от юни (вкл.) 2020г. не е пряка и непосредствена последица от
наказателното постановление. Иначе казано, не
се установява наличие на третия
елемент от фактическия състав, необходим за реализиране на отговорността на ОДМВР
- Хасково по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен
акт.
Заплатените от ищеца наемни цени за недвижимия имот в
гр.Х. не са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, тъй като Д.У. Д. Ф. не е бил в обективна невъзможност да напусне
България, поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС със
съставянето на АУАН и издаването след това въз основа на него на Наказателно
постановление № 20-02771-000040/30.01.2020г. Издаването на последното по
никакъв начин не е ограничило правото на свободно движение на ищеца.
Обжалването на този акт, също не предпоставя оставането на лицето в България и
заплащането на наем, доколкото Раздел V от Глава трета на Закона за административните
нарушения и по конкретно чл.61, ал.2 от ЗАНН, предвижда даване ход на делото по
жалба срещу НП от страна на районния съд и в случаите, в който жалбоподателят
не е бил намерен на посочения от тях адрес, което пък от своя страна означава,
че дори и Д.У. Д. Ф. да не бил открит на адрес в Р. България или Ф. Р. Г.,
жалбата му щеше да бъде разгледана от районния съд.
Предвид изложеното, съдът приема, че оставането на
ищеца в Република България от м. февруари до месец юни (вкл.) 2020г. е било
продиктувано от други фактори, различни от факта на издаденото против него
наказателно постановление. Тоест не е
налице пряка и непосредствена последица между отменения незаконосъобразен акт и
настъпилата вреда. В случая, от представените по делото доказателства и
твърденията на ищеца, не се установява посочените обстоятелства да са налице по
отношение на Д.У. Д. Ф..
Реализирането на законоустановено право на защита и
успешно проведено съдебно производство срещу незаконосъобразни актове на
администратцията, каквито представляват наказателните постановления, поради
административния характер на дейността на органите по издаването им, само по
себе си не притежава белезите на претърпяна вреда, която да е в причинна връзка
с незаконосъобразния акт, по смисъла на материалноправната норма на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, и не са основание за ангажиране на отговорност на администрацията. В
този смисъл, необходимо е както доказването на вреда от такива актове, така и
доказването наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилата
вреда.
Доказателствената тежест в исковото производство лежи
върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите
доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права.
При липса на изпълнение на
задължението на ищеца за представяне на доказателства за причинна връзка между издаването на акта и твърдяната вреда, следва
претенцията да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, основателна се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Същите съдът определя на 100 лева, предвид ниската фактическа и прана сложност
на делото, платими от ищеца.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.У. Д. Ф., гражданин на
Федерална Република Г., със съдебен адрес ***, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Областна Дирекция на МВР - Хасково, с цена 1750 лева – имуществени
вреди, платени наеми за недвижим имот – жилище, находящо се на трети етаж в
жилищна сграда с административен адрес гр.Х., ул.“Б.“ №***.
ОСЪЖДА
Д.У. Д. Ф., роден на ***г.,
гражданин на Федерална Република Г., със съдебен адрес ***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Хасково разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: