№ 27
гр. Русе , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. К.Д. от АК – Русе, със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ № 31, ет. 3, в качеството му на особен
представител на А. А. А., ЕГН: **********, с адрес ******* против Решение
№ 260404/12.11.2020 г. по гр.д. № 1660/2020 г. на РС – Русе, с което А.А. е
бил осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата от 1 224,64 лв.,
представляваща левовата равностойност по курса на БНБ за деня на
плащането (13.07.2015 г.) на обезщетение за имуществени вреди в размер на
626,15 евро, възстановени на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Дойче
бюро Грюне Карте Е.Ф. за щетите по увредения л.а. „Мерцедес“ 320 ЦДИ,
рег. № ННМ 7420 при ПТП, настъпило на 27.12.2014 г. в гр. Хамбург, Р
Германия, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до
изплащането на задължението.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и противоречие
на решението с материалния и процесуалния закон, както и със съдебната
1
практика. Ответникът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица № 22114000542820, при ЗАД „Лев Инс“ АД,
гр. София, със срок на покритие от 09.02.2014 г. до 08.02.2015 г., като
застрахователната премия била платима на вноски с равни падежи. Твърди, че
този застрахователен договор не е прекратен, като прекратяването не
настъпвало по закон при неплащане на вноска, а следвало да се упражни като
застрахованото лице бъде уведомено за прекратяването на договора, което не
било сторено, независимо от уведомяването на Гаранционния фонд за такова
прекратяване. В този случай следвало да се ангажира отговорността на
застрахователя, а не на Гаранционния фонд. В първоинстанционното
производство е било направено искане да се изиска от застрахователя ЗАД
„Лев Инс“ АД, гр. София, изпратеното и полученото от А.А. уведомление за
прекратяване на застрахователния договор по полица № 22114000542820,
което съдът не уважил. Навеждат се твърдения за съпричиняване от страна на
водача на другия автомобил – А. Х., тъй като бил спрял неправилно,
вследствие на което при разминаването на автомобила му се стигнало до
повреда на огледалото му. Неправилни били изводите на районния съд
относно началния момент, от който започвала да тече давността, като според
жалбоподателя това било датата на причиняване на деликта – 27.12.2014 г.
Моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – Гаранционен фонд, със седалище в гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, в законоустановения двуседмичен срок не е депозирала
отговор по жалбата. С молба от 18.02.2021 г., подадена чрез адв. С.М. Н. от
АК – Силистра, със съдебен адрес гр. Силистра, ул. „Отец Паисий“ № 33,
въззиваемият е изразил становище за неоснователност на жалбата, като моли
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен, Направил е и искане за присъждане на разноски за втора
инстанция, изразяващи се във внесен депозит за особен представител.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
2
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото,
поради което я възприема изцяло.
По делото няма спор, че на 27.12.2014 г. в Хамбург, Германия, на
Ласалщрасе 45, е настъпило ПТП при участието на ответника А.А., който,
като водач на лек автомобил комби с рег. № Р6082АН, марка „Ауди А4“, при
преминаване покрай спрял лек автомобил с рег. № ННМ 7420, марка
„Мерцедес“, модел „Ц320 ЦДИ“, е ударил лявото външно огледало на л.а.
„Мерцедес“, собственост на А. Н., при което е причинил на последния
имуществени вреди. При извършен тест за алкохол в дъха, извършен от
полицейските власти в Германия, резултатът показал 1,73 промила. С писмо
от 12.05.2015 г. Дойчес Бюро Грюне Карте Е.Ф., в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите, е уведомил НББАЗ, че
е възложил на Бюро Шмиц ГмбХ – бюро за професионално уреждане на щети
в Европа, да извърши оценка на щетите в полза на потърпевшата страна.
Бюро Шмиц претендирало сума в общ размер 573,94 евро, от което 312,94
евро, платени като обезщетение в полза на собственика на л.а. „Мерцедес“, с
рег. № ННМ 7420, А. Н., и 61,00 евро разноски в полза на Адвокатска кантора
Й., като Бюрото определило и такса в размер на 200,00 евро за обработка на
щетата, съгласно клаузи 4.1.3, 4.3 от Споразумението между
компенсационните органи и Гаранционните фондове (СКОГФ), чл. 5, т. 1.3 от
Вътрешните правила на Съвета на бюрата (ВПСБ). Върху разноските в полза
на Адвокатска кантора Й. и върху таксата за обработка на щетата бил
начислен ДДС, като крайната обща сума по двете била 313,21 евро. Така
Бюро Шмиц ГмбХ е отправило претенция към компенсационния орган по
обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането на чл. 282 и
сл. от КЗ (отм.) – НББАЗ, за възстановяване на сумата от общо 626,15 евро
(313,21 евро за разноски и такса за обработка на щетата с начислен ДДС и
312,94 евро, заплатени в полза на собственика на претърпялото вреди МПС).
На основание чл. 288а, ал. 2 КЗ (отм.) Гаранционният фонд имал задължение
да възстанови платената от НББАЗ сума, което той сторил на 13.07.2015 г. От
3
това следва изводът, че на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) Фондът встъпил
в правата на увреденото лице, като е поканило ответника да възстанови
платеното от Фонда, но тъй като това не било сторено, Гаранционният фонд
предявил иска, който е предмет на настоящото дело.
Недоказани остават твърденията на въззивника, че ответникът А.А. е
притежавал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Налице е хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), което е обусловило
необходимостта Гаранционният фонд да възстанови заплатената от НББАЗ,
съответно от Бюро Шмиц ГмбХ, сума в размер на 626,15 евро. От
представената справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд е видно, че за полица № 22114000542820, при ЗАД „Лев
Инс“ АД, гр. София, е било подадена информация, че същата е била
прекратена на 01.09.2014 г., поради невнесена вноска, макар крайната дата на
застрахователното покритие да е била 08.02.2015 г., както твърди и
въззивникът в жалбата си. На основание чл. 260, ал. 2 КЗ (отм.) обаче
застрахователят има право да прекрати застрахователния договор при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия по реда на
чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.). Въззивникът е навел твърдения както в отговора на
исковата молба, така и във въззивната жалба, че е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с оглед
твърдения от него факт, от който той би черпил изгодни за себе си
последици, тежестта на доказването на това обстоятелство е била негова.
Същият не е представил никакви доказателства за това дали е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване
на ПТП (27.12.2014 г.) като е можел най-малкото да представи
застрахователна полица № 22114000542820 на ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София
или доказателства, които изключват приложението на хипотезата на чл. 202,
ал. 2 КЗ (че е налице плащане, поради което застрахователят не е имал
правото да счита договора за прекратен). Поради тези съображения
настоящият въззивен съд намира, че към датата на настъпване на ПТП –
27.12.2014 г. в гр. Хамбург, Германия, ответникът не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което правилно районният съд е решил да присъди заплатената сума от
Гаранционния фонд на НББАЗ в размер на 1 224,64 лв.
4
Недоказани са и твърденията на въззивника, че е налице съпричиняване,
доколкото от приложените по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от ответника, става ясно, че увреденият л.а. „Мерцедес“ Ц320 ЦДИ,
рег № ННМ 7420, не е бил в движение и водачът му не е извършвал действия,
които биха допринесли за настъпването на вредите. Дори и да се приеме
неподкрепената с доказателства теза на въззивника, че увреденото МПС е
било паркирало неправилно, това евентуално нарушение на правилата за
движение не би могло да бъде в причинно-следствена връзка с настъпването
на вредите, защото последното е зависело само и единствено от поведението
на делинквента, чийто автомобил е бил в движение, който, при невъзможност
да се размине или заобиколи спрелия пред него увреден автомобил, е бил
длъжен да не предприема такава маневра, щом е налице опасност от
причиняване на вреди на други превозни средства.
Неоснователно е твърдението на въззивника досежно началния момент
на давностния срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а този ден не е 27.12.2014 г., а денят на
извършване на плащането, когато Гаранционният фонд вече е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор – 13.07.2015 г. Искът е предявен на
05.05.2020 г., т.е. около 2 месеца преди изтичане на общия 5-годишен
давностен срок, поради което районният съд правилно е отхвърлил
възражението за изтекла погасителна давност като неоснователно.
Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата –
оставена без уважение.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба на въззиваемия следва да
бъдат присъдени направените от него разноски, като същият е посочил и е
представил доказателства само за заплатения депозит за възнаграждение на
особения представител в размер на 160 лв. Съгласно практиката на ВКС и в
частност Определение № 537/8.11.2013 г. по ч.гр.д. № 577/2012 г., I г. о. на
ВКС, съобразно изхода на делото дължимите такси и разноски следва да се
присъдят от съда със съдебния акт, като се възложат на страната, която ги
дължи . От това следва изводът, че защитавания от особен представител
следва да понесе направените от другата страна разноски, както и съответния
5
размер държавна такса за въззивно обжалване, която е 25 лв., платими по
сметката на Окръжен съд – Русе.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260404/12.11.2020 г. по гр.д. №
1660/2020 г. на РС – Русе.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: **********, с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, със седалище в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
сумата от 160 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Окръжен съд – Русе в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – IBAN: BG55 RZBB
9155 3120 0646 10 сумата от 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6